Промишленост и предприемачество
Просрочени плащания
Инструменти за борба с просрочените плащания за МСП
Ежедневно в цяла Европа десетки малки и средни предприятия (МСП) изпадат в несъстоятелност поради неизвършени плащания по техни фактури. Тези компании фалират не заради парите, които дължат, а заради тези, които им дължат. Това е парадокс, който се е превърнал в нещо нормално за твърде много предприятия в Европа. Повече от половината предприятия твърдят, че имат проблеми с паричния поток заради просрочени плащания. Проблемът се разраства. Между 2011 г. и 2012 г. броят на предприемачите, изпаднали в подобно положение, е нараснал с 10 %.
Борбата с просрочените плащания се превърна в един от приоритетите на Европейската комисия. В период, в който равнищата на безработицата в много страни от ЕС достигат двуцифрени числа, е наложително да обърнем внимание на корените на проблема. Просрочените плащания безспорно имат отношение към него, тъй като водят до фалити. През 2012 г. случаите на несъстоятелност доведоха до загуба на 450 000 работни места в ЕС и до неизплатени годишни задължения в размер на 23,6 млрд. евро.
„Всяка година хиляди МСП изпадат в несъстоятелност, докато чакат фактурите им да бъдат платени. Решени сме да прекратим тази порочна практика на забавяне на плащания в Европа, която от дълго време представлява проблем за икономиката. Явна е необходимостта държавите членки да транспонират директивата относно забавените плащания в националното си законодателство възможно най-бързо. Така МСП ще получат изключително важна подкрепа в настоящия период на икономическа криза, когато достъпът до кредити е затруднен. Жизнено необходимо е също така европейските предприятия, и по-специално МСП, да познават правата си и да знаят как най-добре да ги упражняват.“
В отговор на този сериозен проблем Европейската комисия предложи нова директива, която бе приета през февруари 2011 г. С новата директива 
се укрепва защитата на предприятията от просрочени плащания. С нея процедурите се опростяват и стават по-последователни, когато това е необходимо. Директивата е в сила във всички страни от ЕС от 16 март 2013 г. Това означава, че дори ако дадена страна от ЕС не е транспонирала директивата в националното право до тази дата, компаниите имат право да поискат прилагането на новите европейски правила. Това е ново и мощно оръжие за предприемачите да изискват изплащане на законно дължимите им суми.
Директивата е задължителна за държавните органи, които трябва да извършат плащане за получени стоки и услуги в срок от 30 календарни дни или при извънредни обстоятелства — в срок от 60 календарни дни. Ако периодите на плащане не се спазват, длъжникът трябва да заплати лихва в размер от поне 8 процентни пункта над основния лихвен процент на Европейската централна банка. Държавните органи нямат право да определят лихвен процент за просрочени плащания, който е по-нисък от тази минимална стойност. Те също така ще бъдат задължени да възстановят на кредитора допълнителните разходи във връзка със събирането на просроченото плащане.
При просрочено плащане кредиторите разполагат с автоматичното право да изискват лихва за забава на плащане и могат също така да получат минимална фиксирана сума от 40 евро като обезщетение за разходите по събиране на плащането. Те могат също така да изискват обезщетение за всякакви оставащи разходи по събирането в разумни размери.
Частните предприятия следва да извършват плащанията по получените от тях фактури в срок от 60 дни, освен ако изрично е договорено друго и при условие, че то не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора. Очаква се това да доведе до създаване на „непорочен кръг“ и постепенно да насърчи култура на навременни плащания във всички икономически дейности.
За да бъдат предприятията по-добре информирани за новопридобитите си права, Европейската комисия започна през октомври 2012 г. информационна кампания във всички страни от ЕС. Тя ще приключи в края на 2014 г.