Archive:Национални сметки и БВП

Данни, извлечени през август 2020 г.

Планирана актуализация на страницата: ноември 2021 г.

Highlights

През 2019 г. за шеста поредна година се отчита нарастване на БВП в ЕС-27; нарастването на БВП в еврозоната също така е шесто поред.

Разнопосочни тенденции при структурните промени в ЕС-27 през последните 10 години: спад на дела на строителството и на финансовите и застрахователните дейности в общата добавена стойност, ръст на дела на бизнес услугите.

През 2019 г. за шеста поредна година икономиката на ЕС-27 отчита ръст на инвестициите.

Растеж на реалния БВП, 2009—2019 г.

Националните сметки са източник за редица добре известни икономически показатели, които са разгледани в настоящата статия. Брутният вътрешен продукт (БВП) е най-често използваният измерител на мащаба на икономиката, докато производните от него показатели, като например БВП на човек от населението — в евро или коригиран с оглед на разликите в равнищата на цените (изразен в стандарти на покупателната способност, СПС) — намират широко приложение за сравняване на жизненото равнище или за наблюдение на икономическата конвергенция или икономическите различия в рамките на Европейския съюз (ЕС).

Освен това развитието на отделните компоненти на БВП и свързаните с тях показатели, като например показателите за икономическите резултати, вноса и износа,вътрешното (частно и публично) потребление или инвестициите, както и данните за разпределението на дохода и спестяванията, могат да дадат ценна информация за основните движещи сили на икономическата дейност и да послужат за основа за разработването, наблюдението и оценката на конкретни политики на ЕС.

Тази статия се публикува ежегодно с годишни данни. Настоящото издание от 2020 г. описва ситуацията само до 2019 г. Поради това първите констатации за евентуални последици, свързани с COVID-19, ще могат да бъдат направени едва в изданието на статията през 2021 г., а пълният мащаб на кризата ще се разкрие едва в по-нататъшните издания.

Full article

Развитие на БВП в ЕС-27: нарастване от 2014 г. насам

Световната финансова и икономическа криза доведе до тежка рецесия в ЕС-27 през 2009 г. (вж. фигура 1), последвана от възстановяване през 2010 г. Кризата започна в Япония и Съединените щати, като още през 2008 г. бяха отчетени отрицателни годишни темпове на изменение на БВП (в реално изражение), които допълнително спаднаха през 2009 г., преди отново да се покачат през 2010 г. За сравнение, икономическите резултати на Китай (включително Хонконг) продължиха да нарастват с бърз темп по време на кризата (с близо 10 % всяка година), показаха известно забавяне през последващите години, но останаха на значително по-високи равнища от тези на всички останали икономики, както е показано на фиг. 1.

Кризата беше усетена в ЕС-27 още през 2008 г., когато беше налице значително свиване на темпа на нарастване на БВП, последвано от спад на реалния БВП с 4,3 % през 2009 г. С възстановяването в ЕС-27 индексът на физическия обем на БВП (на базата на верижно съставени обеми) нарасна с 2,2 % през 2010 г. и с 1,8 % през 2011 г. Впоследствие БВП се сви с 0,7 % през 2012 г., а изменението през 2013 г. беше пренебрежимо малко, преди да бъде отчетен положителен темп на изменение през 2014 г. (1,6 %). От 2015 г. до 2018 г. растежът е относително стабилен — между 2,0 % и 2,8 % всяка година. През 2019 г. растежът се забави, а ЕС-27 отчете реален ръст на БВП от 1,5 %.

В еврозоната (ЕЗ-19) съответните темпове на изменение са сходни с отчетените в ЕС-27: свиването през 2009 г. и 2012 г. е по-изразено (-4,5 % и -0,9 %), отколкото в ЕС-27, а свиването през 2012 г. се запазва и през 2013 г. (-0,2 ), докато през 2013 г. в ЕС-27 няма промяна. Макар че в еврозоната се отчита растеж за всяка година, в която се отчита растеж в ЕС-27, темпът на растеж в еврозоната обичайно е с 0,1 или 0,2 процентни пункта по-нисък. По този начин растежът на реалния БВП през периода 2009—2019 г. в еврозоната е до известна степен по-слаб от този в ЕС-27 като цяло.

