Statistics Explained

Archive:Статистически данни за цените на природния газ


Данни, извлечени през май 2020 г.

Планирана актуализация на статията: август 2021 г.


This Statistics Explained article has been archived on 10 December 2020.


Highlights


През втората половина на 2019 г. цените на природния газ за битови потребители в ЕС са най-високи в Швеция (0,12 EUR за kWh), а най-ниски в Румъния (0,03 EUR за kWh).

През втората половина на 2019 г. цените на природния газ за небитови потребители в ЕС са най-високи във Финландия (0,06 EUR за kWh), а най-ниски в Белгия (0,02 EUR за kWh).

[[File:Natural_gas_price_statistics interactive_FP2020-BG.XLSX]]

Цени на природния газ (включващи данъците) за битови потребители, втора половина на 2019 г.

В настоящата статия се проследява развитието на цените на природния газ както за битови, така и за небитови потребители в рамките на Европейския съюз (ЕС); в нея са включени също данни за цените в Обединеното кралство; Сърбия, Турция; Босна и Херцеговина; Молдова и Грузия.

Цената на енергията в ЕС зависи от редица различни условия на търсене и предлагане, включително от геополитическата ситуация, националния енергиен микс, диверсификацията на вноса, разходите по мрежата, разходите за опазване на околната среда, тежките метеорологични условия или равнищата на акцизите и данъчното облагане. Следва да се отбележи, че цените, представени в настоящата статия, включват данъци, налози и ДДС за битови потребители, но не включват възстановими данъци и такси и ДДС за небитови потребители.


Full article


Цени на природния газ за битови потребители

Най-високи цени на газа — в Швеция, Испания и Нидерландия

За битовите потребители (определени за целите на настоящата статия като средни потребители с годишно потребление в диапазона между 20 и 200 гигаджаула (GJ)), в държавите — членки на ЕС, цените на природния газ през втората половина на 2019 г. са най-високи в Швеция, Испания и Нидерландия (вж. фигура 1), а най-ниски в Румъния, Унгария и Латвия. Цената на природния газ за домакинствата в Швеция (0,1167 за kWh) е над три и половина пъти по-висока от цената в Румъния (0,0332 EUR за kWh).

Фигура 1: Цени на природния газ за битови потребители, втора половина на 2019 г.
(евро за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Средната цена в ЕС-27 — среднопретеглената стойност съгласно най-новите (от 2018 г.) данни за потреблението на природен газ от битовите потребители — е 0,0720 EUR за kWh.

Развитието на цените на природния газ за битовите потребители в ЕС-27 от първата половина на 2008 г. насам е представено на фигура 2. В общия случай тези цени са по-високи през второто полугодие на всяка година, което се дължи на сезонния ефект. Като цяло се наблюдава възходяща тенденция в общата цена на природния газ в ЕС-27 от най-ниска стойност от 0,0558 EUR за kWh през втората половина на 2009 г. до най-висока стойност от 0,0746 EUR за kWh през втората половина на 2013 г. Цената намалява от 2013 г. до 2017 г., но през 2018 г. започва да се увеличава отново и тази тенденция се запазва и до момента. Цената без данъци през втората половина на 2019 г. е по-ниска от цената без данъци през първата половина на 2008 г., коригирана спрямо инфлацията, въпреки факта, че цените през първото шестмесечие обикновено са по-ниски, отколкото през второто. Когато обаче се включат данъците, намалението е по-слабо изразено, тъй като тежестта на данъците се е увеличила от 25 % през 2008 г. на 31 % през 2019 г.

Фигура 2: Развитие в цените на природния газ за битови потребители, ЕС-27, 2008—2019 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Тежестта на данъците и налозите се различава в голяма степен в отделните държави членки

Съотношението на данъците и налозите в общата цена на дребно на природния газ за битови потребители е показано на фигура 3. Относителният дял на данъците в цената през втората половина на 2019 г. е най-малък в Гърция (7,8 %), където към базисната цена е приложена ниска ставка на ДДС. Най-високи данъци са начислявани в Дания, където 60,2 % от крайната цена се състои от данъци и налози, като в Нидерландия (54,0 %) този дял също превишава половината от цената. В ЕС-27 ДДС представлява 16,4 % от общата цена, като варира от 5,5 % в Гърция до 21,3 % в Унгария.

