Archive:Структура и застаряване на населението


Данни, извлечени през август 2020 г.

Планирана актуализация на статията: ноември 2021 г.


This Statistics Explained article has been archived on 20 July 2021.


Highlights

През 2019 г. повече от една пета (20,3 %) от населението на ЕС-27 е било на възраст 65 или повече години.

Очаква се между 2019 и 2100 г. делът на лицата на възраст 80 или повече години в населението на ЕС-27 да нарасне два пъти и половина — от 5,8 % на 14,6 %.

[[File:Population_structure_and_ageing-interactive_YB2020-BG.xlsx]]

Увеличение на дела на населението на възраст 65 или повече години в периода 2009—2019 г.

В настоящата статия се разглежда въздействието на застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС), което вероятно ще бъде от голямо значение през следващите десетилетия. Трайно ниската раждаемост и по-високата очаквана продължителност на живота променят формата на възрастовата пирамида в ЕС-27; най-важната промяна вероятно ще бъде отчетливият преход към структура на много по-възрастно население, която вече е очевидна в няколко държави членки от ЕС-27.

В резултат на това делът на лицата в трудоспособна възраст в ЕС-27 намалява, а относителният брой на пенсионерите се увеличава. През следващите десетилетия делът на възрастните хора в общото население ще се увеличи значително. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на тежестта за лицата в трудоспособна възраст, които трябва да осигуряват средства за социалните разходи за редица услуги, свързани със застаряващото население.

Full article

Делът на възрастните хора продължава да нараства

Населението на ЕС-27 към 1 януари 2019 г. по оценки е 446,8 милиона. Младите хора (от 0 до 14 години) съставляват 15,2 % от населението на ЕС-27 (вж. таблица 1), а лицата, намиращи се в трудоспособна възраст (15—64 години) — 64,6 . Делът на възрастните хора (на възраст 65 или повече години) е 20,3 % (увеличение с 0,3 процентни пункта в сравнение с предната година и увеличение с 2,9 процентни пункта в сравнение с 10 години по-рано).

Сред държавите членки от ЕС-27 най-големите дялове на младите хора в общото население през 2019 г. са отчетени в Ирландия (20,5 %), Франция (18,0 %) и Швеция (17,8 %), а най-малките дялове — в Италия (13,2 %), Германия (13,6 %), Малта и Португалия (по 13,7 %). Най-големите дялове на лицата на възраст 65 или повече години в общото население са отчетени в Италия (22,8 %), Гърция (22,0 %), Португалия и Финландия (по 21,8 %), а най-малките дялове — в Ирландия (14,1 %) и Люксембург (14,4 %).

<image zoom="100">
Таблица 1: Структура на населението по основни възрастови групи, 2009 г. и 2019 г.
(% от общото население)
Източник: Евростат (demo_pjanind)

Структурата на населението на Обединеното кралство, както и на държавите от ЕАСТ и държавите кандидатки е подобна на наблюдаваната като цяло в ЕС-27, като основните изключения са Исландия и Турция (в които структурата на населението е сходна с тази на Ирландия): в тези две държави делът на най-младата възрастова група е голям (съответно 19,0 % и 23,4 %) а лицата на възраст 65 и повече години имат сравнително малък дял от общото население (съответно 14,2 % и 8,8 %). В Албания и Северна Македония също има относително малък дял на хората на възраст 65 и повече години (по 14,1 %). Независимо от това тенденцията на застаряване на населението се наблюдава и в тези държави (вж. фигура 1).

<image zoom="100">
Фигура 1: Увеличение на дела на населението на възраст 65 или повече години в периода 2009—2019 г.
(процентни пункта)
Източник: Евростат (demo_pjanind)

Италия — държавата с най-висока медианна възраст на населението

Медианната възраст на населението в ЕС-27 нараства и към 1 януари 2019 г. е 43,7 години (вж. фигура 2). Това означава, че половината от населението на ЕС-27 е по-възрастно от 43,7 години, а другата половина — по-младо. Медианната възраст в държавите членки от ЕС-27 варира между 37,7 години в Ирландия и Кипър и 46,7 години в Италия, което потвърждава структурите на сравнително по-младо и сравнително по-старо население във всяка от тези държави членки. Медианната възраст, отчетена в държавите от ЕАСТ и държавите кандидатки през 2019 г., е по-ниска от тази в ЕС-27, с изключение на Лихтенщайн (44,2 години) и Сърбия (43,7 години — равна на тази в ЕС-27).

