Statistics Explained

Archive:Статистически данни за висшето образование

Revision as of 09:39, 18 December 2018 by EXT-G-Albertone (talk | contribs)
Данните са от юни 2017 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: март 2019 г. Английската версия е по-актуална.
Таблица 1: Брой на студентите, следващи висше образование, по степен и пол, 2015 г.
(хиляди)
Източник: Евростат (educ_uoe_enrt01)
Фигура 1: Разпределение на студентите, следващи висше образование, по област и пол, ЕС-28, 2015 г.
(%)
Източник: Евростат (educ_uoe_enrt03)
Таблица 2: Брой на завършилите висше образование по област, 2015 г.
(хиляди)
Източник: Евростат (educ_uoe_grad02)
Таблица 3: Разпределение на завършилите висше образование по област, 2015 г.
(%)
Източник: Евростат (educ_uoe_grad02)
Фигура 2: Разпределение на завършилите висше образование по област и пол, ЕС-28, 2015 г.
(%)
Източник: Евростат (educ_uoe_grad02)
Фигура 3: Брой на студентите, завършили висше образование в областта на науката, математиката, информатиката, инженерството, производството и строителството, 2015 г.
(брой на 1000 жители на възраст 20-29 години)
Източник: Евростат (educ_grad04)
Таблица 4: Преподаватели в системата на висшето образование по ниво и пол, 2015 г.
(хиляди)
Източник: Евростат (educ_uoe_perp01)
Таблица 5: Съотношение между студенти и академичен състав във висшето образование, 2015 г.
(брой на студентите на член от преподавателския състав)
Източник: Евростат (educ_uoe_perp04)
Фигура 4: Публични разходи за висше образование спрямо брутния вътрешен продукт (БВП), 2014 г.
(%)
Източник: Евростат (educ_uoe_fine06)

В настоящата статия се представят статистически данни за висшето образование (нива 5—8 по Международната стандартна класификация на образованието (ISCED)) в Европейския съюз (ЕС) и представлява част от онлайн публикация относно образованието и обучението в ЕС. Висшето образование — предоставяно от университети и други висши учебни заведения — е образователната степен след средното образование. Счита се, че то играе съществена роля в обществото, като насърчава иновациите, засилва икономическото развитие и растежа и подобрява като цяло благосъстоянието на гражданите. Някои европейски университети са сред най-престижните в света.

Редица експерти прогнозират, че през следващите години ще има повишено търсене на висококвалифицирани лица; в някои държави — членки на ЕС, вече съществува недостиг на умения. Движени от дигиталните технологии, професиите стават все по-гъвкави и сложни. Поради това все повече работодатели търсят персонал с необходимите способности да управлява сложна информация, да мисли самостоятелно, да проявява творчество, да използва ресурсите по умен и ефективен начин, както и да общува ефективно. Действително бъдещият просперитет на Европа зависи, поне до известна степен, от насърчаването на по-динамични хора с високи постижения, които могат да разработват иновативни продукти и процеси.

За разлика от учениците, относително голям брой студенти, следващи висше образование, са мобилни и се обучават в чужбина: този феномен е анализиран в отделна статия.

Основни статистически резултати

Участие

В таблица 1 са представени данни за броя на студентите във всяко от четирите степени на висшето образование. Във всички държави — членки на ЕС се предлагат бакалавърска, магистърска и докторска степен във висшето образование , а висшето образование с кратък курс на обучение, което обикновено е практически ориентирано и професионално насочено към подготовката на студентите за пазара на труда, не е част от образователната система в България, Естония, Гърция, Литва, Румъния и Финландия, нито в Лихтенщайн, бивша югославска република Македония или Сърбия. Такъв тип образование е доста необичайно и в няколко други държави, например Чешката република, Германия, Хърватия, Полша или Португалия.

Участие по образователна степен

През 2015 г. в ЕС-28 има 19,5 милиона студенти, следващи висше образование (вж. таблица 1), от които 7,2 % са следват висше образование с кратък курс на обучение, 61,4 % учат за придобиване на бакалавърска степен, 27,8 % — на магистърска степен и 3,7 % — на докторска степен.

