Statistics Explained

Статистически данни за заетостта

Revision as of 15:47, 7 December 2015 by EXT-S-Allen (talk | contribs)
Данни от август 2015 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: ноември 2016 г.
Таблица 1: Равнище на заетостта във възрастовата група 15 — 64 години, 2004 — 2014 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Фигура 1: Равнище на заетостта във възрастовата група 15 — 64 години, 2014 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Таблица 2: Равнища на заетостта за избрани групи от населението, 2004 — 2014 г.(%)
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Фигура 2: Равнища на заетостта по пол във възрастовата група 15 — 64 години, 2014 г. (1)
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Фигура 3: Равнища на заетостта по възрастови групи, 2014 г. (1)
(%)
Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Таблица 3: Равнище на заетостта при най-високото образователно равнище, възрастова група 25 — 64 години, 2014 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsa_ergaed)
Таблица 4: Лица, работещи на непълно работно време или на две места, 2004 г. — 2014 г.
(% от общата заетост)
Източник: Евростат (lfsa_eppga), (lfsa_e2gis) и (lfsa_egan)
Фигура 4: Лица, наети на непълно работно време във възрастовата група 15 — 64 години, 2014 г. (1)
(% от общата заетост)
Източник: Евростат (lfsa_eppga)
Фигура 5: Дял на наетите лица на срочен трудов договор във възрастовата група 15 — 64 години, 2014 г.
(% от общия брой на наетите лица)
Източник: Евростат (lfsa_etpga)

В настоящата статия са представени най-актуалните статистически данни за Европейския съюз (ЕС) в областта на заетостта, които са анализирани от гледна точка на социално-икономически измерения — в статистическите данни за заетостта се наблюдават значителни различия по пол, възраст и степен на завършено образователно равнище. Освен това между държавите — членки на ЕС са налице съществени разлики и на пазара на труда.

След като през 1997 г. в Договора от Амстердам бе включена глава за заетостта, статистическите данни за пазара на труда се превърнаха в основа на редица политики на ЕС. Равнището на заетост или делът на заетото население в трудоспособна възраст се счита за основен социален показател, който служи при анализа на развитието на пазарите на труда.

Основни статистически резултати

Равнища на заетост по пол, възраст и степен на завършено образование

През 2014 г. равнището на заетост в EС-28 във възрастовата група от 15 до 64 години, измерено в Наблюдението на работната сила (НРС) на ЕС, е било 64,9 %. Заетостта в ЕС-28 е била най-висока през 2008 г., когато е достигнала равнище от 65,7 %, и е намалявала до 2010 г., когато равнището ѝ е било 64,1 %. Този спад по време на световната финансова и икономическа криза — общо в размер на 1,6 процентни пункта — е последван от период на стабилност между 2010 и 2013 г., когато равнището на заетостта в ЕС-28 е било 64,1 % или 64,2 %. През 2014 г. възходящата тенденция отпреди кризата се възобновява, като равнището на заетостта се е увеличило с 0,8 процентни пункта в сравнение с 2013 г., достигайки 64,9 % — вж. таблица  1.

Сред държавите — членки на ЕС, равнището на заетостта през 2014 г. е било високо, движейки се в интервала от 71 % до 74 % в Австрия, Обединеното кралство, Дания, Нидерландия и Германия, като най-високата стойност е била в Швеция — 74,9 %. На другия край на скалата равнища на заетост под 60 % са били отчетени в четири от държавите — членки на ЕС-28, като най-ниската стойност е била в Гърция (49,4 %) — вж. фигура 1.

Между началото на финансовата и икономическа криза и 2014 г. (последните налични данни) бяха отчетени значителни разлики в резултатите на отделните пазари на труда. Макар че през 2014 г. общото равнище на заетост за ЕС-28 се е запазило с 0,8 процентни пункта под равнището от 2009 г., в 11 държави — членки на ЕС е било отчетено увеличение на съответните национални равнища. Най-голямо увеличение е било отчетено в Малта (с 6,8 процентни пункта) и Унгария (5,4 процентни пункта), докато в Германия и Люксембург е било регистрирано увеличение с над 3,0 процентни пункта. За разлика от това равнището на заетостта в Гърция се е понижило от 61,4 % през 2008 г. до малко под 50 % през 2013 и 2014 г. В периода между 2009 и 2014 г. са били регистрирани и значителни намаления — от най-малко 5 процентни пункта — в равнищата на заетост в Кипър, Испания, Ирландия, Хърватия, Португалия и Дания.

