Archive:Статистически данни в областта на възобновяемата енергия

Данни, извлечени през юни 2017 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: септември 2018 г.

Таблица 1: Първично производство на възобновяема енергия, 2005 и 2015 г.
Източник: Евростат (nrg_107a)

Таблица 2: Дял на възобновяемите енергийни източници в брутното вътрешно потребление на енергия, 2015 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_100a) и (nrg_107a)

Фигура 1: Дял на възобновяемите енергийни източници в брутното вътрешно потребление на енергия, 2015 и 2020 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_ind_335a)

Фигура 2: Процент на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, 2005 и 2015 г.
(% от брутното потребление на електроенергия)
Източник: Евростат (nrg_ind_335a)

Фигура 3: Електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, ЕС-28, 2005—2015 г.
Източник: Евростат (nrg_105a) и (nrg_ind_335a)

Фигура 4: Дял на възобновяемите енергийни източници в потреблението на горива в транспорта, 2005 и 2015 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_ind_335a)

В настоящата статия се прави преглед на последните статистически данни за възобновяемите енергийни източници в Европейския съюз (ЕС). Възобновяемите енергийни източници включват: вятърна енергия; слънчева енергия (термична енергия— включително концентрирана — и фотоволтаична енергия); водноелектрическа енергия; енергия на приливите и отливите, енергия от морските вълни и енергия на океана; геотермална енергия; биогорива; и възобновяеми отпадъци.

Използването на възобновяема енергия има редица потенциални предимства, включително намаляване на емисиите на парникови газове, диверсификация на енергийните доставки и намалена зависимост от пазарите на изкопаеми горива (по-специално на петрол и газ). Увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници може да има и потенциал да стимулира заетостта в ЕС чрез създаването на работни места в нови „зелени“ технологии.

Основни статистически резултати

Първично производство

Първичното производство на възобновяема енергия в ЕС-28 през 2015 г. е 205 милиона тона нефтен еквивалент (млн.т.н.е.) — или 26,7 % от общото производство на първична енергия от всички източници. Количеството възобновяема енергия , произведена в рамките на ЕС-28, се е увеличило общо със 71,0 % в периода 2005—2015 г., което представлява средно увеличение от 5,5 % на година. Това бързо нарастване на първичното производство на енергията от възобновяеми източници може да се съпостави със ситуацията при първичното производство от всички енергийни източници, като общото производство е спаднало с 15,2 % (или средно 1,6 % годишно), което подчертава нарастващото значение на възобновяемите енергийни източници за енергийния микс на ЕС.

Сред възобновяемите енергийни източници най-големият източник в ЕС-28 през 2015 г. са твърдите биогорива и възобновяемите отпадъци, представляващи малко под две трети (63,5 %) от производството от първични възобновяеми енергийни източници (вж. таблица 1). Водноелектрическата енергия е вторият по големина източник в микса от възобновяеми енергийни източници (14,3 % от общото количество), следвана от вятърната енергия (12,7 %). Въпреки че нивото на производството им остава относително ниско, производството на вятърна и слънчева енергия се увеличава особено бързо, като представлява 6,4 % от енергията от възобновяеми източници в ЕС-28, произведена през 2015 г., а геотермалната енергия представлява 3,2 % от общото количество. Нивата на производството на енергия от приливи и отливи, морски вълни и от океана е много ниско, като тези технологии са разположени главно във Франция и Обединеното кралство.

Най-големият производител на възобновяема енергия в ЕС-28 през 2015 г. е Германия с дял от 19,0 % от общото количество; Италия (11,5 %) и Франция (10,4 %) са единствените други държави — членки на ЕС, които регистрират двуцифрени дялове, следвани от Швеция (9,0 %) и Испания (8,2 %).

Производството на възобновяема енергия в Малта нараства средно с 40,3 % годишно в периода 2005—2015 г., въпреки че абсолютното ниво на производство остава най-ниското в ЕС-28. През същия период годишни увеличения средно с над 10,0 % са регистрирани и по отношение на Обединеното кралство и Белгия (и 13,0 % годишно), Унгария (10,5 %; имайте предвид, че унгарските данни бяха значително преработени) и Ирландия (10,4 %); относително бързо увеличение на първичното производство на възобновяема енергия беше на лице също в Босна и Херцеговина (14,1 % годишно за периода 2005—2014 г.). Процентът на изменение при първичното производство на възобновяема енергия в останалите държави — членки на ЕС, и в държавите извън ЕС е под 10,0 % годишно, с относително бавно разширяване на производството на възобновяеми енергийни източници — средно по-малко от 3,0 % годишно в Румъния, Хърватия, Швеция, Латвия, Финландия, Австрия и Словения, както и в Норвегия, Сърбия, Албания, Черна гора и бившата югославска република Македония.

