Statistics Explained

Archive:Производство и внос на енергия

Revision as of 17:31, 27 November 2015 by EXT-S-Allen (talk | contribs)
Данните са от май 2015. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: август 2016 г.
Таблица 1: Производство на енергия, 2003 г. и 2013 г.
(милиона тона нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_100a)
Фигура 1: Производство на първична енергия, EС-28, 2013 г.
(% от общата стойност на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_100a) и (nrg_107a)
Фигура 2: Развитие на производството на първична енергия (по видове гориво), ЕС-28, 2003 — 2013 г.
(2003 г. = 100 на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_100a)
Таблица 2: Нетен внос на първична енергия, 2003 — 2013 г.
Източник: Евростат (nrg_100a) и (demo_pjan)
Таблица 3: Основен източник на вноса на първична енергия, ЕС-28, 2003 — 2013 г.
(% от допълнителния внос в ЕС-28)
Източник: Евростат (nrg_122a), (nrg_123a) и (nrg_124a)
Таблица 4: Степен на енергийна зависимост, ЕС-28, 2003 — 2013 г.
(% на нетния внос от брутното вътрешно потребление и контейнерите с горива на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (nrg_100a), (nrg_102a) и (nrg_103a)
Фигура 3: Степен на енергийна зависимост — за всички продукти, 2013 г.
(% на нетния внос от брутното вътрешно потребление и контейнерите с горива на база тонове нефтен еквивалент)
Източник: Евростат (tsdcc310)

Зависимостта на Европейския съюз (ЕС) от вноса на енергия, по-специално, от вноса на нефт и напоследък — от вноса на газ, е причина за политическата загриженост, свързана със сигурността на енергийните доставки. В тази статия се разглежда производството на първична енергия в ЕС и, в резултат на отрицателната разлика между производството и потреблението, все по-голямата зависимост на ЕС от вноса на енергия от държави извън ЕС. През 2013 г. източник на повече от половината (53,2 %) от брутното вътрешно потребление на енергия в ЕС-28 е бил именно вносът.

Основни статистически резултати

Първично производство

През 2013 г. производството на първична енергия в ЕС-28 е възлизало на общо 790 млн. тона нефтен еквивалент (т.н.е.). Това отразява запазването на тенденцията на общ спад, която се е наблюдавала през последните години, като главното изключение е 2010 г., когато е бил отчетен скок на производството след относително сериозен спад през 2009 г., съвпадащ с финансовата и икономическата криза. Ако се вземе предвид по-дълъг период, през 2013 г. производството на първична енергия в ЕС-28 е било с 15,4 % по-ниско, отколкото десет години по-рано. Тенденцията на общ спад при производството на първична енергия в ЕС-28 може поне отчасти да се обясни с доставките на изчерпващите се суровини и /или с преценката на производителите, че използването на ограничените ресурси е икономически неизгодно.

През 2013 г. най-високото равнище на производство на първична енергия сред държавите — членки на ЕС, се е наблюдавало във Франция, чийто дял е бил 17,1 % от общото количество за ЕС-28, следвана от Германия (15,3 %) и Обединеното кралство (13,9 %). В сравнение с десет години по-рано най-сериозната промяна е бил спадът на дела на Обединеното кралство от 26,2 % — вж. таблица 1. Единствените други държави членки, чиито дялове са се понижили в този период, са Дания (-0,9 процентни пункта) и Литва (-0,4 процентни пункта). В абсолютно изражение най-голямото увеличение в производството на първична енергия за десетгодишния период до 2013 г. е било регистрирано в Нидерландия (увеличение с 11,0 милиона т.н.е.), Италия (9,1 милиона т.н.е) и Швеция (4,3 милиона т.н.е). От друга страна, производството на първична енергия в Обединеното кралство се е понижило със 135,4 милиона т.н.е., докато Германия (- 14,3 милиона т.н.е.) и Дания (- 11,6 милиона т.н.е.) са били единствените други държави членки, които са отчели двуцифрено понижение на равнищата си на производство.

