Archive:Структура и застаряване на населението

Данни, извлечени през юли 2019 г.

Планирана актуализация на страницата: януари 2021 г.

Highlights

През 2018 г. почти една пета (19 %) от населението на ЕС е било на възраст 65 или повече години.

Делът на лицата на възраст 80 или повече години следва да нарасне повече от два пъти до 2100 г., достигайки 14,6 % от цялото население.

Нарастване на дела на населението на възраст 65 или повече години в периода 2008—2018 г.

В настоящата статия се разглежда въздействието на застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС), което вероятно ще бъде от голямо значение през следващите десетилетия. Трайно ниската раждаемост и по-високата средна продължителност на живота променят формата на възрастовата пирамида в ЕС-28; най-важната промяна вероятно ще бъде отчетливият преход към структура на много по-възрастно население, която вече е очевидна в няколко държави — членки на ЕС.

В резултат на това делът на лицата в трудоспособна възраст в ЕС-28 намалява, а относителният брой на пенсионерите се увеличава. През следващите десетилетия делът на възрастните хора в общото население ще се увеличи значително, тъй като по-голямата част от поколението от следвоенния бум на раждаемостта достига пенсионна възраст. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на тежестта за лицата в трудоспособна възраст, които трябва да осигуряват средства за социалните разходи за редица услуги, свързани със застаряващото население.

Full article

Делът на възрастните хора продължава да нараства

Според изчисленията към 1 януари 2018 г. населението на ЕС-28 е 512,4 милиона. Младежите (от 0 до 14 години) съставляват 15,6 % от населението на ЕС-28 (вж. таблица 1), а лицата, намиращи се в трудоспособна възраст (15—64 години) — 64,7 . Процентът на по-възрастните хора (на възраст 65 или повече години) е 19,7 % (увеличение с 0,3 процентни пункта в сравнение с предната година и увеличение с 2,6 % процентни пункта в сравнение с 10 години по-рано).

В държавите — членки на ЕС, най-голям дял на младите хора в общото население през 2018 г. е отчетен в Ирландия (20,8 %), а най-нисък — в Италия (13,4 %) и Германия (13,5 %). Най-висок дял на лицата на възраст 65 или повече години в общото население е отчетен в Италия (22,6 %) и Гърция (21,8 %), а най-нисък — в Ирландия (13,8 %).

Таблица 1: Структура на населението според основните възрастови групи, 2008 г. и 2018 г.
(% от общото население)
Източник: Евростат (demo_pjanind)

Структурата на населението на държавите от ЕАСТ и държавите кандидатки е подобна на наблюдаваната като цяло в ЕС, като основните изключения са Турция и Исландия (в които структурата на населението е сходна с тази на Ирландия): в тези две държави делът на най-младата възрастова група е висок (съответно 9,3 %, и 23,6 %), а лицата на възраст 65 и повече години имат сравнително малък дял от общото население (съответно 14,1 % и 8,5 %). в Албания и Северна Македония има относително нисък дял на хората на възраст 65 и повече години (съответно 13,6 % и 13,7 %). Независимо от това тенденцията на застаряване на населението се наблюдава и в тези държави (вж. фигура 1).

Фигура 1: Увеличение на дела на населението на възраст 65 или повече години в периода 2008—2018 г.
(процентни пункта)
Източник: Евростат (demo_pjanind)

Италия — държавата с най-висока средна възраст на населението

Средната възраст на населението в ЕС-28 нараства и към 1 януари 2018 г. е 43,1 години (вж. фигура 2). Това означава, че половината от населението на ЕС-28 е по-възрастно от 43,1 години, а другата половина — по-младо. Средната възраст в държавите — членки на ЕС, варира между 37,3 години в Ирландия и 46,3 години в Италия, което потвърждава структурите на сравнително по-младо и относително по-старо население във всяка от тези две държави членки. Средната възраст, отчетена в държавите от ЕАСТ и държавите кандидатки през 2018 г., е по-ниска от тази в ЕС-28, с изключение на Лихтенщайн (44,0 години) и Сърбия (43,5 години).

Фигура 2: Средна възраст на населението, 2008—2018 г.
(години)
Източник: Евростат (demo_pjanind)

Средната възраст в ЕС-28 се е увеличила с 2,7 години (средно с 0,3 години годишно) между 2008 и 2018 г., нараствайки от 40,4 години на 43,1 години. Тя се увеличава във всички държави — членки на ЕС, нараствайки с 4,0 или повече години в Португалия, Испания, Гърция и Литва, с изключение на Швеция, където остава стабилна (40,6 години). В Албания е отбелязано най-голямото увеличение на средната възраст през последните 10 години — с 18,8 % (или 5,7 години, от 30,4 години през 2008 г. на 36,1 през 2018 г.) (вж. фигура 2).