През 2015 г. в Германия, най-гъсто населената държава — членка в ЕС, има 3,0 милиона студенти, следващи висше образование, което е най-високият брой в ЕС и се равнява на 15,2 % от общия брой студенти в ЕС-28. Държавите със следващия най-голям брой студенти са Франция (12,4 % от общия брой), Обединеното кралство (11,9 %), Испания (10,1 %), Италия (9,4 %) и Полша (8,5 %), следвани от Нидерландия, в която се обучават 4,3 % от студентите, следващи висше образование в ЕС-28,

Висшето образование с кратък курс на обучение най-често се предлага във Франция, където включва малко над една пета (20,4 %) от всички студенти, следващи висше образование; то е също така относително разпространено в Малта, Испания, Латвия и Австрия, където има дял между 18 % и 20 %. В Турция висшето образование с кратък курс на обучение е още по-често срещано и почти една трета (33,2 %) от всички студенти са записани в такива курсове.

През 2015 г. във всяка от държавите — членки на ЕС, най-много студенти са записани в бакалавърска степен в сравнение с което и да е друго ниво на висшето образование. Всъщност Франция, Австрия и Люксембург са единствените държави членки, в които по-малко от 50 % от всички студенти, следващи висше образование, са записани в бакалавърска степен. За разлика от тях в Ирландия (75,2 %), Нидерландия (76,8 %) и Литва (76,9 %) повече от три четвърти от студентите, следващи висше образование, са записани в бакалавърска степен, като този дял достига почти деветдесет процента в Гърция (88,4 %) и е също така висок в Сърбия (80,8 %) и в бивша югославска република Македония (93,4 %).

По-малко от една пета от всички студенти, следващи висше образование, са записани в магистърска степен през 2015 г. в Латвия, Белгия, Нидерландия, Испания, Обединеното кралство и Ирландия (както и в Сърбия), като този дял спада под една десета в Гърция (както и в Турция и бивша югославска република Македония). В същото време обаче повече от една трета от студентите, следващи висше образование, са записани в магистърска степен в Чешката република, Португалия, Кипър, Хърватия, Франция, Люксембург, Словакия и Италия.

През 2015 г. Люксембург има най-високия процент студенти, следващи висше образование, записани в докторска степен, сред държавите — членки на ЕС — 8,3 %, като още по-голям дял е регистриран в Лихтенщайн (15,2 %) — вж. таблица 1. Освен тези относително малки държави, следващите най-високи дялове сред държавите — членки на ЕС, са регистрирани в Германия и Финландия (и в двете по 6,6 %), докато сред държавите извън ЕС, показани в таблица 1, е регистриран дял от 8,0 % в Швейцария. В рамките на ЕС най-нисък дял на докторантите от общия брой на студентите от висшето образование е наблюдаван в Малта (0,9 ), където висшите учебни заведения са създадени едва наскоро и са в процес на разширяване; по-нисък дял е регистриран в бивша югославска република Македония (0,5 %).

Разпределение на участието по пол

През 2015 г. жените представляват около 54,1 % от всички студенти, следващи висше образование в ЕС-28. Делът на жените при студентите, следващи висше образование, е малко по-висок при записаните в магистърска степен (57,1 %) и малко по-нисък сред записаните в бакалавърска степен (53,2 %) и за тези, записани в кратък курс на обучение (52,1 %). При докторантите обаче мнозинството (52,2 %) от студентите са мъже.

През 2015 г. близо три пети от всички студенти в Словакия, балтийските държави членки, Швеция, Полша и Словения са жени. Жените също са мнозинство сред студентите, следващи висше образование във всички останали държави — членки на ЕС, с изключение на Гърция (където са 48,7 % от студентите, следващи висше образование) и Германия (47,9 %). В Швейцария, Турция и Лихтенщайн жените, следващи висше образование, също са малцинство.