Фигура 3: Дял на данъците и налозите, плащани от битовите потребители на природен газ, втора половина на 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Най-голямо увеличение в цените на газа за битови потребители — в България. Латвия и Естония

На фигура 4 са показани промените в цените на природния газ за битови потребители, включително всички данъци, налози и ДДС в национална валута между втората половина на 2018 г. и втората половина на 2019 г. Тези цени са се понижили през разглеждания период в 13 от 24-те държави — членки на ЕС, за които има налични данни — Кипър, Малта и Финландия не използват природен газ за битови нужди. Най-голямо намаляване се наблюдава в Латвия (-22,0 %), Дания (-15,5 %) и Гърция (-10,2 %). В 11 държави членки цените на природния газ за битови потребители се увеличават между втората половина на 2018 г. и втората половина на 2019 г., като най-голямо нарастване е отчетено в Испания (16,7 %), Хърватия (12,9 %) и Нидерландия (12,1 %).

Фигура 4: Промяна в цените на природния газ за битови потребители в сравнение със същото полугодие на предходната година, втора половина на 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Цени на природния газ за небитови потребители

Цените на газа за небитови потребители са най-високи във Финландия и Швеция

За небитовите потребители (определени за целите на статията като средни потребители с годишно потребление в диапазона между 10 000 GJ и 100 000 GJ) цените на природния газ в държавите — членки на ЕС, през втората половина на 2019 г. са най-високи във Финландия (0,0555 EUR за kWh), Франция (0,0368 EUR за kWh) и Швеция (0,0357 EUR за kWh), а най-ниски в Белгия (0,0228 EUR за kWh) (вж. фигура 5). Цената във Финландия е с 51 % по-висока от тази във Франция — държавата членка с втората най-висока цена.

Средната цена за ЕС-27 — среднопретеглена стойност на базата на най-новите (от 2018 г.) данни за потреблението на небитовите потребители — е 0,0308 евро за kWh.

Фигура 5: Цени на природния газ за небитови потребители, втора половина на 2019 г.
(евро за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Развитието на цените на природния газ за небитови потребители в ЕС-27 от първата половина на 2008 г. насам е показано на фигура 6. При тези цени се наблюдава същата тенденция както при цените за битови потребители (вж. фигура 2), но без да е налице сезонен ефект. След спад през втората половина на 2009 г. до 0,031 EUR за kWh общата цена на природния газ за небитови потребители се увеличава всяка година, достигайки най-високата си стойност от 0,042 EUR за kWh през първата половина на 2013 г. Оттогава насам цените намаляват всяко полугодие, достигайки 0,029 EUR през втората половина на 2017 г. Последните данни показват значително увеличение, започнало през първата половина на 2018 г., с изключение на последния отчетен период. Тежестта на данъците се увеличава от около 7 % през 2008 г. на около 13 % през 2019 г. В сравнение с общата инфлация цената за второто шестмесечие на 2019 г. е много по-ниска от цената през първото шестмесечие на 2008 г., коригирана спрямо инфлацията (с 26 % по-ниска)

Фигура 6: Развитие на цените на природния газ за небитови потребители, ЕС-27, 2008—2019 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Делът на данъците и налозите, които не могат да бъдат възстановени от небитовите потребители, в общата цена на природния газ, е представен на фигура 7. За небитовите потребители делът на данъците през първата половина на 2019 г. е най-нисък в Люксембург (0,7 %), Румъния и Португалия (2,2 % и в двете). Най-висок дял на данъците е отчетен във Финландия (33,5 %), Дания (31,5 %) и Нидерландия (25,0 %).

