Archive:Национални сметки и БВП

Данни, извлечени през май 2015 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: октомври 2017 г. Английската версия е по-актуална.

Фигура 1: БВП по текущи пазарни цени, 2004 — 2014 г.
(милиарда евро)
Източник: Евростат (tec00001) и (nama_10_gdp)

Таблица 1: БВП по текущи пазарни цени, 2003 — 2004 г. и 2012 — 2014 г.
Източник: Евростат (nama_10_gdp), (nama_10_pc) и (tec00114)

Фигура 2: БВП на глава от населението по текущи пазарни цени, 2003 г. и 2013 г. (¹)
(ЕС-28 = 100; в стандарти на покупателната способност (СПС) на глава от населението)
Източник: Евростат (tec00114)

Фигура 3: Ръст на реалния БВП, 2004 — 2014 г.
(изменение спрямо предишната година в %)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Таблица 2: Ръст на реалния БВП, 2004 — 2014 г.
(изменение спрямо предишната година в %; средно за периода 2004 — 2014 г.)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Таблица 3: Брутна добавена стойност по базисни цени, 2003 г. и 2013 г.
(дял в % от брутната добавена стойност)
Източник: Евростат (nama_nace10_c)

Фигура 4: Брутна добавена стойност, ЕС-28, 2004 — 2014 г.
(2005 г. = 100)
Източник: Евростат (nama_10_a10)

Фигура 5: Брутна добавена стойност, ЕС-28, 2004 — 2014 г.
(2005 г. = 100)
Източник: Евростат (nama_10_a10)

Фигура 6: Производителност на труда, ЕС-28, 2004 г. и 2014 г.
(1 000 евро на едно заето лице)
Източник: Евростат (nama_10_a10) и (nama_10_a10e)

Таблица 4: Реална производителност на труда, 2004 — 2014 г.
(2010 г. = 100)
Източник: Евростат (nama_10_lp_ulc)

Фигура 7: Разходи за потребление и бруто капиталообразуване по постоянни цени, ЕС-28, 2004 — 2014 г.
(2005 г. = 100)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Фигура 8: Годишно (реално) изменение
на разходните компоненти на БВП, ЕС-28, 2004 — 2014
(%)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Фигура 9: Разходни компоненти на БВП, ЕС-28, 2014 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp) или (tec00009), (tec00010), (tec00011) и (tec00110)

Фигура 10: Бруто образуване на основен капитал, 2014 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Таблица 5: Инвестиции, 2003 г., 2008 г. и 2013 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (tsdec210)

Фигура 11: Разпределение на дохода, 2014 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp) или (tec00016), (tec00015) и (tec00013)

Фигура 12: Разпределение на дохода, ЕС-28, 2004 — 2014 г.
(2005 г. = 100)
Източник: Евростат (nama_10_gdp) или (tec00016), (tec00015) и (tec00013)

Таблица 6: Разходи за потребление на домакинствата, 2004 г., 2009 г. и 2014 г.
Източник: Евростат (nama_10_gdp) и (nama_10_pc)

Националните сметки са източникът на редица добре известни икономически показатели, които са разгледани в настоящата статия. Брутният вътрешен продукт (БВП) е най-често използваният измерител на мащаба на икономиката, докато производните от него показатели, като например БВП на глава от населението — например в евро или коригиран за разликите в равнищата на цените — намират широко приложение за сравняване на жизненото равнище или за наблюдение на конвергенцията в рамките на Европейския съюз (ЕС).

Освен това развитието на отделните компоненти на БВП и свързаните с тях показатели, като например показателите за икономически резултати внос и износ, вътрешно (частно и публично) потребление или инвестиции, както и данните за разпределението на дохода и спестяванията, могат да дадат ценна информация за основните движещи сили на икономическата дейност и по този начин да бъдат основа за разработването, наблюдението и оценката на конкретни политики на ЕС.

Основни статистически резултати

Динамика на БВП

В резултат на световната финансова и икономическа криза през 2008 г. ръстът на БВП в ЕС-28 се забавя значително, а през 2009 г. БВП отбелязва съществено свиване. През 2010 г. равнището на БВП в ЕС-28 се възстановява и тази тенденция продължава (макар и с прогресивно по-бавни темпове) през 2011 — 2013 г., преди растежът да се ускори отново през 2014 г., като БВП по текущи цени се е увеличил с 3,0 %. Към 2014 г. БВП в ЕС-28 достига 13,9 трилиона евро (13 900 милиарда евро), което представлява 6,2 % повече, отколкото в Съединените щати (вж. фигура 1).

