Archive:Национални сметки и БВП

Данни, извлечени през юли 2018 г.

Планирана актуализация на статията: декември 2019 г.

Highlights

През 2017 г. — пета поредна година ръст на БВП в ЕС и четвърта поредна година в еврозоната

Разнопосочни тенденции при структурните промени в ЕС през последните 10 години: спад на дела на строителството в общата стойност, ръст на дела на бизнес услугите.

През 2017 г. икономиката на ЕС отчита нарастване на инвестициите четвърта година поред.

Real GDP growth, 2007-2017

Националните сметки са източник за редица добре познати икономически показатели, които са разгледани в настоящата статия. Брутният вътрешен продукт (БВП) е най-често използваният измерител на мащаба на икономиката, докато производните от него показатели, като например БВП на глава от населението — в евро или коригиран с оглед на разликите в равнищата на цените (изразени в стандарти на покупателна способност, СПС— намират широко приложение за сравняване на жизненото равнище или за наблюдение на икономическата конвергенция или икономическите различия в рамките на Европейския съюз (ЕС).

Освен това развитието на отделните компоненти на БВП и свързаните с тях показатели, като например показателите за икономически резултати, внос и износ, вътрешно (частно и публично) потребление или инвестиции, както и данните за разпределението на дохода и спестяванията, могат да дадат ценна информация за основните движещи сили на икономическата дейност и да послужат като основа за разработването, наблюдението и оценката на конкретни политики на ЕС.

Full article

Развитие на БВП в ЕС: ръст от 2013 г. насам

Световната финансова и икономическа криза доведе до тежка рецесия в ЕС през 2009 г. (вж. фигура 1), последвана от възстановяване през 2010 г. Кризата започна в Япония и Съединените щати, като през 2008 г. беше отчетен отрицателен годишен процент на изменение на БВП (в реално изражение), който се задълбочи през 2009 г., преди отново да се покачи през 2010 г. За сравнение, икономическите резултати на Китай продължиха да нарастват със сравнително бърз темп по време на кризата (с близо 10 % всяка година), показаха известно забавяне през последващите години, но останаха на значително по-високи равнища от тези на всички останали икономики, както е показано на фиг. 1.

Кризата беше усетена в ЕС-28 още през 2008 г., когато беше налице значително свиване на процента на нарастване на БВП, последвано от спад на реалния БВП с 4,3 % през 2009 г.С възстановяването в ЕС-28 индексът на обема на БВП (на база на верижно съставени обеми) нарасна с 2,1 % през 2010 г. и с 1,8 % през 2011 г. Вследствие на това БВП се сви с 0,4 % през 2012 г., преди да бъдат отчетени нарастващи положителни проценти на изменение през 2013 г. (0,3 %), 2014 г. (1,7 %) и 2015 г. (2,3 %). През 2016 г. нарастването продължи, но с по-бавен темп (1,9 %), достигайки през 2017 г. предишната поредица от ускорен растеж, като БВП нарасна с 2,4 % — най-високият годишен процент на изменение от началото на кризата насам.

В еврозоната (ЕЗ-19) съответните проценти на изменение бяха сходни с тези в ЕС-28 през 2010 г., докато растежът, отбелязан през 2011 г., беше значително по-слаб (1,6 %), а свиването през 2012 г. беше по-изразено (-0,9 %) и се запази и през 2013 г. (-0,2 ). През периода 2014—2016 г. ръстът на реалния БВП в еврозоната беше до известна степен по-слаб от този в ЕС-28 като цяло, въпреки че през 2017 г. този модел се промени, тъй като и двата агрегата имаха един и същ процент на изменение.

Фигура 1: Ръст на реалния БВП, 2007 — 2017 г.
(изменение спрямо предишната година в %)
зточник: Евростат (naida_10_gdp) и ОИСР

Растежът на реалния БВП се варира значително в рамките на ЕС както във времето, така и в отделните държави (вж. таблица 1). След като отбеляза спад във всички държави членки с изключение на Полша през 2009 г., икономическият растеж се възобнови в 23 държави членки през 2010 г. (и се запази непроменен в Испания), а през 2011 г. беше отчетен растеж в 24 държави членки. През 2012 г. обаче тази тенденция се промени, тъй като половината от държавите членки (14) отчетоха силен икономически растеж, като не беше отчетена промяна в равнището на икономическа активност в България и беше налице спад в производството в останалите държави членки. През 2013 г. повечето държави членки отново отчетоха растеж, а броят на държавите с положителен процент на изменение достигна 17 и нарасна до 25 през 2014 г. и 27 през 2015 и 2016 година, като всички 28 държави членки отчетоха положителен процент на изменение през 2017 г. (за първи път от 2007 г.). Единствената държава членка с отрицателен процент на изменение през 2015 г. и 2016 г. е Гърция, която отчете спад съответно с 0,3 % и 0,2 %, след ръст от 0,7 % през 2014 г. и влошаване на икономическите резултати през шест поредни години в периода 2008—2013 г.

