Archive:Производство и внос на енергия

Данни, извлечени през юли 2018 г.

Планирана актуализация на страницата: януари 2020 г.

Highlights

Производството на първична енергия в ЕС през 2016 г. е с 15 % по-ниско, отколкото десет години по-рано.

През 2016 г. Русия е основен доставчик на суров петрол, природен газ и твърди горива в ЕС.

Development of the production of primary energy (by fuel type), EU-28, 2006-2016

Зависимостта наЕвропейския съюз (ЕС) отвноса на енергия, по-специално от вноса на нефт и напоследък — от вноса на газ, поражда загриженост относно сигурността на енергийните доставки. В настоящата статия се разглежда производството на първична енергия в рамките на ЕС, както и все по-голямата зависимост на ЕС от вноса на енергия от държави извън ЕС, в резултат на отрицателната разлика между производството и потреблението. През 2016 г. източник на повече от половината (53,6 %) от брутното вътрешно потребление на енергия в ЕС-28 е именно вносът.

Full article

Спад на производството на първична енергия е между 2006 г. и 2016 г.

През 2016 г. производството на първична енергия в ЕС-28 възлиза на общо 755 млн. тона нефтен еквивалент (млн.т.н.е.) — вж. таблица1. Това е с 1,6 % по-малко от предходната година и отразява запазването на тенденцията на общ спад, която се наблюдава през последните години, като основното изключение е 2010 г., когато е бил отчетен ръст на производството след относително сериозен спад в производството на енергия през 2009 г., съвпадащ със световната финансова и икономическа криза. Ако се разгледа по-дълъг период, през 2016 г. производството на първична енергия в ЕС-28 е с 14,7 % по-ниско, отколкото десет години по-рано. Тенденцията на общ спад при производството на първична енергия в ЕС-28 може отчасти да се обясни с изчерпването на запасите от суровини и/или с преценката на производителите, че използването на ограничените ресурси е икономически неизгодно.

През 2016 г. най-високото равнище на производство на първична енергия сред държавите — членки на ЕС, е отчетено във Франция, с дял от 17,3 % от общото количество за ЕС-28, следвана от Обединеното кралство (15,8 %) и Германия (15,3 %). В сравнение с едно десетилетие по-рано основните промени са спад с 5,1 и 1,3 процентни пункта в дяловете на Обединеното кралство и Дания и увеличение с 2,1 и 1,1 процентни пункта на дяловете на Франция и Италия; относителните дялове на останалите държави членки не варират с повече от +/- 1,0 процентни пункта. Освен Обединеното кралство и Дания единствените други държави членки, чиито дялове намаляват през разглеждания период, са Нидерландия, Германия, Гърция, Чешката република и Литва.

В абсолютно изражение 15 от 28-те държавите членки отчитат увеличение в равнището си на производство на първична енергия за периода от 11 години, предхождащ 2016 г. Най-голямото увеличение в производството е регистрирано в Италия (с 3,7 млн.т.н.е), следвана от Испания (2,8 млн.т.н.е), Ирландия (2,5 млн.т.н.е), Австрия (2,4 млн.т.н.е) и Швеция (2,3 млн.т.н.е). За разлика от тях производството на първична енергия в Обединеното кралство е намаляло с 66,0 млн.т.н.е., като спад с над 10 млн.т.н.е. отчитат Германия (-22,8 млн.т.н.е.), Нидерландия (-15,3 млн.т.н.е.), Дания (-14,4 млн.т.н.е.) и Полша (-10,4 млн.т.н.е.) .

Таблица 1: Производство на енергия, 2006 и 2016 г.
(милиона тона нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_100a)

Производството на първична енергия в ЕС-28 през 2016 г. обхваща разнообразни енергийни източници, най-важният от които е ядрената енергия (28,7 % от общото количество), който е и с най-голям принос. Ядрената енергия е от особено голямо значение във Франция, където представлява повече от 80 % от националното производство на първична енергия, докато в Белгия делът на този вид енергия е точно три четвърти, а в Словакия — близо три пети (62,3 %); на други места този дял е по-малък от половината от общото количество, като в половината държави — членки на ЕС, не е произвеждана ядрена енергия; правителството на Германия обяви планове да затвори всички ядрени реактори в страната до 2022 г.

През 2016 г. близо една четвърт (27,9 %) от общото производство на първична енергия в ЕС-28 е от възобновяеми енергийни източници, докато делът на твърдите горива (17,5 %, предимно въглища) е почти една пета, а този на природния газ — малко по-нисък (14,2 %). Суровият петрол (9,8 %) е бил единственият друг основен източник за производството на първична енергия (вж. фигура 1).

