Statistics Explained

Archive:Структура и застаряване на населението

Revision as of 17:23, 17 October 2018 by EXT-A-Redpath (talk | contribs)

Данни, извлечени през май 2018 г.

Планирана актуализация на страницата: Октомври 2019 г.

Highlights

През 2017 г. почти една пета (19 %) от населението на ЕС е било на възраст 65 и повече години.
Делът на лицата на възраст 80 или повече години следва да нарасне повече от два пъти до 2080 г. и да достигне 13 % от цялото население.
[[File:Population structure and ageingIII update.xlsx]]

Increase in the share of the population aged 65 years or over between 2007 and 2017

В настоящата статия се разглежда въздействието на застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС), което вероятно ще бъде от голямо значение през следващите десетилетия. Трайно ниската раждаемост и по-високата средна продължителност на живота променят формата на възрастовата пирамида на ЕС-28; вероятно най-важната промяна ще бъде отчетливият преход към структура на много по-възрастно население, която вече е очевидна в няколко държави — членки на ЕС.

В резултат на това делът на лицата в трудоспособна възраст в ЕС-28 намалява, а относителният брой на пенсионерите се увеличава. Делът на възрастните хора в общото население ще се увеличи значително през следващите десетилетия, тъй като по-голямата част от поколението от следвоенния бум на раждаемостта достига пенсионна възраст. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на тежестта за лицата в трудоспособна възраст, които трябва да осигуряват средства за социалните разходи за редица услуги, свързани със застаряващото население.


Full article

Делът на възрастните хора продължава да се увеличава

На 1 януари 2017 г. населението на ЕС-28 е изчислено на 511,5 милиона. Младежите (от 0 до 14 години) съставляват 15,6 % от населението на ЕС-28 (вж. таблица 1), докато лицата, считани за намиращи се в трудоспособна възраст (от 15 до 64 години), съставляват 64,9 % от населението.</newarticle> Процентът на по-възрастните хора (на възраст 65 или повече години) е 19,4 % (увеличение с 0,2 процентни пункта в сравнение с предишната година и с 2,4 процентни пункта в сравнение с 10 години по-рано).

В държавите — членки на ЕС, най-голям дял на младите хора в общото население през 2017 г. е наблюдаван в Ирландия (21,1 %), а най-ниският е отчетен в Германия (13,4 %). Най-висок дял на лицата на възраст 65 или повече години в общото население е отчетен в Италия (22,3 %), Гърция (21,5 %) и Германия (21,2 %), а най-нисък — в Ирландия (13,5 %).

Таблица 1: Структура на населението според основните възрастови групи, 2007 г. и 2017 г.
(% от общото население)
Източник: Евростат (demo_pjanind)

Структурата на населението на държавите от ЕАСТ и държавите кандидатки е подобна на наблюдаваната като цяло в ЕС, като основните изключения са Турция и Исландия (в които структурата на населението е сходна с тази на Ирландия): в тези две държави делът на най-младата възрастова група е висок (съответно 23,7 %, и 19,7 %), а лицата на възраст 65 и повече години имат сравнително малък дял в общото население (съответно 8,3 % и 14,0 %). Албания и бившата югославска република Македония имат относително нисък дял на хората на възраст 65 и повече години (съответно 13,1 % и 13,3 %). Независимо от това тенденцията на застаряване на населението се наблюдава и в тези държави.

Фигура 1: Увеличение на дела на населението на възраст 65 или повече години в периода 2007—2016 г.
(процентни пункта)
Източник: Евростат (demo_pjanind)

Средната възраст е най-висока в Германия и Италия

Средната възраст на населението на ЕС-28 е 42,8 години на 1 януари 2017 г. (вж. фигура 2). Това означава, че половината от населението на ЕС-28 е по-възрастно от 42,8 години, а другата половина — по-младо. Средната възраст в държавите — членки на ЕС, варира между 36,9 години в Ирландия и 45,9 години в Германия и Италия, което потвърждава структурите на сравнително по-младото и относително по-старото население във всяка от тези три държави членки. Средната възраст, регистрирана в Исландия (36,3 години), както и в Албания (35,6 години) и Турция (31,4 години) през 2017 г., е била по-ниска, отколкото в която и да е от държавите — членки на ЕС. В Албания впоследствие е отбелязано най-голямото увеличение на средната възраст през последните 10 години: тя се е повишила с 23,2 % (или 6,7 години, от 28,9 години през 2007 г. на 35,6 през 2017 г.).