Равнището на заетост по принцип е по-ниско сред жените и по-възрастните работници. През 2014 г. в ЕС-28 то достига 70,1 % при мъжете, докато при жените е 59,6 %. При по-дългосрочно сравнение на стойностите се вижда, че докато през 2014 г. равнището на заетост при мъжете е било под нивото ѝ десет години по-рано (70,3 % през 2004 г.), е било отбелязано значително увеличение в дела на работещите жени, който се е увеличил с 4,1 процентни пункта от 55,5 % през 2004 г. — вж. таблица 2.

През 2014 г. във всички държави членки от ЕС-28 равнището на заетост сред мъжете се е запазило по-високо, отколкото сред жените, макар че са били наблюдавани съществени различия. В Малта разликата в равнищата на заетост между двата пола е била в размер на 25,6 процентни пункта, като там е било отчетено и третото най-ниско равнище на заетост (49,3 %) сред жените. В Италия, Гърция и Чешката република регистрираните разлики в равнищата на заетост между половете са били в размер на 16—18 процентни пункта; за Гърция и Италия това е отражение на факта, че там са били отчетени най-ниското и второто най-ниско равнище на заетост сред жените; голямата разлика между стойностите за двата пола в Чешката република отразява особено високото равнище на заетост сред мъжете (77,0 %, третото най-високо равнище сред държавите — членки на ЕС), а не ниското равнище на заетост сред жените. Във Финландия и Литва са били отчетени незначителни разлики в равнищата на заетост при двата пола, като заетостта при жените е по-ниска от тази сред мъжете с по-малко от 2,0 процентни пункта. Различията между стойностите при мъжете и жените са относително малки също и в Швеция и Латвия.

Сред държавите извън ЕС, показани на таблица 2, в Турция е била отчетена най-голямата разлика в равнищата на заетост между половете — заетостта сред жените е 29,5 %, което е с 40,0 процентни пункта под съответната стойност за мъжете. В бившата югославска република Македония и Япония също са били регистрирани относително големи разлики между половете. В Норвегия и Исландия са били отчетени относително малки разлики между половете по отношение на равнищата на заетост (под 5,0 процентни пункта) — вж. фигура 2.

Що се отнася до равнището на заетост на жените, има доказателства, че сред по-възрастните работници (на възраст между 55 и 64 години) то нараства с бързи темпове въпреки финансовата и икономическа криза. За ЕС-28 равнището на заетост при по-възрастните работници е достигнало 51,8 % през 2014 г.; равнището е нараствало ежегодно от 2002 г. насам (началото на динамичните редове за ЕС-28) до 2014 г. включително (последната налична информация). През 2014 г. в 11 държави — членки на ЕС-28 равнището на заетост сред по-възрастните работници е било между 50 % и 66 %, като най-високата стойност е била регистрирана в Швеция (74,0 %) — вж. таблица 2. В трите държави от ЕАСТ, за които са налични данни, също са били отчетени високи равнища на заетост сред по-възрастните работници, като за всяка от тези държави равнището е над 70 %, а най-високото равнище е в Исландия —83,6 %. Аналогично в Япония и в по-малка степен в САЩ равнищата на заетост сред по-възрастните работници са били относително високи. По-подробен анализ на равнищата на заетост по възрастова група е представен на фигура 3, като данните потвърждават стабилната тенденция на отчитане на най-високи равнища на заетост сред лицата на възраст между 25 и 54 години.

Равнищата на заетост също така варират значително в зависимост от степента на завършено образование: за целите на статистиката равнищата на заетост по този елемент се основават на възрастовата група 25—64 години, вместо 15—64 години. През 2014 г. равнището на заетост в ЕС-28 сред завършилите висше образование (висше образование с кратък курс на обучение, образователно-квалификационна степен „бакалавър“, образователно-квалификационна степен „магистър“ или образователна и научна степен „доктор“ (или еквивалентни на тях степени) е било 83,7 % (вж. таблица 3), което е много по-високо от равнището на завършилите само начално или прогимназиално образование (52,6 %). Равнището на заетост в ЕС-28 сред лицата, чиято най-висока степен на завършено образование е средно образование или професионално обучение след завършено средно (но не висше) образование, е било 73,4 %. Най-голям спад в равнищата на заетост от началото на финансовата и икономическа криза (сравнявайки стойностите за 2008 и 2014 г.) е бил наблюдаван при лицата, завършили само начално или прогимназиално образование (с 3,9 процентни пункта), докато спадът е бил осезаемо по-слаб при лицата с висше образование (с 1,4 процентни пункта) и лицата, завършили средно образование или професионално обучение след завършено средно образование, но не висше (с 1,3 процентни пункта).