Фигура 7: Дял на данъците и налозите, плащани от небитовите потребители на природен газ, втора половина на 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Развитие на цените на природния газ за небитови потребители

На фигура 8 са показани промените в цените на природния газ за небитови потребители, включително всички невъзстановими данъци и налози в национална валута, между втората половина на 2018 г. и втората половина на 2019 г. Тези цени намаляват в 15 от общо 25-те държави — членки на ЕС, които са отчели своите данни — Кипър и Малта не използват природен газ за небитови нужди. Цените спадат с 28,9 % в Литва, като след която се нареждат Швеция (23,6 %) и Дания (21,3 %). За разлика от тях цените на природния газ за небитовия сектор нарастват значително в Словакия (15,9 %), Румъния (14,3 %) и Полша (7,8 %).

Фигура 8: Промяна в цените на природния газ за небитови потребители в сравнение със същото полугодие на предходната година, втора половина на 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Източници на данни

Определение за битови потребители

В настоящата статия под „битови потребители“ се разбира стандартният среден интервал на потребление на домакинствата с годишно потребление на природен газ (отчетен е само природният газ, доставен чрез газопроводи) между 5 555 kWh и 55 555 kWh (20 гигаджаула (GJ) и 200 GJ). Всички стойности представляват потребителски цени на дребно и включват данъци, налози и ДДС. Кипър, Малта и Финландия не използват природен газ за битови нужди.

Определение за небитови потребители

В рамките на настоящата статия под „небитови потребители“ се разбира стандартният среден интервал на небитово потребление, при който годишното потребление на природен газ е между 2 778 и 27 778 GWh (10 000 и 100 000 GJ). Цените са представени в съответствие с базисната цена на природния газ и включват всички невъзстановими данъци и налози. Кипър и Малта не използват природен газ за небитови нужди. Количествата природен газ, които се използват за химични процеси или електрическа енергия и/или комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, са изключени от тези данни.

Методология

Сравнението между цените от 2018 г. и 2019 г. се прави в национални валути, за да се изключат колебанията на валутните курсове между националните валути и еврото.

Цените в националните валути се конвертират в евро, като се използва средният валутен курс през периода, за който се отчитат цените.

Цените винаги се сравняват между едни и същи полугодия (т.е. година по година), за да се избегнат сезонните въздействия.

През 2016 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2016/1952, в който се определя задължението за събиране и разпространение на данни за цените на природния газ за битови и небитови потребители. До 2016 г. небитовите потребители бяха определяни като промишлени потребители, но на докладващите органи беше позволено да включват и други небитови потребители. С влизането в сила на Регламент (ЕС) 2016/1952 определението беше променено от промишлени на небитови потребители, за да има единна методология за всички докладващи държави. До януари 2017 г. докладващите органи предоставяха на доброволна основа данни за цените за сектора на домакинствата.

Тарифите или ценовите схеми за газа варират при различните доставчици. Те могат да бъдат резултат от договорените условия, особено за големите небитови потребители. Цените за по-малките потребители обикновено се определят според редица характеристики, включително потребеното количеството природен газ. Повечето тарифи включват и някаква форма на фиксирана такса и поради това не съществува единична цена за природния газ. За да се направи съпоставка във времето между цените и отделните държави — членки на ЕС, в настоящата статия е посочена информация за интервалите на потребление при битовите и при небитовите потребители. Цените на природния газ за битови потребители са разделени в три годишни интервала на потребление, а за небитови потребители — в шест различни интервала на потребление.

Събраните данни за цените обхващат средните цени за период от шест месеца (половин година или полугодие) от януари до юни (първо полугодие) и от юли до декември (второ полугодие) за всяка година. Цените включват базисната цена на природния газ, таксите за пренос и разпределение, наем за измервателен уред и други услуги. Цените на природния газ за битови потребители са представени с включени данъци, налози, несвързани с данъци налози, такси и данък върху добавената стойност (ДДС), тъй като по този начин обикновено се отразява крайната цена, плащана от битовите потребители. Тъй като небитовите потребители обикновено могат да си възстановят ДДС и някои други данъци, цените за тези потребители са показани без ДДС и други възстановими данъци/налози/такси. Единицата за цените на природния газ е евро за киловатчас (евро за kWh).