Съществуваха значителни различия в микса на възобновяемите енергийни източници в държавите — членки на ЕС, които отразяват до голяма степен природните ресурси и климатичните условия. Например повече от четири пети от възобновяемата енергия, произведена в Малта (83,1 %) ,и около две трети от произведената в Кипър (66,8 %) е от слънчева енергия. За разлика от тях близо една трета от възобновяемата енергия в относително планинските държави Швеция, Австрия и Словения се произвежда от водноелектрически централи. Водноелектрическата енергия представлява също повече от една трета от производството на възобновяема енергия в Турция, Черна гора, бившата югославска република Македония и в Сърбия, като достига повече от две трети в Албания и почти 90 % в Норвегия. Близо една четвърт (23,2 %) от производството на възобновяема енергия в Италия е от източници на геотермална енергия (където съществуват активни вулканични процеси); техният дял нарасна до 30,8 % в Турция и достигна 75,8 % в Исландия. Относителният дял на вятърната енергия е особено висок в Ирландия (57,6 %) и Дания (34,4 %), като вятърната енергия представлява повече от една четвърт от производството на възобновяема енергия в Обединеното кралство и Испания и близо една пета в Португалия.

Потребление

Възобновяемите енергийни източници представляват 13,0 % от брутното вътрешно потребление на енергия на ЕС-28 през 2015 г. (вж. таблица 2). Значението на възобновяемите енергийни източници в брутното вътрешно потребление е относително високо в Дания (28,4 %), Австрия (29,0 %) и Финландия (31,6 %) и надвишава една трета от вътрешното потребление в Латвия (35,1 % и Швеция (42,2 %), както и в Албания (34,3 %), Норвегия (44,7 %) и Исландия (84,9 %).

ЕС се стреми да достигне дял от 20 % от брутното си крайно потребление на енергия от възобновяеми източници до 2020 г.; тази цел е разпределена между държавите — членки на ЕС, чрез national action plans (на английски), предназначени да очертаят пътя за развитие на възобновяемите енергийни източници във всяка от държавите членки. На фигура 1 са показани най-новите налични данни за дела на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и целите, определени за всяка държава членка за 2020 г. Делът на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия възлиза на 16,7 % в ЕС-28 през 2015 г.

Сред държавите — членки на ЕС, най-висок дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия през 2015 г. е регистриран в Швеция (53,9 %), докато Финландия, Латвия, Австрия и Дания докладват, че повече от 30,0 % от крайното потребление на енергия във всяка от тях са получени от възобновяеми енергийни източници. В сравнение с най-новите налични данни за 2015 г. целите за Нидерландия, Франция, Ирландия, Обединеното кралство и Люксембург налагат всяка от тези държави членки да увеличи своя дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия най-малко с 6,0 процентни пункта. За разлика от тях девет от държавите членки вече са надминали целта си за 2020 г.; степента, в която целите са превишени, е особено голяма в Хърватия, Швеция и Естония.

Електроенергия

Последната налична информация за 2015 г. (вж. фигура 2) показва, че електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, съставлява повече от една четвърт (28,8 %) от брутното потребление на електроенергия в ЕС-28. В Австрия (70,3 %) и Швеция (65,8 %) най-малко три пети от цялата потребена електроенергия е произведена от възобновяеми енергийни източници — предимно водноелектрическа енергия и твърди биогорива — докато повече от половината от електроенергията в Португалия (52,6 %), Латвия (52,2 %) и Дания (51,3 %) се получава от възобновяеми енергийни източници. Сравнението между 2005 и 2015 г. показва, че Естония, Белгия, Обединеното кралство и Полша регистрират най-бързо увеличение на дела на своята електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, като този дял нараства най-малко пет пъти през последното десетилетие; следва да се отбележи, че това нарастване често започва от ниско ниво, какъвто е случаят с Кипър и Малта, където през 2005 г. не се произвежда електроенергия от възобновяеми източници.