<image zoom="100">
Фигура 2: Медианна възраст на населението, 2009—2019 г.
(години)
Източник: Евростат (demo_pjanind)

Медианната възраст в ЕС-27 се е увеличила с 2,7 години (средно с 0,3 години годишно) между 2009 и 2019 г. — от 41,0 години на 43,7 години. Тя се увеличава във всички държави членки от ЕС-27 — с 4,0 или повече години в Испания, Португалия, Литва, Гърция, Ирландия и Словакия, с изключение на Швеция, където намалява (от 40,7 години през 2009 г. на 40,5 години през 2019 г.). В Албания е отбелязано най-голямото увеличение на медианната възраст през последните 10 години — с 5,6 години, от 31,1 години през 2009 г. на 36,7 години през 2019 г. (вж. фигура 2).

На всяко лице на възраст 65 или повече години се падат малко над три лица в трудоспособна възраст

Могат да се използват коефициенти на възрастова зависимост за проучване на нивото на подкрепа, което населението в трудоспособна възраст предоставя на по-младите и/или по-възрастните лица; тези коефициенти се изразяват в относителния размер на по-младото и/или по-възрастното население спрямо населението в трудоспособна възраст. Към 1 януари 2019 г. коефициентът на възрастова зависимост за ЕС-27 е 31,4 % (вж. таблица 2); така на малко повече от три лица в трудоспособна възраст се пада едно лице на възраст 65 или повече години. Коефициентът на възрастова зависимост варира в държавите членки от ЕС-27, като най-ниски стойности са отчетени в Люксембург (20,7 %) и Ирландия (и 21,6 %), което означава почти пет лица в трудоспособна възраст на всяко лице на възраст 65 или повече години, а най-високи стойности отчитат Италия (35,7 %), Финландия (35,1 %) и Гърция (34,6 %) — по-малко от три лица в трудоспособна възраст на всяко лице на възраст 65 или повече години.

<image zoom="100">
Таблица 2: Показатели за възрастовата структура на населението, 1 януари 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (demo_pjanind)

При обединяването на коефициентите на възрастова зависимост при младите хора и при възрастните хора се получава общият коефициент на възрастова зависимост (изчислен като коефициент на зависимите хора, млади и стари, спрямо населението, което се счита, че е в трудоспособна възраст, т.е. на възраст между 15 и 64 години). През 2019 г. този коефициент в ЕС-27 е 54,9 %, което показва, че на всяко лице на издръжка се падат приблизително две лица в трудоспособна възраст. През 2019 г. най-ниският общ коефициент на възрастова зависимост сред държавите членки от ЕС-27 е наблюдаван в Люксембург (43,8 %), а най-високият — във Франция (61,5 %).

Като цяло за ЕС-27 се наблюдава тенденция на увеличаване на коефициента на възрастова зависимост и на общия коефициент на зависимост. Коефициентът на възрастова зависимост е нараснал с 5,4 процентни пункта през последното десетилетие (от 26,0 % през 2009 г. на 31,4 % през 2019 г.), докато общият коефициент на зависимост е нараснал с 5,9 процентни пункта през същия период (от 49,0 % през 2009 г. на 54,9 % през 2019 г.).

Минали и бъдещи тенденции в ЕС-27 на застаряване на населението

Застаряването на населението в Европа е дългосрочна тенденция, започнала преди няколко десетилетия. Тя е видима при трансформациите на възрастовата структура на населението и се изразява в нарастващ дял на възрастните хора, съчетан с намаляващ дял на хората в трудоспособна възраст в общото население.