Фигура 1: Производство на първична енергия, ЕС-28, 2016 г.
(% от общата стойност на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_100a) и (nrg_107a)

Ръстът при производство от възобновяеми енергийни източници в ЕС-28 е най-голям в сравнение с всички останали видове енергия; това увеличение е относително стабилно в периода 2006—2016 г., с лек спад в производството през 2011 г. (вж. фигура 2). През този 11-годишен период производството от възобновяеми енергийни източници се увеличава с 66,5 %, заменяйки до известна степен производството от други източници на енергия. За разлика от това, равнищата на производство при останалите първични източници на енергия като цяло отбелязват понижение, като най-голям спад е отчетен при природния газ (-41,2 %), суровия петрол (-39,0 %) и твърдите горива (-30,8 %) и по-умерен спад — при ядрената енергия (15,2 %).

Фигура 2: Развитие на производството на първична енергия(по видове гориво), ЕС-28, 2006—2016 г.
(2006 г. = 100 на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_100a)

Европейският съюз и всички негови държави членки са нетни вносители на енергия

Спадът в първичното производство на антрацитни и лигнитни въглища, суров петрол, природен газ, а отскоро и на ядрена енергия, доведе до нарастваща зависимост на ЕС от вноса на първична енергия за задоволяване на търсенето, макар че се наблюдава стабилизиране в периода след световната финансова и икономическа криза. През 2016 г. вносът на първична енергия в ЕС-28 е надвишава износа с почти 904 млн.т.н.е. Най-големите нетни вносители на първична енергия като цяло са най-населените държави членки, с изключение на Полша (която все още има собствени запаси на въглища). През 2006 г. Дания е единственият нетен износител на първична енергия сред държавите — членки на ЕС, но през 2013 г. датският внос на енергия надвишава износа, вследствие на което нито една държава — членка на ЕС, вече не е нетен износител на енергия (вж. таблица 2). Отнесено към броя на населението, през 2016 г. най-големите нетни вносители са Люксембург, Малта и Белгия.

Таблица 2: Нетен внос на първична енергия, 2006—2016 г.
Източник: Евростат (nrg_100a) и (demo_pjan)

Произходът на внесената енергия в ЕС-28 се променя в известна степен през последните години, като Русия запази позицията си на основен доставчик на суров петрол и природен газ (макар че делът ѝ донякъде намаля) и се очерта като водещ доставчик на твърди горива (вж. таблица 3).

Таблица 3: Основен произход на вноса на първична енергия, ЕС-28, 2006—2016 г.
(% от вноса от държави извън ЕС-28)
Източник: Евростат (nrg_122a), (nrg_123a) и (nrg_124a)

През 2016 г. около 30,2 % от вноса на твърди горива в ЕС-28 е от Русия: през 2006 г. тя се превърна в основния доставчик на твърди горива, изпреварвайки Южна Африка. Делът на Русия във вноса на твърди горива в ЕС-28 достига първата си върхова стойност от 30,0 % през 2009 г., последвана от бърз спад през 2010 г. и ново нарастване до 28,8 % през 2013 г., след което делът ѝ остава почти непроменен през следващите две години и достига нов връх през 2016 г. В периода 2006—2016 г. делът на вноса на твърдо гориво в ЕС-28 от Колумбия се е удвоил, нараствайки от 11,7 % на 23,4 % от общия внос. От друга страна, през 2006 г. Южна Африка е вторият по важност вносител на твърди горива в ЕС-28 (23,1 % от общото количество), като делът ѝ спада до 5,1 % през 2016 г.

Русия е също така основен доставчик на суров петрол в ЕС-28. През 2006 г. делът ѝ е 33,8 % и варира между 34,8 % (което е и отчетената през 2011 г. най-висока стойност) и 29,1 % (най-нисък дял, отчетен през 2015 г.). През 2016 г. делът ѝ възлиза на 31,9 %. През същия период е налице относително бавен спад в дела на вноса на суров петрол в ЕС-28 с произход от Норвегия, който се свива от 15,4 % през 2006 г. на 12,4 % през 2016 г. В периода 2006—2016 г. с бързо темпо нарастват относителните дялове на доставките на суров петрол в ЕС-28 от Ирак (2,8 пъти), Азербайджан (два пъти) и Нигерия (1,6 пъти).

За разлика от това в периода 2006—2010 г. делът на Русия във вноса на природен газ в ЕС-28 намалява от 39,3 % на 31,9 %, но впоследствие през 2013 г. е отчетена обратна тенденция и най-висока стойност от 41,1 %, след което делът на Русия спада до малко под 40,0 %. През 11-те години, показани в таблица 3, Норвегия остава вторият по големина доставчик на природен газ за ЕС, като делът ѝ бавно намалява от повече от една четвърт (25,9 % през 2006 г.) до под една четвърт (24,8 % през 2016 г.). Делът на доставките на природен газ в ЕС-28 с произход от Нигерия и Либия намалява почти наполовина в периода 2006—2016 г., докато делът на Катар нараства (3,2 пъти).