През 2014 г. на държавите от еврозоната (EЗ-19) се падат 72,6 % от БВП на ЕС-28, което представлява спад от 75,8 % през 2009 г. През 2014 г. делът на петте най-големи икономики сред държавите — членки на ЕС (Германия, Обединеното кралство, Франция, Италия и Испания), е 71,4 %. Имайте предвид, че сравненията между държавите следва обаче да се правят предпазливо, тъй като колебанията във валутния курс могат да окажат съществено влияние върху развитието на номиналния БВП, когато е преизчислен в обща валута.

За оценката на жизненото равнище е по-подходящо да се използва показателят БВП на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (СПС), който представлява БВП, коригиран спрямо мащаба на икономиката от гледна точка на населението, както и спрямо различията в ценовите равнища в различните държави. През 2013 г. в ЕС-28 средният БВП на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (СПС), е 26,6 хиляди, което е малко над върховата стойност (СПС 25,9 хиляди), достигната през 2008 г. преди проявлението на въздействието от финансовата и икономическа криза. Относителната позиция на отделните държави може да бъде изразена чрез сравнение с тази средна стойност, като стойността за ЕС-28 се приеме за равна на 100. Най-високата стойност сред държавите — членки на ЕС, е отчетена в Люксембург, където БВП на глава от населението, изразен в СПС, е около 2,6 пъти по-голям от средната стойност за ЕС-28 през 2013 г. (което частично се дължи на трансграничните работници от Белгия, Франция и Германия). От друга страна, през 2013 г. БВП на глава от населението, изразен в СПС, в България е по-малко от половината от средната стойност за ЕС-28.

Въпреки че данните, изразени в СПС, по принцип следва да се използват за сравнения между държавите в рамките на една година, а не за дълги периоди от време, динамиката на тези данни през последното десетилетие показва, че е налице известно сближаване в жизненото равнище, тъй като държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. и 2013 г. са се доближили до средните за ЕС стойности въпреки някои проблеми по време на финансовата и икономическа криза. Докато през 2013 г. в сравнение с 2003 г. Люксембург, Германия и Австрия отчитат стойности, които надвишават средната стойност за ЕС-28 в още по-голяма степен, няколко други държави членки от ЕС-15, а именно Обединеното кралство, Ирландия, Франция и Белгия, отчитат стойности, които са по-близки до средната за ЕС-28 стойност (вж. фигура 2); през същия период Италия и Испания преминават от над нивото на средната стойност за ЕС- 28 до стойност под нея. Въпреки че през 2003 г. регистрираните от Литва, Румъния, Естония, Словакия, Латвия, Полша и България стойности са под средното за ЕС-28 равнище, до 2013 г. тези държави отбелязват най-големия напредък към достигането на средните за ЕС-28 стойности, докато Гърция спада под средната стойност за ЕС-28, както и Кипър и Словения в много по-малка степен.

Световната финансова и икономическа криза доведе до тежка рецесия в ЕС и Съединените щати през 2009 г. (вж. фигура 3), която бе последвана от възстановяване през 2010 г.; в САЩ въздействието на предстоящата криза бе усетено още през 2008 г., когато беше налице относително слабо свиване на реалния БВП и понижаване на темпа на увеличаване в ЕС-28. През 2009 г. реалният БВП в ЕС-28 намалява с 4,4 %, докато спадът в Съединените щати е в размер на 2,8 %. С възстановяването в ЕС-28 БВП на база постоянни цени нараства с 2,1 % през 2010 г., като това е последвано от нов ръст в размер на 1,7 % през 2011 г.; впоследствие БВП отбеляза свиване с 0,5 % през 2012 г., след което през 2013 г. положението остава непроменено преди 2014 г., когато отново се наблюдава растеж (1,3 %). В еврозоната (ЕЗ-19) съответните темпове на растеж през 2010 г. и 2011 г. са сходни с тези в ЕС-28, докато свиването през 2012 г. е по-силно (-0,8 %) и се задържа през 2013 г. (-0,4 %), преди отбелязването през 2014 г. на по-слаб растеж (0,9 %) от този в ЕС-28 като цяло. В Съединените щати възстановяването през 2010 г. е по-отчетливо, отколкото в ЕС-28, и съпоставимо през 2011 г. През 2012 г. възстановяването в ЕС-28 отбелязва застой, докато в Съединените щати то продължава да нараства (ръст от над 2,0 %) през периода 2012-2014 г.

