Archive:Статистически данни за висшето образование

Данни, извлечени през септември 2018 г.

Планирана актуализация на статията: март 2021 г.

This Statistics Explained article has been archived.

Highlights

През 2016 г. в ЕС има 19,6 млн. студенти, 61 % от които са записани в бакалавърска степен.

През 2016 г. жените представляват 54 % от всички студенти в ЕС. Само в докторската степен преобладават студентите мъже.

Почти една трета от студентите в ЕС през 2016 г. изучават социални науки, журналистика, информационни науки, стопански науки, административно управление или право.

Съотношение между студенти и преподавателски състав във висшето образование, 2016 г.

България: С изключение на студентите в докторска или еквивалентна на нея степен в научни организации. Дания, Румъния: 2015 г. Ирландия: не е налично.
Франция: Частни институции: изключено. Висше образование с кратък курс на обучение: непълно. Други видове висше образование: включва професионално обучение след завършено средно образование и част от кратък курс на висше образование.
Люксембург: Висше образование с кратък курс на обучение: 2015 г. Общо: не включва кратък курс на висше образование.
Португалия: Други видове висше образование и общо висше образование: включва професионално обучение след завършено средно образование, курсове за персонал във висшите учебни заведения. Други видове висше образование: 2014 г.
Обединено кралство: Висше образование с кратък курс на обучение и други видове висше образование: 2014 г. Норвегия: общо и други видове висше образование: 2014 г.
Източник: Евростат (код за онлайн данни: educ_uoe_perp04)

В настоящата статия се представят статистически данни за висшето образование (степени 5—8 по Международната стандартна класификация на образованието (ISCED)) в Европейския съюз (ЕС) и представлява част от онлайн публикация относно образованието и обучението в ЕС. Висшето образование се предлага от университети и други институции за висше образование и представлява степента след средното образование. Ролята му в обществото е съществена, тъй като спомага за стимулиране на иновациите, ускоряване на икономическото развитие и растежа и подобряване на цялостното благосъстояние на гражданите. Някои европейски университети са сред най-престижните в света.

Редица експерти прогнозират, че през следващите години ще има повишено търсене на висококвалифицирани кадри; в някои държави — членки на ЕС, вече е налице недостиг на умения. Движени от дигиталните технологии, свързаните с работните места изисквания стават все по-гъвкави и сложни. Вследствие на това нараства броят на работодателите, които търсят персонал с необходимите умения да обработват сложна информация, да разсъждават самостоятелно, да имат творчески дух, да използват ресурсите по интелигентен и ефективен начин и да общуват ефективно.

Относително голям брой студенти, следващи висше образование, се възползват от възможностите за мобилност и обучение в чужбина: анализ на това явление може да бъде намерен наотделна статия.

Full article

Участие

В таблица 1 са представени данни за броя студенти във всяка от четирите степени на висшето образование. Бакалавърска, магистърска и докторска степен на висше образование се предлагат във всички държави — членки на ЕС, а висшето образование с кратък курс на обучение, което обикновено е със специфична професионална насоченост и подготвя студентите за пазара на труда, не е част от образователната система на България, Естония, Гърция, Литва, Румъния и Финландия, нито в Лихтенщайн, Северна Македония и Сърбия. Такъв тип образование се предлага рядко в няколко други държави, например Чешката република, Германия, Хърватия, Полша или Португалия.

Участие в отделните образователни степени

В ЕС-28 през 2016 г. 19,6 млн. студенти са следвали висше образование (вж. таблица 1), от които 7,3 % в кратък курс на обучение, 61,3 % в бакалавърска степен, 27,6 % в магистърска степен и 3,9 % — в докторска.

През 2016 г. в Германия, държавата — членка на ЕС, с най-многобройно население, има 3,0 млн. студенти, следващи висше образование, което е най-високият брой в ЕС и се равнява на 15,5 % от общия брой студенти в ЕС-28. Франция (12,7 % от общия брой), Обединеното кралство (12,2 %), Испания (10,0 %), Италия (9,3 %) и Полша (8,2 %) имат най-голям брой студенти, следващи висше образование, следвани от Нидерландия с 4,3 % от студентите в ЕС-28.