Таблица 1: Ръст на реалния БВП, 2007 — 2017 г.
(изменение в % спрямо предходната година; % годишно)
Източник: Евростат (naida_10_gdp) и Световната банка

Най-висок годишен процент на растеж на реалния БВП през 2017 г. беше отчетен в Ирландия (7,2 %), Румъния (6,9 %), Малта (6,4 %) и Словения (5,0 %), а най-нисък — в Белгия и Обединеното кралство (с по 1,7 %), Италия (1,5 %) и Гърция (1,4 %).

Среден годишен процент на растеж под 1 % през последните десет години в ЕС и еврозоната

През периода, показан в таблица 1, Полша трайно отчита положителен процент на изменение, както и Албания, Косово (Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН; данни за периода 2009—2016) и Китай (най-скорошни данни също за 2016 г.) — сред показаните държави извън ЕС. През 2017 г. Белгия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Франция, Литва, Малта, Словакия и Обединеното кралство отчитат за осми пореден път положителен годишен процент на изменение; такива са данните и от Норвегия, Швейцария и Съединените щати, а през 2016 г. Турция отчете положителен годишен процент на изменение за седми пореден път.

При анализ на данните за изминалото десетилетие става ясно, че общите резултати на икономките на държавите — членки на ЕС, са се влошили вследствие на световната финансова и икономическа криза. Средният годишен процент на растеж в ЕС-28 и еврозоната (ЕЗ-19) между 2007 и 2017 г. е съответно 0,8 % и 0,6 % (вж. таблица 1). Измерено по този начин, най-висок ръст в държавите членки е отчетен между 2007 и 2017 г. за Малта (среден годишен ръст от 4,2 %), следвана от Ирландия (4,1 %) и Полша (3,3 %). От друга страна, цялостното развитие на реалния БВП през периода 2007—2017 г. в Гърция, Италия, Хърватия и Португалия е отрицателно.

През 2017 г. делът на Германия в БВП на ЕС-28, изразен в СПС, възлиза на приблизително една пета.

Сравненията между държавите често се правят с помощта на стандарти на покупателната способност (СПС), чрез които се коригират стойностите, за да бъдат отчетени разликите в ценовите равнища в отделните държави. Следва да се обърне внимание, че данните, показани на фигури 2 и 3, както и в таблица 2, са по текущи цени и не следва да се използват за сравнения във времето поради колебания в инфлацията и валутния курс. През 2017 г. БВП в ЕС-28, изразен в СПС, достигна 15,3 трилиона (15 300 милиарда), като се има предвид че за ЕС-28 един СПС се равнява на едно евро; по този начин БВП на ЕС-28 в СПС остава по-висок от този на Съединените щати през всяка година, за която е представен анализ. Интересно е да се отбележи, че в исторически план Китай е имал по-слаби икономически резултати в сравнение с ЕС-28 или Съединените щати, но тази ситуация се променя с оглед на бързата трансформация и продължаващия силен растеж на китайската икономика. През 2013 г. БВП на Китай в СПС за първи път беше по-висок от отчетеното в САЩ ниво и през 2015 г. икономическите резултати на КНР достигнаха равнище, по-високо от регистрираното в ЕС-28 (ситуация, която се запази и през 2016 и 2017 г.).

Фигура 2: БВП по текущи пазарни цени, 2007—2017 г.
(в милиарди СПС)
Източник: Евростат (prc_ppp_ind) и Световната банка

През 2017 г. делът на държавите от еврозоната (EЗ-19) възлиза на 70,7 % от БВП на ЕС-28 (при измерване в СПС), което представлява спад в сравнение с отчетените 72,6 % през 2007 г. През 2017 г. сборът от петте най-големи икономики на държавите — членки на ЕС (Германия, Франция, Обединеното кралство, Италия и Испания), възлиза на малко над две трети (66,8 %) от БВП на ЕС-28, което е с 1,8 процентни пункта по-ниско от дела им едно десетилетие по-рано (през 2007 г.).

През 2017 г. БВП на глава от населението достига средно 29 900 евро в ЕС-28

За оценката на жизненото равнище е обичайно да се използва показателят БВП на глава от населението, който представлява БВП, коригиран спрямо мащаба на икономиката от гледна точка на населението. През 2017 г. средният БВП на глава от населението за ЕС-28 (по текущи цени) е 29,9 хил. евро. Стойностите, изразени в СПС, са коригирани спрямо разликите в ценовите равнища в отделните държави. Относителната позиция на отделните държави може да бъде изразена чрез сравнение със средната стойност за ЕС-28, която се приема за равна на 100 (вж. таблица 2). Измерена по този начин, най-високата стойност сред държавите — членки на ЕС, е отчетена в Люксембург, където БВП на глава от населението, изразен в СПС, е около 2,5 пъти по-голям от средната стойност за ЕС-28 през 2017 г. (което отчасти се дължи на въздействието на трансграничните работници от Белгия, Франция и Германия). От друга страна, БВП на глава от населението, изразен в СПС, в България е малко под половината от средната стойност за ЕС-28.