Растежът на реалния БВП се различава значително в рамките на ЕС, както във времето, така и в отделните държави. След като през 2009 г. отбелязва спад във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Полша, през 2010 г. икономическият растеж се възобновява в 22 държави, като тази тенденция продължава и през 2011 г., когато реалният БВП отчита ръст в 24 от държавите — членки на ЕС. През 2012 г. обаче тази тенденция обърна посоката си, тъй като малко по-малко от половината от държавите членки (13), съобщават за икономическо разрастване, докато през 2013 г. този брой нараства на 17, а през 2014 г. на 23 (от общо 27, за които са налични данни).

През 2014 г. най-високият ръст се наблюдава в Ирландия (4,8 %), Унгария (3,6 %), Малта (3,5 %) и Полша (3,4 %). През 2014 г. растежът в Испания (1,4 %) е малко над средната стойност за ЕС-28 (1,3 %) и това е първият годишен растеж в испанската икономика от 2008 г. насам. Въпреки че през 2014 г. растежът на БВП в Португалия (0,9 %) и Гърция (0,8 %) е под средната стойност за ЕС-28, за Португалия това е първият годишен растеж от 2010 г. насам, а за Гърция — първият от 2007 г. насам. През 2014 г. икономиките на Кипър, Италия и Финландия се свиват за трета поредна година, докато в Хърватия реалният БВП отбелязва спад за шеста поредна година: в три от тези четири държави членки свиването през 2014 г. е в относително малки размери, с изключение на Кипър, където БВП спада с 2,3 %.

Ако се анализират за цялото изминало десетилетие, общите резултати на икономките на държавите — членки на ЕС, са се влошили в резултат на финансовата и икономическа криза. Между 2004 г. и 2014 г. средногодишните темпове на растеж в ЕС-28 и еврозоната (ЕЗ-19) са съответно 0,9 % и 0,7 %. Измерен по този начин, най-високият ръст е отчетен в Полша (среден годишен ръст от 3,9 % ) и Словакия (3,8 % на година), следвани от Румъния (2,7 %), България, Латвия и Малта (по 2,5 %). От друга страна, цялостното развитие на реалния БВП през периода от 2004 — 2014 г. в Гърция, Италия и Португалия е отрицателно.

Основни агрегати за БВП

В таблица 3 се съдържа информация относно БВП, изчислен по производствения метод, като е представен преглед на относителното значение на 10 икономически дейности от гледна точка на техния дял в брутната добавена стойност. В периода 2003 — 2013 г. делът на промишлеността в добавената стойност в ЕС-28 спада с 1,2 процентни пункта на 19,1 %, следвана от търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството (19,0 %), които също отбелязват спад в своя дял с 0,7 процентни пункта през тези 10 години. От друга страна, публичната администрация, образованието и здравеопазването отбелязват увеличение на своя дял с 1,0 процентни пункта, достигайки 19,4 % през 2013 г., като по този начин се придвижва от трета позиция до икономическата дейност с най-голям дял (при това ниво на разбивка) от гледна точка на добавената стойност. Следващите по дял икономически дейности през 2013 г. са операциите с недвижими имоти (11,2 %), следвани от професионалните дейности и научните изследвания, техническите, административните и спомагателните дейности (наричани по-долу „стопански услуги“) (10,4 %), строителството (5,7 %), финансовите и застрахователните услуги (5,5 %) и информационните и комуникационните дейности (4,5 %). Най-малък е делът на развлекателните дейности и другите услуги (3,6 %) и селското, горското и рибното стопанство (1,7 %).

Делът на услугите е 73,6 % от общата брутна добавена стойност в ЕС-28 през 2013 г. в сравнение с дела от 71,5 % през 2003 г. Относителният дял на услугите е особено голям в Люксембург, Кипър, Малта, Гърция, Франция (данни за 2012 г.), Обединеното кралство, Белгия и Дания, където те представляват повече от три четвърти от общата добавена стойност.