Възможно е сигурността на снабдяването с първична енергия на ЕС да бъде застрашена, ако голям дял от вноса се концентрира при относително малко на брой партньори. През 2016 г. близо три четвърти (77,1 %) от вноса на природен газ в ЕС-28 е от Русия, Норвегия или Алжир. Подобен анализ показва, че над две трети (68,2 %) от вноса на твърдо гориво в ЕС-28 е с произход от Русия, Колумбия и Австралия, докато вносът на суров петрол е малко по-слабо концентриран в основните доставчици, като Русия, Норвегия и Ирак осъществяват 52,6 % от вноса в ЕС-28.

Над от половината от енергийните нужди на ЕС-28 се задоволяват от внос

Зависимостта на ЕС-28 от вноса на енергия нараства от малко над 40 % отбрутното вътрешно потребление на енергия през 1990 г. до 53,6 % през 2016 г. (вж. фигура 3). От 2004 г. насам нетният внос на енергия в ЕС-28 е по-голям от първичното производство на Съюза; с други думи, повече от половината от брутното вътрешно потребление на енергия в ЕС-28 се осигурява от нетния внос, като степента на зависимост надвишава 50,0 %.

През 2016 г. степента на енергийна зависимост е на същите равнища като през 2006 г. (53,6 %). През този период се забелязват няколко промени: през 2008 г. е отчетен сравнителен връх от 54,5 % , а най-ниската степен на зависимост е отчетена през 2010 г. — 52,7 %. Ако се направи по-подробен преглед, най-високите стойности през 2016 г. са отчетени за суров петрол (87,8 %) и природен газ (70,4 %), докато последният наличен дял за твърдите горива е 40,2 %.

Фигура 3: Степен на енергийна зависимост на ЕС-28, 2006—2016 г.
(% на нетния внос от брутното вътрешно потребление и контейнерите с горива на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_100a), (nrg_102a) и (nrg_103a)

В периода между 2006 и 2016 г. зависимостта на ЕС от държави извън Съюза за доставки на природен газ нараства с 11,1 процентни пункта, по-бързо от зависимостта от суров петрол (увеличение с 3,9 процентни пункта). През същия период зависимост при твърдите горива намалява с 1,4 процентни пункта.

Тъй като вече не е нетен износител, през 2013 г. процентът на енергийна зависимост на Дания става положителен и се запазва такъв през 2016 г., както и при всички други държави — членки на ЕС (вж. фигура 4). Най-ниски равнища на енергийна зависимост са отчетени през 2016 г. за Естония, Дания, Румъния и Полша. Малта, Люксембург и Кипър са били (почти) изцяло зависими от вноса на първична енергия, с нива на енергийна зависимост над 96,0 %.

Анализът на развитието в периода 2006—2016 г. показва, че Дания, Обединеното кралство, Литва, Нидерландия и Полша са били все по-зависими от вноса на енергия, за да задоволяват брутното си вътрешно потребление; тези тенденции могат до голяма степен да се обяснят със спад на производството на първична енергия (поради изчерпване на запасите от суровини). Налице е и нарастваща зависимост, макар и по-слабо изразена, в Белгия, Чешката република, Гърция, Германия и Малта. Всички останали държави — членки на ЕС, отчитат спад в степента си на енергийна зависимост в периода 2006—2016 г., като най-бързата промяна е регистрирана в Естония, чийто дял на зависимост спада от 29,2 % на 6,8 %; понижение с над 10,0 процентни пункта има и при степента на зависимост на Ирландия, Латвия, Португалия и Австрия, което се дължи на комбинация от повишаване на енергийната ефективност и/или преминаване към енергиен микс за насърчаване на първичното производство от възобновяеми източници.

Фигура 4: Степен на енергийна зависимост — всички продукти, 2006 и 2016 г.
(% на нетния внос от брутното вътрешно потребление и контейнерите с горива на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (t2020_rd320)

Изходни данни за таблиците и графиките

Производство и внос на енергия: таблици и данни (на английски)

Източници на данни

Енергийните суровини, извлечени или добити направо от природни източници, се наричат „първични енергийни източници“, а енергийните суровини, които се произвеждат от първични енергийни източници в преработвателни заводи, се наричат „производни продукти“. Производството на първична енергия обхваща националното производство от първични енергийни източници и се осъществява, когато се експлоатират природни ресурси, например в каменовъглените мини, находищата на суров петрол, водноелектрическите централи или при производството на биогорива. Когато потреблението надвишава първичното производство, недостигът следва да бъде компенсиран с внос на първични или производни продукти.