Увеличаването на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници през периода 2005—2015 г. (вж. фигура 3), до голяма степен отразява увеличаването на дела на три възобновяеми енергийни източника в ЕС, основно вятърни турбини, но също и слънчева енергия и твърди биогорива (включително възобновяеми отпадъци). Въпреки че водноелектрическата енергия остава единственият най-голям източник за производство на електроенергия от възобновяеми източници в ЕС-28 през 2015 г. (38,4 % от общото количество), количеството електроенергия, произведена по този начин, е сходно с нивото, регистрирано десетилетие по-рано, като производството е нараснало с 6,5 % като цяло. За разлика от това количеството електроенергия, произведена в ЕС-28 от твърди биогорива и от вятърни турбини, е съответно 2,5 пъти и 4,3 пъти по-голямо през 2015 г. от произведеното през 2005 г.; в резултат на това делът на вятърните турбини и твърдите биогорива в общото количество електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, нараства до 31,3 % и 18,4 % през 2015 г. Увеличението на производството на електроенергия от слънчева енергия е още по-драстично — то нараства от 1,5 TWh през 2005 г., за да надмине геотермалната енергия през 2008 г., достигайки през 2015 г. ниво от 107,9 TWh. През този 10-годишен период приносът на слънчевата енергия към общото количество електроенергия, произведена в ЕС-28 от възобновяеми енергийни източници, нараства от 0,3 % на 11,2 %. Енергията от приливи и отливи, морските вълни и океана има дял от едва 0,05 % в общото количество електроенергия, произведено от възобновяеми енергийни източници в ЕС-28 през 2015 г.

Транспорт

В края на 2008 г. беше определена цел от 10 % до 2020 г. за дела на възобновяемите енергийни източници (включително течни биогорива, водород или „зелена“ електроенергия) в потреблението на горива в транспорта в ЕС-28. Средният дял на възобновяемите енергийни източници в потреблението на горива в транспорта е 6,7 % през 2015 г., т.е. 3,7 пъти по-висок от този през 2005 г. (1,8 %).

Сред държавите — членки на ЕС, относителният дял на възобновяемата енергия в потреблението на горива в транспорта варира, като най-високите нива са от 24,0 % в Швеция и 22,0 % във Финландия (Австрия е единствената друга държава членка с двуцифрен дял през 2015 г. — 11,4 %), а най-ниските — по-малко от 2,0 % в Испания, Гърция и Естония (вж. фигура 4).

В някои държави — членки на ЕС, се наблюдава бързо преминаване към възобновяемата енергия като гориво в транспорта. Това важи особено за Ирландия, Люксембург и Финландия: в Ирландия и Люксембург делът на възобновяемите енергийни източници се е увеличил от 0,1 % през 2005 г. до 6,5 % през 2015 г., докато във Финландия той е нараснал от 0,9 % до 22,0 % през същия период. Делът на възобновяемите енергийни източници за гориво в транспорта също е нараснал повече от 10 пъти в периода 2005—2015 г. в Дания, Португалия, Гърция и Нидерландия.

Източници и наличност на данните

Статистически данни в областта на възобновяемата енергия се изчисляват въз основа на информацията, която се събира въз основа на Регламент (ЕО) № 1099/2008 относно статистиката за енергийния сектор, изменен последно през април 2014 г. с Регламент (ЕС) № 431/2014; налична е и консолидирана версия на законодателството.

Делът на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия се определя като ключов показател за измерване на напредъка по стратегията Europe 2020 strategy (на английски) за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Този показател може да се счита за оценка за целите на мониторинга на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници — в някои държави обаче статистическата система все още не е напълно разработена, за да отговаря на изискванията на тази директива по отношение на специфични технологии за възобновяема енергия; например топлинната енергия от околната среда за термопомпите често не се докладва. Освен това по отношение на изчисляването на дела на възобновяемата енергия съгласно директивата се изисква водноелектрическата енергия и вятърната енергия да бъдат нормализирани, за да се смекчат последиците от колебанията, дължащи се на атмосферните условия; като се има предвид изискването за 15-годишно нормализиране на производството на водноелектрическа енергия и наличието на статистически данни в областта на енергетиката (за ЕС-28, считано от 1990 г.), все още няма дългосрочни динамични редове за този показател.

Делът на електроенергията от възобновяеми енергийни източници се определя като съотношението между електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, и брутното национално потребление на електроенергия Електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, включва производството на електроенергия от водноелектрически централи (с изключение на изпомпване), както и електроенергията, произведена от твърди биогорива/отпадъци, вятърни, слънчеви и геотермални инсталации.

Делът на възобновяемите енергийни източници в горивото, потребявано от транспортния сектор, се изчислява въз основа на статистическите данни в областта на енергетиката съгласно методологията, описана в Директива 2009/28/ЕО. Делът на всички течни биогорива е включен в изчислението на този показател до 2010 г. От 2011 г. данните за течните биогорива в транспорта се ограничават единствено до течни биогорива, които са в съответствие с Директива 2009/28/ЕО (с други думи, които отговарят на критериите за устойчивост); затова е налице прекъсване в динамичния ред за данните, представени на фигура 4.