Фигура 2: Средна възраст на населението, 2007—2017 г.
(години)
Източник: Евростат (demo_pjanind)

Средната възраст в ЕС-28 се е увеличила с 4,2 години (средно с 0,3 години годишно) между 2002 и 2017 г., нараствайки от 38,6 години на 42,8 години (вж. фигура 3). Между 2007 и 2017 г. средната възраст се е увеличила във всички държави — членки на ЕС, като нарастването е с 4,0 или повече години в Румъния, Португалия, Гърция, Испания и Литва. (вж. Фигура 2).

Фигура 3: Средна възраст на населението, ЕС-28, 2002—2017 г.
(години)
Източник: Евростат (demo_pjanind)

На всяко лице на възраст 65 или повече години се падат малко над три лица в трудоспособна възраст

Могат да се използват коефициенти на възрастова зависимост за проучване на нивото на подкрепа, което населението в трудоспособна възраст предоставя на по-младите и/или по-възрастните лица; тези коефициенти се изразяват в относителния размер на по-младото и/или по-възрастното население спрямо населението в трудоспособна възраст. Коефициентът на възрастова зависимост относно старшите възрасти за ЕС-28 е 29,9 % на 1 януари 2017 г. (вж. таблица 2); така на малко повече от три лица в трудоспособна възраст се пада едно лице на възраст 65 или повече години. Коефициентът на възрастова зависимост относно старшите възрасти варира в държавите — членки на ЕС, от нисък 20,5 % в Люксембург и 20,7 % в Ирландия, до висок — 34,8 % в Италия, 33,6 % в Гърция и 33,2 % във Финландия, което съответства на приблизително три лица в трудоспособна възраст на всяко лице на възраст 65 или повече години.

Таблица 2: Показатели за възрастовата структура на населението, 1 януари 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (demo_pjanind)

При обединяването на коефициентите на възрастова зависимост при младите хора и при старшите възрасти се получава общият коефициент на възрастова зависимост (изчислен като коефициент на зависимите хора, млади и стари, спрямо населението, което се счита, че е в трудоспособна възраст, с други думи между 15 и 64 години), и този коефициент през 2017 г. е 53,9 % в ЕС-28, което показва, че са налице приблизително две лица в трудоспособна възраст за всяко зависимо лице. През 2016 г. най-ниският общ коефициент на възрастова зависимост сред държавите — членки на ЕС, е наблюдаван в Словакия (43,8 %), а най-високият — във Франция (60,0 %).

Като цяло се наблюдава тенденция на увеличаване на коефициента на възрастова зависимост относно старшите възрасти и на общия коефициент на зависимост в ЕС-28. Коефициентът на възрастова зависимост относно старшите възрасти е нараснал с 4,7 процентни пункта (или с 18,7 % спрямо предишната си стойност) през последното десетилетие (от 25,2 % през 2007 г. на 29,9 % през 2017 г.), докато общият коефициент на зависимост е нараснал с 5 процентни пункта (или 10,2 % спрямо предишната си стойност) през същия период (от 48,9 % през 2007 г. на 53,9 % през 2017 г.).

Минали и бъдещи тенденции на застаряване на населението в ЕС

Застаряването на населението е дългосрочна тенденция, започнала преди няколко десетилетия в Европа. Тя е видима при трансформациите на възрастовата структура на населението и се изразява в нарастващ дял на възрастните хора, съчетан с намаляващ дял на хората в трудоспособна възраст в общото население.

