от Марина Маджини (Национален институт по здравето, Рим, Италия) и Желка Залетел (Национален институт по обществено здраве, Любляна, Словения)
Диабетът е широко разпространено и тежко заболяване: през 2015 г. в света 415 млн. възрастни (на възраст 20-79 години) са страдали от диабет според последните оценки на Международната федерация за борба с диабета. Това са около 9 % от населението в тази възрастова група. Ако не бъдат взети мерки, се очаква през 2040 г. около 642 млн. души да бъдат болни от диабет. В Европейския съюз разпространеността на заболяването варира от 4,0 — 4,5 % в Литва, Естония и Ирландия до малко под 10 % в Кипър, Малта и Португалия.
Диабетът повишава риска от множество сериозни здравни проблеми, като сърдечносъдови заболявания, слепота, невропатия, усложнения при краката, нефропатия. Въпреки това интервенция в начина на живот на хората, изложени на висок риск, може да предотврати много случаи на диабет тип 2, който е най-често срещаното заболяване, или поне значително да забави появата му. Освен това много болни от диабет могат да предотвратят или забавят настъпването на усложнения с помощта на лечение, промени в начина на живот и ефективно управление на собственото поведение.
Стартът през 2014 г. на европейското съвместно действие „Справяне с хроничните заболявания и остаряване в добро здраве през целия живот“ (JA-CHRODIS) е отговор на призива на Европейската комисия за обединяване на усилията за профилактика на тежки хронични заболявания и грижи за страдащите от тях. Диабетът бе избран за проучване с цел подобряване на здравното обслужване за лицата с хронични болести. Основната цел е да се използват наличните знания за подобряване на координацията и сътрудничеството между държавите, за да се работи по въпросите на диабета чрез обмен на добри практики.
В рамките на JA-CHRODIS бе направено подробно описание на националните планове за борба с диабета в Европа и бе формирана основа за анализ, насочен към установяване на факторите, които могат да улеснят разработването, изпълнението и устойчивостта на националните планове за борба с диабета. Европейските държави бележат напредък, дори и с различни подходи, в своя систематичен политически отговор на бремето на диабета. Поуките от техния опит могат да подкрепят усилията на страните за изграждане на успешни и широкомащабни стратегии за профилактика на диабета и полагане на грижи за страдащите от тази болест, а в по-широк аспект — за профилактика на хроничните заболявания и грижи за страдащите от тях.
