oт д-р Казим Шодри, заместник-председател на Научния комитет по безопасност на потребителите и председател на работната група по наноматериалите в козметичните продукти

Неотдавна Европейската комисия поиска от Научния комитет по безопасност на потребителите (НКБП) да излезе със становище относно безопасността на наноформите на силициев диоксид, хидратиран силициев диоксид, и повърхностно променен силициев диоксид, като силилиран силициев диоксид и силилиран диметилов силициев диоксид. Тези наноматериали се използват в козметични продукти със и без отмиване за косата, кожата, устните, лицето и ноктите.

Комисията се обръща към НКБП винаги, когато има опасения за здравето и безопасността, свързани с нехранителни потребителски продукти, включително козметични продукти и техните съставки. Използването на наноматериали в козметичните продукти се регулира в ЕС и всички производители на козметика трябва да уведомяват Комисията шест месеца, преди да пуснат на пазара продукти, които съдържат наноматериали.

Комисията може да иска от НКБП да излезе с научно становище за оценка на риска, когато получи уведомление за дадена съставка, която поражда опасения, свързани с евентуални здравни последици, за които все още няма адекватна оценка на риска. 

В случая бяха получени общо 172 уведомления за продукти, съдържащи един или повече от тези четири вида силициев диоксид в наноформа. 

В съответствие с мандата си, НКБП разгледа данните, предоставени от производителите и съответните рецензирани научни изследвания, публикувани на английски език. След задълбочено проучване НКБП заключи в своето становище, публикувано онлайн през март 2015 г., че няма доказателства, че силициевите диоксиди в наноформа проникват през кожата или са токсични, но, от друга страна, няма достатъчно доказателства и за да се изключи тази възможност със сигурност.  

Преди да се реши дали тези продукти са опасни или безопасни, са необходими повече данни за наноматериалите и по-конкретно за проникването на различните видове силициев диоксид в наноформа, предназначени за употреба в козметични продукти, през порязана или увредена кожа, както и за потенциалната им системна токсичност. 

Освен това според някои изследвания определени видове силициев диоксид в наноформа, различни от използваните в козметиката, имат потенциални генотоксични ефекти, така че са необходими повече изследвания, за да сме сигурни, че видовете силициев диоксид, използвани в козметиката, нямат такъв ефект, ако проникнат в клетките.

Потребителите могат да бъдат спокойни — Европейската комисия бди над тяхното здраве и следи отблизо новостите в използването на химически съставки и наноматериали в потребителски продукти. С появата на нови доказателства НКБП ще преразглежда безопасността на силициевия диоксид в наноформа и ще публикува своето становище.

http://ec.europa.eu/dgs/health_food-safety/dyna/enews/enews.cfm?al_id=1594

С оглед на нови данни Европейската комисия поиска от Научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (НКВИНЗР) да актуализира предходните си становища относно излагането на въздействието на електромагнитни полета (ЕМП).

Електромагнитните полета интересуват хората, тъй като ежедневно сме изложени на вълни с различни честоти в по-голяма или по-малка степен в зависимост от начина ни на живот и от това къде живеем и работим. Тези честоти варират от изключително ниски (напр. от електропроводи и силови трансформатори) и средни (от индукционни котлони и други домакински уреди) до радиочестоти (от мобилни телефони и други устройства). 

Най-важните научни изследвания, посветени на излагането на ЕМП и здравето, публикувани от последното становище (2009 г.) насам, бяха оценени от експертите и анализирани в новото становище „Потенциални последици за здравето от излагането на електромагнитни полета (ЕМП)“, публикувано на 27 януари 2015 г. От 2009 г. насам са разгледани над 700 научни публикации. Като цяло заключенията са успокоителни: резултатите от последните научни изследвания показват, че няма явни неблагоприятни последици за здравето, ако излагането остане под равнищата, препоръчани от законодателството на ЕС.

Въпреки това в средния честотен диапазон важен източник на ЕМП са индукционните котлони, добили популярност през последните години. Те могат да изложат потребителите на магнитни полета, надвишаващи препоръчаните референтни равнища.

По отношение на радиочестотния спектър и риска от рак в становището се изтъква, че доказателствата за увеличен риск от мозъчен тумор (глиом) са отслабнали, а възможността за връзка с рак на ухото (акустичен невром) трябва да бъде проучена допълнително. Изследванията не показват връзка между раковите заболявания при децата и излагането на предаватели за телевизионно и радиоразпръскване.

Някои епидемиологични изследвания показват евентуално повишаване на риска от детска левкемия при излагане на полета с изключително ниска честота. Същевременно експерименталните изследвания не дават обяснение на тези констатации и предвид недостатъците на епидемиологичните изследвания не може да се установи причинно-следствена връзка.

Новите изследвания не са установили неблагоприятни ефекти върху репродукцията или други симптоми, свързани с излагането на електромагнитни полета. Неотдавнашните изследвания не потвърдиха предположенията за връзка между ЕМП и повишен риск от болестта на Алцхаймер.

