от Ксавие Пратс Моне, генерален директор на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“, Европейска комисия
Напредъкът в науката често се постига трудно, но след това лесно се приема за даденост. Кой помни днес, че едрата шарка е убила между 300 и 500 милиона души — да, близо половин милиард души — само през XX век? През 1967 г., когато СЗО обяви глобална програма за премахване на едрата шарка, болестта засягаше между 10 и 15 милиона души годишно, убиваше 2 милиона, обезобразяваше милиони, а 100 000 души оставаха слепи. За съжаление някои хора изглежда са забравили всичко това. Днес в западния свят децата не умират от болести като полиомиелит, а едрата шарка е далечен спомен. Това обаче не се случи изведнъж. То стана възможно само благодарение на това, което експертите смятат за едно от най-големите постижения на общественото здравеопазване на XX век — имунизацията. Този успех обаче не пречи на някои хора да се отнасят скептично към необходимостта от ваксинация. Всяването на паника и търсенето на сензации в медиите, съчетани с безсрамно преувеличаване на рисковете от ваксините, карат част от обществото да забрави колко важни са те за нашето здраве.
Въпреки че ваксинацията е най-ефективното профилактично средство за защита на хората от голям брой заразни болести, с което разполагаме, равнището на ваксинация в ЕС е ниско и дори намалява в повечето държави членки. Това е резултат от значително надценяване на рисковете, свързани с ваксинирането, и подценяване на риска от заразни болести.
Но спадът в търсенето на ваксини не е довел до излишък. В действителност той е довел до недостиг на ваксини в много от държавите от ЕС. Днес има по-малко производители, установени в Европа, които трябва да обслужват един все по-глобализиран пазар. Това води до недостиг, който може да стане критичен и създава предизвикателство пред здравната сигурност.
Освен това много национални програми за имунизация страдат от липса на стабилно финансово планиране, от недостатъчни инвестиции в инфраструктурата и надзора и от скъпоструващо, неефикасно и неефективно снабдяване с ваксини.
Въпреки че държавите членки отговарят за организацията и изпълнението на свои собствени програми за ваксинация, ЕС може да им съдейства в случай на трансгранични заплахи за здравето, сред които са заразните болести. Основен инструмент за предоставянето на тази помощ е споразумението за съвместно възлагане на обществени поръчки, което позволява на подписалите го държави от ЕС да купуват лекарства групово, като договарят най-добрата цена и най-бързата наличност и доставка.
Може да се направи повече и Комисията понастоящем проучва как да се насочи вниманието на държавите членки към реалната необходимост от насърчаване на ваксинацията и как да се сложи край на недостига от ваксини. Моментът за това не е, когато отново се появи латентна болест или избухне епидемия. Моментът за действие е сега. Нека отново напомним на всички, че днешният ни стандарт на здравеопазването се дължи единствено на нашите програми за ваксинация през годините, че рисковете от естествена инфекция са по-големи от рисковете от ваксиниране и че винаги е по-рисковано да не се ваксинираме.