По отношение на студентите, записани в бакалавърска степен, Гърция (47,9 %) и Германия (45,2 %) са единствените държави — членки на ЕС, в които през 2015 г. се обучават повече мъже, отколкото жени; това е така и в Швейцария, Турция и Лихтенщайн. Най-голям дял на жените студенти сред записаните в бакалавърска степен е регистриран в Швеция (63,0 %). Сред студентите, записани в магистърска степен, жените са мнозинство във всички държави — членки на ЕС, но са малцинство в Турция и Лихтенщайн. Най-голям процент на жените е регистриран в балтийските държави членки, Полша, Кипър, Словения, Словакия и Хърватия, в които жените представляват повече от 60 % от общия брой на студентите, които са записани в магистърска степен.

При двете нива на висше образование с по-малък брой студенти ситуацията е по-разнородна. Що се отнася до образованието с кратък курс на обучение, в 7 от 22-те държави членки, за които има данни, има повече мъже студенти, отколкото жени студенти, като мъжете имат превес при студентите, обучаващи се в докторска степен, в половината (14 от 28) от държавите — членки на ЕС.

Области на обучение

В рамките на ЕС-28 през 2015 г. почти една трета (32,2 %) от всички студенти, следващи висше образование, изучават социални науки, журналистика, информационни науки, стопански науки, административно управление или право (следва да се отбележи, че представената информация отново включва данни за 2014 г. за Ирландия, Гърция и Италия). Сред студентите значително повече жени, отколкото мъже изучават социални науки, журналистика, информация, стопански науки, административно управление или право, като жените са 57,6 % от всички студенти в тази област на образованието (на английски) — вж. фигура 1. Втората най-търсена област на образованието включва инженерството, производството и строителството, които се изучават от 15,8 % от всички студенти, следващи висше образование. В тази област почти три четвърти (74,0 %) от всички студенти са мъже. Третата най-голяма област на обучение включва здравеопазването и социалните услуги, с дял от 13,1 % от всички студенти, следващи висше образование. Жените в тази област са близо три четвърти (71,9 %) от общия брой на студентите, следващи висше образование. Сред останалите области на образованието, показани на фиг. 1, най-голям е делът на жените студенти, изучаващи науки, свързани с образованието (77,8 % от всички студенти са жени), като жените са почти две трети (64,6 %) от всички студенти, изучаващи хуманитарни науки. От друга страна, в областта на природните науки, математиката, статистиката и информационните и комуникационните технологии делът на мъжете в общия брой на студентите, следващи висше образование, е 61,3 %.

Лица, завършили висше образование

Приблизително 4,7 милиона студенти са завършили висши учебни заведения в ЕС-28 през 2015 г.: следва да се отбележи, че това е приблизителна оценка, основана на най-новата налична информация за всяка от държавите — членки на ЕС, включваща данните за 2014 г. за Гърция и Италия, както и общия брой на завършилите в Нидерландия (въпреки че липсва подробна информацията за броя на завършилите висше образование в Нидерландия в зависимост от ориентацията на програмата). Във Франция има най-голям брой завършили висше образование през 2015 г. (752 хиляди), следвана от Обединеното кралство (740 хиляди), което изпреварва Германия (545 хиляди) и Полша (517 хиляди). Следва да се отбележи, че относително високият брой на завършилите висше образование в Обединеното кралство и Франция може, поне до известна степен, да се дължи на по-кратката средна продължителност на програмите; например Франция има най-голям дял студенти, завършили висше образование с кратък курс на обучение, от всички държави — членки на ЕС.