Висшето образование в кратък курс на обучение е най-често срещано във Франция, където то обхваща една пета (20,0 %) от всички студенти, следващи висше образование; този вид курс се среща сравнително често и в Испания, Латвия, Австрия и Малта, където делът им варира между 19 % и 15 %. В Турция висшето образование в кратък курс на обучение е още по-често срещано, като почти една трета (34,2 %) от всички студенти са записани в такива курсове.

През 2016 г. в бакалавърска степен са били записани повече студенти, отколкото във всяка друга степен на висше образование във всяка от държавите — членки на ЕС. Франция, Австрия и Люксембург са единствените държави членки, в които по-малко от 50 % от всички студенти, следващи висше образование, са записани в бакалавърска степен. За разлика от тях в Ирландия (75,2 %), Нидерландия (76,0 %) и Литва (76,6 %) над три четвърти от студентите са записани в бакалавърска степен, като този дял достига почти девет от десет в Гърция (87,2 %), като същевременно висок дял е отчетен също в Сърбия (79,9 %) и Северна Македония (94,6 %).

През 2016 г. в магистърска степен са записани по-малко от една пета от всички студенти, следващи висше образование в Нидерландия, Белгия, Обединеното кралство, Испания и Ирландия (както и в Сърбия), като този дял спада под една десета в Гърция (както и в Турция и Северна Македония). Същевременно в магистърска степен са записани повече от една трета от студентите, следващи висше образование, в Португалия, Чешката република, Франция,Люксембург, Хърватия, Кипър, Словакия и Италия.

През 2016 сред държавите — членки на ЕС, най-висок е делът на студентите, записани в докторска степен, в Люксембург 8,8 %, висок дял е отчетен и в Лихтенщайн (18,3 %) — вж. таблица 1. Освен тези относително малки държави следващите най-високи дялове сред държавите — членки на ЕС, са регистрирани във Финландия (6,6 %), Чешката република и Германия (и двете с 6,5 %), докато сред държавите извън ЕС, показани в таблица 1, е регистриран дял от 8,3 % в Швейцария. В рамките на ЕС най-нисък брой докторанти сред общия брой студенти, следващи висше образование, е отчетен в Малта (0,9 %), където висшите учебни заведения са създадени едва наскоро и са в процес на разширяване; малко по-нисък дял е регистриран в Северна Македония (0,7 %).

Участие на мъжете и жените във висшето образование

През 2016 г. жените представляват около 54,1 % от всички студенти, следващи висше образование в ЕС-28. Делът на жените сред следващите висше образование е малко по-висок при учещите в магистърска степен (57,1 %) и малко по-нисък при записаните в бакалавърска степен (53,2 %) и кратък курс на обучение (52,1 %). По-голямата част от записаните в докторска степен обаче (52,2 %) са мъже.

През 2016 г. близо три пети от всички следващи висше образование в Швеция, Словакия балтийските държави членки и Полша са жени. Жените преобладават също сред студентите, следващи висше образование във всички останали държави — членки на ЕС, с изключение на Гърция (където техният дял е 48,5 % от студентите) и Германия (48,2 %). В Швейцария, Турция и Лихтенщайн жените, следващи висше образование, също са малцинство.

По отношение на студентите, записани в бакалавърска степен, Гърция (47,8 %) и Германия (45,9 %) са единствените държави — членки на ЕС, в които през 2016 г. се обучават повече мъже, отколкото жени; такава е ситуацията и в Швейцария, Турция и Лихтенщайн. Най-голям дял на жените студенти сред записаните в бакалавърска степен е регистриран в Швеция (63,2 %). Сред студентите, записани в магистърска степен, жените са мнозинство във всички държави — членки на ЕС, но са малцинство в Турция и Лихтенщайн. Най-голям процент на жените е регистриран в балтийските държави членки, Полша, Кипър, Словения, Хърватия и Словакия, като в тези държави жените представляват повече от 60 % от общия брой на студентите, записани в магистърска степен.