Фигура 1: Темп на изменение на реалния БВП, 2009—2019 г.
(изменение в % спрямо предишната година)
Източник: Евростат (naida_10_gdp)

Растежът на реалния БВП варира значително в рамките на ЕС както във времето, така и между отделните държави (вж. таблица 1). След като отбеляза спад във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Полша през 2009 г., икономическият растеж се възобнови в 23 държави членки през 2010 г., а през 2011 г. също беше отчетен растеж в 23 държави членки. През 2012 г. обаче тази тенденция се промени, тъй като малко повече от половината от държавите членки (14) отчетоха икономически растеж, като същевременно беше налице спад в производството в останалите държави членки. След това повечето държави членки отново отчетоха растеж, а броят на държавите с положителен темп на изменение достигна 16 през 2013 г., след което нарасна до 23 през 2014 г. и 26 през 2015 и 2016 г. Всички 27 държави членки отчетоха положителен темп на изменение през 2017 г. (за първи път от 2007 г.) и отново през 2018 г. и 2019 г. Единствената държава членка с отрицателен темп на изменение през 2015 г. и 2016 г. е Гърция, която отчита спад съответно с 0,4 % и 0,2 % след ръст от 0,7 % през 2014 г. и влошаване на икономическите резултати през пет поредни години в периода 2009—2013 г.

Таблица 1: Темп на изменение на реалния БВП, 2009—2019 г.
Източник: Евростат (naida_10_gdp)

Най-високи годишни темпове на растеж на реалния БВП през 2019 г. са отчетени в Ирландия (5,6 %), Унгария (4,9 %) и Малта (4,7 %), а най-ниски темпове на изменение са отчетени в Германия (0,6 %) и Италия (0,3 %).

Среден годишен темп на растеж на БВП от 1,6 % през последните десет години в ЕС-27 и 1,4 % в еврозоната

През периода, посочен в таблица 1, в Полша постоянно се отчитат положителни темпове на изменение, както и в Албания, Косово* (данни за периода 2009—2018 г.) и Китай (данни за периода 2009—2018 г.) сред държавите извън ЕС, показани в таблицата. През 2019 г. в Белгия, България, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Франция, Литва, Малта и Словакия за десети пореден път се отчита положителен годишен темп на изменение; подобни са данните и от Обединеното кралство, Норвегия, Швейцария и Съединените щати, а през 2018 г. в Турция се отчита положителен годишен темп на изменение за девети пореден път.

Ако се анализира развитието на общите резултати на икономките на държавите — членки на ЕС, за изминалото десетилетие, е видно, че резултатите са се влошили в резултат на световната финансова и икономическа криза. Средният годишен темп на растеж в ЕС-27 и еврозоната (ЕЗ-19) между 2009 и 2019 г. е съответно 1,6 % и 1,4 % (вж. таблица 1). Измерено по този начин, най-висок ръст измежду държавите членки е отчетен в Ирландия (среден годишен ръст от 6,0 %, което включва и изключителен ръст през 2015 г., отразяващ дейностите на многонационалните предприятия), следвана от Малта (5,7 %), Естония (3,7 %), Полша (3,6 %) и Литва (3,5 %; следва да се отбележи, че има прекъсване в динамичния ред). От друга страна, средният годишен ръст в Португалия и Италия е под 1,0 %, а цялостното развитие на реалния БВП през периода 2009—2019 г. в Гърция е отрицателно.

Сравненията между държавите често се правят с помощта на стандарти на покупателната способност (СПС), които представляват коригирани стойности, така че да бъдат отчетени разликите в ценовите равнища в отделните държави. Следва да се има предвид, че данните, показани на фигури 2 и 3 и в таблица 2, са по текущи цени и не следва да се използват за изчисляване на темповете на изменение във времето поради колебанията в инфлацията и валутния курс.

