Statistics Explained

Archive:Статистически данни за цените на природния газ

Revision as of 10:44, 10 January 2019 by Piirtju (talk | contribs)


Данни, извлечени през май 2018 г.

Планирана актуализация на страницата: септември 2019 г.

Английската версия е по-актуална.

Highlights


През втората половина на 2017 г. цените на природния газ за битови нужди в ЕС са били най-високи в Швеция, Дания и Италия.

През на втората половина на 2017 г. цените на газа за небитови нужди в ЕС са били най-високи във Финландия, Швеция и Франция.

[[File:Gas price statistics.xlsx]]

Gas prices for household consumers (taxes included), second half 2017

  • Source: Eurostat (online data codes: nrg_pc_202)


В настоящата статия се очертава развитието на цените на природния газ както за битови, така и за небитови потребители в рамките на Европейския съюз (ЕС); тя включва също така данни за цените от Лихтенщайн, бившата югославска република Македония, Сърбия, Турция, Босна и Херцеговина, Молдова и Украйна.

Цената на енергията в ЕС зависи от редица различни условия на търсене и предлагане, включително от геополитическата ситуация, националния енергиен микс, диверсификацията на вноса, разходите по мрежата, разходите за опазване на околната среда, тежките метеорологични условия или равнищата на акцизите и данъчното облагане. Следва да се отбележи, че цените, представени в настоящата статия, включват данъци, налози и ДДС за битови потребители, но не включват възстановими данъци и такси и ДДС за небитови потребители.


Full article


Цени на природния газ за битови потребители

Най-високите цени на газа — в Швеция, Дания и Италия

Общ преглед на средните цени в евро за киловатчас (евро за kWh) за природния газ през последните три години (втората половина на всяка година) е представен в таблица 1.

Таблица 1: Цени на природния газ, второ полугодие, 2015—2017 г.
(евро за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_202) и (nrg_pc_203)

За битовите потребители (определени за целите на тази статия като средни потребители с годишно потребление в диапазона 20 гигаджаула (GJ) < потребление < 200 GJ), цените на природния газ през втората половина на 2017 г. са най-високи сред държавите — членки на ЕС, в Швеция, Дания и Италия (вж. фигура 1). Най-ниски са цените на природния газ в Румъния, Унгария и Хърватия.Цената на природния газ за домакинствата в Швеция (0,113 евро за kWh) е почти четири пъти по-висока от цената, начислявана в Румъния (0,031 евро за kWh).

Фигура 1: Цени на природния газ за битови потребители, втората половина на 2017 г.
(евро за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Средната цена в ЕС-28 — среднопретеглената стойност съгласно най-новите (2016 г.) данни за количеството на потреблението от домакинствата — е 0,063 евро за kWh.

Развитието на цените на природния газ за битовите потребители в ЕС-28 от първата половина на 2008 г. насам е представено на фигура 2. Като цяло цените се увеличават между първата и втората половина на всяка година и след това се понижават между втората половина на едната година и първата половина на следващата, като единственото изключение е спадът, регистриран между първата и втората половина на 2009 г. Като цяло се наблюдава възходяща тенденция на цените на природния газ в ЕС-28 от най-ниска стойност от 0,052 евро за kWh през първата половина на 2010 г. до най-висока стойност от 0,072 евро за kWh през втората половина на 2014 г. От тогава насам цените намаляват.

Фигура 2: Развитие в цените на природния газ за битови потребители, ЕС-28 и ЕЗ, 2008—2017 г.
(евро за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Тежестта на данъците и налозите е много различна в държавите членки

Съотношението на данъците и налозите в общата цена на дребно на природния газ за битови потребители е показано на фигура 3. Относителният размер на данъчния принос през втората половина на 2017 г. е най-малък в Обединеното кралство (8,6 %), където към базисната цена е приложена ниска ставка на ДДС. Най-високи данъци са начислявани в Дания, където 55,8 % от крайната цена се е състояла от данъци и налози, като този дял е по-голям от половината цена и в Нидерландия (51,0 %).

Фигура 3: Дял на данъците и налозите, плащани от битовите потребители за природен газ, втората половина на 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Най-голямо увеличение в цените на газа за битови потребители — в Естония, България и Дания

На фигура 4 са показани промените в цените на природния газ за битови потребители, включително всички данъци, налози и ДДС в национална валута между втората половина на 2016 г. и втората половина на 2017 г.; тези цени са се понижили през разглеждания период в 12 от 24-те държави — членки на ЕС, за които има налични данни — Кипър, Малта и Финландия не са предоставили данни за тези цени, а Гърция счита своите данни за поверителни. В Словения и Германия цената на газа е спаднала съответно с 5,5 % и 5,1 %. В единадесет държави членки цените на природния газ за битови потребители са се повишили между втората половина на 2016 г. и втората половина на 2017 г., като най-големите увеличения са в Естония (26 %), България (21 %) и Дания (18 %).