Структурната промяна е резултат, поне отчасти, от технологичните промени, динамиката на относителните цени, възлагането на дейности на външни изпълнители и глобализацията, което често води до изместването на производствени дейности към региони с по-евтина работна ръка, както в рамките на ЕС, така и извън него. Няколко икономически дейности бяха засегнати особено силно от финансовата и икономическа криза и последиците от нея. Най-рязък е спадът в промишлеността, където добавената стойност в ЕС-28 намалява с общо 12,6 % (в обемно изражение) в периода 2007 — 2009 г.; обемът на промишленото производство на ЕС-28 спада с още 1,2 % в периода 2011 — 2013 г. Секторът на строителството претърпява най-сериозното и продължително свиване, като обемът на производството му спада с 18,4 % в периода 2007 — 2013 г., като намалява с всяка изминала година през този период: по този начин 0,7 % увеличение, регистрирано в строителния сектор през 2014 г., е първият годишен растеж за последните седем години. В сферата на стопанските услуги, както и при търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството също е отбелязан относително силен спад в добавената стойност през 2009 г. — съответно 7,1 % и 6,0 %. Търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството отбелязват допълнително две по-малки свивания на обема на производството през 2012 и 2013 г. След относително стабилна позиция през 2009 г. обемът на производството на селското, горското и рибното стопанство спада през 2010 г. с 3,1 % и отново през 2012 г. — с 4,2 %. По отношение на други икономически дейности се отбелязват по-малки намаления на добавената стойност по време на кризата, по-специално през 2009 г., 2010 г. и 2013 г. за финансовите и застрахователните дейности, изкуството, развлекателните дейности, отдиха и другите услуги (вж. фигура 4). Две от дейностите, представени във фигури 4 и 5, не са отбелязали годишен спад в добавената стойност по време на кризата през нито една от годините: операции с недвижими имоти; държавно управление, отбрана, образование, хуманно здравеопазване и социална работа.

През 2014 г. всички дейности отчитат растеж в сравнение с 2013 г. Дейностите, в които е отбелязан най-висок растеж, са селското, горското и рибното стопанство (2,8 %), стопанските услуги (2,5 %) и търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството (2,1 %), докато в сферата на финансовите и застрахователните дейности е отбелязан растеж в размер на едва 0,1 %.

Производителност на труда

Анализът на производителността на труда на едно заето лице през десетгодишния период от 2004 г. до 2014 г. показва увеличения (на база текущи цени) за всички дейности основно в границите между 16,9 % за търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството до 30,9 % за промишлеността, като единствено стойностите за информационните и комуникационните услуги (3,0 %) и за стопанските услуги (8,4 %) са съответно под този диапазон (вж. фигура 6).

За да се елиминира ефектът от инфлацията, производителността на труда на едно лице може да се изчисли и като се използват данните за производството на база постоянни цени. Данни за динамиката на производителността, измерена или за едно заето лице, или за един отработен човекочас, са представени в таблица 4. Производителността на труда на заето лице се е увеличила в реално изражение между 2004 и 2014 г. в почти всички държави — членки на ЕС, като спад е отбелязан единствено в Гърция, Италия и Люксембург (2004 — 2012 г.); в Хърватия също е отчетен спад, но това може поне отчасти да се дължи на прекъсване в серията. През същия период, 2004 — 2014 г., производителността на труда за отработен час се увеличава във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Гърция и Италия. Като се оставят настрана държавите членки с прекъсване в серията, най-големи увеличения при двата измерителя на реалната производителност на труда, посочени в таблица 4, са отчетени в България, Естония, Литва и Словакия.

Потребление и инвестиции

Ако динамиката на компонентите на БВП се анализира от гледна точка на разходите, може да се отбележи, че разходите за крайно потребление в ЕС-28 са нараснали с 9,0 % в обемно изражение между 2004 и 2014 г. (вж. фигура 7), въпреки леките спадове през 2009 и 2012 г. Разходите за крайно потребление на сектор „Държавно управление“ се увеличават с малко по-бърз темп, като нарастването им е с 13,0 % между 2004 и 2014 г. През същия период брутото капиталообразуване спада с 1,8 %, което се дължи до голяма степен на резкия спад през 2009, 2012 и 2013 г., докато увеличението на износа значително надвишава увеличението на вноса през последните години.