Контекст

Цената и надеждността на енергийните доставки са ключови елементи в енергийната стратегия на дадена държава. Цените на природния газ са от особено значение за международната конкурентоспособност, тъй като газът може да представлява значителен дял от общите енергийни разходи на промишлените предприятия и предприятията, предоставящи услуги. За разлика от изкопаемите горива, които обикновено се търгуват на световните пазари при относително еднакви цени, цените на природния газ варират значително в отделните държави — членки на ЕС.

След втората половина на 90-те години на миналия век ЕС предприе действия за либерализиране на пазарите на електроенергия и газ. С директивите, приети през 2003 г., се установяват общи правила за вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ. Бяха определени крайни срокове за отваряне на пазарите и предоставяне на възможност на клиентите да избират своя доставчик: от 1 юли 2004 г. за предприятия и от 1 юли 2007 г. за всички потребители (включително домакинствата). Някои държави — членки на ЕС, вече бяха подготвени за процеса на либерализация, докато други приеха много по-бавно необходимите мерки. Всъщност продължават да съществуват значителни пречки пред навлизането на много от пазарите на електроенергия и природен газ, както е видно от броя на пазарите, които все още са доминирани от (почти) монополни доставчици.

През 2008 г. в съобщението си Да посрещнем предизвикателството на по-високите цени на петрола (COM(2008) 384) Европейската комисия призова ЕС да повиши своята ефективност при потреблението на енергия и да намали зависимостта си от изкопаеми горива, по-конкретно като следва подхода, посочен в пакета относно изменението на климата и възобновяемите енергийни източници.

През юли 2009 г. Европейският парламент и Съветът приеха третия енергиен пакет (законодателен пакет, състоящ се от две директиви и три регламента), имащ за цел да гарантира реален и ефективен избор на доставчици, както и ползи за клиентите. Единият регламент беше относно създаването до 2011 г. на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия.

През май 2013 г. Европейският съвет призова Комисията да извърши задълбочен анализ на развитието на цените и разходите за енергия в Европа.

През 2014 г. в отговор на искането на Европейския съвет Европейската комисия изготви задълбочен анализ на цените и разходите за енергия в Европа, за да помогне на създателите на политики да разберат контекста и последиците за потребителите и политиката от неотдавнашните покачвания на цените. Този първи доклад за цените и разходите за енергия показа, че цените на енергията в световен мащаб са високи, като значително се различават в отделните държави — членки на ЕС, и са осезаемо по-високи в Европа, отколкото в нейните международни търговски партньори, по-специално в Съединените щати. Цените на дребно са се повишили повече от цените на едро поради увеличенията при мрежовия компонент, както и при данъците и таксите. Наличието на пропуски в данните доведе до препоръки да се подобрят подробността, прозрачността и последователността при събирането на данни за цените на енергията, както и до предложение на Комисията и приемане на Регламент (ЕС) 2016/1952. Също така беше решено на всеки две години да бъде изготвян такъв доклад за цените и разходите за енергия. Поради това Европейската комисия публикува такива доклади и през 2016 г. и 2018 г.

По-голямата прозрачност на цените на газа и електроенергията ще спомогне за стимулиране на лоялната конкуренция, като потребителите се насърчават да избират между различни енергийни източници (петрол, въглища, природен газ и възобновяеми енергийни източници) и различни доставчици. По-голяма прозрачност на цените на енергията може да се постигне чрез предоставяне на информация за цените и ценовите системи по възможно най-много канали.

Direct access to

Other articles
Tables
Database
Dedicated section
Publications
Methodology
Visualisations




Основни таблици

Статистически данни в областта на енергията — цени (t_nrg_price)
Цени на газа по вид потребител (ten00118)

База данни

Статистически данни в областта на енергията — цени на природния газ и електроенергията (nrg_price)
Статистически данни в областта на енергията — цени на природния газ и електроенергията (от 2007 г. насам) (nrg_pc)
Статистически данни в областта на енергията — цени на природния газ и електроенергията (до 2007 г.)(nrg_pc_h)

Специален раздел

Методология

Визуално представяне