Фигура 4: Промяна в цените на природния газ за битови потребители в сравнение със същия семестър на предходната година, втората половина на 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Цени на природния газ за небитови потребители

Цените на газа за небитови потребители са най-високи във Финландия и Швеция

За небитовите потребители (определени за целите на тази статия като средни потребители с годишно потребление в диапазона 10 000 GJ < потребление < 100 000 GJ), цените на природния газ през втората половина на 2017 г. са били най-високи сред държавите — членки на ЕС, във Финландия (0,053 евро за kWh), Швеция (0,047 евро за kWh) и във Франция (0,035 евро за kWh); най-ниски са били в Обединеното кралство (0,022 евро за kWh) — вж. фигура 5.

Средната цена за ЕС-28 — среднопретеглена стойност на базата на най-новите (2016 г.) национални данни за количеството потребление на небитови потребители — е 0,028 евро за kWh.

Фигура 5: Цени на природния газ за небитови потребители, втората половина на 2017 г.
(евро за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Развитието на цените на природния газ за небитови потребители в ЕС-28 от първата половина на 2008 г. насам е показано на фигура 6: тези цени не показват едно и също годишно развитие при битовите потребители (виж фигура 2). След спад през втората половина на 2009 г. до 0,030 евро за kWh цените на природния газ за небитови потребители се увеличават всяка година, достигайки най-високата си стойност от 0,041 евро за kWh през първата половина на 2013 г. Оттогава насам те намаляват всяко полугодие,като достигат 0,028 евро през втората половина на 2017 г.

Фигура 6: Развитие в цените на природния газ за небитови потребители, ЕС-28 и ЕЗ, 2008—2017 г.
(евро за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Делът на данъците и налозите, които не могат да бъдат възстановени от небитовите потребители в общата цена на природния газ, е представен на фигура 7. При небитовите потребители относителният размер на данъчния принос през втората половина на 2017 г. е най-нисък в Люксембург (1,3 %). Най-висок дял на данъците е регистриран в Румъния (33 %), Финландия (31 %) и Дания (28 %).

Фигура 7: Дял на невъзстановимите данъци и налози, плащани от небитови потребители за природен газ, втората половина на 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Развитие на цените на природния газ за небитови потребители

На фигура 8 са показани промените в цените на природния газ за небитови потребители, включително всички невъзстановими данъци и налози в национална валута между втората половина на 2016 г. и втората половина на 2017 г. Тези цени са се понижили през посочения период в 15 от 25-те държави — членки наЕС, за които има налични данни — Кипър и Малта не са предоставили данни за цените на природния газ за небитови потребители, а Гърция счита своите данни за поверителни. Най-голямо намаление на цените е наблюдавано в Белгия и Унгария (по 11 %). За разлика от това, цените на природния газ за небитовия сектор са се увеличили значително в Литва (35 %), България (31 %), Швеция (22 %) и Финландия (21 %).

Фигура 8: Промяна в цените на природния газ за небитови потребители в сравнение със същия семестър на предходната година, втората половина на 2017
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Източници на данни

Определение на битови потребители

В рамките на настоящата статия под „битови потребители“ се разбира стандартният среден интервал на потребление на домакинствата с годишно потребление на природен газ (отчетен е само природният газ, доставен чрез газопроводи) между 5 555 kWh и 55 555 kWh (20 гигаджаула (GJ) и 200 GJ). Всички стойности представляват потребителски цени на дребно и включват данъци, налози и ДДС. Кипър и Малта не предоставят данни за цените на природния газ, а Финландия не предоставят данни за цените на природния газ за битови потребители. Гърция счита своите данни за поверителни.

Следва да се отбележи, че сравнението между цените от 2016 г. и 2017 г. се прави с цените в националните валути, за да се изключи влиянието на промените в обменните курсове между националните валути и еврото за държавите — членки на ЕС, и за държави извън ЕС, които не използват еврото.

Определение на небитови потребители

В рамките на настоящата статия под „небитови потребители“ се разбира стандартният среден интервал на небитово потребление, при който годишното потребление на природен газ е между 2 778 и 27 778 GWh (10 000 и 100 000 GJ). Цените са представени в съответствие с базисната цена на природния газ и включват всички невъзстановими данъци и налози.

Кипър и Малта не предоставят данни за цените на природния газ за небитови потребители. Количествата природен газ, които се използват за химични процеси или електрическа енергия и/или комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, са изключени от тези данни.

Контекст

Цената и надеждността на енергийните доставки са ключови елементи в стратегията за енергийните доставки на дадена държава. Цените на природния газ са от особено значение за международната конкурентоспособност, тъй като газът може да представлява значителен дял от общите енергийни разходи на промишлените предприятия и предприятията, предоставящи услуги. За разлика от цената на други изкопаеми горива, които обикновено се търгуват на световните пазари с относително еднакви цени, в държавите — членки на ЕС, има по-широк диапазон на цените на природния газ.