Следва да се подчертае, че като резултат от Директивата за възобновяемите енергийни източници държавите — членки на ЕС, наблюдават по-задълбочено потоците от възобновяеми енергийни суровини в своите икономики. Един специален случай от особен интерес засяга потреблението на биомаса, като в тази област стартират нови по-подробни проучвания, за да могат държавите членки да съберат допълнителни данни за крайното потребление на енергия от биомаса. В резултат на това някои държави членки преразглеждат своите статистически данни и има случаи, в които делът на енергията от възобновяеми енергийни източници се е повишил впоследствие с относително голям марж. Такива увеличения не отразяват допълнителните потоци енергия от възобновяеми източници, а са резултат от по-добро отчитане на съществуващите потоци. Хърватия, Литва и Унгария са три основни примера сред държавите членки, които вече са преработили своите данни за биомасата; следва да се отбележи, че и трите са постигнали целите си за 2020 г. за използването на енергия от възобновяеми източници вследствие на такива преразглеждания.

Контекст

Европейската комисия разработи няколко енергийни стратегии за по-сигурна, устойчива и нисковъглеродна икономика. Освен че допринася за борбата с изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове, използването на възобновяеми енергийни източници вероятно ще доведе до по-сигурни енергийни доставки, по-голямо разнообразие на енергийните доставки и по-малко замърсяване на въздуха и ще предостави възможност за създаване на работни места в областта на околната среда и сектора на възобновяемите енергийни източници.

В пакета 2020 climate and energy package (на английски), приет през декември 2008 г., се предоставя допълнителен стимул за увеличаване на използването на възобновяемите енергийни източници, като същевременно се призовава за намаляване на потреблението на енергия и на емисиите на парникови газове. В Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници се определя общата цел в целия ЕС за дял от 20 от потреблението на енергия, която да бъде добита от възобновяеми източници до 2020 г., а възобновяемите енергийни източници следва също да представляват 10 % от използваното гориво в транспортния сектор до същата дата. С директивата се променя правната рамка за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници, изискват се национални планове за действие national action plans (на английски), за да се покаже как ще бъде разработено получаването на енергия от възобновяеми източници във всяка държава — членка на ЕС, създават се механизми за сътрудничество и се установяват критерии за устойчивост за течните биогорива (поради опасения за потенциалните им неблагоприятни последици върху цените на културите, предлагането на храни, защитата на горите,биологичното разнообразие, водите и почвените ресурси). На 6 юни 2012 г. Европейската комисия представи съобщение Енергията от възобновяеми източници: основен участник на европейския енергиен пазар (COM(2012) 271 final), в което се очертават възможностите за политика за енергията от възобновяеми източници за периода след 2020 г. В съобщението също така се призовава за по-координиран европейски подход при създаването и реформирането на схемите за подпомагане и за разширяване използването на търговията с енергия от възобновяеми източници между държавите членки. През януари 2014 г. Европейската комисия предложи набор от цели energy and climate goals for 2030 (на английски) с цел насърчаване на частните инвестиции в инфраструктура и нисковъглеродни технологии. Една от основните предложени цели е делът на енергията от възобновяеми източници да достигне поне 27 % до 2030 г. Тези цели се разглеждат като стъпка към постигането на целите за емисиите на парникови газове за 2050 г., представени в Пътна карта за преминаване към конкурентоспособна нисковъглеродна икономика през 2050 година (на английски)(COM (2011) 112 окончателен). През юли 2014 г. беше приет доклад относно устойчивостта на твърдите и газообразните биогорива, използвани за електроенергия, отопление и охлаждане (на английски) (SWD(2014) 259).

Един от 10-те приоритета на Европейската комисия, представени през 2014 г., е енергийният съюз. Този приоритет има за цел да осигури сигурна, устойчива, конкурентна и достъпна енергия. През февруари 2015 г. Европейската комисия определи плановете си за рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата в съобщение (COM(2015) 80 final). В съобщението се предлагат пет измерения на стратегията, едно от които е декарбонизирането на икономиката, което е обект на от редица действия в областта на политиката, в това число: въвеждане на национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове; пътна карта за преминаване към мобилност с ниски емисии; целта ЕС да стане световен лидер в областта на енергията от възобновяеми източници. С оглед на това през юли 2016 г. Европейската комисия представи пакета от мерки Ускоряване на прехода на Европа към нисковъглеродна икономика (COM(2016) 500 final).