Топлината, произведена в реактор в резултат на ядрено делене, се счита за първично производство на ядрена топлина и се нарича още „ядрена енергия“. Тя се изчислява на база действително произведена топлина или на база отчетеното брутно производство на електроенергия и термичната ефективност на атомната централа. Първичното производство на каменни и лигнитни въглища обхваща количествата добити или произведени горива, изчислявани след всяка операция за отстраняване на инертните материали.

Трансформацията на енергия от една форма в друга, като например производството на електрическа или топлинна енергия от топлоелектрически централи или производството на кокс от коксови пещи, не се счита за първично производство.

Нетният внос се изчислява като количествата на вноса минус еквивалентните количества на износа. Вносът представлява всяко внасяне на дадена национална територия без транзитно преминаващите количества (по-специално по газопроводите и нефтопроводите); аналогично, износът обхваща всички количества, изнесени от националната територия.

Контекст

Повече от половината от енергията в ЕС-28 се внася от страни извън ЕС, като този дял нараства през последните десетилетия (макар че има данни, според които нивата на зависимост са се стабилизирали през последните години). Голяма част от внасяната в ЕС енергия идва от Русия, чиито спорове с държавите, през които се извършва транзит, заплашваха да нарушат доставките през последните години. Опасенията относно сигурността на енергийните доставки от Русия бяха допълнително подсилени от конфликта в Украйна. Разработени бяха нови мерки за пазарите на нефт и газ, за да се гарантира, че всички страни ще предприемат ефективни действия за предотвратяване и намаляване на последствията от евентуално прекъсване на доставките, като също така се създадат механизми държавите членки да работят заедно за ефективно справяне с всички по-значителни нарушения в нефто- или газоподаването, които биха могли да възникнат; създаден бе механизъм за координация, така че държавите членки да могат да реагират синхронизирано и незабавно при спешни случаи.

През ноември 2010 г. Европейската комисия прие инициатива, озаглавена Енергетика 2020: Стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика (COM(2010) 639 окончателен). В тази стратегия се очертават енергийните приоритети за период от десет години и се определят действията, които следва да се предприемат за справяне с редица предизвикателства, включително постигане на пазар с конкурентни цени и сигурни доставки, укрепване на лидерските позиции в технологиите и ефективни преговори с международните партньори (например за поддържане на добрите отношения с външните доставчици на енергия на ЕС и държавите, през които се извършва транзит на енергия) Тези цели са доразвити в 2030 енергийната стратегия (на английски), която осигурява рамка за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., и 2050 Енергийната пътна карта (на английски), в която са заложени дългосрочни цели за намаляването на емисиите от парникови газове в ЕС с 80–95 % до 2050 г.

В рамките на създадената през октомври 2005 г. Енергийна общност (на английски), ЕС се стреми да интегрира съседните държави в своя вътрешен енергиен пазар. Както широката гама от енергийни източници, така и разнообразието на доставчици, транспортни маршрути и транспортни механизми могат да играят важна роля за осигуряване доставките на енергия. Съществуват например редица текущи инициативи за изграждане на газопроводи между Европа и нейните източни и южни съседи. Те включват „Северен поток“ (между Русия и ЕС през Балтийско море), който бе пуснат в експлоатация през ноември 2011 г., и Трансадриатическия газопровод (свързващ Турция с Италия през Гърция и Албания за пренос на газ от Каспийския регион към ЕС). Изграждането на надеждни партньорства с доставчиците, държавите, през които се извършва транзит, и държавите потребители се счита за начин за намаляване на рисковете, свързани с енергийната зависимост на ЕС, и през септември 2011 г. Европейската комисия прие съобщението Енергийната политика на ЕС: ангажиране с партньори извън нашите граници (COM(2011) 539 окончателен).

В отговор на продължаващите опасения за зависимостта на ЕС от вноса на енергия, през май 2014 г. Европейската комисия представи своята стратегия за енергийна сигурност (COM(2014) 330 final), която има за цел да гарантира стабилното и достатъчно снабдяване с енергия. Наред с краткосрочните мерки, предприети с оглед на отражението от спирането на вноса на руски газ или възпрепятстването на вноса от Украйна, стратегията разглежда предизвикателствата, свързани със сигурността на доставките в дългосрочен план и предложените действия в пет области, включително: повишаване на производството на енергия в ЕС и разнообразяване на държавите доставчици и на маршрутите, както и възприемане на единна позиция във външната енергийна политика. През 2015 г. Европейската комисия публикува съобщение относно Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата (COM(2015) 80 final), в която е посочено, че важен елемент за гарантиране на енергийната сигурност (по-специално по отношение на газа) е пълното съответствие на споразуменията за закупуване на енергия от трети държави с правото на ЕС. През февруари 2016 г. то беше последвано от предложения на Европейската комисия за нови правила относно сигурността на доставките на газ в ЕС (COM(2016) 52 final) и относно споразуменията в областта на енергетиката между държави от ЕС и трети държави (COM(2016) 53 final).