Договори за работа на непълно работно време и срочни трудови договори

Делът на заетите лица в ЕС-28 във възрастовата група 15 — 64 години, които декларират, че основната им работа е на непълно работно време, се е увеличавал постоянно, като от 16,7 % през 2004 г. е достигнал равнище от 19,6 % през 2014 г. През 2014 г. най-високият дял на работещите на непълен работен ден е бил наблюдаван в Нидерландия (49,6 %), като на следващите места се нареждат Австрия, Германия, Обединеното кралство, Дания, Швеция, Белгия и Ирландия, където във всяка от тези държави около една четвърт от всички заетите лица са работели на непълен работен ден. За разлика от това работата на непълно работно време е била сравнително нетипична за България (2,5 % от броя на заетите лица) и Словакия, Хърватия, Чешката република и Унгария (между 5,1 % и 5,5 %) — вж. таблица 4.

Броят на работещите на непълно работно време мъже се различава значително от този на жените. През 2014 г. малко под една трета (32,2 %) от заетите в ЕС-28 жени във възрастовата група 15—64 години са работели на непълен работен ден, като този дял е много по-висок, отколкото при мъжете (8,8 %). През 2014 г. над три четвърти (76,7 %) от всички наети жени в Нидерландия са работели на непълен работен ден, като това е най-високият дял сред държавите — членки на ЕС [1].

През 2014 г. делът на лицата в ЕС-28, наети на срочни трудови договори, е бил 14,0 %. Повече от един на всеки четирима (28,3 %) наети лица в Полша е работел на срочен трудов договор, като делът на този вид заетост е повече от един на всеки петима работещи в Испания (24,0 %), Португалия (21,4 %) и Нидерландия (21,1 %) — вж. фигура 5. В останалите държави членки от ЕС-28 делът на наетите лица, работещи на срочни трудови договори, е варирал от 19,0 % в Кипър до едва 2,8 % в Литва и 1,5 % в Румъния. Значителната разлика в тенденцията за сключване на срочни трудови договори в държавите членки може до известна степен да се обясни с националните практики, търсенето и предлагането на работна сила, прогнозите на работодателите относно евентуално разширяване/свиване, както и свободата, с която те разполагат при назначаването или освобождаването на персонал.

Източници и наличност на данните

Източници на статистически данни

Икономически активното население (работната сила) обхваща наетите и безработните лица. В НРС на ЕС наетите лица се определят като лица на възраст 15 и повече години, които през референтната седмица са положили труд, дори и за един час на седмица, срещу заплащане, печалба или семейна придобивка. Работната сила включва също така лицата, които не са били на работа, но по принцип са имали работа или са упражнявали стопанска дейност, като временно са отсъствали например поради болест, отпуск, трудови спорове, образование или обучение.

Заетостта може да се измери по отношение на броя на лицата или работните места в еквиваленти на пълно работно време или в брой отработени часове. Във всички представени в статията изчисления се използва броят на лицата; представената информация за равнищата на заетост също се основава на изчисления на броя на лицата. Статистическите данни за заетостта често се представят като равнища на заетостта с цел премахване на влиянието на променящия се брой на населението на отделните държави във времето и улесняване на сравненията между различните по големина държави. Тези равнища обикновено се публикуват за населението в трудоспособна възраст, което по принцип се счита, че включва лицата на възраст между 15 и 64 години, макар че в Испания и Обединеното кралство, а също и в Исландия се използва възрастовата група 16—64 години. Възрастовата група 15—64 години се използва като стандарт и от други международни статистически организации.

Ето някои от основните характеристики на заетостта, определени в НРС на ЕС:

  • наетите лица се определят като лица, които работят за работодател от публичния или частния сектор и получават възнаграждение под формата на надници, заплати, заплащане според резултата или плащане в натура; тук се включват и кадровите военнослужещи в състава на въоръжените сили;
  • самостоятелно заетите лица работят в свое собствено предприятие, стопанство или професионална практика. Счита се, че през референтната седмица самостоятелно заетото лице е работило, ако отговаря на един от следните критерии: работи с цел получаване на печалба; заето е с управлението на дадена стопанска дейност; към дадения момент създава стопанска дейност;
  • разграничението между работата на пълен и на непълен работен ден се прави по принцип въз основа на спонтанен отговор от страна на респондента. Основните изключения са Нидерландия и Исландия, където се използва 35-часов праг, Швеция, където се прилага праг за самостоятелно заетите лица, и Норвегия, в която на лицата, работещи между 32 и 36 часа, се задава въпросът дали работното им място е на пълно или непълно работно време;
  • показателите за наетите лица на втора работа се отнасят само за лицата, които едновременно имат повече от една работа; лицата, сменили работата си през референтната седмица, не се считат за работещи на две места;
  • счита се, че дадено наето лице е назначено на временна работа, ако работодателят и наетото лице се договорят, че нейният край е обусловен от обективни условия, като определена дата, изпълнение на дадена задача или връщането на работа на наето лице, което е било временно замествано. Типични такива случаи са: лица на сезонна работа; лица, наети от агенция или трудова борса и назначени на работа от трета страна за изпълнение на конкретна задача (освен ако нямат писмен безсрочен трудов договор); лица на специфични договори за обучение.