Таблица 2: БВП по текущи пазарни цени, 2007 г. и 2015—2017 г.
Източник: Евростат (prc_ppp_ind) и Световната банка

Въпреки че данните, изразени в СПС, по принцип следва да се използват за сравнения между държавите в рамките на една година, а не за дълги периоди от време, динамиката на тези данни през последното десетилетие показва, че е налице известно сближаване в жизненото равнище. Повечето държави членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. или 2013 г., се преместиха от позиция малко под средната стойност за ЕС-28 през 2007 г. до една позиция по-близо до средната стойност за ЕС-28 през 2017 г. въпреки някои спънки по време на световната финансова и икономическа криза. Словения и Кипър бяха изключения, доколкото през този период Словения остана малко под средната стойност за ЕС-28, както и Гърция и Португалия сред държавите — членки на ЕС-15 (вж. фигура 3). Кипър премина от над средната стойност за ЕС-28 до позиция под нея, както и Италия и Испания. Докато Ирландия, Германия, Австрия и Дания отчетоха стойности над средните за ЕС-28, ако се сравняват данните за 2017 г. с тези за 2007 г., няколко други държави от ЕС-15 — Люксембург, Финландия, Нидерландия, Обединеното кралство, Швеция и Франция, преминават от позиция над средното равнище за ЕС-28 през 2007 г. към позиция по-близо до средното равнище за ЕС-28 през 2017 г., но все пак над него. През същия период Белгия и Хърватия не отбелязват почти никаква промяна в равнището на БВП на глава от населението в СПС по отношение на средната стойност за ЕС-28.

Фигура 3: БВП на глава от населението по текущи пазарни цени, 2007 г. и 2017 г.
(EС-28=100; по стандарт на покупателната способност (СПС) на глава от населението)
Източник: Евростат (prc_ppp_ind), ОИСР и Световната банка

Брутна добавена стойност в ЕС по икономически дейности

Приблизително три четвърти от общата добавена стойност в ЕС-28 през 2017 г. е генерирана от сектора на услугите

По отношение на БВП от гледна точка на производството в таблица 3 е направен преглед на относителния дял на 10 икономически дейности (измерен по NACE Rev. 2) от гледна точка на техния дял в общата брутна добавена стойност по базисни цени. В периода 2007—2017 г. делът на промишлеността в добавената стойност в ЕС-28 спада с 0,5 процентни пункта, достигайки 19,6 %, запазвайки се малко по-голям от този на търговията, транспорта и хотелиерството и ресторантьорството, чийто дял в общата брутна добавена стойност е идентичен през 2007 и 2017 г. (19,0 %). От друга страна през 2017 г. е отбелязано нарастване на дела на публичната администрация, образованието и здравеопазването с 0,8 процентни пункта до 18,6 %. Следващите по дял икономически дейности през 2017 г. — измерени по брутна добавена стойност — са дейностите в сектора на недвижими имоти (11,3 %), следвани от професионалните дейности и научните изследвания, техническите, административните и спомагателните дейности (наричани по-долу „бизнес услуги“) — (11,2 %; чийто дял нараства с 1,0 пункт между 2007 и 2017), строителството (5,4 %; чийто дял спада с 1,0 пункт през същия период), информационните и комуникационните услуги (5,0 %) и финансовите и застрахователните услуги (4,9 %). Най-малък дял имат сектора, включващ култура, спорт и развлечения, и други услуги (3,5 %), и селското, горското и рибното стопанство (1,6 %).

Таблица 3: Брутна добавена стойност по базисни цени, 2007 г. и 2017 г.
(% дял от брутната добавена стойност)
Източник: Евростат (nama_10_a10)

Делът на услугите е 73,5 % от общата брутна добавена стойност в ЕС-28 през 2017 г. в сравнение с дела от 71,9 % през 2007 г. Относителният дял на услугите е особено голям в Люксембург, Кипър, Малта, Обединеното кралство, Гърция, Франция, Нидерландия, Белгия, Португалия и Дания, където те представляват над три четвърти от общата добавена стойност. От друга страна, делът на услугите е почти три пети в Чешката република и Ирландия.