При двете степени на висше образование с по-малък брой студенти ситуацията е по-разнородна. В 8 от 22-те държави членки, за които има налични данни, делът на мъжете студенти в кратък курс на обучение е по-висок, докато сред докторантите мъжете са мнозинство в половината (14 от 28) от държавите — членки на ЕС, а в другата половина от държавите този дял се пада на жените.

Таблица 1: Брой студенти, следващи висше образование, по образователна степен и пол, 2016 г.
(в хиляди)
Източник: Евростат (educ_uoe_enrt01)

Области на обучение

В рамките на ЕС-28 през 2016 г. почти една трета (32,0 %) от всички студенти, следващи висше образование, изучават социални науки, журналистика, информационни науки, стопански науки, административно управление или право (следва да се отбележи, че представената информация за Нидерландия включва данни за 2015 г.). Делът на жените е 57,6 % от всички студенти в тази област на образованието field of education — вж. фигура 1. Втората най-често срещана област на образованието включва науките, свързани с инженерството, производството и строителството, които се изучават от 15,7 % от всички студенти, следващи висше образование. В тази област почти три четвърти (74,1 %) от всички студенти са мъже. Третата най-голяма област на образованието включва здравеопазването и социалните услуги, с дял от 13,4 % от всички студенти, следващи висше образование. Жените в тази област са близо три четвърти (71,2 %) от общия брой студенти, следващи висше образование. Сред останалите области на образованието, показани на фиг. 1, най-голям е делът на жените сред изучаващите науки, свързани с образованието (78,0 % от всички студенти), като те са почти две трети (64,5 %) от всички студенти, изучаващи изкуства и хуманитарни науки. От друга страна, в областта на природните науки, математиката, статистиката и информационните и комуникационните технологии делът на мъжете сред общия брой на студентите, следващи висше образование, е 61,1 %.

Фигура 1: Разпределение на студентите, следващи висше образование, по област и пол, ЕС-28, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (educ_uoe_enrt03)

Лица, завършили висше образование

Приблизително 4,7 милиона студенти са завършили висши учебни заведения в ЕС-28 през 2016 г.: следва да се отбележи, че тези данни са въз основа на най-новата налична информация за всяка от държавите — членки на ЕС, включително данни за 2015 г. за Нидерландия. Най-голям брой завършили висше образование през 2016 г. има във Франция (773 хиляди), следвана от Обединеното кралство (754 хиляди) и малко след него Германия (557 хиляди; следва да се има предвид, че показаните данни не включват завършили професионални академии) и Полша (488 хиляди). Следва да се отбележи също, че е възможно относително високият брой на завършилите висше образование в Обединеното кралство и Франция поне в известна степен да отразява по-кратка средна продължителност на обучението; във Франция например има най-голям дял на студентите, следващи висше образование в кратък курс на обучение, сред всички държави членки на ЕС.

Таблица 2: Брой на завършилите висше образование по област, 2016 г.
(хиляди)
Източник: Евростат (educ_uoe_grad02)

През 2016 г. анализ на броя на завършилите висше образование в ЕС-28 по области на образованието (данни за 2015 г. за Нидерландия) показва, че повече от една трета (34,1 %) от всички студенти, следващи висше образование, са завършили социални науки, журналистика, информационни науки, стопански науки, административно управление или право. Този дял е по-висок в сравнение дела (32,0 %) на студентите, които са все още в процес на обучение в тази област през 2016 г., което може да означава, че по-малко студенти са започнали да се обучават в тази област през последните години или че средната продължителност на курса е по-кратка или пък има по-голям дял отпаднали от обучение в сравнение с другите области. Подобна е ситуацията и с обучението в областта на здравеопазването и социалните услуги, които съставляват 13,7 % от завършилите и от 13,4 % от студентите, следващи висше образование, както и обучението в сферата на образованието (9,0 % от завършилите на фона на 7,4 % от студентите) и услугите (3,7 % от завършилите на фона на 3,5 % от студентите). Обратната ситуация се наблюдава и в други области на образованието: науките, свързани с инженерството, производството и строителството (14,8 % от завършилите и 15,7 % от студентите); природни науки, математика и статистика; информационни и комуникационни технологии (11,0 % от завършилите и 12,3 % от студентите); изкуства и хуманитарни науки (11,0 % от завършилите и 12,2 % от студентите); земеделие, горско стопанство, рибарство и ветеринарно дело (1,7 % от завършилите и 1,9 % от студентите).