На всяко лице на възраст 65 или повече години се падат малко над три лица в трудоспособна възраст

Могат да се използват коефициенти на възрастова зависимост за проучване на нивото на подкрепа, което населението в трудоспособна възраст предоставя на по-младите и/или по-възрастните лица; тези коефициенти се изразяват в относителния размер на по-младото и/или по-възрастното население спрямо населението в трудоспособна възраст. Към 1 януари 2018 г. коефициентът на възрастова зависимост в ЕС-28 е 30,5 % (вж. таблица 2); така на малко повече от три лица в трудоспособна възраст се пада едно лице на възраст 65 или повече години. Коефициентът на възрастова зависимост варира в държавите — членки на ЕС, като ниски стойности са отчетени в Люксембург (20,6 %) и Ирландия (и 21,2 %), което се равнява на почти пет лица в трудоспособна възраст на всяко лице на възраст 65 или повече години, а най-високи стойности отчитат Италия (35,2 %), Финландия (34,2 %) и Гърция (34,1 %) — приблизително три лица в трудоспособна възраст на всяко лице на възраст 65 или повече години.

Таблица 2: Показатели за възрастовата структура на населението, 1 януари 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (demo_pjanind)

При обединяването на коефициентите на възрастова зависимост при младите хора и при възрастните хора се получава общият коефициент на възрастова зависимост, (изчислен като коефициент на зависимите хора, млади и стари, спрямо населението, което се счита, че е в трудоспособна възраст, тоест на възраст между 15 и 64 години). През 2018 г. този коефициент в ЕС-28 е 54,6 %, което показва, че на всяко лице на издръжка се падат приблизително две лица в трудоспособна възраст. През 2018 г. най-ниският общ коефициент на възрастова зависимост сред държавите — членки на ЕС, е наблюдаван в Люксембург (43,8 %), а най-високият — във Франция (60,7 %).

Като цяло се наблюдава тенденция на увеличаване на коефициента на възрастова зависимост и на общия коефициент на зависимост в ЕС-28. Коефициентът на възрастова зависимост е нараснал с 5,0 процентни пункта (или с 19,6 % спрямо предишната си стойност) през последното десетилетие (от 25,5 % през 2008 г. на 30,5 % през 2018 г.), докато общият коефициент на зависимост е нараснал с 5,6 процентни пункта (или 11,4 % спрямо предишната си стойност) през същия период (от 49,0 % през 2008 г. на 54,6 % през 2018 г.).

Минали и бъдещи тенденции на застаряване на населението в ЕС

Застаряването на населението в Европа е дългосрочна тенденция, започнала преди няколко десетилетия. Тя е видима при трансформациите на възрастовата структура на населението и се изразява в нарастващ дял на възрастните хора, съчетан с намаляващ дял на хората в трудоспособна възраст в общото население.

Пирамидите на населението (вж. фигури 3 и 4) показват разпределението на населението по пол и петгодишни възрастови групи. Всеки стълб отговаря на дела на съответния пол и възрастова група в общото население (общо мъже и жени). Към 1 януари 2018 г. пирамидата на населението в ЕС-28 е тясна в дъното и прилича по-скоро на ромбоид поради групите на хората, родени по време на „бейби бума“, характеризиращ се с високи нива на раждаемост в няколко европейски държави в средата на 60-те години на XX в. Хората, родени по време на „бейби бума“, продължават да съставляват голяма част от населението в трудоспособна възраст. Първата от тези големи групи, родени в рамките на период от 20—30 години, вече достига пенсионна възраст, както се вижда от сравнението с пирамидата на населението от 2003 г. Разширението в резултат на „бейби бума“ се движи нагоре в пирамидата на населението, поради което долната част на населението в трудоспособна възраст и основата остават по-тесни — както е видно от фигура 3.

Фигура 3: Пирамиди на населението, ЕС-28, 2003 г. и 2018 г.
(% от общото население)
Източник: Евростат (demo_pjangroup)

Делът на населението на възраст 65 и повече години нараства във всички държави— членки на ЕС, държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и държави кандидатки. Увеличението през последното десетилетие варира от 4,9 процентни пункта в Малта и Финландия и 4,6 процентни пункта в Чехия до 1,3 процентни пункта в Германия и 0,3 процентни пункта в Люксембург. През последното десетилетие (2008—2018 г.) се наблюдава увеличение от 2,6 процентни пункта за ЕС-28 като цяло (вж. фигура 1). От друга страна, делът на населението на възраст под 15 години в населението на ЕС-28 намалява с 0,2 процентни пункта (вж. таблица 1).

Нарастването на относителния дял на по-възрастните хора може да се обясни с увеличаването на дълголетието, което се наблюдава от няколко десетилетия поради нарастването на средната продължителност на живота (вж. статистика за смъртността и средната продължителност на живота); това развитие често се нарича „стареене на върха“ на пирамидата на населението.

От друга страна, трайно ниските нива на раждаемостта в продължение на много години допринасят за застаряването на населението, като по-малкият брой раждания води до намаляване на дела на младите хора в общото население (вж. статистика за раждаемостта). Този процес е известен като „стареене на дъното“ на пирамидата на населението и може да се наблюдава в стесняването в основата на пирамидите на населението на ЕС-28 между 2003 и 2018 г.