Пирамидите на населението (вж. фигури 3 и 4) показват разпределението на населението по пол и петгодишни възрастови групи. Всеки стълб отговаря на дела на съответния пол и възрастова група в общото население (общо мъже и жени). Към 1 януари 2019 г. пирамидата на населението в ЕС-27 е с тясна основа и ромбоидна форма поради кохортите на родените по време на „бейби бума“ в резултат на високите нива на раждаемост в няколко европейски държави в периода след Втората световна война (известен като „бейби бум“). Тези родени през „бейби бума“ хора вече увеличават населението в пенсионна възраст, както се вижда от сравнението с пирамидата на населението от 2004 г. Разширението в резултат на „бейби бума“ се движи нагоре по пирамидата на населението, поради което частта на населението в трудоспособна възраст и основата стават по-тесни — както е видно от фигура 3.

<image zoom="100">
Фигура 3: Пирамиди на населението, ЕС-27, 2004 г. и 2019 г.
(% от общото население)
Източник: Евростат (demo_pjangroup)

Делът на населението на възраст 65 и повече години нараства във всички държави членки от ЕС-27, държави от ЕАСТ и държави кандидатки, както и в Обединеното кралство. Увеличението през последното десетилетие варира от 5,1 процентни пункта във Финландия, 4,7 процентни пункта в Чехия и 4,5 процентни пункта в Малта до 1,1 процентни пункта в Германия и 0,4 процентни пункта в Люксембург. През последното десетилетие (2009—2019 г.) се наблюдава увеличение от 2,9 процентни пункта за ЕС-27 като цяло (вж. фигура 1). От друга страна, делът на населението на възраст под 15 години в населението на ЕС-27 намалява с 0,2 процентни пункта (вж. таблица 1).

Нарастването на относителния дял на по-възрастните хора може да се обясни с увеличаването на дълголетието, което се наблюдава от няколко десетилетия поради нарастването на очакваната продължителност на живота (вж. статистика за смъртността и очакваната продължителност на живота); това развитие често се нарича „стареене на върха“ на пирамидата на населението.

От друга страна, трайно ниските нива на раждаемостта в продължение на много години допринасят за застаряването на населението, като по-малкият брой раждания води до намаляване на дела на младите хора в общото население (вж. статистика за раждаемостта). Този процес е известен като „стареене в основата“ на пирамидата на населението и може да се наблюдава в стесняващата се основа на пирамидите на населението на ЕС-27 между 2004 и 2019 г.

Най-новите прогнози на Евростат за населението, които обхващат периода от 2019 г. до 2100 г., целят да се установят бъдещите тенденции на застаряване на населението. Според прогнозите населението на ЕС-27 ще достигне най-високата си стойност от 449,3 млн. около 2026 г. и след това да започне постепенно да намалява, като достигне 416,1 млн. до 2100 г.

Сравнението на възрастовите пирамиди за 2019 г. и 2100 г. (вж. фигура 4) показва, че се очаква населението на ЕС-27 да продължи да застарява. През следващите десетилетия броят на възрастните хора ще се увеличи значително. До 2100 г. пирамидата ще придобие по-скоро формата на блок със значително стеснение в средата (във възрастовата група около 45—54 години).

<image zoom="100">
Фигура 4: Пирамиди на населението, ЕС-27, 2019 г. и 2100 г.
(% от общото население)
Източник: Евростат (demo_pjangroup) и (proj_18np)


Друг аспект на застаряването на населението е прогресивното остаряване на по-възрастното население, като относителната значимост на много старите хора се увеличава с по-бързи темпове от който и да е друг възрастов сегмент на населението на ЕС-27. Очаква се между 2019 и 2100 г. делът на лицата на възраст 80 или повече години в населението на ЕС-27 да нарасне два пъти и половина — от 5,8 % на 14,6 % (вж. фигура 5).

