От Паола Тестори Коджи, генерален директор на ГД „Здравеопазване и политика за потребителите“, Европейска комисия
![От Паола Тестори Коджи, генерален директор на ГД „Здравеопазване и политика за потребителите“, Европейска комисия](/health/images/informative/newsletter/crossborder_editorial.jpg)
Независимо в коя страна от ЕС живеят, европейските граждани имат право да избират къде в Съюза да бъдат лекувани и разходите им за това да бъдат възстановявани. Това право е заложено в
Директивата за трансграничното здравно обслужване
, която влиза в сила в целия ЕС на 25 октомври 2013 г.
Според действащото законодателство на ЕС гражданите трябва да прибягват до националните социалноосигурителни системи на своите страни, ако се разболеят при пътуване в друга държава от Съюза. За планирано трансгранично лечение обаче дадена страна членка може да изисква пациентите да подават заявление за предварително разрешение, като тя е задължена да даде такова разрешение само ако пациентите не могат да бъдат лекувани в своята страна в рамките на разумен от медицинска гледна точка период от време.
Новата директива въвежда три основни промени във връзка с правата на пациентите:
Първо, гражданите имат право да избират къде да се лекуват — в обществено или частно здравно заведение където и да е в ЕС — а разходите им за това трябва да бъдат възстановявани.
Второ, предварителното разрешение за трансгранично лечение ще бъде изключение, а не правило.
И последно, гражданите имат право да бъдат информирани за възможностите за лечение. Затова те имат право да получават цялата информация по въпроса от националните бюра за контакт, създадени съгласно новата директива, както и да бъдат директно информирани от доставчиците на здравни услуги и медицинска помощ.
За да се повиши прозрачността относно стандартите за качество и безопасност в ЕС, в директивата се призовава за взаимна помощ и сътрудничество между страните членки и по-специално що се отнася до оперативната съвместимост на инструментите за електронно здравеопазване и използването на оценки на здравни технологии. С нея се улеснява и признаването на рецепти за лекарства във всички страни от ЕС.
С директивата ще се подпомогне развитието на европейски референтни мрежи, за да се насърчи обединяването на знания и да се оптимизира ефективното от гледна точка на разходите използване на ресурсите при високо специализирани здравни услуги като например диагностициране и лечение на редки болести.
С новата директива се постига реален пробив за европейските граждани: те ще могат по-добре да контролират полаганите за тяхното здраве грижи, а това на свой ред ще помогне на асоциациите на пациентите да настояват за по-високо качество и безопасност на услугите. Това може да е само от полза за нашите здравни системи.