Анализ от 2015 г. на броя на завършилите висше образование в ЕС-28 по области на образованието (данни за 2014 г. за Гърция и Италия; с изключение на Нидерландия) показва, че повече от една трета (33,8 %) от всички студенти, следващи висше образование, са завършили социални науки, журналистика, стопански науки, информационни науки, административно управление или право. Този дял е по-висок от съответния дял (32,2 %) на студентите в процес на обучение в тази област през 2015 г., което предполага, че през последните години по-малко студенти са започнали този тип обучение или че делът на отпадащите студенти или средната продължителност на курсовете са били по-големи в другите области. Подобна ситуация се наблюдава в областта на здравеопазването и социалните услуги, при които делът на завършилите е 13,7 % от 13,1 % студенти, следващи висше образование, както и в по-малката област на обучението в сферата на образованието (9,3 % от завършилите висше образование спрямо 7,5 % от студентите). Обратната ситуация се наблюдава в някои от другите области на образованието, най-вече в областта на инженерството, производството и строителството, (13,9 % от завършилите висше образование и 15,8 % от студентите), природните науки, математиката, статистиката и информационните и комуникационните технологии (10,3 % от завършилите висше образование и 12,0 % от студентите) и хуманитарните науки (11,0 % от завършилите висше образование и 12,3 % от студентите); няма разлика в дела на завършилите висше образование и дела на студентите, които се обучават в областта на услугите или земеделието, горското стопанство, рибарството и ветеринарното дело.

Няколко области могат да бъдат определени сред държавите — членки на ЕС, в които — в сравнение със средните за ЕС стойности — делът на завършилите висше образование през 2015 г. е особено голям или особено малък. Делът на завършилите висше образование в областта на социалните науки, журналистиката, информационните науки, стопанските науки, административното управление или правото е сравнително малък във Финландия и Испания, където през 2015 г. тези области обхващат малко повече от една четвърт от всички завършили висше образование, докато в Люксембург (45,8 % от всички завършили висше образование) и България (49,8 %) са регистрирани много по-високи дялове. Подобен анализ в областта на инженерството, производството и строителството показва, че има относително нисък дял на завършилите висше образование в тази област в Люксембург, Малта, Обединеното кралство и Ирландия, докато относително високи дялове са регистрирани в Австрия (19,7 %), Португалия (20,5 %) и особено Германия (22,3 %). Делът на завършилите в областта на природните науки, математиката, статистиката и информационните и комуникационните технологии е относително нисък в Италия (данни за 2014 г.), Белгия, Литва и Кипър, но е особено висок в Германия (14,4 %), Ирландия (14,7 %), Малта (17,2 %) и Обединеното кралство (17,0 %). Делът на завършващите висше образование в областта на здравеопазването и социалните услуги е относително нисък в България, Австрия и Германия, но е относително висок в Дания (21,6 %), Швеция (21,8 %) и по-специално в Белгия (26,6 %). Накрая, относителният дял на завършилите висше образование е относително нисък във Франция, Румъния и Хърватия, но е особено висок в Люксембург (16,1 %), Унгария, Испания (и е двете по 16,2 %) и Кипър (17,6 %).

В рамките на ЕС-28 (данни за 2014 г. за Гърция и Италия) близо три пети (57,6 ) от всички завършили висше образование през 2015 г. са жени. Анализът по ориентация на програмата в ЕС-28 (съставен от данни за Гърция и Италия за 2014 г., но с изключение на Нидерландия, за която е налице непълна разбивка по пол) показва, че този дял е малко по-висок (61,0 %) при социалните науки, журналистиката, информационните науки, стопанските науки, административното управление и правото, повишава се до повече от две трети при хуманитарните науки (67,4 %), до близо три четвърти в областта на здравеопазването и социалните услуги (74,4 %) и достига повече от четири пети (80,5 %) при обучението в сферата на образованието (вж. фигура 2). Мъжете, завършили висше образование, представляват близо три пети от общия брой на завършилите висше образование в областта на природните науки, математиката, статистиката и информационните и комуникационните технологии и близо три четвърти от общия брой на завършилите висше образование в областта на инженерството, производството и строителството. В двете по-малки области — земеделие, горско стопанство, рибарство и ветеринарно дело и услуги — броят на завършилите висше образование е почти балансиран между мъжете и жените.