Тези въпроси бяха засегнати в Съобщението на Европейската комисия Да посрещнем предизвикателството на по-високите цени на петрола (COM(2008) 384), в което се съдържа призив ЕС да повиши своята ефективност при потреблението на енергия и да зависи в по-малка степен от изкопаемите горива, по-специално като следва подхода, изложен в пакета относно изменението на климата и възобновяемите енергийни източници.

ЕС предприе действия за либерализиране на пазарите на електроенергия и газ след втората половина на 90-те години на миналия век. С директивите, приети през 2003 г., се установяват общи правила за вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ. Определени бяха крайни срокове за отваряне на пазарите и предоставяне на възможност на клиентите да избират своя доставчик: от 1 юли 2004 г. за предприятия и от 1 юли 2007 г. за всички потребители (включително домакинствата). Някои държави — членки наЕС, бяха предварително подготвени за процеса на либерализация, докато други приеха много по-бавно необходимите мерки. Всъщност продължават да съществуват значителни пречки пред навлизането на много от пазарите на електроенергия и природен газ , както е видно от броя на пазарите, които все още са доминирани от (почти) монополни доставчици. През юли 2009 г. Европейският парламент и Съветът приеха трети пакет от законодателни предложения, имащ за цел да гарантира реален и ефективен избор на доставчици, както и ползи за клиентите. Смята се, че по-голямата прозрачност на цените на газа и електрическата енергия ще спомогне за стимулиране на лоялната конкуренция чрез насърчаване на потребителите да избират между различни енергийни източници (петрол, въглища, природен газ и възобновяеми енергийни източници) и различни доставчици. Прозрачността на цените на енергията може да стане по-ефективна чрез предоставяне на информация за цените и ценовите системи по възможно най-много канали.

Direct access to

Other articles
Tables
Database
Dedicated section
Publications
Methodology
Visualisations




Основни таблици

Статистически данни в областта на енергетиката — цени (t_nrg_price)
Цени на газа по вид потребител (ten00118)

База данни

Статистически данни в областта на енергетиката — цени на природния газ и електроенергията (nrg_price)
Статистически данни в областта на енергетиката — цени на природния газ и електроенергията (от 2007 г. нататък) (nrg_pc)
Статистически данни в областта на енергетиката — цени на природния газ и електроенергията (до 2007 г.) (nrg_pc_h)

Специален раздел

Методология

Поради промяна в методологията от 2007 г. нататък има прекъсване в серията и затова е налице относително кратък динамичен ред. Дори в този относително кратък период обаче при цените на газа са налице значителни колебания.

През 2016 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2016/1952, в който се определя задължението за събиране и разпространение на данни за цените на природния газ за битови и небитови потребители. До януари 2017 г. данните за цените за битовия сектор бяха предоставяни от докладващите органи на доброволна основа. До 2016 г. небитовите потребители бяха определяни като промишлени потребители, но на докладващите органи беше позволено да включват и други небитови потребители. С въвеждането на Регламент (ЕС) 2016/1952 определението е променено от промишлени на небитови потребители, за да има единна методология за всички докладващи държави.

Тарифите за газа или ценовите схеми варират при различните доставчици. Те могат да бъдат резултат от договорените условия, особено за големите небитови потребители. За по-малките потребители те обикновено се определят според количеството потребен газ и редица други характеристики; повечето тарифи включват и някаква форма на фиксирана такса. Поради това не съществува единична цена за природния газ. За да се направи съпоставка във времето между цените и отделните държави — членки на ЕС, в настоящата статия е изложена информация за интервалите на потребление при битовите потребители и при небитовите потребители. Съществуват общо три вида домакинства, за които се събират данни за цените на природния газ в зависимост от различните годишни интервали на потребление. При небитовите потребители данни за цените на природния газ се събират за общо шест различни вида потребители.

Събраните данни за цените обхващат средните цени за период от шест месеца (половин година или полугодие) от януари до юни (първа половина или първо полугодие) и от юли до декември (втора половина или второ полугодие) всяка година. Цените включват базисната цена на природния газ, таксите за пренос и разпределение, наем за измервателен уред и други услуги. Цените на природния газ за битови потребители са представени с включени данъци, налози, несвързани с данъци налози, такси и данък върху добавената стойност (ДДС), тъй като това обикновено отразява крайната цена, плащана от битовите потребители. Тъй като небитовите потребители обикновено могат да си възстановят ДДС и някои други данъци, цените за предприятията са показани без ДДС и други възстановими данъци/налози/такси. Единицата за цените на природния газ е евро за киловатчас (евро за kWh).

Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Статистически_данни_за_цените_на_природния_газ&oldid=418068"