Всеки човек може да обеднее в даден момент от своя живот. Някои социални групи обаче са по-застрашени от бедността - например семействата с деца, особено многодетните семейства и семейства на самотни родители, както и възрастните хора, хората с увреждания и имигрантите. Жените са по-засегнати от мъжете във всички категории.
Бедността засяга хората многостранно и върви ръка за ръка със социалното изключване. Освен добре известните проблеми като неблагоприятни жилищни условия или липсата на дом, бедните хора също така често страдат от:
За да се справи с тези проблеми и други свързани с тях, ЕС предоставя рамка, чрез която държавите-членки развиват собствени приоритети и стратегии. Тази рамка отчита многоизмерния характер на бедността и обръща специално внимание на следното:
Факти и данни за бедността в ЕС en
Основни показатели по страни en
Около 19 милиона деца в ЕС живеят в нищета. Децата, които растат в бедни домакинства, по-често остават в капана на бедността до края на живота си, както и по-късно техните наследници.
Живеещите в бедност деца се сблъскват с множество взаимно свързани проблеми, включително неблагоприятни жилищни условия, лошо здравно обслужване, ограничени възможности за образование и липса на добра храна и облекло.
През 2006г. Европейският съюз определи премахването на бедността за един от водещите си приоритети. В следствие правителствата на държавите-членки се ангажираха с разработването на стратегически дългосрочни подходи за предотвратяване и премахване на детската бедност, което включва широк кръг от обществени, културни и икономически политики.
Достъпът до жилище е основно право и всеки човек трябва да има безопасен, сигурен покрив над главата си. Въпреки това хиляди европейци нямат къде да живеят.
Хората остават без дом по ред причини - от загуба на работата до бягство от домашно насилие. Освен това, много бездомници са застрашени и от душевни заболявания, от пристрастяване към алкохол или наркотици. Те са сред най-уязвимите и отритнати хора в обществото.
Жилищните несгоди и прекалено високите наеми могат да станат причина човек да остане на улицата, както и да доведат до по-нататъшна социална изолация.
Усилията за предотвратяване и борба с бездомието и жилищните несгоди са в центъра на Стратегията за социална закрила и приобщаване на ЕС, която цели да координира действията на държавите-членки и да насърчи обмена на добри практики.
Продължава работата за установяване на общи дефиниции за бездомност и за определяне на показатели. Като се натрупа повече опит за темата и контекста, могат да се изработят по-добри механизми за борба с бездомието и произтичащата от жилищните несгоди изолация. Тези механизми трябва да подкрепят ЕС и държавите- членки в разработването на по-ефективни политики в помощ на бездомните хора.
Някои групи от населението са по-застрашени от бедност и социално изключване, като например семействата с деца, особено многодетните и семействата на самотни родители, както и възрастните хора и имигрантите.
Безработицата сред хората от тези уязвими групи е по-висока, те по-често не завършват училище и са по-застрашени от финансово изключване, в сравнение с останалите групи в обществото.
ЕС желае да разбере по-добре защо тези групи често са засегнати от бедността и как да ги приобщи в обществото. Необходими са общи цели и показатели, за да има ясно разбиране на проблема. Мерките, приети от ЕС, са толкова разнообразни, колкото и проблемите, с които се сблъскват тези групи.
Целта е да се подобри ситуацията на тези групи чрез:
В наши дни много европейци, особено живеещите в бедност, нямат достъп до финансови услуги като откриване на депозит или банкова сметка. За тях също е трудно да направят спестявания, да изтеглят кредит, да направят осигуровка и изобщо да се справят с платежни услуги.
Достъпът до финансови услуги е от съществено значение за икономическата и социалната интеграция на гражданите в съвременното общество. Той е също така условие за трудова заетост, икономически растеж, намаляване на бедността и за социално приобщаване.
В редица случаи хората, страдащи от недоимък, не могат да си отворят банкова сметка, което води до по-нататъшна финансова изолация. За да се справи с тези проблеми, ЕС координира мерките и политиката между заинтересованите страни и правителствата на държавите-членки.
През 2009г. Европейската комисия инициира две публични консултации в усилието си да въведе правила, които да осигурят възможност на повечето хора да си отворят обикновена банкова сметка.
Приетите мерки се съсредоточават върху подкрепата за консултиране при задлъжнялост, както и върху информационни и образователни програми.
Осигуряването на добра работа е най-важният фактор за извеждане на хората от бедността и насърчаване на социалното приобщаване.
Проблемът е, че за най-уязвимите в обществото, като самотните родители, имигрантите, възрастните хора, младежите, хората с ниска квалификация и хората с увреждания, обикновено е най-трудно да намерят сигурна и трайна работа. Те са и най-засегнати от икономическите кризи като тази, която изпитва Европа в момента.
ЕС разполага с набор от политически и финансови механизми за подобряване на перспективите за заетост на социално изолирани групи. Европейска стратегия за заетост напримерсе фокусира върху създаването на повече и по-добри работни места за всички европейци. В същото време Европейският социален фонд и други програми на ЕС осигуряват финансиране за образование, обучение и подкрепа на работното място, особено за да подпомогнат уязвимите хора да намерят или запазят работата си.
Като концентрира усилията за преодоляване на бедността и социалното изключване, ЕС насърчава държавите-членки да разработват активни политики за приобщаване. Активното приобщаване се състои в осигуряването на работа за възможно най-много хора и на практическа подкрепа за тези, които не могат да участват в пазара на труда, за да могат да водят достоен живот.
Активното приобщаване се съсредоточава върху три общи принципи :
ЕС ще насърчава развиването на активно приобщаване чрез координиране на действията в Европа и чрез подпомагане на държавите-членки да обменят опит.