Statistics Explained

Archive:Производство и внос на енергия

Revision as of 12:33, 16 December 2014 by Verdodo (talk | contribs)
Данни от март и май 2014 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: април 2015 г.
Таблица 1: Производство на енергия, 2002 г. и 2012 г.
(милиона тона нефтен еквивалент) — Източник: Евростат (ten00076), (ten00080), (ten00077), (ten00079), (ten00078) и (ten00081)
Фигура 1: Производство на първична енергия, ЕС-28, 2012 г.
(% от общата стойност на база тонове нефтен еквивалент) — Източник: Евростат (ten00080), (ten00077), (ten00079), (ten00078), (ten00081) и (nrg_107a)
Фигура 2: Развитие на производството на първична енергия
(по видове гориво), ЕС-28, 2002—2012 г.
(2002 г. = 100 на база тонове нефтен еквивалент) — Източник: Евростат (ten00076), (ten00081), (ten00080), (ten00079), (ten00078) и (ten00077)
Таблица 2: Нетен внос на първична енергия, 2002—2012 г. — Източник: Евростат (nrg_100a) и (tps00001)
Таблица 3: Основен източник на вноса на първична енергия, ЕС-28, 2002—2012 г.
(% от допълнителния внос в ЕС-28) — Източник: Евростат (nrg_122a), (nrg_123a) и (nrg_124a)
Таблица 4: Степен на енергийна зависимост, ЕС-28, 2002—2012 г.
(% на нетния внос от брутното вътрешно потребление и контейнерите с горива на база тонове нефтен еквивалент) — Източник: Евростат (nrg_100a), (nrg_102a) и (nrg_103a)
Фигура 3: Степен на енергийна зависимост — за всички продукти, 2012 г.
(% на нетния внос от брутното вътрешно потребление и контейнерите с горива на база тонове нефтен еквивалент) — Източник: Евростат (tsdcc310) и (nrg_100a)

Зависимостта на Европейския съюз (ЕС) от вноса на енергия, по-специално от вноса на нефт и напоследък — от вноса на газ, дава повод за загриженост, свързана със сигурността на енергийните доставки. В тази статия се разглежда производството на първична енергия в ЕС и, в резултат на отрицателната разлика между производството и потреблението, все по-голямата зависимост на ЕС от вноса на енергия от държави извън ЕС. През 2012 г. източник на повече от половината (53,4 %) от брутното вътрешно потребление на енергия в ЕС е именно вносът.

Основни статистически резултати

Първично производство

През 2012 г. производството на първична енергия в ЕС-28 възлиза на общо 794,3 млн. тона нефтен еквивалент (т.н.е.). Това отразява запазването на тенденцията на общ спад, която се наблюдава през последните години, като главното изключение е 2010 г., когато бе отчетен скок на производството след относително сериозен спад през 2009 г., съвпадащ с финансовата и икономическата криза. Ако се вземе предвид по-дълъг период, през 2012 г. производството на първична енергия в ЕС-28 е било с 15,7 % по-ниско, отколкото десет години по-рано. Тенденцията на общ спад при производството в ЕС-28 може поне отчасти да се обясни с доставките на изчерпващите се суровини и/или с преценката на производителите, че използването на ограничените ресурси е икономически неизгодно.

Най-високото равнище на производство на първична енергия сред държавите — членки на ЕС, се наблюдава във Франция, чийто дял е 16,8 % от общото количество за ЕС-28, следвана от Германия (15,6 %) и Обединеното кралство (14,6 %). В сравнение с десет години по-рано най-сериозната промяна е спадът на дела на Обединеното кралство от 27,1 % — вж. таблица 1. Единствените други държави членки, чиито дялове са се понижили в този период, са Дания (-0,6 процентни пункта) и Литва (-0,4 процентни пункта). Най-голямото увеличение на производството на първична енергия в абсолютно изражение за 10-те години до 2012 г. бе отчетено в Италия и Швеция (увеличение с 4,4 млн. т.н.е. и при двете държави) и също така в Нидерландия (увеличение с 4,3 млн. т.н.е.).