<image zoom="100">
Фигура 5: Структура на населението по основни възрастови групи, ЕС-27, 2019—2100 г.
(% от общото население)
Източник: Евростат (demo_pjanind) и (proj_18ndbi)

През периода от 2019 г. до 2100 г. се очаква делът на населението в трудоспособна възраст да спада, докато възрастните хора вероятно ще представляват все по-голям дял от общото население: до 2100 г. хората на възраст 65 или повече години ще съставляват 31,3 % от населението на ЕС-27 спрямо 20,2 % през 2019 г. В резултат на движението на населението между възрастовите групи се очаква коефициентът на възрастова зависимост в ЕС-27 почти да се удвои — от 31,4 % през 2019 г. на 57,1 % до 2100 г., а общият коефициент на възрастова зависимост да нарасне от 54,9 % през 2019 г. на 82,6 % до 2100 г. (вж. фигура 6). Очаква се медианната възраст да се увеличи с 5,1 години — от 43,7 години през 2019 г. на 48,8 години през 2100 г.

<image zoom="100">
Фигура 6: Прогнозен общ коефициент на зависимост и коефициент на възрастова зависимост, ЕС-27, 2019—2100 г.
(%)
Източник: Евростат (demo_pjanind) и (proj_18ndbi)

Източници на данни

От 1 януари всяка година Евростат събира данни от държавите — членки на ЕС, и от други държави, участващи в събирането на демографски данни за населението. Препоръчителното определение е „обичайно пребиваващо население“ и представлява броят на жителите на дадена област към 1 януари съответната година (или в някои случаи към 31 декември предходната година). В съответствие с международните препоръки на Организацията на обединените нации определянето на „обичайно местопребиваване“ се основава на 12-месечен референтен период, с други думи включените в него лица следва да са живели на обичайното си местопребиваване за непрекъснат период от най-малко 12 месеца преди референтната дата или да са пристигнали на обичайното си местопребиваване през 12-те месеца преди референтната дата с намерението да останат там най-малко една година. Държавите обаче могат да докладват на Евростат данни за населението въз основа на данните от последното преброяване, коригирани с компонентите на промяната на населението, които са изготвени след последното преброяване, или с данните за населението, които се основават на регистрираното/законно пребиваващото население.

През 2011 г. е проведено преброяване на населението и на жилищния фонд във всички държави — членки на ЕС, държавите от ЕАСТ и държавите — кандидатки за членство в ЕС. Обичайна практика е държавите да преразглеждат годишните си оценки за населението, след като бъдат налице резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд. Оценките за населението, които се основават се на резултатите от преброяването, могат да доведат до прекъсвания в динамичните редове за размера и структурата на населението.

Евростат предоставя информация за широк спектър от демографски данни. Данните за населението включват разбивка по няколко характеристики, като например възраст, пол, семейно положение и завършена образователна степен.

Евростат изготвя прогнози за населението на национално равнище на всеки три години. Тези прогнози представляват сценарии, които имат за цел да предоставят информация за вероятния размер и възрастова структура на населението в бъдеще въз основа на допускания за бъдещите тенденции в раждаемостта, очакваната продължителност на живота и миграцията.

Контекст

Прогнозите за населението на Евростат се използват от Европейската комисия за анализ на вероятното въздействие на застаряването на населението върху публичните разходи. Увеличените социални разходи, които са свързани със застаряването на населението и са под формата на пенсии, здравеопазване и институционални или частни (здравни) грижи, вероятно ще доведат до по-голяма тежест за населението в трудоспособна възраст.

В редица важни политики, особено в социалната и икономическата сфера, се използват демографски данни за планиране на действия и програми за мониторинг и оценка — например застаряването на населението и вероятните последици от това за устойчивостта на публичните финанси и социалното подпомагане или икономическото и социалното въздействие на демографските промени.

Direct access to
Other articles
Tables
Database
Dedicated section
Publications
Methodology
Legislation
Visualisations
External links




EURPOP2019 - Population projections at national level (2019-2100) (proj_19n)
  • Population projections (ESMS metadata file — proj_esms) (на английски език)
  • Fertility (ESMS metadata file — demo_fer_esms) (на английски език)
  • Mortality (ESMS metadata file — demo_mor_esms) (на английски език)
  • Marriages and divorces (ESMS metadata file — demo_nup_esms) (на английски език)
  • Population (ESMS metadata file — demo_pop_esms) (на английски език)