След като регистрират спад през 2009 г., разходите за потребление на домакинствата и нестопанските институции, обслужващи домакинства (НСИОД), възстановяват равнището си през 2010 г. (с нарастване от 0,8 % в обемно изражение) и през 2011 г. отново се увеличават (0,3 %), преди да спаднат отново през 2012 (-0,7 %) и 2013 г. (-0,1 %); През 2014 г. тези разходи нарастват с 1,3 % — най-голямото годишно увеличение в реално изражение от 2007 г. насам. През 2010 г. темпът на нарастване на общите разходи на сектор „Държавно управление“ в ЕС-28 в обемно изражение е по-бавен и процентът на изменението остава сравнително стабилен (в границите между 0,3 % до -0,2 %) в периода 2011 — 2013 г. преди отново да отбележи известно увеличение (1,0 %) през 2014 г. Въпреки отбелязаното през 2011 г. увеличение (2,0 %) брутото образуване на основен капитал на ЕС-28 не успя да се възстанови напълно от резкия си спад през 2009 г. (- 11,9 %) и се върна към отрицателен темп на изменение през 2012 и 2013 г.; през 2014 г. брутото образуване на основен капитал се увеличава с 2,3 % в реално изражение — най-големият ръст от 2007 г. насам.

През 2014 г. делът на разходите за потребление на домакинствата и нестопанските институции, обслужващи домакинствата, по текущи цени е в размер на 56,9 % от БВП на ЕС-28, докато делът на общите разходи на сектор „Държавно управление“ е 20,9 %, а делът на брутото образуване на основен капитал е 19,3 % (вж. фигура 9).

Сред държавите — членки на ЕС, са налице големи колебания по отношение на общия размер на инвестициите и това може би отчасти отразява различни етапи в икономическото развитие, както и в динамиката на растежа през последните години (вж. фигура 10). През 2014 г. делът на брутото образуване на основен капитал от БВП възлиза на 19,3 % в ЕС-28 и на 19,5 % в еврозоната (ЕЗ-19). Той е най-висок в Естония (25,8 %), Чешката република (25,3 %), Белгия, Швеция (23,1 %) и Латвия (23,0 %) и най-нисък в Кипър (10,8 %) и Гърция (11,6 %).

Източник на по-голямата част от инвестициите е частният сектор, както може да се види от таблица 5. През 2013 г. инвестициите на предприятията и домакинствата представляват 16,7 % от БВП на ЕС-28, като съответните данни за инвестициите на публичния сектор са 3,0 %. В относително изражение публичните инвестиции (5,5 % от БВП) и инвестициите от страна на бизнес сектора (17,8 %) са най-високи в Естония, докато инвестициите на домакинствата са най-високи във Финландия (6,4 %). Инвестициите на домакинствата (като дял от БВП) през 2013 г. са значително по-ниски, отколкото през 2003 г. в Ирландия, Испания и Кипър и доста по-високи в Румъния (през 2012 г. в сравнение с 2003 г.). Подобно сравнение показва относително голям спад на инвестициите от страна на бизнес сектора в Естония, Словения и Словакия.

Доход

Анализът на БВП в ЕС-28 по метода на доходите показва, че при разпределението по фактори на производството на дохода, получен в резултат на производствения процес, преобладава компенсацията на служителите, която през 2014 г. представлява 47,9 % от БВП. Делът на брутния опериращ излишък и брутния смесен доход е 40,2 % от БВП, докато този на данъците върху производството и вноса минус субсидиите е 11,9 % (вж. фигура 11). Делът на компенсацията на служителите в БВП е най-нисък в Румъния (31,3 %), следвана от Гърция (33,4 %), докато стойности в размер на 50,0 % или повече са отчетени в седем държави — членки на ЕС, като най-високата стойност е 53,1 %, достигната в Дания.