Разнопосочни тенденции при икономическите дейности през последните 10 години

Структурната промяна е резултат, поне отчасти, от технологичните промени, динамиката на относителните цени, възлагането на дейности на външни изпълнители и глобализацията, което често води до изместването на производствени дейности и някои услуги (тези, които могат да бъдат осигурени дистанционно, например чрез кол центрове) към региони с по-евтина работна ръка както в рамките на ЕС, така и извън него. Също така няколко икономически дейности бяха засегнати особено силно от световната финансова и икономическа криза и последиците от нея. Най-рязък беше спадът в промишлеността, където добавената стойност в ЕС-28 намаля с общо 12,5 % (в обемно изражение) в периода 2007 — 2009 г.; Промишленото производство в ЕС-28 отбеляза спад с още 2,3 % между 2011 и 2013 г., преди отново да нарасне със сравнително бърз темп през 2014, 2015 и 2017 г. (с годишен ръст съответно от 2,7 %, 3,2 % и 3,2 %) и с по-умерен темп през 2016 г. (1,9 %). Секторът на строителството отбеляза най-сериозно и продължително свиване, като обемът на производството му спадна с 19,0 % в периода 2007 — 2013 г., намалявайки с всяка изминала година през този период: по този начин нарастването с 1,3 %, отчетено през 2014 г. за секторът на строителството, беше първият годишен ръст от седем години насам и беше последвано от нарастване с 2,0 % през 2015 г., 1,5 % през 2016 г. и 4,2 % през 2017 г. В сферата на бизнес услугите, както и при търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, също е отбелязан относително голям спад в добавената стойност през 2009 г. — съответно -6,9 % и -5,9 %,, но впоследствие тези сектори отбелязаха положителен годишен процент на изменение всяка година до 2017 г. (с изключение на лекия спад 0,1 % през 2013 г., отчетен за търговията, транспорта и хотелиерството и ресторантьорството). След като беше на относително стабилни позиции (без промяна) през 2009 г., обемът на производството на селското, горското и рибното стопанство спадна през 2010 г. с 3,6 % и отново през 2012 г. — с 5,5 %; след като отчете ръст от 3,7 %, 3,0 % и 1,5 % през 2013, 2014 и 2015 г., производството на селското, горското и рибното стопанство спадна 1,1 % през 2016 г., преди отново да отчете ръст от 1,0 % през 2017 г. При две от дейностите, представени на фигури 4 и 5, не е отчетен годишен спад в добавената стойност през нито една година от разглеждания период: дейности в сектора на недвижимите имоти; държавно управление, отбрана, образование, хуманно здравеопазване и социална работа.

През 2017 г. при всички дейности — с изключение на селското, горското и рибното стопанство — е отчетен ръст на брутната добавена стойност в сравнение с 2016 г. Най-голям е ръстът при информационните и комуникационните дейности (4,6 %), строителството (4,2 %) и бизнес услугите (4,1 %).

Фигура 4: Изменения в реалната брутна добавена стойност, ЕС-28, 2007—2017 г.
(2005 г.= 100)
Източник: Евростат (nama_10_a10)

Фигура 5: Изменения в реалната брутна добавена стойност, ЕС-28, 2007—2017 г.
(2005 г.= 100)
Източник: Евростат (nama_10_a10)

Производителност на труда

За да се елиминира ефектът от инфлацията, производителността на труда на заето лице може да се изчисли, като се използват данни, коригирани с оглед промените в цените. Анализът на производителността на труда на едно заето лице в реално изражение (на база изменението на верижно съставените обеми) през десетгодишния период 2007—2017 г. показва ръст при повечето дейности, като най-голямо е увеличението на производителността в селското, горското и рибното стопанство (с 28,9 %), информационните и комуникационните услуги (20,0 %) и промишлеността (13,7 %)— вж. фиг. 6. Следва да се отбележи, че точното сравнение на нивата на производителност на труда между дейностите може да се анализира само за референтната 2010 г. поради невъзможност за сумиране на верижно съставените обеми. През 2010 г. най-високо ниво на производителността на труда се наблюдава при финансовите и застрахователните дейности, следвани отблизо от информационните и комуникационни услуги, докато в селското, горското и рибното стопанство се отчитат значително по-ниски стойности.

Фигура 6: Реална производителност на труда, ЕС-28, 2007, 2012 и 2017 г.
(хил. евро на заето лице)
Източник: Евростат (nama_10_a10) и (nama_10_a10e)

Допълнителни данни за динамиката на реалната производителност на труда, измерена или за едно заето лице, или за един отработен човекочас, са представени в таблица 4. Производителността на труда на заето лице се е увеличила в реално изражение между 2007 и 2017 г. в почти всички държави — членки на ЕС, като спад е отбелязан в Люксембург, Гърция, Италия и Финландия (няма налични данни за Малта, в Австрия не е отчетено изменение). През същия период 2007—2017 г. производителността на труда за отработен час се увеличава във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Люксембург и Гърция (няма налични данни за Малта). Ако не се вземат предвид държавите членки с прекъсване в серията, най-големи увеличения (в процентно изражение) и при двата измерителя на реалната производителност на труда са отчетени в България, Латвия, Литва, Словакия, Испания и Чешката република.