В сравнение с броя на населението на възраст 20—29 г. броят на лицата с висше образование по природни науки, математика, статистика и информационни и комуникационни технологии се увеличи през последните години. На фигура 3 е показана разликата между броя на мъжете и жените, завършили висше образование в тези области през 2015 г., като броят на мъжете, завършили висше образование в ЕС-28 е почти два пъти по-голям от този на жените, завършили висше образование. Разликата между половете при завършилите висше образование в областта на природните науки, математиката, статистиката и информационните и комуникационните технологии (спрямо размера на населението) е най-силно изразена в Нидерландия (данни за 2014 г.) и Австрия, където броят на мъжете, завършили висше образование, е почти три пъти по- висок като броя на жените; относително големи разлики има също в Белгия, Германия, Люксембург, Ирландия и Финландия. От друга страна, в Румъния, Полша и Естония броят на мъжете, завършили висше образование в областта на природните науки, математиката, статистиката и информационните и комуникационните технологии (спрямо размера на населението) е приблизително една четвърт по-голям от броя на жените.

Преподавателски състав и съотношение между студенти и академичен състав

През 2015 г. в ЕС-28 има 1,4 милиона лица, които преподават в областта на висшето образование — вж. таблица 4 — от които 93,7 хиляди преподават в кратки курсове на обучение през 2014 г. Повече от една четвърт (27.4 %) от преподавателския състав в ЕС-28 се намира в Германия, а малко над една десета — в Испания (10,8 %) и в Обединеното кралство (10,3 %).

За разлика от преподавателския състав в началното и средното образование, където жените са мнозинство, по-голямата част от преподавателския състав във висшето образование са мъже. Почти три пети (58.3 %) от преподавателския състав на ЕС-28 във висшето образование през 2015 г. се състои от мъже, дял, който надхвърля две трети в Гърция (67,3 %; данни за 2014 г.) и е доста по-висок от 60 % в Малта, Италия, Франция, Люксембург и Германия. От друга страна, жените представляват мнозинство в преподавателския състав във висшето образование във Финландия (51,1 %), Латвия (55,7 %) и Литва (56,1 %).

През 2015 г. съотношението между студенти и академичен състав във висшето образование е средно 15,6 в ЕС-28. Сред държавите — членки на ЕС, най-високо съотношение между студенти и академичен състав е регистрирано в Хърватия (74,5) и Гърция (44,5; данни за 2014 г.), а в Чешката република, Белгия и Италия са регистрирани и съотношения от повече от 20 студенти на член на академичния състав. От друга страна, съотношението между студенти и академичен състав се изразява в едноцифрени числа в Малта (9,8 студенти на член на академичния състав) и е относително ниско в Швеция и Дания.

Финансиране

Данни относно публичните разходи за висшето образование спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) са налични за 26 от държавите— членки на ЕС — вж. фигура 4. Това съотношение варира през 2014 г. от 0,5 % в Люксембург и 0,7 % в България и Румъния до 2,0 % във Финландия, достигайки най-висока стойност от 2,3 % в Дания (данни за 2013 г.). Средната стойност за ЕС-28 е 1,3 %.

Източници и наличност на данните

Източник

Стандартите за международните статистически данни за образованието са определени от три международни организации:

Източникът на данни, използвани в настоящата статия, е съвместното събиране на данни от ЮНЕСКО/ОИСР/Евростат (ЮОЕ) за статистически данни за образованието и то формира основата на ключовите компоненти на базата данни на Евростат за статистически данни за образованието; успоредно със съвместното събиране на данни Евростат събира също така данни за записването във висше образование на регионално равнище и за чуждоезиковото обучение.

Регламент № 452/2008 от 23 април 2008 г. представлява правното основание за изготвянето и разработването на статистически данни на ЕС за образованието и ученето през целия живот. Приети са два регламента на Европейската комисия относно събирането на данни за образованието и обучението. Първият, Регламент (ЕС) № 88/2011 на Комисията от 2 февруари 2011 г., се отнася до данните за учебните години 2010/2011 г. и 2011/2012 г., а вторият, Регламент (ЕС) № 912/2013 на Комисията от 23 септември 2013 г., се отнася до данните за учебните години от 2012/2013 г. нататък.

Повече информация за съвместното събиране на данни можете да намерите в статията относно методологията на ЮОЕ.

