от Витянис Андрюкайтис, европейски комисар по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните

Епидемията от ебола бе първото предизвикателство, с което трябваше да се справям, когато встъпих в длъжност преди почти една година. Заедно с комисар Стилианидис отидох в засегнатите държави — Гвинея, Либерия и Сиера Леоне. Бяхме там само няколко дена, но не само видяхме, а и почувствахме какво се случваше. Мога единствено да си представя какво е да се бориш срещу тази смъртоносна болест на място в продължение на месеци и да ограничаваш нейното разпространение.

Идеята за здравната награда възникна малко след като се завърнахме. Искахме да отдадем признание и да възнаградим инициативите на неправителствените организации, борещи се с ебола на място, и да насърчим повишаването на равнището на общественото здравеопазване в Европа и по света.

Ето защо и как се появи първата здравна награда на ЕС. Тъй като тази година целта бе да бъдат наградени героичните усилия, смелост и решителност на неправителствените организации, борещи се с ебола в Западна Африка, най-логично бе да обявим наградите на конференцията в Люксембург, посветена на извлечените поуки от епидемията от ебола. Тя бе организирана съвместно от Европейската комисия и люксембургското председателство на Съвета на Европейския съюз.  

Целта на здравната награда на ЕС е да се отличават инициативите и ангажираността на международни, европейски, национални и регионални неправителствени организации, които са допринесли значително за общественото здраве във и извън границите на ЕС. Тази година исках наградата да е посветена на борбата с ебола, но темата ще е различна всяка година. Бих искал тази награда да е признание за минали постижения, но също така да насърчава организациите да продължават своята жизненоважна работа в бъдеще.

Тази година победителите ни дадоха примери за най-добри практики, които ни помагат да подобрим готовността си за справяне със сериозни кризи. Те бяха избрани измежду 26 достойни кандидата от жури на ЕС, което бе съставено от специалисти по обществено здраве и представители на неправителствени организации от ЕС и бе председателствано от Комисията.  След дълго обсъждане членовете на журито избраха трите победителя: ALIMA – Алианса за международни медицински действия, Concern Worldwide и Испанския Червен кръст.

ALIMA получи първа награда за помощта си при ограничаването на разпространението на вируса в Мали и Сенегал, за осигуряването на лечение, контрол на предаването на болестта и надзор, докато изграждаше център за лечение на ебола в Гвинея, и за приноса си към изследванията във връзка с лечението на ебола.

Втората награда бе връчена на Concern Worldwide за помощта при осигуряването на безопасни и достойни погребения и за картографирането на гробовете във Фритаун, Сиера Леоне.

Испанският Червен кръст спечели трета награда за своите „пет стълба на интервенцията“ спрямо ебола – той осигури пряка здравна помощ, проследяване на контактите, надзор и психосоциална подкрепа за местните общности и помогна за създаването и функционирането на центрове за лечение на ебола в Западна Африка.

Една от множеството извлечени поуки от епидемията от ебола е, че за опазване на здравето на хората по света са необходими координирани и единни действия.  Болестите не признават граници, но както показаха тези неправителствени организации, същото се отнася и за смелостта и състраданието.