Таблица 3: Разпределение на завършилите висше образование, по област, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (educ_uoe_grad02)

Сред държавите — членки на ЕС, могат да бъдат откроени няколко области, в които делът на завършилите висше образование през 2016 г. е особено голям или особено малък в сравнение със средните стойности за ЕС. Делът на завършилите висше образование в областта на социалните науки, журналистиката, информационните науки, стопанските науки, административното управление или правото е сравнително малък във Финландия и Испания, където през 2016 г. тези области обхващат малко повече от една четвърт от всички завършили висше образование, докато в Люксембург (51,7 % от всички завършили висше образование) и България (49,0 %) са отчетени много по-високи дялове. Подобен анализ в областта на инженерството, производството и строителството показва, че има относително нисък дял на завършилите висше образование в тази област в Люксембург, Нидерландия (данни за 2015 г.), Малта и Обединеното кралство, докато относително високи дялове са регистрирани в Австрия (20,5 %), Португалия (21,3 %) и особено Германия (22,0 %). Делът на завършилите в областта на природните науки, математиката, статистиката и информационните и комуникационните технологии е относително нисък в Белгия, Кипър, Литва и България, но е особено висок в Германия (14,0 %), Ирландия (15,0 %) и Обединеното кралство (17,2 %). Делът на завършилите в областта на здравеопазването и социалните услуги е сравнително нисък в Люксембург, България, Германия, Австрия и Кипър и относително висок във Финландия (19,7 %), Дания (20,3 %), Швеция (22,2 %) и особено в Белгия (26,5 %). И накрая, делът на завършилите специалност в сферата на образованието е сравнително нисък в Италия, Франция и Румъния и особено висок в Испания (16,5 %), Унгария (16,6 %), Кипър (17,0 %) и Малта (18,0 %).

В рамките на ЕС-28 близо три пети (57,6 %) от всички завършили висше образование през 2016 г. са жени. Анализът по ориентация на програмата в ЕС-28 (включващ данни за 2015 г. за Нидерландия) показва, че този дял е малко по-висок (60,7 %) при социалните науки, журналистиката, информационните науки, стопанските науки, административното управление и правото, повишава се до повече от две трети при хуманитарните науки (66,9 %), доближава се до три четвърти при здравеопазването и социалните услуги (73,9 %) и достига връх от повече от четири пети (80,4 %) при обучението в сферата на образованието (вж. фигура 2). Мъжете, завършили висше образование, представляват близо три пети (57,5 %) от общия брой на завършилите висше образование в областта на природните науки, математиката, статистиката и информационните и комуникационните технологии и близо три четвърти (72,3 %) от общия брой на завършилите висше образование в областта на инженерството, производството и строителството. В двете по-малки области — земеделие, горско стопанство, рибарство и ветеринарно дело и услуги — броят на завършилите висше образование е почти балансиран между мъжете и жените.

Фигура 2: Разпределение на завършилите висше образование, по област и пол, ЕС-28, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (educ_uoe_grad02)

В сравнение с броя на населението на възраст 20—29 г. броят на лицата с висше образование по природни науки, математика, статистика и информационни и комуникационни технологии се е увеличил през последните години. На фигура 3 е показана разликата между броя на мъжете и жените, завършили висше образование в тези области през 2016 г., като броят на мъжете, завършили висше образование в ЕС-28, е почти два пъти по-голям от този на жените. Разликата между половете при завършилите висше образование в областта на природните науки, математиката, статистиката и информационните и комуникационните технологии (спрямо размера на населението) е най-силно изразена в Австрия, където броят на мъжете, завършили висше образование, е 2,7 пъти по-висок от броя на жените; относително големи разлики са налице също в Белгия, Финландия, Нидерландия (данни за 2015 г.), Малта, Люксембург, Ирландия и Германия. От друга страна, в Кипър, Румъния и Полша броят на мъжете, завършили висше образование в областта на природните науки, математиката, статистиката и информационните и комуникационните технологии (спрямо размера на населението), е с под 40 % по-голям от броя на завършилите жени.

