От д-р Петер Лизе, член на ЕП, координатор на групата на Европейската народна партия — околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
В Европа има над 2000 лечебни заведения, които предоставят клетки и тъкани на болниците и клиничните специалисти, за да се подпомогне лечението на множество здравни проблеми. Сред тях са левкемия, рани от изгаряния, безплодие, сърдечна недостатъчност или слепота. Благодарение на постоянните нововъведения в този бързо разрастващ се сектор пациентите имат повече и по-добри възможности за лечение. Тъканите и клетките също така са основен материал за много лекарствени продукти за модерна терапия.
Ролята на Европейския съюз в този важен сектор е да се гарантира, че пациентите могат да разчитат на високи стандарти за качество и безопасност, прилагани в целия ЕС. В първоначалното законодателство, датиращо от 2004 г., се призовава по-конкретно за задълбочен преглед на донорите, за тестване на всички дарения и за високи стандарти при работата с тъкани и клетки и тяхното обработване. През последното десетилетие Европейската комисия допълни основното законодателство с нови правила и насоки.
През април тази година Комисията прие две нови директиви, които се очаква да бъдат горещо приветствани. С първата ще се гарантира, че тъканите и клетките, внесени от страни извън ЕС, отговарят на всички стандарти за безопасност и качество, приложими в Съюза. А с втората ще се подобри проследяването на материалите в цяла Европа, от донора до реципиентите. Благодарение на нова система за кодиране заинтересованите лица и компетентните органи ще могат взаимно да се предупреждават и да предприемат корективни действия, когато е необходимо.
В момента в биотехнологичния сектор протичат съществени промени. Те поставят редица предизвикателства и въпроси. По-конкретно те повдигат въпроса дали настоящата регулаторна рамка все още отговаря на съответните нужди. Те също така поставят редица етични въпроси, като например как се спазва принципът за некомерсиализация в ЕС. Според мен е дошъл моментът за едно цялостно, детайлно преразглеждане на законодателната рамка, по-специално по отношение на тъканите, клетките и модерните терапии.