Таблица 4: Реална производителност на труда, 2007, 2012 и 2017 г.
Източник: Евростат (nama_10_gdp) и (nama_10_a10_e)

Разходи за потребление

Ако динамиката на компонентите на БВП се анализира от гледна точка на разходите, може да се отбележи, че разходите за крайно потребление в ЕС-28 са нараснали с 8,1 % в обемно изражение между 2007 и 2017 г. (вж. фигура 7), въпреки леките спадове през 2009 и 2012 г. Разходите за крайно потребление на сектор „Държавно управление“ се увеличават с малко по-бърз темп, като нарастването им е с 11,1 % между 2007 и 2017 г. През същия период бруто образуването на основен капитал е относително променливо: намалява с бързи темпове през 2009, а между 2010 г. и 2013 г. отбелязва колебания, преди да отчете тенденция към покачване до 2017 г. Нарастването на износа надвишава нарастването на вноса през повечето години с изключение на 2009 и 2014—2016 г.; през периода 2007—2017 г. износът нараства общо с 33,4 %, а вносът — с 26,5 %.

Фигура 7: Изменения в реалните разходи за потребление, бруто образуването на основен капитал, износа и вноса, ЕС-28, 2007—2017 г.
(2005 г.= 100)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

След като регистрираха спад през 2009 г., разходите за потребление на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата възстановиха равнището си през 2010 г. (с нарастване от 0,8 % в обемно изражение), не отчетоха промяна през 2011 г. (0,0 %) и отново отбелязаха спад през 2012 г. (-0,6 %) и 2013 г. (-0,1 %); след това беше отчетено нарастване на този вид разходи през четири поредни години — с 1,2 %, 2,1 %, 2,4 % и 1,9 %.

През 2010 г. темпът на нарастване на общите разходи на сектор „Държавно управление“ в ЕС-28 в обемно изражение беше по-бавен и процентът на изменение се запази сравнително стабилен (в границите между 0,1 % и -0,4 %) между 2011 и 2013 г., преди отново да отбележи известно увеличение — с 1,1 % през 2014 г., 1,4 % през 2015 г., 1,6 % през 2016 г. и 1,0 % през 2017 г.

Инвестиции

Въпреки отбелязаното през 2011 г. увеличение (1,9 %) бруто образуването на основен капитал в ЕС-28 не се възстанови напълно от резкия спад през 2009 г. (-11,8 %) и се върна към отрицателен процент на изменение през 2012 и 2013 г.; бруто образуването на основен капитал в ЕС-28 обаче нарасна през периода 2014—2017 г. — съответно с 2,8 %, 4,8 %, 2,9 % и 3,1 %.

Фигура 8: Реално годишно изменение на разходните компоненти на БВП, ЕС-28, 2007—2017 г
(%)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

През 2017 г. делът на разходите за потребление на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, по текущи цени е в размер на 55,7 % от БВП на ЕС-28, докато делът на бруто образуването на основен капитал e 20,5 %, а този на от общите разходи на сектор „Държавно управление“ — 20,1 % (вж. фигура 9).

Фигура 9: Разходни компоненти на БВП по текущи пазарни цени, ЕС-28, 2017 г
(% дял от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp), (or), (tec00009), (tec00010), (tec00011) и (tec00110)

Сред държавите — членки на ЕС, са налице значителни различия по отношение на размера на инвестициите и това може би отчасти отразява различните етапи в икономическото им развитие, както и динамиката на растежа през последните години (вж. фигура 10). През 2017 г. бруто образуването на основен капитал (по текущи цени) като дял от БВП е 20,1 % в ЕС-28 и 20,5 % в еврозоната (EA-19). Най-високи стойности са отчетени в Швеция (24,9 %), Чешката република (24,7 %), Естония (23,7 %) и Ирландия и Австрия (и двете по 23,5 %), а най-ниски — в Португалия (16,2 %) и Гърция (12,6 %).

Фигура 10: Бруто образуване на основен капитал по текущи пазарни цени, 2017 г.
(% дял от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Източник на по-голямата част от инвестициите в ЕС-28 е частният сектор, както може да се види в таблица& nbsp;5: през 2017 г. инвестициите на предприятията и домакинствата представляват 17,9 % от БВП на ЕС-28, като съответният дял на инвестициите на публичния сектор е 2,8 %. В относително изражение най-висок дял на публичните инвестиции имат Унгария (6,6 % от БВП) и Естония (4,8 %; данни от 2016 г.), инвестициите от страна на бизнес сектора са най-големи в Ирландия (27,2 %; данни от 2016 г.) и Швеция (17,2 %), докато инвестициите на домакинствата са най-високи във Финландия (6,5 %) и Германия (6,0 %; данни от 2016 г.). Инвестициите на домакинствата (като дял от БВП) през 2016 г. са значително по-ниски, отколкото през 2007 г., в Гърция, Ирландия, Кипър и Испания и доста по-високи в Румъния; България, Литва и Германия са единствените други държави — членки на ЕС, отчели увеличаване на дела на инвестициите на домакинствата в БВП.