Контекст

Статистическите данни за заетостта могат да се използват за редица различни анализи, включително макроикономически (трудът като производствен фактор), както и проучвания на производителността на труда или конкурентоспособността. Те могат също така да се използват за изследване на множество социални и поведенчески аспекти, свързани с трудовия статут на дадено лице, като например социалната интеграция на малцинствата или заетостта като източник на доходи за домакинствата.

Заетостта е както структурен показател, така и краткосрочен показател. Като структурен показател тя може да послужи за по-добро разбиране на структурата на пазарите на труда и икономическите системи, измерени чрез равновесието между търсенето и предлагането на работна сила или качеството на работните места. Като краткосрочен показател заетостта следва бизнес цикъла; в това отношение обаче има някои ограничения, тъй като заетостта често се нарича „изоставащ“ показател.

Статистическите данни за заетостта са в основата на много политики на ЕС. Европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) бе лансирана на срещата на високо равнище по въпросите на заетостта, проведена в Люксембург през ноември 1997 г., и бе преработена през 2005 г. с цел да бъде приведена в по-пълно съответствие с обновените цели от Лисабон, а през юли 2008 г. бяха актуализирани насоките относно политиките за заетостта в периода 2008 —2010 г. През март 2010 г. Европейската комисия представи стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; тя бе официално приета от Европейския съвет през юни 2010 г. Европейският съвет прие пет водещи цели, първата от които е повишаване до 75 % на равнището на заетост на жените и мъжете на възраст между 20 и 64 г. в периода до 2020 г. С оглед на тези водещи цели държавите членки могат да определят собствени национални цели и да изготвят национални програми за реформа, включващи действията, които възнамеряват да предприемат в изпълнение на стратегията. Изпълнението на стратегията може да се осъществи поне отчасти чрез насърчаването на гъвкави условия на труд — например работа на непълно работно време или работа от дома — за които се смята, че стимулират участието на пазара на труда. Други инициативи, които могат да поощрят навлизането на повече участници на пазара на труда, включват по-добри услуги за гледане на деца, предоставяне на повече възможности за учене през целия живот или улесняване на трудовата мобилност. В центъра на тази тема е въпросът за съчетаването на гъвкавост и сигурност („flexicurity“): това са политики, насочени едновременно към гъвкавостта на пазарите на труда, организацията на труда и трудовите правоотношения, като отчитат съвместяването на професионалния и личния живот, сигурността на работното място и социалната закрила. В съответствие със стратегията „Европа 2020“ в ЕСЗ се насърчава изпълнението на мерки, чрез които до 2020 г. да бъдат изпълнени три основни цели, а именно:

  • заетост за 75 % от лицата на възраст между 20 и 64 години;
  • намаляване на броя на преждевременно напусналите училище лица до под 10 %, както и поне 40 % от хората на възраст от 30 до 34 години да са завършили висше образование;
  • най-малко 20 милиона души по-малко да бъдат в състояние на бедност или в риск от бедност и социално изключване.

Бавният темп на възстановяване от финансовата и икономическа криза и все повечето доказателства за нарастване на безработицата станаха причина на 18 април 2012 г. Европейската комисия да формулира набор от предложения за мерки за стимулиране на създаването на работни места, обединени в специален пакет за заетостта. Наред с другото, в предложенията бяха включени мерки за създаване на заетост чрез подход от страната на търсенето и бяха посочени начини, по които държавите членки могат да насърчат наемането на работа, като намалят данъчното облагане на труда или окажат по-голяма подкрепа на стартиращите предприятия. Освен това предложенията имаха за цел да определят икономическите области, в които е налице особено голям потенциал за създаване на работни места, като например екологосъобразната икономика, здравните услуги и информационните и комуникационните технологии.