Пирамидите на населението (вж. фигури 4 и 5) показват разпределението на населението по пол и петгодишни възрастови групи. Всеки стълб отговаря на дела на съответния пол и възрастова група в общото население (общо мъже и жени). Към 1 януари 2017 г. пирамидата на населението в ЕС-28 е тясна в дъното и прилича по-скоро на ромбоид поради групите на хората, родени по време на „бейби бума“, дължащи се на високите нива на раждаемост в няколко европейски държави в средата на 60-те години на XX в. (известни като „бейби бум“). Хората, родени по време на „бейби бума“, продължават да съставляват голяма част от населението в трудоспособна възраст. Първата от тези големи групи, родени в рамките на период от 20—30 години, вече достига пенсионна възраст, както се вижда от сравнението с пирамидата на населението от 2002 г. Разширението в резултат на „бейби бума“ се движи нагоре в пирамидата на населението, поради което долната част на населението в трудоспособна възраст и основата остават по-тесни — както е видно на фигура 4.

Фигура 4: Пирамиди на населението, ЕС-28, 2002 г. и 2017 г.
(% от общото население)
Източник: Евростат (demo_pjangroup)

Делът на населението на възраст 65 и повече години се увеличава във всички държави—- членки на ЕС, държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и държави кандидатки. Увеличението през последното десетилетие варира от 4,9 процентни пункта в Малта и 4,4 процентни пункта във Финландия до 1,4 процентни пункта в Белгия и Германия, и 0,1 процентни пункта в Люксембург. През последното десетилетие (2007—2017 г.) се наблюдава увеличение от 2,4 процентни пункта за ЕС-28 като цяло (вж. фигура 1). От друга страна делът на населението на възраст под 15 години в населението на ЕС-28 намалява с 0,3 процентни пункта.

Нарастването на относителния дял на по-възрастните хора може да се обясни с увеличаването на дълголетието, което се наблюдава от няколко десетилетия поради нарастването на средната продължителност на живота (вж. статистика за смъртността и средната продължителност на живота); това развитие често се нарича „стареене на върха“ на пирамидата на населението.

От друга страна, постоянно ниските нива на раждаемостта в продължение на много години са допринесли за застаряването на населението, като по-малкият брой раждания води до намаляване на дела на младите хора в общото население (вж. статистика за раждаемостта). Този процес е известен като „стареене на дъното“ на пирамидата на населението и може да се наблюдава в стесняването на основата на пирамидите на населението на ЕС-28 между 2002 и 2017 г.

Най-новите прогнози (EUROPOP2015) на Евростат за населението, които обхващат периода от 2015 г. до 2080 г., са изготвени в опит да се установят бъдещите тенденции на застаряване на населението. Според прогнозите на EUROPOP2015 се очаква населението на ЕС-28 да достигне пик от 528,6 млн. около 2050 г. и след това да започне постепенно да намалява до 518,8 млн. до 2080 г.

Сравнението на възрастовите пирамиди за 2017 г. и 2080 г. (вж. фигура 5) показва, че се очаква населението на ЕС-28 да продължи да застарява. През следващите десетилетия големият брой хора, родени по време на „бейби бума“, ще доведе до увеличаване на броя на възрастните хора. До 2080 г. обаче пирамидата ще придобие по-скоро формата на блок със значително стеснение в средата на пирамидата (във възрастовата група около 45—54 години).

Фигура 5: Пирамиди на населението, ЕС-28, 2017 г. и 2080 г.
(% от общото население)
Източник: Евростат (demo_pjangroup) и (proj_15npms)


Друг аспект на застаряването на населението е прогресивното остаряване на по-възрастното население, като относителният дял на много старите хора се увеличава с по-бързи темпове, отколкото който и да е друг възрастов сегмент на населението на ЕС. Делът на лицата на възраст 80 или повече години в населението на ЕС-28 се очаква да нарасне повече от два пъти между 2017 и 2080 г. — от 5,4 % на 12,7 % (вж. фигура 6).