Производството на първична енергия в ЕС-28 през 2012 г. обхваща множество различни енергийни източници, най-важният от които е ядрената енергия (28,7 % от общото количество); значението на ядреното гориво бе особено голямо във Франция, Белгия и Словакия — в тези държави то се използва в повече от половината от националното производство на първична енергия. Над една пета от общото производство на първична енергия в ЕС-28 се пада на възобновяемите енергийни източници (22,3 %) и твърдите горива (20,9 %, предимно въглища), докато делът на природния газ е малко по-нисък (16,8 %); суровият нефт (8,9 %) се използва за останалата част от общото производство (вж. фигура 1).

Увеличението на първичното производство от възобновяеми енергийни източници надвиши нарастването при всички останали видове енергия. Увеличението на първичното производство от възобновяеми енергийни източници се запази относително стабилно през повечето години в периода 2002—2012 г., с леко понижение през 2011 г. (вж. фигура 2). През този десетгодишен период производството от възобновяеми източници на енергия се увеличава с общо 81,3 %. За разлика от това, равнищата на производство при останалите първични източници на енергия като цяло отбелязват понижение в този период, като най-големите намаления са отчетени при суровия нефт (-53,5 %), природния газ (-35,4 %) и твърдите горива (-20,7 %), като при ядрената енергия се наблюдава по-умерен спад от 10,9 %.

Внос

Спадът в първичното производство на антрацитни и лигнитни въглища, природен газ, а отскоро и на ядрена енергия, доведе до положение, в което зависимостта на ЕС от вноса на първична енергия за задоволяване на търсенето става все по-голяма, макар че положението се стабилизира в периода след настъпването на финансовата и икономическата криза. През 2012 г. вносът на първична енергия в ЕС-28 надвишава износа с около 922,8 млн. т.н.е. Най-големите нетни вносители на първична енергия като цяло са най-населените държави членки, с изключение на Обединеното кралство и Полша (които все още имат собствени запаси на нефт/природен газ и въглища). От 2004 г. насам единственият нетен износител на първична енергия сред държавите — членки на ЕС, е Дания (вж. таблица 2).

Произходът на внесената енергия в ЕС-28 през последните години се промени в известна степен, като Русия запази позицията си на основен доставчик на суров нефт и природен газ и се очерта като водещ доставчик на твърди горива (вж. таблица 3). През 2012 г. около 33,7 % от вноса на суров нефт в ЕС-28 е от Русия, което е малко под отчетения дял за 2010 г. (34,7 %) и 2011 г. (34,8 %). През 2006 г. Русия стана основният доставчик на твърди горива, изпреварвайки Южна Африка, след като през 2004 г. изпревари Австралия, а през 2002 г. – Колумбия. Делът на Русия във вноса на твърди горива в ЕС-28 нарасна от 13,1 % през 2002 г. на 30,0 % през 2009 г., като през 2012 г. отбелязва известен спад до ниво от 25,9 %. Въпреки това Русия остава основният източник на внос на твърди горива в ЕС през 2012 г., макар че нейният дял бе съвсем малко по-голям от дела на Колумбия (23,7 %) и САЩ (23,0 %). За разлика от това между 2002 г. и 2010 г. делът на Русия във вноса на природен газ в ЕС-28 намалява от 45,2 % на 29,5 %, но впоследствие се отчита обратна тенденция с увеличение през 2011 и 2012 г. Делът на Катар във вноса на природен газ в ЕС-28 нараства от под 1 % през 2002 г. на 11,0 % през 2011 г. и след това се понижава на 8,4 % през 2012 г.