На фигура 12 (която се основава на текущите цени) е показано, че съответните компоненти на дохода до 2011 или 2012 г. успяват да се възстановят от загубите по време на финансовата и икономическа криза. През 2009 г. компенсацията на служителите намалява с 2,9 %, но към 2014 г. равнището ѝ е с 8,5 % по-високо от стойностите, отбелязани през 2008 г. Що се отнася до брутния опериращ излишък и брутния смесен доход, още през 2008 г. се наблюдава стагнация, последвана през 2009 г. от спад в размер на 7,9 %; до 2011 г. този агрегат на дохода възстанови стойностите си до равнище, по-високо от върховото му ниво отпреди кризата (през 2008 г.), а до 2014 г. е 4,1 % над това върхово ниво. Понижаването на данъците върху производството и вноса минус субсидиите започва още през 2008 г. (-3,1 %) и ускорява темповете си през 2009 г. (-9,3 %); тези загуби са компенсирани до 2011 г., а през 2014 г. равнището на този агрегат на дохода е с 9,7 % по-високо от предходната му върхова стойност (също през 2007 г.).

Потребление на домакинствата

През 2014 г. разходите на домакинствата за потребление в повечето държави — членки на ЕС, представляват поне половината от БВП; този дял е най-висок в Гърция (69,5 %), Кипър (68,7 %), Португалия (64,0 %) и Литва (63,7 %). За разлика от това, най-ниският дял е регистриран в Люксембург (29,6 % по данни за 2013 г.), където независимо от това средните разходи на домакинствата за потребление на глава от населението са най-високи (24,6 хиляди евро) — вж. таблица 6. През 2014 г. средните разходи на домакинствата за потребление на глава от населението във Финландия са 5,3 хиляди евро по-високи, отколкото преди 10 години; най-слабо увеличение през същия период е отчетено в Гърция, Ирландия и Унгария.

Източници и наличност на данните

Европейската система от национални и регионални сметки (ESA 2010) съдържа методологията за изготвянето на националните сметки в ЕС. Настоящата версия на ESA 2010 (на английски) — е приета през май 2013 г. и се прилага от септември 2014 г. насам. Тя съответства напълно на международните насоки за националните сметки — 2008 SNA (на английски).

Основни компоненти на БВП

Източник на основните агрегати на националните сметки са данните от институционалните единици, а именно нефинансовите или финансовите предприятия, сектор „Държавно управление“, домакинствата и нестопанските институции, обслужващи домакинства (НСИОД).

Данните в областта на националните сметки включват информация за компонентите на БВП, заетостта, агрегатите на крайното потребление и спестяването. Много от тези променливи са изчислени на годишна и на тримесечна база.

БВП е централен измерител в рамките на националните сметки, като той съдържа обобщена информация за икономическото състояние на дадена държава (или регион). За изчисляването му могат да бъдат използвани различни подходи: подход на продукцията; подход на разходите; и подход на дохода.

Чрез анализа на БВП на глава от населението се отстранява въздействието на абсолютния брой на населението, като по този начин могат да се правят сравнения между различните държави. БВП на глава от населението е широк икономически показател на жизненото равнище. Данните за БВП в националните валути могат да бъдат превърнати в стандарти на покупателна способност (СПС), като вместо пазарните валутни курсове се използват паритетите на покупателната способност (ППС), които отразяват покупателната способност на всяка валута; по този начин се елиминират разликите в равнищата на цените между отделните държави. Индексът на физическия обем на БВП на глава от населението в СПС е изразен по отношение на средните стойности за ЕС-28 (равни на 100). Ако индексът на дадена държава е по-висок /по-нисък от 100, БВП на глава от населението на съответната държава е над /под средната стойност за ЕС-28; този индекс се използва за сравнения между отделни държави, а не за сравнения във времето.

Изчисляването на годишния темп на растеж на БВП по постоянни цени, с други думи изменението в обема на БВП, има за цел да позволи извършването на сравнения на динамиката на икономическото развитие както във времето, така и между икономики с различен мащаб, независимо от равнищата на цените.

