breadcrumb.ecName

Eвропейската политика на сближаване се справи с предизвикателството на още една изключителна и трудна година

  • 07 Sep 2022
Интервю с Марк Льометр, генерален директор на Генерална дирекция „Регионална и градска политика“
Eвропейската политика на сближаване се справи с предизвикателството на още една изключителна и трудна година

Г-н Льометр, преди една година, когато дадохте интервю за списание „Панорама“, говорихме много за пандемията от COVID-19 и за това как политиката на сближаване беше една от първите, реагирали на кризата в Европа, и инструмент за възстановяване. Бихте ли споделили как се развиха нещата оттогава?

Всъщност политиката на сближаване беше в челните редици на европейската реакция: дадохме възможност на държавите членки да мобилизират почти 23 милиарда евро от неизползваните ресурси по линия на политиката на сближаване — от които 13 милиарда евро бяха на разположение само през първите шест месеца. Тези спешни средства бяха използвани за закупуване на жизненоважно медицинско оборудване, поддържане на бизнеса по време на ограничителните мерки и осигуряване на основни доходи на най-тежко засегнатите. Без тази краткосрочна помощ, осигурена от законодателните пакети CRII и CRII+, които успяхме да използваме много бързо, последиците за хората и за икономиките ни щяха да бъдат много по-опустошителни. Последва REACT-EU (Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа) — една от най-големите програми в рамките на „Next Generation EU“, възлизаща на 50,6 млрд. евро нова и допълнителна финансова подкрепа. REACT-EU продължи и разшири мерките за реагиране на кризата и за преодоляване на последиците от нея, като същевременно запълни празнината по отношение на дългосрочното възстановяване чрез подкрепа на проекти, които не само се справят с последиците от кризата, но и инвестират в дейности, допринасящи за зелено, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката. И накрая, сега се фокусираме върху различните елементи на пакета CAREДействия по линия на сближаването за бежанците в Европа — който осигурява бърза реакция срещу последиците от руската инвазия в Украйна и представлява разширен отговор на продължаващото въздействие на пандемията от COVID-19.

Това води до следващия ни въпрос: в началото на годината, когато континентът бавно излизаше от пика на пандемията, започна войната в Украйна. Можете ли да дадете повече подробности за пакета CARE, който току-що споменахте?

Милиони украинци избягаха от руската инвазия в страната им и се насочиха към Европейския съюз. За да помогне на държавите членки и регионите да се справят с този приток на хора, Комисията представи две предложения, приети с рекордна бързина през април тази година — CARE и увеличеното предварително финансиране от ресурсите на REACT-EU (който неофициално наричаме CARE 2). CARE включва целенасочени промени в правната рамка за периода 2014 — 2020 г., създадена за политиката на сближаване, както и в регламента за Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ). Той може да финансира инвестиции в инфраструктура, оборудване, продукти и здравеопазване и може да обхване всички, които пристигат в ЕС в резултат на руската агресия, независимо от техния статут. Досега почти десет милиона души са пристигнали в ЕС от Украйна през граничните пунктове на Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Държавите членки финансираха първите мерки за приемане от националните бюджети, включително настаняване, основна храна и материална помощ, финансова помощ, медицински услуги и здравеопазване, транспорт, достъп до пазара на труда, социална и правна помощ, помощи за домакинства, образование и много други. Позволете ми да припомня, че съгласно предложенията на CARE разходите за такива мерки, които са започнали след 24 февруари, биха могли да бъдат възстановени със задна дата от Комисията. По-широкото икономическо въздействие на руската агресия обаче е по-сериозно от първоначално предвиденото при изготвянето на първоначалния пакет CARE. Много от заинтересованите страни изразиха загриженост относно конкретните трудности, срещнати при изпълнението на инвестициите, подкрепени от политиката на сближаване в рамките на програмите за периода 2014 — 2020 г., които бяха сериозно възпрепятствани от недостига на материали и на работна ръка. Реагирахме незабавно, като приехме предложение за FAST (Гъвкава помощ за териториите) — CARE. Това предложение включва допълнителен набор от мерки за гъвкавост с цел успешно приключване на инвестиционния цикъл за периода 2014 — 2020 г. и допринасяне за намаляване на бюджетното въздействие върху държавите членки чрез целенасочено увеличаване на процентите на предварително финансиране и съфинансиране в Регламента за общоприложимите разпоредби за периода 2021 — 2027 г.

Освен незабавната подкрепа за бягащите от Украйна, наблюдаваме ефекти, които се отразяват на всички граждани на ЕС, като например нарастващата и все по-разширяваща се енергийна криза. Можете ли да дадете конкретни примери за подкрепа по линия на политиката на сближаване в тази особено трудна област?

След руската инвазия в Украйна на 8 май Комисията прие Съобщение относно „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“. Десет дни по-късно съобщението беше допълнено с конкретни действия. Тези действия имат за цел да направят Европа независима от руските изкопаеми горива много преди 2030 г. Тъй като Русия осигурява над 40 % от общото потребление на газ в ЕС, 27 % от вноса на нефт и 46 % от вноса на въглища, аргументите за бърз преход към чиста енергия никога не са били по-силни и по-ясни. Сега дори повече, отколкото в миналото, пестенето на енергия е основен приоритет за действията, осъществявани чрез инвестиции в рамките на политиката на сближаване, за да се помогне на държавите членки и регионите да се освободят от зависимостта си от руските изкопаеми горива.