Сигурността на снабдяването с първична енергия на ЕС може да бъде застрашена, ако голям дял от вноса се концентрира при относително малко на брой партньори. През 2012 г. над три четвърти (76,8 %) от вноса на природен газ в ЕС-28 е от Русия, Норвегия или Алжир — т.е. наблюдава се по-висока концентрация на вноса спрямо предходните две години, тъй като делът на тези три държави от вноса на природен газ е бил 71,0 % през 2010 г. и 72,0 % през 2011 г. Подобен анализ показва, че през 2012 г. 53,6 % от вноса на суров нефт в ЕС-28 идва от Русия, Норвегия и Саудитска Арабия, докато 72,6 % от вноса на антрацитни въглища е от Русия, Колумбия и Съединените щати. Макар обемът на вноса от тези държави да остава относително малък, данните сочат, че между 2002 г. и 2012 г. започва внос от нови държави партньори. Такъв е например случаят с вноса на суров нефт от Нигерия, Азербайджан и Казахстан или на природен газ от Катар.

Зависимостта на ЕС-28 от вноса на енергия нарасна от под 40 % от брутното потребление на енергия през 80-те години на 20-ти век до равнище от 53,4 % през 2012г. (вж. таблица 4). С последната стойност бе отбелязан известен спад в степента на зависимост, която през 2008 г. е 54,7 %. Най-високите нива на енергийна зависимост през 2012 г. са отчетени при суровия нефт (88,2 %) и природния газ (65,8 %). През последното десетилетие (между 2002 и 2012 г.) зависимостта на ЕС при доставките на природен газ (14,9 процентни пункта) и суров нефт (11,9 процентни пункта) от държави извън ЕС нараства по-бързо, отколкото при (8,9 процентни пункта). От 2004 г. насам нетният внос на енергия в ЕС-28 е по-голям от първичното производство; с други думи, повече от половината от брутното вътрешно потребление на енергия в ЕС-28 се осигурява от нетния внос.

Тъй като е нетен износител, през 2012 г. Дания е единствената държава — членка на ЕС, с отрицателно ниво на зависимост (вж. фигура 3). Сред другите държави членки най-ниските нива на зависимост са отчетени от Естония, Румъния, Чешката република и Швеция (това са единствените други държави, които отчитат нива на зависимост под 30,0 %); от друга страна Малта, Люксембург и Кипър са (почти) изцяло зависими от вноса на първична енергия.

Източници и наличност на данните

Енергийните суровини, извлечени или добити направо от природни източници, се наричат „първични енергийни източници“, а енергийните суровини, които се произвеждат от първични енергийни източници в преработвателните заводи, се наричат „производни продукти“. Производството на първична енергия обхваща националното производство от първични енергийни източници и се осъществява, когато се експлоатират природни ресурси, например в каменовъглените мини, находищата на суров нефт, водноелектрическите централи или при производството на биогорива. Когато потреблението надвишава първичното производство, недостигът следва да бъде компенсиран с внос на първични или производни продукти.

Топлината, произведена в реактор в резултат на ядрено делене, се счита за първично производство на ядрена топлина и се нарича още „ядрена енергия“. Тя се изчислява на база действително произведената топлина или на база отчетеното брутно производство на електроенергия и термичната ефективност на атомната централа. Първичното производство на каменни и лигнитни въглища обхваща количествата добити или произведени горива, изчислявани след всяка операция за отстраняване на инертните материали.

Трансформацията на енергия от една форма в друга, като например производството на електрическа или топлинна енергия от топлоелектрически централи или производството на кокс от коксови пещи, не се счита за първично производство.

Нетният внос се изчислява като количествата на вноса минус еквивалентните количества на износа. Вносът представлява всяко внасяне на дадена национална територия без транзитно преминаващите количества (по-специално по газопроводите и нефтопроводите); аналогично, износът обхваща всички количества, изнесени от националната територия.