Допълнителни данни

Икономическите резултати могат да бъдат анализирани също така по дейности. Най-агрегираното ниво на анализа включва десет позиции по NACE Rev. 2: селско стопанство, лов, горско стопанство и риболов; промишленост; строителство; търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство; информационни и комуникационни услуги; финансови и застрахователни услуги; операции с недвижими имоти; професионални, научни, технически, административни и спомагателни дейности; държавно управление, отбрана, образование, хуманно здравеопазване и социална работа; изкуство, развлекателни дейности, отдих, други дейности и дейности на домакинствата и екстериториалните организации и органи. Анализът на производството по икономическа дейност във времето може да се улесни чрез въвеждането на измерител на обема, с други думи, чрез дефлиране на стойността на продукцията, за да се отстрани въздействието на промените в цените; всяка дейност се дефлира поотделно, за да се отразят промените в цените на свързаните с нея продукти.

В рамките на анализа на конкурентоспособността се използва допълнителен набор от данни от националните сметки, а именно показатели, свързани с производителността на работната сила, като например измерители на производителността на труда. Измерителите на производителността, изразена в СПС, намират особено широко приложение при сравненията между отделните държави. Показателите за БВП на заето лице се използват, за да се даде обща представа за производителността на националните икономики. Трябва да се има предвид обаче, че този измерител зависи от структурата на общата заетост и може да приеме занижени стойности например при преминаването от заетост на пълно работно време към заетост на непълно работно време. БВП на отработен човекочас дава по-ясна картина за производителността, тъй като заетостта на непълно работно време варира значително в различните държави и в рамките на различните дейности.

От данните в националните сметки, които се събират въз основа на макроикономически подход, може да бъде извлечена информация на годишна база за разходите на домакинствата. Алтернативен източник за анализ на разходите на домакинствата е Проучването на бюджета на домакинствата (ПБД): информацията се получава, като домакинствата се приканват да записват ежедневно покупките си; обхватът на проучването е много широк от гледна точка на включените в него продукти и услуги, както и на видовете социално-икономически анализи, за които дава възможност. ПБД се провежда и публикува веднъж на пет години— последната референтна година към момента е 2010 г.

Контекст

Европейските институции, правителствата, централните банки, както и другите икономически и социални структури в публичния и частния сектор се нуждаят от сравними и надеждни статистически данни, на които да основават решенията си. Националните сметки могат да се използват за различни видове анализ и оценка. Използването на международно приети концепции и определения позволява да се направи анализ на различни икономики, като например взаимозависимостта между икономиките на държавите — членки на ЕС, или сравнение между ЕС и държавите извън него.

Икономически цикъл и анализ на макроикономическата политика

Една от основните цели на данните от националните сметки е свързана с необходимостта от осигуряване на подкрепа за решенията в областта на европейската икономическа политика и за постигането на целите на икономическия и паричен съюз (ЕПС) посредством висококачествени краткосрочни статистически данни, които дават възможност за наблюдение на макроикономическото развитие и за формулирането на макроикономически насоки за провеждането на политиката. Например, основно и отдавна установено приложение на националните сметки е количественото определяне на темпа на растеж на икономиката или казано по-просто — прирастът на БВП. Основните данни от националните сметки се използват по-специално за разработване и наблюдение на макроикономически политики, докато подробните данни от националните сметки могат да бъдат използвани също така за разработване на секторни или промишлени политики, в частност чрез анализ на таблиците „Вложени ресурси-продукция“.

От началото на ИПС през 1999 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) е един от основните ползватели на националните сметки. Стратегията на ЕЦБ за оценка на рисковете за ценовата стабилност се основава на две аналитични перспективи или т.нар. „два стълба“: икономическия анализ и паричния анализ. Така редица парични и финансови показатели могат да бъдат оценени по отношение на други релевантни данни, които позволяват съчетаването на паричния, финансовия и икономическия анализ, като например основните агрегати на националните сметки. По този начин паричните и финансовите показатели могат да бъдат анализирани в контекста на останалата част от икономиката.

Генералната дирекция по икономически и финансови въпроси наблюдава развитието на икономиката и изготвя два основни годишни икономически доклада, които спомагат за набелязване на икономическите проблеми: годишен обзор на растежа и alert mechanism report (на английски). Първият прави анализ на напредъка на ЕС по отношение на неговите дългосрочни стратегически приоритети и прави оценка на заетостта и макроикономическите тенденции, като определя приоритетите за следващата година; във втория се посочват държавите членки, които биха могли да бъдат засегнати от дисбаланси, като спадаща конкурентоспособност или съмнително високи цени на активите. Генералната дирекция по икономически и финансови въпроси изготвя макроикономическите прогнози на Европейската комисия (ЕК) два пъти годишно, през пролетта и през есента. Тези прогнози обхващат всички държави — членки на ЕС, с цел да бъдат направени прогнози за еврозоната и ЕС, като включват също и прогнози за държавите кандидатки, както и някои държави, които не са членки.

