от Ксавие Пратс Моне, генерален директор на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“, Европейска комисия

В края на април нови членове се включиха в работата на независимите научни комитети на Европейската комисия. За мен бе удоволствие да присъствам на това събитие и да приветствам специалистите, които през следващите пет години ще помагат на Комисията да взема основани на факти решения относно политиките в областта на здравето, околната среда и безопасността на потребителите. Във време, когато вземането на основани на научни факти решения често е изложено на риск, не мога да изтъкна достатъчно колко важна е ролята на специалистите, които работят в тези комитети: именно те вършат цялата работа, участват в обстойни изследвания и гарантират, че заключенията са преразгледани, проверени и подкрепени с доказателства.

За да се повиши ефективността и да се избегне припокриване, бе извършена и промяна в структурата: бившият Научен комитет по рисковете за здравето и околната среда (НКРЗОС) и бившият Научен комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (НКВИНЗР) се сляха в единен Научен комитет по здравни, екологични и възникващи рискове (НКЗЕВР). Научният комитет по безопасност на потребителите запазва целите и структурата си.

Над 350 учени изпратиха своите кандидатури, което говори добре за репутацията на комитетите. Не е лесно да се направи подбор от такава група талантливи кандидати от цял свят, но съм доволен, че 34-та учени, които бяха избрани за членове на научните комитети — по 17 за всеки от тях — притежават впечатляващ по обхвата си експертен опит. Те са от различни националности, а освен това е постигнат баланс между половете и добро съотношение между преназначени и нови членове. Важно е също така, че членовете на комитетите не трябва да имат предубеждения и при тях не бива да има конфликти на интереси, за да могат да съветват Европейската комисия по въпроси, които са сложни от научна и чувствителни от политическа гледна точка.

Какво ще правят членовете на комитетите? Те ще преглеждат и оценяват съответните научни данни, за да правят заключения, ще оценяват потенциални рискове и ще предоставят съвети, основани на факти. По този начин те ще помагат за защита на здравето на гражданите на ЕС, като в същото време подкрепят иновациите, работните места и растежа в Съюза.

Членовете на научните комитети ще допринесат още повече към и без това впечатляващата поредица научни становища, за които дължим благодарност на специалистите от предишните години — от създаването си през 1978 г. научните комитети са приели повече от 1000 становища. Сред разглежданите наскоро въпроси са потенциалните рискове от солариумите, електромагнитните полета, добавките в тютюневите изделия, хирургичните мрежи и металните заместители на тазобедрената става, което показва широкия спектър от теми, които са от значение за гражданите на ЕС.

http://ec.europa.eu/dgs/health_food-safety/dyna/enews/enews.cfm?al_id=1685

На 29 януари 2016 г. Европейската комисия и независимият НКВИНЗР публикуваха окончателното становище на комитета във връзка с добавките, използвани в тютюневите изделия.  Това е първото от двете становища по тази тема, които Комисията поиска, за да ги използва при определянето на добавките, които трябва да бъдат включени в приоритетния списък, предвиден в Директивата за тютюневите изделия.

С Директивата за тютюневите изделия (2014/40/ЕС), приета през 2014 г., се въвеждат по-строги правила за производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия. Член 7 от Директивата предвижда забрана за тютюневи изделия с определени видове добавки, например витамини, кофеин или таурин, добавки с оцветяващи свойства за дима и добавки, които улесняват вдишването на никотин. В съответствие с член 6 Комисията трябваше да разработи и актуализира приоритетен списък с най-малко 15 добавки, съдържащи се в цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари. В това първо научно становище се посочват добавките, които трябва да бъдат включени в приоритетния списък.

НКВИНЗР посочи 48 отделни химични вещества, които да бъдат включени в приоритетния списък. Те бяха избрани, тъй като притежават или се предполага, че притежават, едно или повече от следните свойства:

• токсичност без изгаряне (включително канцерогенни, мутагенни или токсични за възпроизводството свойства);
• улесняват вдишването или засилват абсорбирането на никотина, което може да допринесе за пристрастяване;
• характерен аромат — един от факторите, които потенциално допринасят за привлекателността на тези изделия;
• образуване на какъвто и да е вид токсични химични вещества след изгаряне.

Пълният списък и подробности за това как и защо отделните съединения са включени в приоритетния списък можете да намерите в становището, а лесен за четене информационен документ за добавките в тютюневи изделия е достъпен на английски, френски, немски и испански.