Най-новите прогнози на Евростат за населението, които обхващат периода от 2018 г. до 2100 г., целят да се установят бъдещите тенденции на застаряване на населението. Според прогнозите населението на ЕС-28 ще достигне пик от 525,0 млн. около 2040 г. и след това да започне постепенно да намалява до 492,9 млн. до 2100 г.

Сравнението на възрастовите пирамиди за 2018 г. и 2100 г. (вж. фигура 4) показва, че се очаква населението на ЕС-28 да продължи да застарява. През следващите десетилетия големият брой хора, родени по време на „бейби бума“, ще доведе до увеличаване на броя на възрастните хора. До 2100 г. обаче пирамидата ще придобие по-скоро формата на блок със значително стеснение в средата (във възрастовата група около 45—54 години).

Фигура 4: Пирамиди на населението, ЕС-28, 2018 г. и 2100 г.
(% от общото население)
Източник: Евростат (demo_pjangroup) и (proj_18np)

Друг аспект на застаряването на населението е прогресивното остаряване на по-възрастното население, като относителният дял на много старите хора се увеличава с по-бързи темпове от който и да е друг възрастов сегмент на населението на ЕС. Очаква се между 2018 и 2100 г. делът от населението на лицата на възраст 80 или повече години в ЕС-28 да нарасне повече от два пъти — от 5,6 % на 14,6 % (вж. фигура 5).

Фигура 5: Структура на населението по основни възрастови групи, ЕС-28, 2018—2100 г.
(% от общото население)
Източник: Евростат (demo_pjanind) и (proj_18ndbi)

През периода от 2018 г. до 2100 г. се очаква делът на населението в трудоспособна възраст да спада до 2100 г., като по-възрастните хора вероятно ще представляват все по-голям дял от общото население: до 2100 г. хората на възраст 65 или повече години ще съставляват 31,3 % от населението на ЕС-28 спрямо 19,8 % през 2018 г. В резултат на движението на населението между възрастовите групи се очаква коефициентът на възрастова зависимост в ЕС-28 почти да се удвои — от 30,5 % през 2018 г. на 57,3 % до 2100 г., а общият коефициент на възрастова зависимост да нарасне от 54,6 % през 2018 г. на 82,9 % до 2100 г. (вж. фигура 6). Очаква се средната възраст да се увеличи с 5,4 години, като се повиши от 43,3 години през 2018 г. на 48,7 години през 2100 г.

Фигура 6: Прогнозен общ коефициент на зависимост и коефициент на възрастова зависимост, ЕС-28, 2018—2100 г.
(%)
Източник: Евростат (demo_pjanind) и (proj_18ndbi)

Изходни данни за таблиците и графиките

Population structure and ageing: tables and figures (на английски език)

Източници на данни

От 1 януари всяка година Евростат събира данни от държавите — членки на ЕС, и от други държави, участващи в събирането на демографски данни за населението. Препоръчителното определение е „обичайно пребиваващо население“ и представлява броят на жителите на дадена област към 1 януари съответната година (или в някои случаи към 31 декември предходната година). В съответствие с международните препоръки на Организацията на обединените нации определянето на „обичайно местопребиваване“ се основава на 12-месечен референтен период, с други думи включените в него лица следва да са живели на обичайното си местопребиваване за непрекъснат период от най-малко 12 месеца преди референтната дата или да са пристигнали на обичайното си местопребиваване през 12-те месеца преди референтната дата с намерението да останат там най-малко една година. Държавите обаче могат да докладват на Евростат данни за населението въз основа на данните от последното преброяване, коригирани с компонентите на промяната на населението, които са изготвени след последното преброяване, или с данните за населението, които се основават на регистрираното/законно пребиваващото население.

През 2011 г. е проведено преброяване на населението и на жилищния фонд във всички държави — членки на ЕС, държавите от ЕАСТ и държавите — кандидатки за членство в ЕС. Обичайна практика е държавите да преразглеждат годишните си оценки на населението, след като бъдат налице резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд. Прогнозите за населението, които се основават се на резултатите от преброяването, могат да доведат до прекъсвания в сериите за размера и структурата на населението.

Евростат предоставя информация за широк спектър от демографски данни. Данните за населението включват разбивка по няколко характеристики, като например възраст, пол, семейно положение и завършена образователна степен.

Евростат изготвя прогнози за населението на национално равнище на всеки три години. Тези прогнози представляват сценарии, които имат за цел да предоставят информация за вероятния размер и възрастова структура на населението в бъдеще въз основа на предположения за бъдещи тенденции в раждаемостта, средната продължителност на живота и миграцията.

Контекст

Прогнозите на Евростат за населението се използват от Европейската комисия за анализ на вероятното въздействие на застаряването на населението върху публичните разходи. Увеличените социални разходи, които са свързани със застаряването на населението и са под формата на пенсии, здравеопазване и институционални или частни (здравни) грижи, вероятно ще доведат до по-голяма тежест за населението в трудоспособна възраст.

В редица важни политики, особено в социалната и икономическата сфера, се използват демографски данни за планиране на действия и програми за мониторинг и оценка — например застаряването на населението и вероятните последици от това за устойчивостта на публичните финанси и социалното подпомагане или икономическото и социалното въздействие на демографските промени.