Производството на първична енергия в ЕС-28 през 2013 г. обхваща множество различни енергийни източници, най-важният от които е ядрената енергия (28,7 % от общото количество). Значението на ядреното гориво е било особено голямо във Франция, където то се е използвало в повече от четири пети от националното производство на първична енергия, докато в Белгия този дял е бил три четвърти, а в Словакия — близо две трети; на други места този дял е бил по-малък от половината, като в 14 държави — членки на ЕС, ядреното гориво не е участвало в производството. Близо една четвърт от общото производство на първична енергия в ЕС-28 се е падало на възобновяемите енергийни източници (24,3 %), докато делът на твърдите горива (19,7 %, предимно въглища) е бил под една пета, а делът на природния газ е бил малко по-нисък (16,7 %). Суровият нефт (9,1 %) е бил единственият друг основен източник за производството на първична енергия (вж. фигура 1).

Увеличението на първичното производство от възобновяеми енергийни източници е надвишило нарастването при всички останали видове енергия. Увеличението се е запазило относително стабилно през повечето години в периода 2003 — 2013 г., с леко понижение през 2011 г. (вж. фигура 2). През този десетгодишен период производството от възобновяеми източници на енергия се е увеличило с общо 88,4 %. За разлика от това, равнищата на производство при останалите първични източници на енергия като цяло са отбелязали понижение в този период, като най-големи намаления са били отчетени при суровия нефт (-54,0 %), природния газ (-34,6 %) и твърдите горива (-24,9 %), като при ядрената енергия се е наблюдавал по-умерен спад от 12,0 %.

Внос

Спадът в първичното производство на антрацитни и лигнитни въглища, суров нефт, природен газ, а отскоро и на ядрена енергия, е довело до положение, в което зависимостта на ЕС от вноса на първична енергия за задоволяване на търсенето става все по-голяма, макар че положението се е стабилизирало в периода след настъпването на финансовата и икономическата криза. През 2013 г. вносът на първична енергия в ЕС-28 е надвишавал износа с около 909 млн. т.н.е. Най-големите нетни вносители на първична енергия като цяло са най-населените държави членки, с изключение на Полша (която все още има собствени запаси на въглища). От 2004 г. насам Дания е била единственият нетен износител на първична енергия сред държавите — членки на ЕС, но през 2013 г. датският внос на енергия е надвишил износа, вследствие на което нито една държава — членка на ЕС, вече не е била нетен износител на енергия (вж. таблица 2). Отнесено към броя на населението, през 2013 г. най-големите нетни вносители са били Люксембург, Малта и Белгия.

Произходът на внесената енергия в ЕС-28 през последните години се промени в известна степен, като Русия запази позицията си на основен доставчик на суров нефт и природен газ и се очерта като водещ доставчик на твърди горива (вж. таблица 3). През 2013 г. около 33,5 % от вноса на суров нефт в ЕС-28 е бил от Русия, което е малко под отчетения дял между 2010 и 2012 г. През 2006 г. Русия стана основният доставчик на твърди горива, изпреварвайки Южна Африка, след като през 2004 г. изпревари Австралия, а през 2002 г. – Колумбия. Делът на Русия във вноса на твърди горива в ЕС-28 е нараснал от 13,2 % през 2003 г. на 30,0 % през 2009 г., като през 2012 г. е отбелязал известен спад до 25,9 %, след което през 2013 г. отново се е повишил на 28,8 %. За разлика от това между 2003 и 2010 г. делът на Русия във вноса на природен газ в ЕС-28 е намалял от 44,8 % на 30,1 %, но впоследствие е била отчетена обратна тенденция с увеличение, довело през 2013 г. до дял в размер на 39,3 %. През 10-те години, отразени в таблица 3, Норвегия е останала вторият по големина доставчик на суров нефт и природен газ в ЕС.