Контекст

Повече от половината от енергията в ЕС-28 се внася от страни извън ЕС, като този дял като цяло нараства през последното десетилетие. Голяма част от тази енергия идва от Русия, чиито спорове с транзитните държави бяха заплаха за доставките през последните години — например от 6 до 20 януари 2009 г. подаването на газ от Русия през Украйна бе прекъснато.

През ноември 2008 г. Европейската комисия прие своя втори стратегически енергиен преглед (на английски). В него се разглежда въпросът за това как ЕС може да намали зависимостта си от вноса на енергия, като по този начин подобри сигурността на доставките и намали емисиите си на парникови газове. С прегледа се насърчи енергийната солидарност между държавите членки, предложи се план за действие за осигуряване на устойчиви енергийни доставки и се прие пакет от предложения за енергийна ефективност, насочени към реализирането на икономии на енергия в ключови области, като например сградите и продуктите, консумиращи енергия.

В отговор на руско-украинската газова криза през януари 2009 г. бе преразгледана законодателната рамка, отнасяща се до сигурността на доставките, и през септември 2009 г. Съветът на Европейския съюз прие Директива 2009/119/EО за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. Тези мерки за пазарите на нефт и газ бяха разработени, за да се гарантира, че всички страни ще предприемат ефективни действия за предотвратяване и намаляване на последствията от евентуално прекъсване на доставките, като също така се създадат механизми държавите членки да работят заедно за ефективно справяне с всички по-значителни нарушения в нефто- или газоподаването, които биха могли да възникнат; бе създаден механизъм за координация, така че държавите членки да могат да реагират синхронизирано и незабавно при спешни случаи.

Както широката гама от енергийни източници, така и разнообразието на доставчици, транспортни маршрути и транспортни механизми могат да играят важна роля за осигуряване доставките на енергия. Изграждането на надеждни партньорства с доставчиците, транзитните държави и държавите потребители се счита за начин за намаляване на рисковете, свързани с енергийната зависимост на ЕС, и през септември 2011 г. Европейската комисия прие съобщение под наслов „Енергийната политика на ЕС: ангажиране с партньори извън нашите граници“ (COM(2011) 539 окончателен).

През ноември 2010 г. Европейската комисия прие инициатива, озаглавена „Енергетика 2020 — Стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика“ (COM(2010) 639 окончателен). Тази стратегия очертава енергийните приоритети за период от десет години и определя действията, които следва да се предприемат за справяне с редица предизвикателства, включително създаване на пазар с конкурентни цени и сигурни доставки, укрепване на лидерските позиции в технологиите и ефективни преговори с международните партньори.

През същия месец Европейската комисия прие инициатива със заглавие „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък – план за интегрирана европейска енергийна мрежа“ (COM(2010) 677 окончателен). В нея са определени приоритетните коридори на ЕС за пренос на електроенергия, газ и нефт. Предложен е и инструментариум за улесняване навременното изграждане на тези приоритетни инфраструктури.

Съществуват редица текущи инициативи за изграждане на газопроводи между Европа и нейните източни и южни съседи. Те включват „Северен поток“ (между Русия и ЕС през Балтийско море), който бе пуснат в експлоатация през ноември 2011 г., „Южен поток“ (между Русия и ЕС през Черно море), който се предвижда да бъде завършен до 2015 г., и Трансадриатическия газопровод (свързващ Турция с Италия през Гърция и Албания за пренос на газ от Каспийския регион към ЕС).

Виж още

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Energy statistics - quantities (t_nrg_quant)

Total production of primary energy (ten00076)
Primary production of renewable energy (ten00081)
Energy dependence (tsdcc310)

База данни

Energy statistics - quantities, annual data (nrg_quant)
Energy statistics - supply, transformation, consumption (nrg_10)
Energy statistics - imports (by country of origin) (nrg_12)
Energy statistics - exports (by country of destination) (nrg_13)

Специален раздел

  • Energy (на английски)

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Производство_и_внос_на_енергия&oldid=212454"