Класификация

Международната стандартна класификация на образованието (ISCED) е основата за международната статистика в областта на образованието, като в нея се описват различните нива на образованието; тя е разработена за първи път през 1976 г. от ЮНЕСКО и е преразгледана през 1997 г. и отново през 2011 г. В ISCED 2011 се разграничават девет нива на образованието: образование в ранна детска възраст (ниво 0); начално образование (ниво 1); прогимназиален етап на основното образование (ниво 2); гимназиален етап на средното образование (ниво 3); професионално обучение след завършено средно образование, но не висше (ниво 4); висше образование с кратък курс на обучение (ниво 5); висше образование за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или еквивалентна (ниво 6); висше образование за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ или еквивалентна (ниво 7); висше образование за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ или еквивалентна (ниво 8). Първите резултати, базирани на ISCED 2011, бяха публикувани през 2015 г., като се започва с данни за референтния период 2013 г. за студентите и преподавателския състав и с данни за референтния период 2012 г. за разходите. Тази класификация формира основата на цялата статистическа информация, представена в настоящата статия.

Висшето образование се основава на средното образование, като осигурява учебни дейности в специализирани области на образованието. То включва не само това, което обикновено се разбира под „академично“ образование, но и висше професионално образование. Съдържанието на програмите на ниво висше образование е по-сложно и напреднало, отколкото при по-ниските нива по ISCED. Едно от задължителните условия за висше образование е успешното завършване на програмите от ниво 3 по ISCED, които осигуряват пряк достъп до първите програми за висше образование (достъп може да бъде получен и чрез програми от ниво 4 по ISCED). В допълнение към изискванията за квалификация, включването в образователни програми на тези нива може да зависи от избора на предмет и/или постигнатите степени. Освен това може да се наложи успешното полагане на приемни изпити.

Обикновено съществува ясна йерархия между квалификациите, които програмите за висше образование дават. Преходът между програмите на равнището на висшето образование обаче невинаги е ясно разграничен и понякога е възможно да се комбинират програми и да се прехвърлят кредити от една програма в друга. В някои случаи кредити, получени от вече завършени образователни програми, също могат да бъдат отчетени за завършването на програма на по-високо ниво по ISCED. Това означава, че обикновено се изисква успешното завършване на ниво 7 по ISCED за включване в ниво 8 по ISCED.

В ISCED 1997 и ISCED 2011 бяха описани също така областите на образование и обучение, но впоследствие бяха заменени от класификацията ISCED-F 2013. До 2015 г. данните на Евростат по области на образованието се класифицират според ISCED 1997 (която е същата като ISCED 2011 по отношение на областите на образование). Данните от 2016 г. нататък ще бъдат класифицирани според ISCED-F 2013. Общите групи по области на образованието в ISCED 1997 са: общи програми; образование; изкуства и хуманитарни науки; социални науки, стопанска дейност и право; наука, математика и информатика; инженерство, производство и строителство земеделие и ветеринарно дело; здравеопазване и социални услуги; и услуги.

Основни понятие

Съотношението между студенти и преподавателски състав във висшето образование се изчислява, като се раздели броят на студентите, обучаващи се със заетост, еквивалентна на пълно работно време, на броя на преподавателския състав със заетост, еквивалентна на пълно работно време; това съотношение не бива да се бърка със средния размер на класа, който се отнася до броя на студентите в даден курс или класна стая.

Следните бележки са добавени към таблиците в настоящата статия:
Стойност в курсив     стойността на данните е прогнозна, временна или приблизителна и следователно е вероятно да се промени;
: неналична, поверителна или ненадеждна стойност;
– не е приложимо.

Контекст

Процес от Болоня

След въвеждането на процеса от Болоня (вж. статията относно Представяне на статистически данни за образованието и обучението) се осъществи голямо разширяване на системите за висше образование, придружено от значителни реформи в структурите на степените и системите за осигуряване на качеството. Въпреки това финансовата и икономическата криза засегнаха висшето образование по различни начини, като някои държави — членки на ЕС, инвестираха повече, а други рязко съкратиха разходите си за висше образование. През 2015 г. Education, Audiovisual and Culture Executive Agency (на английски) публикува преглед на изпълнението на процеса от Болоня, озаглавен The European Higher Education Area in 2015: Bologna Process Implementation Report (на английски).

