Български
Изберете език
Европейският съюз подкрепя градовете в процеса на превръщането им в по-зелени и по-устойчиви чрез политики и финансиране. Те помагат на специалистите по градско планиране да постигнат целите на ЕС за екологичен преход към кръгова икономика.
Например Стратегията на ЕС за многообразието до 2030 г. включва план за възстановяване на природата, който да помогне на градските органи да въведат природосъобразни решения (NBS), които могат да подобрят качеството на живот.
Междувременно Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата подкрепя градовете в предприемането на мерки за смекчаване на въздействието на глобалното затопляне.
Като част от Европейския зелен пакт през 2020 г. бе приет нов план за действие относно кръговата икономика (CEAP). Като възприемат концепциите за кръгова икономика при управлението на ресурсите, градовете могат да поемат по пътя към по-голяма устойчивост.
ЕС също така разработи критерии за обществени поръчки, които да осигуряват насоки за органите при обявяването на „зелени“ обществени поръчки. Освен това новата Лайпцигска харта предлага рамков документ за политиката за устойчиво градско развитие в Европа.
В контекста на Програмата на ЕС за градовете бяха създадени три многостранни партньорства с цел информиране и подобряване на практиките за устойчиво градско развитие:
Редица европейски градове предприеха конкретни действия със силен акцент върху устойчивото градско развитие чрез едно или повече от тези партньорства. Освен това с подкрепата на ЕФРР бяха разработени интегрирани градски стратегии. Програмите URBACT и Иновативни действия в областта на градското развитие също помагат на градовете да разработят конкретни инициативи.
Преследване на устойчиви решения
Вдъхновен от работата на партньорството за устойчиво земеползване и природосъобразни решения, италианският град Болоня започна да преразглежда своя Общ градоустройствен план през 2018 г. В новия план са застъпени принципите на кръговата икономика, като същевременно се насърчават възстановяването на почвите и намаляването на разрастването на градовете.
Усвояването на земя — количеството земя, загубено в името на градското развитие — понастоящем е основният референтен показател за измерване на новото градско развитие в града. Новата рамка за планиране също така насърчава възстановяването и регенерирането на неизползвани зони и стари сгради.
Междувременно нидерландският град Харлем е координатор на партньорството за иновативни и отговорни обществени поръчки. В града са създадени и центрове за местно сътрудничество, които се фокусират върху изготвянето на стратегии за отговорни обществени поръчки.
Общините, отговарящи за планирането и обществените поръчки, не винаги разполагат с достатъчно експерти по обществени поръчки, а нивото на тяхната компетентност може да варира. Центровете помагат за разрешаването на тези проблеми, като обединяват ресурси и експертен опит, за да гарантират добро качество на практиките за възлагане на обществени поръчки.
Вторият по големина град в Словения, Марибор, е разработил начин за избор на ефективни градски интервенции, които отчитат икономическите, екологичните и социалните нужди.
Градът започна с разработване на стратегия за кръгова икономика, инициатива, която получи финансиране от подкрепения от ЕФРР проект Greencycle.
Наред с други дейности Марибор изпълнява проект, наречен Urban Soil 4 Food, който има за цел да се намали количеството на биологичните и строителните отпадъци, които попадат в депата, чрез пренасочването им към производството на почва за градини, зелени площи и строителни обекти.
Укротяване на градската джунгла
Град Прато в Италия провежда редица инициативи за повишаване на устойчивостта. Например проектът Piu' Prato помага за преустройството на квартал Macrolotto Zero в града, за да го направи по-привлекателен за живеене и икономически активен.
Дейностите по проекта включват възстановяване на използването на изоставени сгради, изграждане на зелени площи и насърчаване на устойчивата мобилност. Същевременно проектът Prato Urban Jungle има за цел да възстанови природата в някои квартали чрез изграждане на зелени площи.
Столицата на Норвегия Осло е координатор на партньорството за кръгова икономика. Едно от ключовите постижения на партньорството е разработването на набор от 29 показателя за ефективност, с които да се измерва напредъкът на даден град към модел на кръгова икономика.
Градът е разработил редица инициативи за намаляване на отпадъците. Създадоха се девет мини депа за рециклиране, за да се улеснят жителите да изхвърлят малки количества обемисти и опасни отпадъци, без да се нуждаят от собствено превозно средство
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ
Използване на кръгови обществени поръчки и специфични цели и показатели