Второто становище, което ще бъде публикувано по-късно през тази година, има за цел да подпомогне изготвянето на насоки за видовете проучвания и критериите за тях, които производителите следва да изискват, за да бъде преценено доколко подходящи са отделните добавки.

http://ec.europa.eu/health/scientific_committees/emerging/docs/scenihr_o_051.pdf(853 KB)

Предварителното становище на Европейската комисия и НКВИНЗР относно биологичните въздействия на ултравиолетовото лъчение от значение за здравето, със специален акцент върху солариумите за козметични цели, послужи за основа на обществена консултация, която продължи до 27 април 2016 г.   На 12 април 2016 г. в Люксембург се проведе обществено обсъждане по темата с участието на представители на промишлеността, НПО, изследователи, специалисти в областта на раковите заболявания и други.  В предварителното становище се обръща внимание на обосновката за използването на солариуми и на свързаните с него рискове.

Въз основа на наличните научни доказателства НКВИНЗР заключи, че ултравиолетовата радиация е канцерогенна, тъй като тя е едновременно фактор, който поражда и който допринася за заболявания. Има солидни доказателства, че използването на солариуми води до кожен меланом, сквамозен карцином и, в по-малка степен — до базално-клетъчен карцином, особено когато използването започва в ранна възраст.

Съществуват известни доказателства, че използването на солариуми може да причини очен меланом. На използването на солариуми се пада значителен дял от двата вида рак на кожата — меланомен и немеланомен, както и голям процент от случаите на меланом, развили се преди навършване на 30 години. НКВИНЗР заключава също така, че използването на солариуми не носи особена полза за здравето и че не е необходимо за достигане на оптимално равнище на витамин D. Въз основа на доказателствата за канцерогенния ефект от използването на солариуми и за начина на поява на рака на кожата (няма никакви данни за прагове на облъчване с ултравиолетови лъчи и тяхната доза) НКВИНЗР заключава, че не съществува безопасно равнище на облъчване с ултравиолетови лъчи в солариуми.

Новият комитет, който замести НКВИНЗР — Научният комитет по здравни, екологични и възникващи рискове (НКЗЕВР) — ще завърши становището по-късно през тази година след оценка на мненията и коментарите, получени в рамките на публичната консултация.

http://ec.europa.eu/health/scientific_committees/emerging/docs/scenihr_o_052.pdf(773 KB)

Калциевият цианамид, който съдържа 44 % калций и 24 % азот, за пръв път е произведен в края на XIX век, за да бъде използван като тор в селското стопанство. През 2013 г. от НКРЗОС бе поискано да оцени потенциалните рискове за човешкото здраве и околната среда във връзка с използването на това вещество като тор.

Европейската комисия и комитетът публикуваха окончателното становище по този въпрос на 22 април 2016 г.

НКРЗОС определи рисковете за човешкото здраве, като използва модели за експозиция на работници, използващи калциев цианамид като тор, и методи за регистриране на продукти за растителна защита. Направени са изчисления за експозицията при използване на веществото за професионални и лични цели, както и за хора в близост до местата, където се използва, включително местни жители и деца.

Заключението на НКРЗОС е, че при сегашните равнища на използване на калциев цианамид не могат да бъдат изключени вредни последици за хората и околната среда.

http://ec.europa.eu/health/scientific_committees/environmental_risks/docs/scher_o_169.pdf(2 MB)

Европейската комисия и НКРЗОС публикуваха на 15 април 2016 г. окончателното си становище относно оценките за количествата материали за играчки, поглъщани от децата.

От НКРЗОС бе поискано да прегледа наличните данни относно поглъщането на посочените по-долу три вида материали за играчки и да прецени дали поглъщаните количества, които формират основата на допустимите граници на миграция за 19 химични елемента в Директивата относно безопасността на детските играчки, са все още подходящи или трябва да бъдат променени (например седмични допустими граници, вместо дневни).

1. Сух, трошлив, прахообразен или гъвкав материал за играчки (поглъщано количество 100 mg на ден)
2. Течен или лепкав материал за играчки (400 mg на ден)
3. Остъргана от играчка материя (8 mg на ден)

В окончателното становище на НКРЗОС се посочва, че гореспоменатите равнища са подходящи и следва да останат класифицирани като дневни, а не като седмични.

http://ec.europa.eu/health/scientific_committees/environmental_risks/docs/scher_o_170.pdf(503 KB)