Анализът на публичните финанси с помощта на националните сметки е друго добре установено приложение на тези статистически данни. В рамките на ЕС бе разработено специално приложение във връзка с критериите за конвергенция за ИПС, два от които са пряко свързани с публичните финанси. Тези критерии бяха определени именно от гледна точка на данните от националните сметки, и по-специално държавния дефицит и съотношението на държавния дълг към БВП. За повече информация вж. статията за държавната финансова статистика.

Регионални, структурни и секторни политики

Освен икономическия цикъл и макроикономическия анализ на политиката, съществуват и други цели, за които могат да послужат данните от европейските национални и регионални сметки, по-специално във връзка с регионалните, структурните и секторните въпроси.

Разпределението на разходите за структурните фондове отчасти се извършва въз основа на регионалните сметки. Освен това регионалните статистически данни се използват за последваща оценка на резултатите от регионалната политика и политиката на сближаване.

Стимулирането на растежа и на възможностите за създаване на повече работни места е стратегически приоритет както за ЕС, така и за държавите членки, и е част от стратегията „Европа 2020“. В подкрепа на тези стратегически приоритети се провеждат общи политики във всички сектори на икономиката на ЕС, докато държавите членки изпълняват национални структурни реформи.

Европейската комисия извършва икономически анализ, който допринася за развитието на общата селскостопанска политика (ОСП) чрез анализ на ефективността на различните механизми за подпомагане, с които работи, както и чрез разработване на дългосрочна перспектива. Това включва научни изследвания, анализи и оценки на въздействието по теми, свързани със селското стопанство и икономиката на селските райони в ЕС и в държави извън него, като отчасти се използват икономическите сметки за селското стопанство.

Определяне на целите, критериите за оценяване на напредъка и приноса

Целите, които се определят в рамките на политиките в рамките на ЕС, все по-често са средносрочни или дългосрочни, независимо дали са задължителни или не. За някои от тях равнището на БВП се използва като основа, например за определянето на цел за разходите за научноизследователска и развойна дейност в размер на 3,00 % от БВП.

Националните сметки се използват също за определянето на ресурсите на ЕС, като основните разпоредби за това са установени в решение на Съвета. Общият размер на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджета на ЕС, се определя от общите разходи минус другите приходи, като максималният размер на собствените ресурси е свързан с брутния национален доход на ЕС.

Освен за определяне на бюджетните вноски в рамките на ЕС, данните от националните сметки се използват и за определяне на вноските към други международни организации, като например Организацията на обединените нации (ООН). Вноските в бюджета на ООН са на база брутния национален доход, като наред с това се прилагат редица корекции и ограничения.

Анализатори и експерти по прогнозиране

Националните сметки се използват широко и от анализаторите и изследователите при оценките на икономическата ситуация и икономическото развитие. Социалните партньори, като представителите на предприятията (например търговските сдружения) или представителите на работниците (например профсъюзите) също имат интерес от националните сметки, за да анализират процесите, които засягат колективните трудови правоотношения. Наред с другото, изследователите и анализаторите използват националните сметки при анализа на икономическия цикъл и на дългосрочните икономически цикли, както и при установяването на връзката между тях и икономическото, политическото и технологичното развитие.

Вижте също

European sector accounts — background (основна статия) (на английски)
Main users of national accounts (основна статия) (на английски)
Sector accounts (на английски)
Update of the 1993 SNA and revision of ESA 95 (основна статия) (на английски)

Допълнителна информация от Евростат

Основни таблици

National accounts (including GDP) (t_na)], вж.:

Annual national accounts (t_nama) (на английски)

База данни

National accounts (ESA 2010) (na10), вж.:

Annual national accounts (nama_10) (на английски)

Специален раздел

National accounts (including GDP) (на английски)

Методология / Метаданни

ESMS metadata files

Annual national accounts (ESMS metadata file — nama_esms) (на английски)
Supply, use and Input-output tables (ESMS metadata file — naio_esms) (на английски)

'Методологически наръчници