Въпреки че в резултат на процеса от Болоня бяха въведени редица реформи, за да стане европейското висше образование по-съвместимо, сравнимо, конкурентно и привлекателно за студентите, той е само един елемент от по-широките усилия, насочени към висшето образование. С цел установяване на полезни взаимодействия между процеса от Болоня и процеса от Копенхаген (за засилване на сътрудничество в ЕС в областта на професионалното образование и обучение), Европейската комисия и държавите — членки на ЕС, създадоха Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (ЕКР) (на английски).

Показатели от „Европа 2020“ и стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“)

Институциите за висше образование са ключови партньори в осъществяването на стратегията на ЕС за напредък и запазване на растежа: в Europe 2020 strategy for smart, sustainable and inclusive growth (на английски) е определена цел, според която 40 % от хората на възраст 30—34 години в ЕС следва да имат висше образование до 2020 г. Подобряването на ефективността на системите за образование и обучение на всички равнища и увеличаването на участието във висшето образование са също така една от интегрираните икономически насоки и насоки за заетостта, които бяха преразгледани като част от стратегията „Европа 2020“.

Актуализираната стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (известна като „Образование и обучение 2020“), беше приета от Съвета през май 2009 г. В нея са определени четири стратегически цели за образованието и обучението в ЕС:

  • превръщане на ученето през целия живот и на мобилността в реалност;
  • подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението;
  • утвърждаване на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие; както и
  • разгръщане на творчеството и новаторството (включително предприемчивостта) при всички степени на образование и обучение.

В стратегията се определят редица показатели, които да бъдат постигнати до 2020 г., включително посочената по-горе цел делът на лицата на възраст 30—34 години с висше образование да бъде поне 40 %. През ноември 2011 г. Съветът прие два допълнителни показателя относно мобилността с учебна цел: с първия от тях се поставя цел до 2020 г. средно най-малко 20 % от лицата в ЕС-28 с висше образование следва да са преминали през период на следване или обучение за висше образование (в т.ч. професионални практики) в чужбина, който да се равнява на минимум 15 кредита по Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) или да е с продължителност минимум три месеца. През май 2012 г. бе добавен и втори показател, свързан с пригодността за заетост: а именно до 2020 г. делът на трудово заетите дипломирани лица в ЕС-28 на възраст 20—34 години, които са завършили своето образование и обучение не повече от три години преди базисната година, следва да бъде най-малко 82 %.

Еразъм+

Програмата Еразъм е една от най-известните европейски програми и съществува малко повече от четвърт век; през 2014 г. тя беше заменена от програмата на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, наречена Еразъм+. В областта на висшето образование Еразъм+ дава възможност на студентите и преподавателския състав да развиват уменията си и да увеличават перспективите си за заетост. Студентите могат да учат в чужбина за период до 12 месеца (по време на всеки цикъл на висшето образование). Очаква се повече от два милиона студенти, следващи висше образование да участват в програмата Еразъм+ през периода 2014—2020 г., включително около 25 хиляди студенти в съвместни магистърски програми.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

База данни

Participation in education and training (educ_part) (на английски)
Education personnel (educ_uoe_per) (на английски)
Education finance (educ_uoe_fin) (на английски)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Метаданни

Наръчници и друга методологическа информация

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Друга информация

  • ЮОЕ: Регламент (ЕО) № 452/2008 от 23 април 2008 г. относно изготвянето и развитието на статистика в областта на образованието и обучението през целия живот
  • От учебна година 2012/2013 нататък: Регламент (ЕС) № 912/2013 на Комисията от 23 септември 2013 г. по отношение на статистиката за образователните системи и системите за обучение
  • Учебни години 2010/2011 и 2011/2012: Регламент (ЕС) № 88/2011 на Комисията от 2 февруари 2011 г. по отношение на статистиката за образователните системи и системите за обучение

Връзки към външни уебсайтове


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Статистически_данни_за_висшето_образование&oldid=417100"