Фигура 3: Брой студенти, завършили висше образование в областта на науката, математиката, информатиката, инженерството, производството и строителството, 2016 г.
(на 1000 души население на възраст 20—29 години)
Източник: Евростат (educ_grad04)

Преподавателски състав и съотношение между студенти и академичен състав

През 2016 г. 1,5 млн. лица са упражнявали преподавателска дейност във висшето образование в 28-те държави — членки на ЕС (данни от 2015 г. за Дания и Ирландия) (вж. таблица 4), малка част от които — около 100 хиляди — са преподавали в кратък курс на обучение. Повече от една четвърт (27,1 %) от преподавателския състав във висшето образование в ЕС-28 се намира в Германия, а малко над една десета — в Испания (11,1 %) и в Обединеното кралство (10,2 %).

Таблица 4: Преподаватели в системата на висшето образование по степен и пол, 2016 г.
(хиляди)
Източник: Евростат (educ_uoe_perp01)

За разлика от преподавателския състав в началното и средното образование, където жените са мнозинство, по-голямата част от преподавателите във висшето образование са мъже. Почти три пети (57,4 %) от преподавателския състав във висшето образование в ЕС-28 през 2016 г. се състои от мъже, дял, като този дял наближава две трети в Гърция (66,2 %) и е над 60 % в Люксембург, Малта, Италия, Чешката република и Германия; От друга страна, жените представляват мнозинство в преподавателския състав във висшето образование във Финландия (51,7 %), Латвия (55,3 %) и Литва (56,5 %).

През 2016 г. в ЕС-28 съотношението между студенти и академичен състав във висшето образование е средно 15,0. Сред държавите — членки на ЕС, най-високо съотношение между студенти и академичен състав има в Гърция (39,6), а съотношение от повече от 20 студенти на член на персонала също е отчетено в Белгия и Италия. От друга страна, съотношението между студенти и академичен състав се изразява в едноцифрени числа в Люксембург (7,6 студенти на член на академичния състав) и Малта (9,7) и е относително ниско в Швеция и Дания (данни за 2015 г.).

Таблица 5: Съотношение между студенти и академичен състав във висшето образование, 2016 г.
(брой на студентите на член от преподавателския състав)
Източник: Евростат (educ_uoe_perp04)

Финансиране

Данни относно публичните разходи за висшето образование спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) са налични за 27 от държавите— членки на ЕС (вж. фигура 4). През 2015 г. това съотношение варира от 0,5 % в Люксембург и 0,7 % в България, Румъния, Унгария и Гърция до 1,8 % в Австрия и 1,9 % в Швеция и Финландия, достигайки най-висока стойност от 2,4 % в Дания (данни от 2014 г.). Средната стойност за ЕС-28 е 1,2 %.

Фигура 4: Публични разходи за висше образование спрямо БВП, 2015 г.
(%)
Източник: Евростат (educ_uoe_fine06)

Изходни данни за таблиците и графиките

Статистически данни за висшето образование: таблици и фигури (на английски)

Източници на данни

Източник

Стандартите за международните статистически данни за образованието са определени от три международни организации:

Института по статистика (ИС) към Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО);
the Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);
Евростат, статистическата служба на ЕС.

Източникът на данни, използвани в настоящата статия, е съвместното събиране на данни от ЮНЕСКО/ОИСР/Евростат (ЮОЕ) за статистиката в областта на образованието и то формира основата на ключовите компоненти на базата данни на Евростат за статистически данни за образованието; успоредно със съвместното събиране на данни Евростат събира данни за записванията на регионално равнище, както и за чуждоезиковото обучение.