През декември 2012 г. в контекста на високата и все още нарастваща младежка безработица в няколко държави членки, Европейската комисия предложи пакет от мерки за младежката заетост (COM(2012) 727 final). Този пакет бе последваща мярка към действията относно младежта, залегнали в по-широкообхватния пакет за заетостта, и съдържаше редица предложения, включително:

  • всички младежи на възраст до 25 години следва да получат добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като завършат формално образование или останат без работа (гаранция за младежта);
  • консултация с европейските социални партньори по рамка за качество на стажовете, чрез която да се даде възможност на младите хора да придобият професионален опит при сигурни условия;
  • Европейски алианс за професионална подготовка, с който се цели да се подобрят качеството и предлаганите форми на чиракуване и се очертават пътищата за намаляване на пречките пред мобилността на младите хора.

През 2013 г. продължи полагането на усилия за намаляване на младежката безработица, като Европейската комисия представи Инициатива за младежка заетост (COM(2013) 144 final), разработена с цел засилено и ускорено изпълнение на мерките, очертани в пакета за младежката заетост. Целта е да се подкрепят по-конкретно младежите, които не са ангажирани в никаква форма на заетост, образование или обучение, в регионите с равнище на младежка безработица над 25 %. Инициативата бе последвана от друго съобщение, озаглавено „Да обединим усилията си в подкрепа на младите хора в Европа — Призив за действия срещу младежката безработица“ (COM(2013) 447 final), чиято цел е да ускори прилагането на гаранцията за младежта и да подпомогне държавите членки и предприятията в ЕС да назначат на работа повече млади хора.

Един от основните приоритети на Колегиума от комисари, чийто нов мандат започна през 2014 г., е да съсредоточи усилия върху стимулите за създаване на работни места, постигане растеж и инвестиции с цел намаляване на регулаторната тежест, по-интелигентно оползотворяване на съществуващите финансови ресурси и на публичните средства. През февруари 2015 г. Европейската комисия публикува серия от доклади за отделните държави (на английски), в които се анализират икономическите политики на държавите — членки на ЕС, и се съдържа информация за формулираните за следващата година приоритети, насочени към стимулиране на растежа и създаването на работни места. През същия месец Европейската комисия предложи също така през 2015 г. по линия на инициативата за младежка заетост да бъдат предоставени 1 милиард евро за увеличаване до 30 пъти на предварителното финансиране, което държавите — членки на ЕС, могат да получат за повишаване на равнището на заетост сред младежите, с цел да бъдат подпомогнати до 650 000 млади хора на пазара на труда.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

LFS main indicators (t_lfsi) (на английски)
Population, activity and inactivity - LFS adjusted series (t_lfsi_act) (на английски)
Employment - LFS adjusted series (t_lfsi_emp) (на английски)
Unemployment - LFS adjusted series (t_une) (на английски)
LFS series - Detailed annual survey results (t_lfsa) (на английски)
LFS series - Specific topics (t_lfst) (на английски)

База данни

LFS main indicators (lfsi)
Population, activity and inactivity - LFS adjusted series (lfsi_act)
Employment - LFS adjusted series (lfsi_emp)
Unemployment - LFS adjusted series (une)
LFS series - Detailed quarterly survey results (from 1998) (lfsq)
LFS series - Detailed annual survey results (lfsa)
LFS series -Specific topics (lfst)
LFS ad-hoc modules (lfso)

2013 г. Трудови злополуки и други свързани с работата здравословни проблеми (lfso_13)

2012 г. Преход от заетост към пенсиониране (lfso_12)

2011 г. Достъп на хората с увреждания до пазарите на труда (lfso_12)

2010 г. Съвместяване на професионалния и семейния живот (lfso_10)

2009 г. Навлизане на младите хора на пазара на труда (lfso_09)

2008 г. Мигрантите на пазара на труда (lfso_ 08)

2007 г. Трудови злополуки, здравословни проблеми и излагане на вредни въздействия (lfs_07)

2006 г. Преход от заетост към пенсиониране (lfso_06)

2005 г. Съвместяване на професионалния и семейния живот (lfso_05)

2004 г. Организация на труда и работното време (lfso_04)

2003 г. Учене през целия живот (lfso_03)

2002 г. Заетост на хората с увреждания (lfso_02)

2000 г. Преход от училище към професионален живот (lfso_00)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Публикации

ESMS metadata files and EU-LFS methodology

Изходни данни за таблици и графики (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове

Бележки

  1. ↑ За определението за работа на пълен/непълен работен ден, вж. „Източници на статистически данни“.


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Employment_statistics/bg&oldid=269831"