Сигурността на снабдяването с първична енергия на ЕС може да бъде застрашена, ако голям дял от вноса се концентрира при относително малко на брой партньори. През 2013 г. повече от две трети (69,1 %) от вноса на природен газ в ЕС-28 е бил от Русия или Норвегия — това представлява увеличения на техния дял спрямо предходните две години, като през 2011 г. същите две държави са представлявали 59,6 % от вноса на природен газ, а през 2012 г. — 63,7 %. Подобен анализ показва, че през 2013 г. 53,8 % от вноса на суров нефт в ЕС-28 идва от Русия, Норвегия и Саудитска арабия, докато 73,1 % от вноса на антрацитни въглища е от Русия, Колумбия и Съединените щати. Макар обемът на вноса от тези държави да остава относително малък, данните сочат, че между 2003 г. и 2013 г. започва внос от нови държави партньори. Такъв е например случаят с вноса на суров нефт от Нигерия, Казахстан, Азербайджан и Ирак или на природен газ от Катар и Либия.

Зависимостта на ЕС-28 от вноса на енергия е нараснала от под 40 % от брутното вътрешно потребление на енергия през 80-те години на 20-ти век до равнище от 53,2 % през 2013 г. (вж. таблица 4). С последната стойност бе отбелязан известен спад в степента на зависимост, която през 2008 г. е била 54,7 %. Най-високите нива на енергийна зависимост през 2013 г. са отчетени при суровия нефт (88,4 %) и природния газ (65,3 %). През последното десетилетие (между 2003 и 2013 г.) зависимостта на ЕС от държави извън ЕС при доставките на природен газ е нараснала с 13,3 процентни пункта, по-бързо от зависимостта от суров нефт (9,9 процентни пункта) и твърди горива (9,2 процентни пункта). От 2004 г. насам нетният внос на енергия в ЕС-28 е по-голям от първичното производство; с други думи, повече от половината от брутното вътрешно потребление на енергия в ЕС-28 се осигурява от нетния внос.

Тъй като тя вече не е била нетен износител, през 2013 г. процентът на енергийна зависимост на Дания е станал положителен като на всички други държави — членки на ЕС (вж. фигура 3). Най-ниски равнища на енергийна зависимост са били отчетени в Естония, Дания, Румъния, Полша, Нидерландия и Чешката република (единствените други държави членки, които са отчели равнища на зависимост под 30,0 %). Малта, Люксембург и Кипър са били (почти) изцяло зависими от вноса на първична енергия.

Източници и наличност на данните

Енергийните суровини, извлечени или добити направо от природни източници, се наричат „първични енергийни източници“, а енергийните суровини, които се произвеждат от първични енергийни източници в преработвателните заводи, се наричат „производни продукти“. Производството на първична енергия обхваща националното производство от първични енергийни източници и се осъществява, когато се експлоатират природни ресурси, например в каменовъглените мини, находищата на суров нефт, водноелектрическите централи или при производството на биогорива. Когато потреблението надвишава първичното производство, недостигът следва да бъде компенсиран с внос на първични или производни продукти.

Топлината, произведена в реактор в резултат на ядрено делене, се счита за първично производство на ядрена топлина и се нарича още „ядрена енергия“. Тя се изчислява на база действително произведената топлина или на база отчетеното брутно производство на електроенергия и термичната ефективност на атомната централа. Първичното производство на каменни и лигнитни въглища обхваща количествата добити или произведени горива, изчислявани след всяка операция за отстраняване на инертните материали.

Трансформацията на енергия от една форма в друга, като например производството на електрическа или топлинна енергия от топлоелектрически централи или производството на кокс от коксови пещи, не се счита за първично производство.

Нетният внос се изчислява като количествата на вноса минус еквивалентните количества на износа. Вносът представлява всяко внасяне на дадена национална територия без транзитно преминаващите количества (по-специално по газопроводите и нефтопроводите); аналогично, износът обхваща всички количества, изнесени от националната територия.