Въпреки това все още съществуват опасения във връзка с натрупването на излъчване от множество източници.  НКВИНЗР е разработил набор от препоръки за приоритетни изследвания и методологични насоки за проектирането на експерименти и минималните изисквания за гарантиране на качеството и използваемостта на данните за оценка на риска. Препоръките и насоките са изложени в становището.

http://ec.europa.eu/dgs/health_food-safety/dyna/enews/enews.cfm?al_id=1581

Бисфенол А (BPA) се използва като пластификатор. Това означава, че се използва в пластмасови продукти, за да ги направи по-еластични. Хората са силно изложени на BPA, предимно чрез опаковките на храни, и нивото на експозиция и евентуалните последствия от него са обект на множество обсъждания в научната общност.

BPA се използва също в медицински изделия, като катетри и импланти, както и в някои стоматологични изделия. Комисията поиска от Научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (НКВИНЗР) да проучи евентуалните рискове за здравето, свързани с този вид употреба.

При по-голяма част от тези приложения, включително в стоматологията, се смята, че количеството BPA, на което хората са изложени, няма неблагоприятни ефекти, тъй като не надхвърля приемливата дневна доза от 4 µg на килограм телесно тегло на ден. Освен това излагането на BPA чрез медицински изделия обикновено трае кратко, а допустимата дневна доза предполага постоянно излагане на тази субстанция през целия живот.

Най-високата степен на излагане на BPA се наблюдава по време на продължителни медицински процедури, особено при новородени в отделения за интензивни грижи, кърмачета и пациенти, подложени на диализа. Въз основа на наличните данни НКВИНЗР заключава, че в такива случаи може да съществува риск от неблагоприятни ефекти от BPA, тъй като експозицията надвишава референтната стойност и въпросните пациенти могат да бъдат особено уязвими.  

Ползата от медицинските изделия следва също да се има предвид — например оцеляването на преждевременно родените бебета често зависи от тях. Възможността за замяна на BPA в тези продукти трябва да се разглежда с оглед на тяхната ефикасност при лечението, както и с оглед на токсикологичните профили на алтернативните материали, когато има такива.

http://ec.europa.eu/dgs/health_food-safety/dyna/enews/enews.cfm?al_id=1580

В отговор на искане на Европейската комисия за актуализирано становище относно зъбната амалгама независимият Научен комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (НКВИНЗР) неотдавна публикува „Безопасност на зъбната амалгама и алтернативни материали за зъболечение за пациентите и ползвателите“.

Зъбната амалгама е материал за пломби, който представлява сплав от метали, включваща елементен живак, и има опасения за рисковете за здравето, свързани с произвежданите живачни пари.

Тези опасения обаче не се потвърждават от текущите научни изследвания. След като разгледа текущите научни доказателства НКВИНЗР констатира, че нито зъбната амалгама, нито алтернативните материали са вредни за здравето на хората при нормални обстоятелства.

Алтернативните материали остават добър избор за нови пломби, но не се препоръчва подмяната на стари пломби от амалгама освен ако пациентът не показа алергична реакция към нея, тъй като изваждането на амалгамата излага пациента на повече живак от оставянето ѝ. 

Когато избират материали, пациентите и техните зъболекари трябва да преценяват дали пломбите са за млечни или постоянни зъби, кой зъб е засегнат и дали пациентът е алергичен към живак или други съставки на използваните материали.  При бременни жени използването на стоматологични материали изисква предпазливост както всеки друг вид медицинска или фармацевтична намеса.

http://ec.europa.eu/dgs/health_food-safety/dyna/enews/enews.cfm?al_id=1591

Последните проучвания показват, че приемането на хром VI чрез питейната вода може да доведе до различни видове рак на стомашно-чревния тракт при опитни животни. Понастоящем не може да се изключи вероятността устният прием на хром VI да предизвиква рак и при човека. Поради тази причина почти сигурната доза (VSD) на хром VI бе понижена. Редица промишлени стоки съдържат хром VI, включително някои детски играчки. В директивата на ЕС за безопасността на детските играчки са определени строги ограничения за максималното допустимо количество от дадено химично съединение, което може да се прехвърли от играчка към дете (т.нар. „граница на миграция“), за всички играчки, продавани в ЕС. 

Европейската комисия поиска от независимия Научен комитет по рисковете за здравето и околната среда (НКРЗОС) да проучи последните изследвания и да даде своето становище за съдържанието на хром VI в детските играчки. В своите заключения НКРЗОС посочва, че настоящите гранични стойности на миграция за хром VI в детските играчки трябва да се преразгледат в съответствие с наскоро понижената почти сигурна доза. Освен това, с с оглед на приемането на хром VI от други източници, като например питейната вода и околната среда, НКРЗОС препоръчва всяко допълнително излагане на хром VI от играчки да се сведе до минимум, като се използват най-добрите налични технологии.

http://ec.europa.eu/dgs/health_food-safety/dyna/enews/enews.cfm?al_id=1566