от доктор Анна Марцек-Богуславска, магистър по обществено здраве, директор на националния център по СПИН, Полша
Това, което през 80-те години на ХХ век бе равносилно на смъртна присъда, днес в много случаи е контролируемо хронично заболяване. Положението с ХИВ/СПИН се промени драстично благодарение на политическия ангажимент и на основаните на факти дейности и действия, включително кампании за повишаване на осведомеността, програми за подмяна на игли за спринцовки, продължаващи научни изследвания и подобрени и широкообхватни грижи.
Бих искала да изтъкна, че до голяма степен напредъкът, постигнат през последните 10 години, може да бъде отдаден на стратегиите, очертани в декларацията от Дъблин и на ангажимента на подписалите я държави. В резултат от декларациите от Дъблин и Вилнюс от 2004 г. Европейската комисия разработи политическа рамка като реакция на ХИВ/СПИН в ЕС и съседните страни и след това публикува две съобщения и три оперативни плана за действие (2006-2009 г. и 2009-2013 г.).
Въпреки този значителен напредък заболяването продължава да причинява много страдания на хората в Европа и по света. Въпреки че има средства за лечение, излекуването е невъзможно, така че ХИВ/СПИН остава сериозна здравна и социална заплаха.
Противно на тенденцията в световен мащаб, броят на новите отчетени случаи на ХИВ в по-широкия европейски регион продължава да нараства, особено сред мъжете, които правят секс с мъже — на тях се падат 42 % от новите случаи, диагностицирани през 2013 г. Освен това на 47 % от хората, живеещи с ХИВ/СПИН в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, диагнозата се поставя със закъснение. Това означава, че много хора не знаят, че са заразени, което се дължи на ниските равнища на тестване, причина за които често е страхът от стигма и дискриминация.
Не можем да си позволим да бездействаме. Може да сме спечелили няколко битки, но не и войната — борбата със СПИН далеч не е завършила.
Комисията удължи срока на плана за действие във връзка с ХИВ/СПИН до 2016 г., за да осигури непрекъснатост в действията на ЕС. Всеки от нас обаче трябва да свърши своята част от работата. Трябва да стигнем до тези хора, до които е най-трудно да се стигне и които са изложени на най-голям риск — мъжете, които правят секс с мъже, мигрантите и хората, които си инжектират наркотици. Трябва също така да информираме останалите, че и те не са имунизирани: например 30 % от заразяванията с ХИВ/СПИН стават между хетеросексуални.
Ако искаме нашите деца да израснат като поколение без СПИН, трябва да запретнем ръкави и да продължим да работим. Крайната цел — пълно премахване на тази опустошителна болест — може да бъде постигната само ако ХИВ/СПИН остане водещ приоритет в политическите програми и ако отношението към контрола в цяла Европа е сериозно.