Контекст

Енергийна сигурност

Повече от половината от енергията в ЕС-28 се внася от страни извън ЕС, като този дял като цяло нараства през последното десетилетие. Голяма част от тази енергия идва от Русия, чиито спорове с транзитните държави заплашваха да нарушат доставките през последните години. Опасенията относно сигурността на енергийните доставки от Русия бяха допълнително подсилени от конфликта в Украйна.

В отговор на руско-украинската газова криза през януари 2009 г. бе преразгледана законодателната рамка, отнасяща се до сигурността на доставките, и през септември 2009 г. Съветът на Европейския съюз прие Директива 2009/119/EО за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и /или нефтопродукти. Тези мерки за пазарите на нефт и газ бяха разработени, за да се гарантира, че всички страни ще предприемат ефективни действия за предотвратяване и намаляване на последствията от евентуално прекъсване на доставките, като също така се създадат механизми държавите членки да работят заедно за ефективно справяне с всички по-значителни нарушения в нефто- или газоподаването, които биха могли да възникнат; бе създаден механизъм за координация, така че държавите членки да могат да реагират синхронизирано и незабавно при спешни случаи.

През ноември 2010 г. Европейската комисия прие инициатива, озаглавена „Енергетика 2020 Стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика“ (COM(2010) 639). Тази стратегия очертава енергийните приоритети за период от десет години и определя действията, които следва да се предприемат за справяне с редица предизвикателства, включително създаване на пазар с конкурентни цени и сигурни доставки, укрепване на лидерските позиции в технологиите и ефективни преговори с международните партньори. Един от приоритетите е поддържане на добрите отношения с външните доставчици на енергия на ЕС и държавите на транзит на енергия. В рамките на създадената през октомври 2005 г. Energy Community (на английски), ЕС се стреми да интегрира съседните държави в своя вътрешен енергиен пазар. Както широката гама от енергийни източници, така и разнообразието на доставчици, транспортни маршрути и транспортни механизми могат да играят важна роля за осигуряване доставките на енергия. Изграждането на надеждни партньорства с доставчиците, транзитните държави и държавите потребители се счита за начин за намаляване на рисковете, свързани с енергийната зависимост на ЕС, и през септември 2011 г. Европейската комисия прие Съобщение „Енергийната политика на ЕС: ангажиране с партньори извън нашите граници“ (COM(2011) 539 окончателен).

Съществуват редица текущи инициативи за изграждане на газопроводи между Европа и нейните източни и южни съседи. Те включват „Северен поток“ (между Русия и ЕС през Балтийско море), който бе пуснат в експлоатация през ноември 2011 г., и Трансадриатическия газопровод (свързващ Турция с Италия през Гърция и Албания за пренос на газ от Каспийския регион към ЕС).

В отговор на продължаващите опасения за зависимостта на ЕС от вноса на енергия, през май 2014 г. Европейската комисия представи своята стратегия за енергийна сигурност (COM(2014) 330), която има за цел да гарантира стабилното и достатъчно снабдяване с енергия. Наред с краткосрочните мерки, предприети с оглед на отражението от спирането на вноса на руски газ или възпрепятстването на вноса от Украйна, стратегията разглежда предизвикателствата, свързани със сигурността на доставките в дългосрочен план и предложените действия в пет области, включително: повишаване на производството на енергия в ЕС и разнообразяване на страните доставчици и на маршрутите, както и възприемане на единна позиция във външната енергийна политика.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Статистически данни в областта на енергетиката — количества (t_nrg_quant)

База данни

Статистически данни в областта на енергетиката — количества, годишни данни (nrg_quant)
Статистически данни в областта на енергетиката — доставка, трансформация и потребление (nrg_10)
Статистически данни в областта на енергетиката — внос (nrg_12)
Статистически данни в областта на енергетиката — износ (nrg_13)

Специален раздел

  • Energy (на английски)

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Производство_и_внос_на_енергия&oldid=267071"