От Анджей Рис, директор на дирекция „Здравни системи и продукти“, ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“
В съобщението на Комисията относно световното здравеопазване от 2010 г. се казва, че това е концепция за подобряване на здравеопазването в целия свят, намаляване на различията и защита срещу заплахите за здравето в света. Световното здравеопазване е разгледано от гледна точка на развитието, търговията, сигурността, правата на човека, управлението и др. Каква е ролята на политиките и инструментите на ЕС в тази парадигма?
ЕС е активен поддръжник на световното управление и многостранното сътрудничество в областта на здравеопазването и очаква от СЗО да бъде световен лидер тази област. Комисията и СЗО си сътрудничат по редица въпроси — ЕС е третият най-голям източник на финансиране на СЗО и има ключова роля в нейните управителни органи.
ЕС допринася за световното управление на здравеопазването и чрез други международни политики, които оказват въздействие върху здравето, например политиките в областта на търговията, научните изследвания и развитието. В рамките на Европейската комисия ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ води диалози с други служби на Комисията по свързани със здравето въпроси, които имат световно измерение.
Текущите преговори по международни търговски споразумения се следят отблизо от световната здравна общност, която е загрижена за евентуалното отрицателно въздействие на сближаването на стандартите и за способността на правителствата да регулират пазарите в полза на общественото здраве. За да се предотвратяват отрицателните последици, е необходимо нещата непрекъснато да се анализират в по-широк план и да се търсят връзките между тях, дори когато на пръв поглед те не са очевидни, както се случва понякога с определени търговски въпроси и общественото здраве.
ЕС също така работи за управлението на здравеопазването в световен мащаб чрез стратегиите за световното здравеопазване, разработвани от Комисията и множество държави от Съюза с цел съгласуване на вътрешните и външните политики.
Опазването и подобряването на здравето в световен мащаб изисква глобален подход — съвместна работа със СЗО и други международни организации, с останалите служби на Комисията, с държавите от ЕС, с НПО, със създателите на политики, с предприятията и др. Също както никой човек не е остров, така и никоя страна, регион и дори континент не е „имунизиран“ срещу определени заплахи за здравето като ебола, антимикробната резистентност и ХИВ/СПИН. Борбата с тези и други заплахи изисква сътрудничество и добра воля от всички.