Таблица 5: Инвестиции по текущи пазарни цени, 2007, 2012 и 2017 г.
(% дял от БВП)
Източник: Евростат (nasa_10_ki)

Доход

Анализът на БВП в ЕС-28 по метода на доходите показва, че при разпределението по фактори на производство на дохода, получен в резултат на производствения процес, преобладава доходът на заетите лица, който през 2017 г. представлява 47,3 % от БВП по текущи пазарни цени. Делът на брутния опериращ излишък и брутния смесен доход е 40,8 & nbsp;% от БВП, докато този на данъците върху производството и вноса минус субсидиите е 11,9 % (вж. фигура & nbsp;11). Най-нисък дял на дохода на заетите лица в БВП е отчетен от Ирландия (29,4 %), следвана от Гърция (33,6 %) и Румъния (36,0 %), а дял над 50,0 % е отчетен от четири държави — членки на ЕС — Люксембург, Германия и Дания, предхождани от Франция с дял от 52,2 %. Тази ситуация в Ирландия обаче е свързана с последиците от глобализацията.

Фигура 11: Разпределение на дохода, по текущи пазарни цени, 2017 г.
(% дял от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

На фигура 12 (която също се основава на текущите пазарни цени) е показано, че съответните компоненти на дохода успяват до 2011 или 2012 г. да се възстановят от загубите по време на финансовата и икономическа криза. През 2009 г. доходът на заетите лица в ЕС-28 намалява с 2,8 %, но към 2017 г. равнището му е с 18,1 % по-високо от стойностите, отчетени през 2008 г.

Що се отнася до брутния опериращ излишък и брутния смесен доход, още през 2008 г. се наблюдава едва ограничен ръст в рамките на ЕС-28, последван през 2009 г. от спад от 8,2 %; до 2012 г. този агрегат на дохода възстанови стойностите си до равнище, подобно на върховото му ниво отпреди кризата (през 2008 г.), и през 2017 г. вече е с 14,3 % над тази върхова стойност.

Понижаването на данъците върху производството и вноса минус субсидиите започна още през 2008 г. (-3,1 %) и продължи с ускорени темпове през 2009 г. (-9,2 %); до 2011 г. загубите бяха повече от компенсирани, а през 2016 г. равнището на този агрегат на дохода беше с 20,4 % по-високо от върховата му стойност от преди кризата (2007 г.).

Фигура 12: Развитие на дохода, по текущи пазарни цени, ЕС-28, 2007—2017 г.
(2007 г.= 100)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Потребление на домакинствата

През 2017 г. разходите на домакинствата за потребление в повечето държави — членки на ЕС, представляват поне половината от БВП (по текущи пазарни цени) в близо две трети (19) от държавите — членки на ЕС; този дял е най-висок в Кипър (67,7 %), Гърция (66,6 %), Литва (63,8 %), Португалия (63,1 %) и Обединеното кралство (63,0 %). Най-нисък е този дял в Люксембург (28,6 %), който въпреки това отчита разходи на домакинствата за потребление на глава от населението, които са много над средното (СПС 21 700) — вж. таблица 6 — дори след корекция на стойностите, за да бъдат отчетени разликите в ценовите равнища в отделните държави.

Таблица 6: Разходи за потребление на домакинствата, 2007 г., 2012 г. и 2017 г.
Източник: Евростат (nama_10_gdp) и (nama_10_pc)

Като се изключи Люксембург, средните разходи за потребление на домакинствата на глава от населението, измерени в СПС, през 2017 г. са също сравнително високи в Обединеното кралство (СПС 19 800), Австрия (СПС 19 100) и Германия (СПС 18 900). За разлика от тях Унгария и България са единствените държави — членки на ЕС, отчели средни разходи на домакинствата за потребление на глава от населението под 10 000 СПС.

Анализът на реалното развитие на средните разходи за потребление на глава от населението в евро (въз основа на индекса на верижно съставените обеми) за периода 2012—2017 г. показва, че най-бърз растеж е отчетен в държавите членки от балтийския регион и в Румъния. Австрия е единствената държава — членка на ЕС, отчела спад на разходите на домакинствата за потребление на глава от населението средно с по 0,2 % през всяка година от разглеждания период, докато Гърция не отчита промяна.

Изходни данни за таблиците и графиките

Национални сметки и БВП: таблици и данни (на английски)

Източници на данни

Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (ESA) осигурява методологията за изготвянето на националните сметки в ЕС. Настоящата версия, публикувана на ESA 2010 (на английски), е приета през месец май 2013 г. и се прилага от септември 2014 г. насам. Тя съответства напълно на международните насоки за националните сметки — 2008 SNA (на английски).