До края на тази година планираме да приемем делегиран акт относно опростените разходни опции. Това ще бъде насочено към енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници и ще позволи на властите да пристъпят по-бързо към възстановяване на свързаните с тях инвестиции. Работим с държавите членки и регионите по програмите за периода 2021 — 2027 г., за да надградим предишните инвестиции и да допринесем още повече за изграждането на чиста, сигурна и достъпна енергийна система в ЕС. Политиката на сближаване играе ключова роля за насърчаване на инвестициите в нови технологии за възобновяеми енергийни източници. Но тя може да направи още повече, например като подкрепи по-нататъшни инвестиции в синя енергия, иновации в областта на развитите възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), като слънчева енергия или вятърна енергия oт възобновяеми източници на сушата, биометан и водород от възобновяеми източници, включително аспектите на съхранението.

Трябва да разработим общоевропейски вериги за създаване на стойност и да затвърдим съществуващите в ключови сектори като водород, батерии, слънчева енергия или възобновяеми енергийни източници в морето. Преходите в промишлеността и енергетиката представляват предизвикателство и същевременно огромна възможност и трябва да вървят ръка за ръка. Виждаме много ценни планове в това отношение за програмите за периода 2021 — 2027 г., не на последно място тези за водорода. Въпреки това има възможност за допълнителни действия и аз насърчавам всички органи и заинтересовани страни да направят повече с наличната подкрепа, която включва стратегии за интелигентна специализация и междурегионални инструменти за иновации.

Също така трябва да се съсредоточим върху хората и управлението, по-специално по отношение на капацитета и експертните познания, с които разполагат администрациите и частният сектор, за да разработват и изпълняват необходимите проекти. В пакета REPowerEU предложихме да стартираме специален инструмент за техническа помощ за регионалните и местните енергийни агенции. Ще се радваме да работим с управляващи органи, които имат опит в тази област, както и с други, които желаят да продължат да проучват и развиват такива агенции.

За да не съм голословен, през лятото например, стартирахме няколко инициативи и финансови инструменти, за да осигурим конкретна подкрепа за преодоляване на енергийната криза на всички фронтове. Например в рамките на програмата Иновативни дейности за градско развитие (UIA), която беше стартирана, за да могат градовете да изпробват нови и недоказани решения за справяне с градските предизвикателства, има много иновативни проекти, свързани с енергийния преход и енергийната бедност. Такива проекти в Гьотеборг, Париж и Виладеканс (Барселона) насърчават промяната в поведението, общностните подходи и въвеждането на нисковъглеродни технологии, като например базирани на природата решения за отопление/охлаждане на сгради и квартали. Много от градовете, включени в UIA, са сред 100-те, които са част от мисията за неутрални по отношение на климата и интелигентни градове. Стартирахме и модела fi-compass, внедрен от REGIO и Европейската инвестиционна банка, който предлага атрактивна комбинация от безвъзмездни средства и финансови инструменти в областта на енергийната ефективност. Той ще спомогне за насърчаване на по-сериозни ремонти, като същевременно ще подобри достъпността за домакинствата с ниски доходи, страдащи от енергийна бедност.

Като се има предвид инфлационният ефект от войната и възстановяването след пандемията, какво прави Комисията, за да се справи с трудностите, които повишаването на цените в различните сектори причинява на проектите на политиката на сближаване?

Наясно сме с трудностите, с които се сблъскват държавите членки по отношение на проектите в рамките на политиката на сближаване на фона на общата висока инфлация, и по-специално в строителния сектор. Комисията издаде документи с насоки за справянето с нарастващите цени на енергията, проблемите с обществените поръчки и допустимите разходи за големи проекти. Националните органи могат да променят размера на помощта, определен в споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, подписани с бенефициерите, за да вземат предвид променящите се обстоятелства (включително за големи проекти), при условие че се спазват съответните правила на ЕС и националните правила. Държавите членки и възлагащите органи носят отговорност за управлението на споразуменията за безвъзмездни средства и текущите договори във всеки отделен случай.

В по-общ план, чрез FAST CARE предлагаме да улесним значително продължаването и финализирането на проекти, започнати по програмите за периода 2014 — 2020 г., през периода 2021 — 2027 г. Това ще позволи на проектите да отчитат както закъсненията, дължащи се на недостиг, така и повишаването на цените.

C'est la rentrée: какви са според вас непосредствените приоритети на политиките за регионално и градско развитие през следващите месеци?

На първо място искам отново да се спра на FAST CARE, който се очаква да бъде одобрен от съзаконодателите през октомври. Колкото по-бързо бъде приет пакетът, толкова по-бързо държавите членки ще разполагат с допълнителна гъвкавост и подкрепа, за да се справят в настоящия труден контекст. Също толкова важно е да финализираме приемането на всички споразумения за партньорство и програми за периода 2021 — 2027 г. Досега сме приели 19 споразумения за партньорство с 19 държави членки на обща стойност около 330 млрд. евро в подкрепа на една екологична, цифрова, социална и по-добре свързана Европа през идните години. Приехме също така около 100 програми за финансиране, което е важен етап, но предстои да приемем още 290. Всички програми трябва да бъдат приети до края на 2022 г.; в противен случай разпределените за 2022 г. средства ще бъдат изгубени. Ще работим денонощно с управляващите органи, за да пресечем финалната линия преди края на годината.

Подготвят се и други важни политически инициативи, като особено важно е предстоящото съобщение, посветено на положението на регионите, изправени пред загуба на таланти. В момента се подготвя първата регионална прогноза. След като стартират, тези годишни прогнози ще дадат обобщена представа за състоянието на сближаването в ЕС на регионално равнище. Това ще позволи в една променяща се и непредсказуема среда да се осигури необходимото постоянно политическо внимание към предизвикателствата на сближаването, което иначе се ограничава до годините на публикуване на докладите за сближаването.

И накрая, вече е време да се подготвим за бъдещето, затова комисар Елиза Ферейра създаде група за размисъл, която да активизира обмислянето на основните предизвикателства, с които трябва да се справя политиката на сближаване след 2027 г.