От Ксавие Пратс Моне, генерален директор на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“, Европейска комисия
Крайната цел на Директивата за трансграничното здравно обслужване е всички граждани на ЕС да получат равен достъп до качествени здравни услуги в съответствие със специфичните си нужди. Независимо дали става дума за търсене на второ мнение в друга страна от ЕС или за преглед на страдащо от рядко заболяване дете при специалист в другия край на Съюза, хората имат нужда от гаранции, че ще получат най-доброто възможно здравно обслужване и няма да бъдат изоставени сами да носят финансовата тежест.
Едно от важните предизвикателства пред нас, потвърдено и в неотдавнашно проучване на „Евробарометър“, е да направим така, че пациентите да са информирани за възможностите, с които разполагат, и за процедурите, които трябва да следват, за да се възползват от трансграничното здравно обслужване. В момента обаче по-малко от една десета от европейците знаят къде да намерят съответната информация, а четири пети от хората смятат, че не са достатъчно информирани за правото си на трансгранично здравно обслужване.
Възникват обаче важни въпроси във връзка с търсенето на трансгранично здравно обслужване: необходимо ли е направление или предварително разрешение, ще бъдат ли възстановени разходите на пациентите, могат ли те да потърсят последващи грижи в чужбина или в своята страна, покриват ли се профилактичните мерки по принцип и в частност в случаите, когато пациентът работи в една страна, а живее в друга?
Със задоволство обявяваме важно наше постижение: във всички страни членки вече има поне едно национално звено за контакт, където хората могат да научат повече за правата и възможностите си като пациенти и да разгледат отговорите на примерните въпроси по-горе. Всяко от тези национални звена за контакт има свой специален многоезичен уебсайт, а Европейската комисия помага за изясняване на въпроси, свързани с директивата и с разпоредбите относно социалната сигурност.
Същевременно ние насърчаваме националните звена за контакт да си взаимодействат и да обменят опит и знания, да осигуряват прозрачност и да предотвратяват опити за несправедливо облагодетелстване от по-откритите и справедливи възможности за трансгранично здравно обслужване. С времето, в съответствие с изискванията на гражданското общество ролята на националните звена за контакт може да се разшири, така че те да могат да предоставят и по-конкретна информация, например информация за пациенти с редки заболявания, които са на път да получат достъп до подходящо обслужване и специалисти в тяхната собствена страна, или да улесняват контактите с национални звена за контакт в други страни.