Фигура 6: Структура на населението според основните възрастови групи, ЕС-28, 2017—2080 г.
(% от общото население)
Източник: Евростат (demo_pjangroup) и (proj_15ndbims)

През периода от 2017 г. до 2080 г. се очаква делът на населението в трудоспособна възраст да спада постоянно до 2050 г., преди да се стабилизира до известна степен, докато по-възрастните хора вероятно ще представляват все по-голям дял от общото население: хората на възраст 65 или повече години ще съставляват 29,1 % от населението на ЕС-28 до 2080 г. спрямо 19,4 % през 2017 г. В резултат на движението на населението между възрастовите групи коефициентът на възрастова зависимост при старшите възрасти в ЕС-28 се очаква почти да се удвои от 29,9 % през 2017 г. на 52,3 % до 2080 г. (вж. фигура 7). Общият коефициент на възрастова зависимост се очаква да се повиши от 53,9 % през 2017 г. на 79,7 % до 2080 г.

Фигура 7: Прогнозиран коефициент на възрастова зависимост (старши възрасти), ЕС-28, 2017—2080 г.
(%)
Източник: Евростат (demo_pjanind) и (proj_15ndbims)

Изходни данни за таблиците и графиките

Източници на данни

Евростат събира данни от държавите — членки на ЕС, и от други държави, участващи в събирането на демографски данни по отношение на населението, от 1 януари всяка година. Препоръчителното определение е „обичайно пребиваващо население“ и представлява броят на жителите на дадена област към 1 януари от въпросната година (или в някои случаи към 31 декември предходната година). В съответствие с международните препоръки на Организацията на обединените нации определянето на „обичайно местопребиваване“ се основава на 12-месечен референтен период, с други думи включените в него лица следва да са живели на обичайното си местопребиваване за непрекъснат период от най-малко 12 месеца преди референтната дата или да са пристигнали на обичайното си местопребиваване през 12-те месеца преди референтната дата с намерението да останат там най-малко една година. Държавите обаче могат да докладват на Евростат данни за населението въз основа на данните от последното преброяване, коригирани с компонентите на промяната на населението, които са изготвени след последното преброяване, или с данните за населението, които се основават на регистрираното/законно пребиваващото население.

През 2011 г. е проведено преброяване на населението и на жилищния фонд във всички държави — членки на ЕС, държавите от ЕАСТ и държавите кандидатки за членство в ЕС. Обичайната практика е държавите да преразглеждат годишните си оценки на населението, след като бъдат налице резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд. Прогнозите за населението, които се основават се на резултатите от преброяването, могат да доведат до прекъсвания в сериите за размера и структурата на населението.

Евростат предоставя информация за широк спектър от демографски данни. Данните за населението включват разбивка по няколко характеристики, като например възраст, пол, семейно положение и образование.

Евростат изготвя прогнози за населението на национално равнище на всеки три години. Тези прогнози представляват сценарии, които имат за цел да предоставят информация за вероятния размер и възрастова структура на населението в бъдеще въз основа на предположения за бъдещи тенденции в раждаемостта, средната продължителност на живота и миграцията; последната изготвена прогноза е EUROPOP2015.

Контекст

Прогнозите на Евростат за населението се използват от Европейската комисия за анализ на вероятното въздействие на застаряването на населението върху публичните разходи. Увеличените социални разходи, които са свързани със застаряването на населението и са под формата на пенсии, здравеопазване и институционални или частни (здравни) грижи, вероятно ще доведат до по-голяма тежест за населението в трудоспособна възраст.

В редица важни политики, особено в социалната и икономическата сфера, се използват демографски данни за планиране на действия и програми за мониторинг и оценка — например застаряването на населението и вероятните последици от това за устойчивостта на публичните финанси и социалното подпомагане или икономическото и социалното въздействие на демографските промени.

Direct access to

Other articles
Tables
Database
Dedicated section
Publications
Methodology
Visualisations






who are we and how do we live”] — издание от 2015 г. (на английски)


EUROPOP2015 — Прогнози за населението на национално равнище [„Population projections at national level“] (proj_15n) (на английски)