Основни компоненти на БВП

Източник на основните агрегати на националните сметки са данните от институционалните единици, а именно нефинансовите или финансовите предприятия, сектор „Държавно управление“, домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата.

Данните в областта на националните сметки включват информация за компонентите на БВП, заетостта, агрегатите на крайното потребление и спестяванията. Много от тези променливи са изчислени на годишна и на тримесечна база.

БВП е централен измерител в рамките на националните сметки, като той съдържа обобщена информация за икономическото състояние на дадена държава (или регион). За изчисляването му могат да бъдат използвани различни подходи: подход на продукцията; подход на разходите; и метод на доходите.

Чрез анализа на БВП на глава от населението се отстранява въздействието на абсолютния брой на населението, като по този начин могат да се правят сравнения между различните държави. БВП на глава от населението е широк икономически показател за жизненото равнище. Данните за БВП в националните валути могат да бъдат превърнати в стандарти на покупателна способност (СПС), като вместо пазарните валутни курсове се използват паритетите на покупателната способност (ППС), които отразяват покупателната способност на всяка валута; по този начин се елиминират разликите в равнищата на цените между отделните държави. Индексът на физическия обем на БВП на глава от населението в СПС е изразен по отношение на средните стойности за ЕС-28 (равни на 100). Ако индексът на дадена държава е по-висок/по-нисък от 100, БВП на глава от населението на съответната държава е над/под средната стойност за ЕС-28; този индекс се използва за сравнения между отделни държави, а не за сравнения във времето.

Изчисляването на годишния темп на растеж на БВП с помощта на индексите на верижно съставения обем (реални промени) позволява сравнение на динамиката на икономическото развитие както във времето, така и между икономики с различен мащаб, независимо от равнищата на цените.

Допълнителни данни

Икономическите резултати могат да бъдат анализирани също така по дейности: най-агрегираното ниво на анализа включва 10 позиции по NACE: селско, горско и рибно стопанство; промишленост; строителство; търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство; информационни и комуникационни услуги; финансови и застрахователни услуги; дейности в сектора на недвижимите имоти; професионални, научни, технически, административни и спомагателни дейности; държавно управление, отбрана, образование, хуманно здравеопазване и социална работа; култура, развлечения, отдих, други дейности и дейности на домакинствата и екстериториални организации и органи.

Анализът на производството по икономическа дейност във времето може да се улесни чрез въвеждането на измерител на обема (реални промени), с други думи, чрез дефлиране на стойността на продукцията, за да се отстрани въздействието на промените в цените; всяка дейност се дефлира поотделно, за да се отразят промените в цените на свързаните с нея продукти.

В рамките на анализа на конкурентоспособността се използва допълнителен набор от данни от националните сметки, а именно показатели, свързани с производителността на работната сила, като например измерители на производителността на труда. Измерителите на производителността, изразени в СПС, намират особено широко приложение при сравненията между отделните държави. Показателите за БВП на заето лице се използват, за да се даде обща представа за производителността на националните икономики. Трябва да се има предвид обаче, че този измерител зависи от структурата на общата заетост и може да приеме занижени стойности например при преминаването от заетост на пълно работно време към заетост на непълно работно време. БВП на отработен човекочас дава по-ясна картина за производителността, тъй като заетостта на непълно работно време варира значително в различните държави и в рамките на различните дейности.

От данните в националните сметки, които се събират въз основа на макроикономически подход, може да бъде извлечена информация на годишна база за разходите на домакинствата. Алтернативен източник за анализ на разходите на домакинствата е проучването на бюджета на домакинствата (ПБД): информацията се получава, като домакинствата се приканват да записват ежедневно покупките си; обхватът на проучването е много широк от гледна точка на включените в него продукти и услуги, както и на видовете социално-икономически анализи, за които дава възможност. ПБД се провежда и публикува веднъж на всеки пет години — 2015 г. е последната базисна година, за която са налични с данни, макар и не от всички държави — членки на ЕС.

Контекст

Европейските институции, правителствата, централните банки, както и другите икономически и социални структури в публичния и частния сектор се нуждаят от сравними и надеждни статистически данни, на които да основават решенията си. Националните сметки могат да се използват за различни видове анализ и оценка. Използването на международно приети концепции и определения позволява да се направи анализ на различни икономики, като например взаимозависимостта между икономиките на държавите — членки на ЕС, или сравнение между ЕС и държавите извън него.

Икономически цикъл и анализ на макроикономическата политика

Една от основните цели на данните от националните сметки е свързана с необходимостта от осигуряване на обосновка за решенията в областта на европейската икономическа политика и за постигането на целите на икономическия и паричен съюз (ИПС) посредством висококачествени краткосрочни статистически данни, които дават възможност за наблюдение на макроикономическото развитие и за формулирането на макроикономически насоки за провеждането на политиката. Например едно от основните и отдавна установени приложения на националните сметки е количественото определяне на темпа на нарастване на икономиката или казано по-просто — на БВП. Основните данни от националните сметки се използват по-специално за разработване и наблюдение на макроикономически политики, докато подробните данни от националните сметки могат да бъдат използвани също така за разработване на секторни или промишлени политики, по-специално чрез анализ на таблиците „Вложени ресурси—продукция“.