Регламент № 452/2008 от 23 април 2008 г. представлява правното основание за изготвянето и развитието на статистика в областта на образованието и обучението през целия живот. Приети са два регламента на Европейската комисия относно събирането на данни за образованието и обучението. Първият, Регламент (ЕС) № 88/2011 на Комисията от 2 февруари 2011 г., се отнася до данните за учебните 2010/2011 и 2011/2012 години, а вторият, Регламент (ЕС) № 912/2013 на Комисията от 23 септември2013 г. — до данните за учебните години от 2012/2013 насам.

Повече информация за съвместното събиране на данни можете да намерите в статията относно методологията на ЮОЕ.

Класификация

Международната стандартна класификация на образованието (ISCED) е основата за международната статистика в областта на образованието, като в нея са опасани различните образователни степени; тя е разработена за първи път през 1976 г. от ЮНЕСКО и е преразгледана през 1997 г. и отново през 2011 г. В ISCED 2011 се разграничават девет степени на образованието: образование в ранна детска възраст (степен 0); начално образование (степен 1); прогимназиален етап на основното образование (степен 2); гимназиален етап на средното образование (степен 3); професионално обучение след завършено средно образование, но не висше (ниво 4); висше образование с кратък курс на обучение (степен 5); висше образование за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или еквивалентна на нея (степен 6); висше образование за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ или еквивалентна на нея (степен 7); висше образование за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ или еквивалентна на нея (степен 8). Първите резултати, базирани на ISCED 2011, бяха публикувани през 2015 г., като първоначално включваха данни за референтния период 2013 г. за студентите и преподавателския състав и данни за референтния период 2012 г. за разходите. Върху тази класификация се основава цялата статистическа информация, представена в настоящата статия.

Висшето образование надгражда средното образование, като осигурява учебни дейности в специализирани области на образованието. То включва не само това, което обикновено се разбира под „академично“ образование, но и висше професионално образование. Съдържанието на програмите във висшето образование е по-сложно и напреднало, отколкото при по-ниските степени по ISCED. Едно от задължителните условия за висше образование е успешното завършване на програмите от степен 3 по ISCED, които осигуряват пряк достъп до първоначалните програми за висше образование (достъп може да бъде получен и чрез програми от степен 4 по ISCED). В допълнение към изискванията за квалификация, включването в образователни програми в тези степени може да зависи от избора на предмет и/или завършените степени. Освен това може да е необходимо успешното полагане на приемни изпити.

Обикновено съществува ясна йерархия между квалификациите, които програмите за висше образование предоставят. Преходът между програмите на равнището на висшето образование обаче невинаги е ясно разграничен и понякога е възможно да се комбинират и да се прехвърлят кредити от една програма в друга. В някои случаи кредити, получени от вече завършени образователни програми, също могат да бъдат взети предвид за завършването на програма на по-висока степен по ISCED. Това означава, че обикновено се изисква успешното завършване на степен 7 по ISCED за включване в степен 8 по ISCED.

В ISCED 1997 и ISCED 2011 бяха описани също така областите на образование и обучение, които впоследствие бяха заменени от класификациятаISCED-F 2013. До 2015 г. данните на Евростат по области на образованието бяха класифицирани според ISCED 1997 (която е същата като ISCED 2011 по отношение на областите на образование). Данните от 2016 г. нататък се класифицират според ISCED-F 2013. Общите групи по области на образованието в ISCED 1997 са: общи програми; образование, изкуства и хуманитарни науки; социални науки, стопанска дейност и право; наука, математика и информатика; инженерство, производство и строителство земеделие и ветеринарно дело; здравеопазване и социални услуги; и услуги.

Основни понятия

Съотношението между студенти и преподавателски състав във висшето образование се изчислява, като се раздели броят на студентите, обучаващи се със заетост, еквивалентна на пълно работно време, на броя на преподавателския състав със заетост, еквивалентна на пълно работно време; това съотношение не бива да се бърка със средния размер на класа, който се отнася до броя на студентите в даден курс или класна стая.

