Днес отбелязваме 30-ата годишнина на Кохезионния фонд.
- 03 April 2023
За тези 30 години Кохезионният фонд инвестира близо 179 млрд. евро в икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС.
Създаден с Договора от Маастрихт като инструмент на политиката на сближаване – която, от своя страна, е необходимо допълнение на единния пазар, Кохезионният фонд бе натоварен с мисията да инвестира в транспортната инфраструктура и в опазването на климата и околната среда. Сред основните му инвестиционни оси са подобряването на водоснабдяването и на пречистването на отпадъците, енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и пътната и железопътната инфраструктура.
Фондът обхваща държавите членки с брутен национален доход (БНД) под 90 % от средния за ЕС, като целта е да се насърчи сближаването между европейските икономики. Подкрепата от Кохезионния фонд, както и цялостното финансиране по линия на политиката на сближаване, допринесоха за повишаването на националния доход в ползващите се от него държави. Ирландия и Испания бяха първите държави, чийто БНД надхвърли прага за използване на Кохезионния фонд – 90 % от средния за ЕС БНД.
Мостове, метро, летища, високоскоростни влакове и много други
Кохезионният фонд финансира емблематични проекти, които преобразуваха цели региони и градове и им помогнаха да застигнат останалата част от ЕС. Например през 1998 г. фондът подкрепи изграждането на моста „Васко да Гама“ в Лисабон (Португалия); със своите 12,3 км. той е най-дългият мост в ЕС. Фондът подкрепи и построяването в южна Португалия на язовир „Алкуева“ на река Гуадиана – един от най-големите европейски стратегически водни запаси.
Фондът изигра възлова роля и за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), като в нейните рамки подкрепи изграждането и модернизирането на 7 800 км шосейни пътища и 3 600 км железопътни линии, както и на много водопроводи и тунели. В България той финансира строежа на най-дългия железопътен тунел в Югоизточна Европа – между Елин Пелин, Вакарел и Костенец. Фондът също така подкрепи изграждането на втори коловоз между главното адриатическо пристанище на Словения Копер и Дивача. С този коловоз значително ще се увеличи товарният капацитет на тази железопътна линия, като той също така ще я свърже с австрийската железопътната мрежа.
В Испания Кохезионният фонд подпомогна изграждането на съвременна национална мрежа от високоскоростни влакове. Високоскоростната линия Мадрид–Барселона–френската граница, с обща дължина 804 км., е една от основните комуникационни оси между Испания и останалата част от Европа.
Благодарение на фонда, по железопътната линия между полските градове Варшава и Гдиня бе подобрен пътническият превоз по балтийско-адриатическия коридор. Така основните полски градове вече се ползват от модерни железопътни връзки.
Израз на инвестициите на фонда в развитието на устойчив обществен градски транспорт е метрото във Варшава, Будапеща, Букурещ, София и Прага. В Братислава, с финансиране от Кохезионния фонд бе построена трамвайната линия Петрзалка с нейния известен мост.
Фондът подпомогна изграждането на летища за по-добро свързване на присъединилите се към ЕС в началото на века държави. Сред примерите са летищата на Талин, Варшава, Вроцлав и Жешов.
Противодействие на изменението на климата и опазване на околната среда и здравето на гражданите
Фондът подкрепи редица инфраструктурни инвестиции. Сред тях са свързването на 6 млн. души с чиста питейна вода и осигуряването на пречистване на отпадъчните води за 10,5 млн. души. Той подпомогна и рециклирането на 4,2 млн. тона градски отпадъци.
Един значим за околната среда проект по пътя на изграждането на екосъобразна и устойчива икономика, който подобрява качеството на живот на хиляди хора, е заводът за третиране на отпадъците в Александруполис (Гърция), който позволява да се намалят с 60 % събираните отпадъци от четири общини на префектура Родопи и две общини на префектура Еврос.
Инфраструктурата за пречистване на отпадъчни води в южната част на Малта и за управление на водите в най-големите агломерации в Латвия подобриха пречистването на отпадъчните води и качеството на питейната вода.
Що се отнася до чистата енергия, в Литва Кохезионният фонд инвестира в съоръжения за получаване на енергия от възобновяеми източници. С тях понастоящем се произвежда електроенергия за близо 20 000 домакинства.
Фондът инвестира и в проекти за защита от горски пожари на 8,3 млн. души, както и за защита от наводнения на 11,4 млн. души. Тук спада изграждането на система и водохранилище за защита от прииждания на р. Тиса, с което бе защитен районът в горната ѝ част в Унгария.
Елиза Ферейра, комисар по въпросите на сближаването и реформите
Кохезионният фонд доказа, че е стимул за сближаването, конкурентоспособността и устойчивото развитие, както и за вътрешния пазар. Той е основен фактор за насърчаване на лоялната конкуренция в Съюза и е сред образцовите средства за подкрепа от ЕС: финансираните от него емблематични мостове, ефективни и модерни железопътни линии и метра, летища, пречиствателни станции и станции за третиране на отпадъците подобриха живота на милиони европейци и модернизираха цели държави.
Контекст
„Кохезионният финансов инструмент“, както първоначално се наричаше Кохезионният фонд, бе създаден на 1 април 1993 г. и влезе в сила през 1994 г., за да се ускори икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС и да се помогне на съответните държави да настигнат останалата част от ЕС.
Първоначално от Кохезионния фонд се ползваха Гърция, Ирландия, Португалия и Испания (1994—1999 г.). От 2004 г. той обхвана Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения; от 2007 г. – България и Румъния, а от 2013 г. – Хърватия.
След разширяването от 2004 г. бюджетът на Кохезионния фонд значително се увеличи: за периода 1994—1999 г. той бе 18 млрд. евро, за 2000—2006 г. – 30,6 млрд. евро, за 2007—2013 г. – 68,5 млрд. евро, а за 2014—20 г. 61,4 млрд. евро.
За програмния период 2021—2027 г. над 37 % от средствата на фонда в размер на 48,03 млрд. евро са заделени за целите в областта на климата. Тук спадат 6,9 млрд. евро за чист градски транспорт, 3,3 млрд. евро за енергийна ефективност и 16,9 млрд. евро за инвестиции в железопътното и шосейното рамо на TEN-T.
Понастоящем от Кохезионния фонд се ползват 15 държави членки, чийто брутен национален доход (БНД) на глава от населението към момента на сключване на споразумението за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. бе под 90 % от средния за ЕС. Това са България, Чехия, Естония, Гърция, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения.