Archive:Производство и внос на енергия

Данни, извлечени през юни 2017 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: септември 2018 г.

Таблица 1: Производство на енергия, 2005 и 2015 г.
(милиона тона нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_100a)

Фигура 1: Производство на първична енергия, ЕС-28, 2015 г.
(% от общата стойност на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_100a) и (nrg_107a)

Фигура 2: Развитие на производството на първична енергия(по видове гориво), ЕС-28, 2005—2015 г.
(2005 г. = 100 на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_100a)

Таблица 2: Нетен внос на първична енергия, 2005—2015 г.
Източник: Евростат (nrg_100a) и (demo_pjan)

Таблица 3: Основен източник на вноса на първична енергия, ЕС-28, 2005—2015 г.
(% от допълнителния внос в ЕС-28)
Източник: Евростат (nrg_122a), (nrg_123a) и (nrg_124a)

Фигура 3: Степен на енергийна зависимост на ЕС-28, 2005—2015 г.
(% на нетния внос от брутното вътрешно потребление и контейнерите с горива на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_100a), (nrg_102a) и (nrg_103a)

фигура 4: Степен на енергийна зависимост — всички продукти, 2005 и 2015 г.
(% на нетния внос от брутното вътрешно потребление и контейнерите с горива на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (tsdcc310)

Зависимостта на Европейския съюз (ЕС) от вноса на енергия, по-специално от вноса на нефт и напоследък от вноса на газ, е причина за загриженост в тази област на политиката, свързана със сигурността на енергийните доставки. В настоящата статия се разглежда производството на първична енергия в рамките на ЕС, както и все по-голямата зависимост на ЕС от вноса на енергия от държави извън ЕС, в резултат на отрицателната разлика между производството и потреблението. През 2015 г. източник на повече от половината (54,0 %) от брутното вътрешно потребление на енергия в ЕС-28 е бил именно вносът.

Основни статистически резултати

Първично производство

Производството на първична енергия в ЕС-28 е възлизало на общо 767 млн. тона нефтен еквивалент (млн.т.н.е.) през 2015 г. — вж. таблица 1. Това е с 0,8 % по-малко от предходната година и отразява запазването на тенденцията на общ спад, която се наблюдава през последните години, като главното изключение е 2010 г., когато е бил отчетен скок на производството след относително сериозен спад в производството на енергия през 2009 г., съвпадащ с глобалната финансова и икономическа криза. Ако се вземе предвид по-дълъг период, през 2015 г. производството на първична енергия в ЕС-28 е било със 15,2 % по-ниско, отколкото десет години по-рано. Тенденцията на общ спад при производството на първична енергия в ЕС-28 може поне отчасти да се обясни с изчерпването на запасите от суровини и/или с преценката на производителите, че използването на ограничените ресурси е икономически неизгодно.

През 2015 г. най-високото равнище на производство на първична енергия сред държавите — членки на ЕС, се е наблюдавало във Франция, чийто дял е бил 17,8 % от общото количество за ЕС-28, следвана от Германия (15,6 %) и Обединеното кралство (15,4 %). В сравнение с предходното десетилетие основните промени са спад със 7,1 и 1,4 процентни пункта в дяловете на Обединеното кралство и Дания и увеличение с 2,8 и 1,4 процентни пункта на дяловете на Франция и Италия; относителните дялове на останалите държави членки не варират с повече от +/- 1,0 процентни пункта. Освен Обединеното кралство и Дания, единствените други държави членки, чиито дялове намаляват през разглеждания период, са Нидерландия, Белгия и Литва.

В абсолютно изражение половината от държавите членки са отчели увеличение в равнището си на производство на първична енергия за десетгодишния период до 2015 г. Най-голямото увеличение в производството е регистрирано в Италия (увеличение с 5,9 ), следвана от Испания (3,4 млн.т.н.е.), Австрия (2.,2 млн.т.н.е.), Португалия и Естония (и двете по 1,7 млн.т.н.е.). От друга страна, производството на първична енергия в Обединеното кралство е спаднало с 85,7 млн.т.н.е., а Германия (-17,0 млн.т.н.е.), Дания (-15,1 млн.т.н.е.), Нидерландия (-14,9 млн.т.н.е.) и Полша (-10,5 млн.т.н.е.) също докладват за свиване с над 10,0 млн.т.н.е.

Производството на първична енергия в ЕС-28 през 2015 г. обхваща множество различни енергийни източници, най-важният от които по отношение на размера на приноса си е ядрената енергия (28,9 % от общото количеството). Значението на ядрената енергия е било особено голямо във Франция, където тя е съответствала на повече от четири пети (82,5 %) от националното производство на първична енергия, докато в Белгия този дял е бил малко под две трети (65,0 %), а в Словакия — над три пети (62,6 %); на други места този дял е бил по-малък от половината от общото количество, като в 14 държави — членки на ЕС, ядреното гориво не е било част от производството. Германското правителство обяви планове да затвори всички ядрени реактори в страната до 2022 г.

През 2014 г. повече от една четвърт (26,7 %) от общото производство на първична енергия в ЕС-28 се е падало на възобновяемите енергийни източници, докато делът на твърдите горива (18,9 %, предимно въглища) е бил почти една пета, а делът на природния газ е бил малко по-нисък (14,0 %). Суровият нефт (9,8 %) е бил единственият друг основен източник за производството на първична енергия (вж. фигура 1).

Увеличението на първичното производство в ЕС-28 от възобновяеми енергийни източници е надвишило нарастването при всички останали видове енергия. Това увеличение се е запазило относително стабилно в период 2005—2015 г. , с леко понижение в производството през 2011 г. (вж. фигура 2). През този десетгодишен период производството от възобновяеми енергийни източници се е увеличило със 71,0 % и е заместило до известна степен производството на други източници на енергия. За разлика от това, равнищата на производство при останалите източници са отбелязали понижение, като най-големи намаления са били отчетени при суровия нефт (-43,9 %), природния газ (-43,5 %) и твърдите горива (-25,7 %), като при ядрената енергия се е наблюдавал по-умерен спад от 14,1 %.

Внос

Спадът в първичното производство на антрацитни и лигнитни въглища, суров нефт, природен газ, а отскоро и на ядрена енергия, е довел до положение, в което зависимостта на ЕС от вноса на първична енергия за задоволяване на търсенето ѝ става все по-голяма, макар че положението се е стабилизирало в периода след глобалната финансова и икономическа криза. През 2015 г. вносът на първична енергия в ЕС-28 е надвишил износа с около 902 милиона т.н.е. Най-големите нетни вносители на първична енергия като цяло са най-населените държави членки, с изключение на Полша (която все още има собствени запаси на въглища). През 2005 г. Дания е била единственият нетен износител на първична енергия сред държавите — членки на ЕС, но през 2013 г. датският внос на енергия е надвишил износа, вследствие на което нито една държава — членка на ЕС, вече не е била нетен износител на енергия (вж. таблица 2). Отнесено към броя на населението, през 2015 г. най-големите нетни вносители са били Люксембург, Малта и Белгия.

Произходът на внесената енергия в ЕС-28 през последните години се промени в известна степен, като Русия запази позицията си на основен доставчик на суров нефт и природен газ (макар че делът ѝ е намалял в известна степен) и се очерта като водещ доставчик на твърди горива (вж. таблица 3).

През 2015 г. около 25,8 % от вноса на твърди горива в ЕС-28 е бил от Русия, която през 2006 г. се е превърнала в основния доставчик на твърди горива, изпреварвайки Южна Африка. Делът на Русия във вноса на твърди горива в ЕС-28 е нараснал постепенно от 20,2 % през 2005 г. до относителен връх от 26,2 % през 2009 г., като през 2010 г. е отбелязал рязък спад, последван от повишение през 2013 г. до 25,9 %, след което делът ѝ остава почти непроменен през следващите две години. В периода 2005—2015 г. делът на вноса на твърдо гориво в ЕС-28 с произход от Колумбия и САЩ се е увеличил повече от два пъти, като първият е нараснал от 10,0 % до 21,3 %, а вторият от 6,5 % до 14,0 % от общия внос. От друга страна, Южна Африка е била основният вносител на твърди горива в ЕС-28 през 2005 г. (21,4 % от общото количество), като до 2011 г. делът ѝ е спаднал до 6,9 %, а впоследствие се е стабилизирал.

Русия е била също така основният доставчик на внос на суров нефт в ЕС-28. През 2005 г. делът ѝ е 30,5 % и постепенно нараства до връх от 32,8 % през 2011 г., преди да отбележи спад до 27,7 % през 2015 г. През същия период има относително бавен спад в дела на вноса на суров петрол в ЕС-28 с произход от Норвегия, като делът му спада от 15,6 % през 2005 г. на 11,4 % през 2015 г. Относителните дялове на доставките на суров петрол в ЕС-28 от Азербайджан (повече от четири пъти), Ирак (3,7 пъти), Ангола (3,5 пъти) и Нигерия (2,7 пъти) са се увеличили с бързи темпове в периода 2005—2015 г.

За разлика от това в периода 2005—2010 г. делът на Русия във вноса на природен газ в ЕС-28 е намалял от 34,6 % на 26,8 %, но впоследствие е отчетена обратна тенденция и относителен връх от 32,4 % през 2013 г., след което делът на Русия е спаднал до малко под 30,0 %. През десетте години, показани в таблица № 3, Норвегия остава вторият по големина доставчик на природен газ за ЕС, като делът ѝ нараства от почти една пета (20,2 % през 2005 г.) до повече от една четвърт (25,9 % през 2015 г.). Делът на доставките на природен газ в ЕС-28 с произход от Алжир е намалял почти наполовина в периода 2005—2015 г., докато делът на природния газ от Катар е нараснал почти пет пъти.

Сигурността на снабдяването с първична енергия на ЕС може да бъде застрашена, ако голям дял от вноса се концентрира при относително малко на брой партньори. През 2015 г. близо две трети (64,1 %) от вноса на природен газ в ЕС-28 е от Русия, Норвегия или Алжир. Подобен анализ показва, че 61,0 % от вноса на твърдо гориво в ЕС-28 е с произход от Русия, Колумбия и Съединените щати, докато вносът на суров петрол е малко по-слабо концентриран в основните доставчици, като на Русия, Норвегия и Нигерия се падат 47,1 % от вноса в ЕС-28.

Зависимостта на ЕС-28 от вноса на енергия е нараснала от малко над 40 % от брутното вътрешно потребление на енергия през 1990 г. до равнище от 54,0 % през 2015 г. (вж. фигура 3). От 2004 г. насам нетният внос на енергия в ЕС-28 е по-голям от първичното производство; с други думи, повече от половината от брутното вътрешно потребление на енергия в ЕС-28 се осигурява от нетния внос и степента на зависимост надвишава 50,0 %.

Стойността за 2015 г. показва известен спад в степента на зависимост, която през 2008 г. е достигнала относителен връх от 54,5 %. Предвид посоченото, .степента на енергийна зависимост на ЕС-28 е нараснала с 0,9 процентни пункта между 2013 и 2015 г. Разгледани по-подробно, най-високите стойности през 2015 г. са регистрирани за суров петрол (88,8 %) и природен газ (69,1 %), докато последният наличен дял за твърдите горива е 42,8 %.

През последното десетилетие (между 2005 и 2015 г.) зависимостта на ЕС от държави извън ЕС при доставките на природен газ е нараснала с 12,0 процентни пункта, по-бързо от зависимостта от суров нефт (увеличение с 6,4 процентни пункта) и твърди горива (3,4 процентни пункта).

Тъй като тя вече не е била нетен износител, през 2013 г. процентът на енергийна зависимост на Дания е станал положителен и е останал такъв през 2014 г. и 2015 г., както при всички други държави членки на ЕС (вж. фигура 4). Най-ниски равнища на енергийна зависимост са били отчетени през 2015 г. от Естония, Дания, Румъния и Полша (единствените държави членки, които са отчели равнища на зависимост под 30,0 %). Кипър, Малта и Люксембург са били (почти) изцяло зависими от вноса на първична енергия, като степента им на енергийна зависимост надвишава 90,0 %.

Анализът на развитието в периода 2005—2015 г. показва, че Дания, Обединеното кралство, Литва, Нидерландия и Полша все повече зависят от вноса на енергия, за да задоволяват брутното си вътрешно потребление; тези тенденции могат до голяма степен да се свържат със спад на производството на първична енергия (поради изчерпване на запасите от суровини). Налице е и нарастваща зависимост, макар и по-слабо изразена, в Белгия, Чешката република, Гърция и Германия. Всички останали държави — членки на ЕС, са регистрирали спад в степента си на енергийна зависимост в периода 2005—2015 г., като най-бързата промяна е регистрирана в Естония, където делът е спаднал от 26,1 % на 7,4 %; степента на зависимост се е понижила също с над 10,0 процентни пункта в Латвия, България, Португалия, Австрия и Румъния, което се дължи на комбинация от повишаване на енергийната ефективност и/или преминаване към енергиен микс за насърчаване на първичното производство от възобновяеми източници.

Източници и наличност на данните

Енергийните суровини, извлечени или добити направо от природни източници, се наричат „първични енергийни източници“, а енергийните суровини, които се произвеждат от първични енергийни източници в преработвателни заводи, се наричат „производни продукти“. Производството на първична енергия обхваща националното производство от първични енергийни източници и се осъществява, когато се експлоатират природни ресурси, например в каменовъглените мини, находищата на суров нефт, водноелектрическите централи или при производството на биогорива. Когато потреблението надвишава първичното производство, недостигът следва да бъде компенсиран с внос на първични или производни продукти.

Топлината, произведена в реактор в резултат на ядрено делене, се счита за първично производство на ядрена топлина и се нарича още „ядрена енергия“. Тя се изчислява на база действително произведена топлина или на база отчетеното брутно производство на електроенергия и термичната ефективност на атомната централа. Първичното производство на каменни и лигнитни въглища обхваща количествата добити или произведени горива, изчислявани след всяка операция за отстраняване на инертните материали.

Трансформацията на енергия от една форма в друга, като например производството на електрическа или топлинна енергия от топлоелектрически централи или производството на кокс от коксови пещи, не се счита за първично производство.

Нетният внос се изчислява като количествата на вноса минус еквивалентните количества на износа. Вносът представлява всяко внасяне на дадена национална територия без транзитно преминаващите количества (по-специално по газопроводите и нефтопроводите); аналогично, износът обхваща всички количества, изнесени от националната територия.

Контекст

Енергийна сигурност

Повече от половината от енергията в ЕС-28 се внася от страни извън ЕС, като този дял нараства през последните десетилетия (макар че има данни, според които нивата на зависимост са се стабилизирали през последните години). Голяма част от внасяната в ЕС енергия идва от Русия, чиито спорове с държавите, през които се извършва транзит, заплашваха да нарушат доставките през последните години. Опасенията относно сигурността на енергийните доставки от Русия бяха допълнително подсилени от конфликта в Украйна. Разработени бяха нови мерки за пазарите на нефт и газ, за да се гарантира, че всички страни ще предприемат ефективни действия за предотвратяване и намаляване на последствията от евентуално прекъсване на доставките, като също така се създадат механизми държавите членки да работят заедно за ефективно справяне с всички по-значителни нарушения в нефто- или газоподаването, които биха могли да възникнат; бе създаден механизъм за координация, така че държавите членки да могат да реагират синхронизирано и незабавно при спешни случаи.

През ноември 2010 г.Европейската комисия прие инициатива, озаглавена Енергетика 2020: Стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика (COM(2010) 639 окончателен). В тази стратегия се очертават енергийните приоритети за период от десет години и се определят действията, които следва да се предприемат за справяне с редица предизвикателства, включително постигане на пазар с конкурентни цени и сигурни доставки, укрепване на лидерските позиции в технологиите и ефективни преговори с международните партньори (например за поддържане на добрите отношения с външните доставчици на енергия на ЕС и държавите, през които се извършва транзит на енергия) Тези цели са доразвити в стратегията 2030 energy strategy (на английски), която осигурява политическа рамка за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., както и в стратегията 2050 energy roadmap (на английски), която поставя дългосрочна цел за намаляването на емисиите от парникови газове в ЕС с 80–95 % до 2050 г.

Посредством създадената през октомври 2005 г. организация Energy Community Energy Community (на английски) ЕС се стреми да интегрира съседните държави в своя вътрешен енергиен пазар. Както широката гама от енергийни източници, така и разнообразието на доставчици, транспортни маршрути и транспортни механизми могат да играят важна роля за осигуряване доставките на енергия. Съществуват например редица текущи инициативи за изграждане на газопроводи между Европа и нейните източни и южни съседи. Те включват „Северен поток“ (между Русия и ЕС през Балтийско море), който бе пуснат в експлоатация през ноември 2011 г. , и Трансадриатическия газопровод (свързващ Турция с Италия през Гърция и Албания за пренос на газ от Каспийския регион към ЕС). Изграждането на надеждни партньорства с доставчиците, държавите, през които се извършва транзит, и държавите потребители се счита за начин за намаляване на рисковете, свързани с енергийната зависимост на ЕС, и през септември 2011 г. Европейската комисия прие Съобщение Енергийната политика на ЕС: ангажиране с партньори извън нашите граници (COM(2011) 539 окончателен).

В отговор на продължаващите опасения за зависимостта на ЕС от вноса на енергия, през май 2014 г. Европейската комисия представи своята стратегия за енергийна сигурност (COM(2014) 330 final), която има за цел да гарантира стабилното и достатъчно снабдяване с енергия. Наред с краткосрочните мерки, предприети с оглед на отражението от спирането на вноса на руски газ или възпрепятстването на вноса от Украйна, в стратегията се разглеждат предизвикателствата, свързани със сигурността на доставките в дългосрочен план и предложените действия в пет области, включително: повишаване на производството на енергия в ЕС и разнообразяване на страните доставчици и на маршрутите, както и възприемане на единна позиция във външната енергийна политика. През 2015 г. Европейската комисия публикува съобщение относно Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата (COM(2015) 80 final), в която се твърди, че един важен елемент за гарантиране на енергийната сигурност (по-специално по отношение на газа) е пълната съгласуваност на споразуменията, свързани със закупуването на енергия от държави извън ЕС. Това беше последвано през февруари 2016 г. от предложения на Европейската комисия за нови правила относно сигурността на доставките на газ в ЕС (COM(2016) 52 final) и нови правила за енергийните споразумения между държави от ЕС и извън ЕС (COM(2016) 53 final).