Следните бележки са добавени към таблиците в настоящата статия:
Стойност в курсив	стойността на данните е прогнозна, временна или приблизителна и е вероятно да се промени;
:	неналична, поверителна или ненадеждна стойност;
–	не е приложимо.

Контекст

Процес от Болоня

След въвеждането на процеса от Болоня (вж. статията относно Представяне на статистически данни за образованието и обучението) се осъществи голямо разширяване на системите за висше образование, придружено от значителни реформи в структурите на степените и системите за осигуряване на качеството. Финансовата и икономическата криза обаче засегнаха висшето образование по различни начини, като някои държави — членки на ЕС, инвестираха повече, а други рязко съкратиха разходите си в тази сфера. През 2018 г.Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура публикува преглед на изпълнението на процеса от Болоня, озаглавен Европейското пространство за висше образование през 2018 г.: доклад относно прилагането на процеса от Болоня. (на английски)

Въпреки че в резултат на процеса от Болоня бяха въведени редица реформи, за да стане европейското висше образование по-съвместимо, сравнимо, конкурентно и привлекателно за студентите, той е само един елемент от по-широките усилия, насочени към висшето образование. С цел да бъдат установени полезни взаимодействия между процеса от Болоня и процеса от Копенхаген (за засилване на европейското сътрудничество в областта напрофесионалното образование и обучение), Европейската комисия и държавите — членки на ЕС, създадоха Eвропейска квалификационна рамка (EKP).

Показатели, заложени в „Европа 2020“ и „Образование и обучение 2020“

Институциите за висше образование са ключови партньори в осъществяването на стратегията на ЕС за напредък и запазване на растежа: в Стратегията Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж е определена цел до 2020 г. 40 % от хората в ЕС на възраст 30—34 години да имат висше образование. Подобряването на ефективността на системите за образование и обучение на всички равнища и увеличаването на участието във висшето образование са също така една от интегрираните икономически насоки и насоки за заетостта, които бяха преразгледани като част от стратегията „Европа 2020“.

Актуализираната стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (известна като „Образование и обучение 2020“) беше приета от Съвета през май 2009 г. В нея са определени четири стратегически цели за образованието и обучението в ЕС:

превръщане на ученето през целия живот и на мобилността в реалност;
подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението;
утвърждаване на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие; както и
разгръщане на творчеството и новаторството (включително предприемчивостта) при всички степени на образование и обучение.

В стратегията се определят редица показатели, които да бъдат постигнати до 2020 г., включително посочената по-горе цел делът на лицата на възраст 30—34 години с висше образование да бъде поне 40 %. През ноември 2011 г. Съветът прие два допълнителни показателя относно мобилността с учебна цел: с първия от тях се поставя цел до 2020 г. средно поне 20 % от лицата в ЕС-28 с висше образование да са преминали през период на следване или обучение за висше образование (в т.ч. професионални практики) в чужбина, който да се равнява на минимум 15 кредита по Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) или да е с продължителност минимум три месеца. През май 2012 г. бе добавен и втори показател, свързан с пригодността за заетост: а именно до 2020 г. делът на трудово заетите дипломирани лица в ЕС-28 на възраст 20—34 години, които са завършили своето образование и обучение не повече от три години преди базисната година, следва да бъде най-малко 82 %.

Еразъм+

Програмата Еразъм е една от най-известните европейски програми и съществува от повече от четвърт век; през 2014 г. тя беше заменена от програмата на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, наречена Еразъм+. В областта на висшето образование Еразъм+ дава възможност на студентите и преподавателския състав да развиват уменията си и да увеличават перспективите си за заетост. Студентите могат да учат в чужбина за период с продължителност до 12 месеца (по време на всеки цикъл на висшето образование). Очаква се повече от два милиона студенти, следващи висше образование, да участват в програмата Еразъм+ през периода 2014—2020 г., включително около 25 хиляди студенти в съвместни магистърски програми.

През май 2018 г. Европейската комисия прие предложения за програма „Еразъм“ за периода 2021—2027 г., които включваха удвояване на бюджета до 30 млрд. евро, като по този начин се даде възможност на 12 млн. души да участват в програмата.