От началото на ИПС през 1999 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) е един от основните ползватели на данните от националните сметки. Стратегията на ЕЦБ за оценка на рисковете за ценовата стабилност се основава на две аналитични перспективи или т.нар. „два стълба“: икономически анализ и паричен анализ. По този начин редица парични и финансови показатели могат да бъдат оценени по отношение на други имащи отношение данни, които позволяват съчетаването на паричния, финансовия и икономическия анализ, като например основните агрегати на националните сметки. Това позволява паричните и финансовите показатели могат да бъдат анализирани в контекста на останалата част от икономиката.

генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ наблюдава развитието на икономиката. ЕС има годишен цикъл на координация на икономическата политика, наречен европейски семестър. Всяка година Европейската комисия извършва подробен анализ на плановете на държавите — членки на ЕС, за бюджетни, макроикономически и структурни реформи и предоставя специфични за всяка държава препоръки за следващите 12—18 месеца.

Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ изготвя макроикономическите прогнози на Европейската комисия четири пъти годишно (през есента, зимата, пролетта и есента) в координация с годишния цикъл на европейския семестър. Тези прогнози обхващат всички държави — членки на ЕС, с цел да бъдат направени прогнози за еврозоната и ЕС, като включват също и прогнози за държавите кандидатки, както и някои държави, които не са членки.

Анализът на публичните финанси с помощта на националните сметки е друго добре установено приложение на тези статистически данни. В рамките на ЕС е разработено специално приложение във връзка с критериите за конвергенция за ИПС, два от които са пряко свързани с публичните финанси. Тези критерии бяха определени именно от гледна точка на данните от националните сметки, и по-специално държавния дефицит и съотношението на държавния дълг към БВП. По-подробна информация се съдържа в статията за държавната финансова статистика.

Регионални, структурни и секторни политики

Освен икономическия цикъл и макроикономическия анализ на политиката, съществуват и други цели, за които могат да послужат данните от европейските национални и регионални сметки, по-специално във връзка с регионалните, структурните и секторните въпроси.

Разпределението на разходите за структурните фондове отчасти се извършва въз основа на регионалните сметки. Освен това регионалните статистически данни се използват за последваща оценка на резултатите от регионалната политика и политиката на сближаване.

Стимулирането на растежа и на възможностите за създаване на повече работни места е стратегически приоритет както за ЕС, така и за държавите членки, и е част от стратегията „Европа 2020“ (на английски). В подкрепа на тези стратегически приоритети се провеждат общи политики във всички сектори на икономиката на ЕС, докато държавите членки провеждат национални структурни реформи (на английски).

Европейската комисия извършва икономически анализ, който допринася за развитието на общата селскостопанска политика (ОСП) чрез анализ на ефективността на различните ѝ механизми за подпомагане, както и чрез разработване на дългосрочна перспектива. Това включва научни изследвания, анализи и оценки на въздействието по теми, свързани със селското стопанство и икономиката на селските райони в ЕС и в държави извън него, като отчасти се използват икономическите сметки за селското стопанство.

Определяне на цели, критерии за оценяване на напредъка и принос

Целите, които се определят в рамките на политиките в рамките на ЕС, все по-често са средносрочни или дългосрочни, независимо дали са задължителни или не. За някои от тях равнището на БВП се използва като основа, например за определянето на цел за разходите за научноизследователска и развойна дейност в размер на 3,00 % от БВП (което е една от целите на стратегията „Европа 2020“).

Националните сметки се използват също за определянето на ресурсите на ЕС, като основните разпоредби за това са установени в решение на Съвета. Общият размер на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджета на ЕС, се определя от общите разходи минус другите приходи, като максималният размер на собствените ресурси е свързан с брутния национален доход на ЕС.

Освен за определяне на бюджетните вноски в рамките на ЕС, данните от националните сметки се използват и за определяне на вноските към други международни организации, като например Организацията на обединените нации (ООН). Вноските в бюджета на ООН са на база брутния национален доход, като наред с това се прилагат редица корекции и ограничения.

Анализатори и експерти по прогнозиране

Националните сметки се използват широко и от анализаторите и изследователите при оценките на икономическата ситуация и икономическото развитие. Социалните партньори, сред които представителите на предприятията (например търговските сдружения) или представителите на работниците (например профсъюзите), също имат интерес от националните сметки, за да анализират развитията, които засягат колективните трудови правоотношения. Наред с другото, изследователите и анализаторите използват националните сметки при анализа на икономическия цикъл и на дългосрочните икономически цикли, както и при установяването на връзката между тях и икономическото, политическото и технологичното развитие.