През 2019 г. БВП в ЕС-27, изразен в СПС, достига 13,9 трилиона (13 900 милиарда) в СПС, като се има предвид, че за ЕС-27 един СПС се равнява на едно евро. По този начин БВП на ЕС-27, изразен в СПС, остава по-нисък от този на Съединените щати през всяка година в периода 2009—2019 г. (както е показано на фигура 2; следва обаче да се има предвид, че данните в СПС са предназначени за сравнения между държавите, а не за сравнения във времето, тъй като поради методологически съображения те не могат да се смятат за динамични редове). Интересно е да се отбележи, че в исторически план Китай е имал по-слаби икономически резултати в сравнение с ЕС-27 или САЩ, но тази ситуация се е променила с бързата трансформация и продължаващия ръст на китайската икономика. През 2013 г. БВП на Китай, изразен в СПС, за първи път е по-висок от отчетения в ЕС-27. През 2016 г. БВП на Китай, изразен в СПС, се изравни с отчетения в Съединените щати, а през 2017 г. достигна равнище, по-високо от регистрираното в САЩ (ситуация, която се запазва и до момента).

Фигура 2: БВП по текущи пазарни цени, 2009—2019 г.
(в милиарди СПС)
Източник: Евростат (prc_ppp_ind)

През 2019 г. делът на Германия в БВП на ЕС-27, изразен в СПС, възлиза на повече от една пета.

През 2019 г. делът на държавите от еврозоната в БВП на ЕС-27 възлиза на 81,1 % (при измерване в СПС), което представлява спад в сравнение с отчетените 83,2 % през 2009 г. През 2019 г. сборът от четирите най-големи икономики на ЕС-27 (Германия, Франция, Италия и Испания) възлиза на малко над три пети (60,7 %) от БВП на ЕС-27, което е с 2,0 процентни пункта по-ниско от дела им едно десетилетие по-рано (през 2009 г.). През 2019 г. Германия самостоятелно представлява 22,4 % от БВП на ЕС-27, което е нарастване спрямо отчетените 21,5 % през 2009 г. Делът на всяка от другите три най-големи държави членки бележи спад между 2009 г. и 2019 г. — спад с 1,8 процентни пункта в Италия, 1,0 процентен пункт в Испания и 0,1 процентни пункта във Франция.

През 2019 г. БВП на човек от населението в ЕС-27 e средно 31 100 евро

За оценка на жизненото равнище е обичайно да се използва показателят БВП на човек от населението, който представлява БВП, коригиран спрямо мащаба на икономиката от гледна точка на населението: населението на ЕС-27 през 2019 г. е 448 милиона души. През 2019 г. средният БВП на човек от населението за ЕС-27 (по текущи цени) е 31,1 хил. евро. Стойностите, изразени в СПС, са коригирани спрямо разликите в ценовите равнища в отделните държави. Относителната позиция на отделните държави може да бъде изразена чрез сравнение със средната стойност за ЕС-27, която се приема за равна на 100 (вж. дясната половина на таблица 2). Измерена по този начин, най-високата стойност сред държавите членки от ЕС-27 е отчетена в Люксембург, където БВП на човек от населението, изразен в СПС, е около 2,6 пъти по-голям от средната стойност за ЕС-27 през 2019 г. (което отчасти се дължи на въздействието на трансграничните работници от Белгия, Франция и Германия). От друга страна, БВП на човек от населението, изразен в СПС, в България е малко повече от половината от средната стойност за ЕС-27.

Таблица 2: БВП по текущи пазарни цени, 2009 г. и 2017—2019 г.
Източник: Евростат (prc_ppp_ind)

Развитието на данните в СПС през изминалото десетилетие показва, че е налице известно сближаване в жизнения стандарт. Повечето държави членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. или 2013 г., се преместиха от позиция малко под средната стойност за ЕС-27 през 2009 г. до позиция, по-близка до средната стойност за ЕС-27 през 2019 г., въпреки някои спънки по време на световната финансова и икономическа криза — вж. фигура 3. Кипър представлява изключение, тъй като той преминава от позиция над средната стойност за ЕС-27 (106 % от средната стойност за ЕС-27 през 2009 г.) до позиция под нея (89 %). Измежду държавите членки, които членуват от по-дълго в ЕС, Италия и Испания също преминават от позиция над средната стойност за ЕС-27 до позиция под нея. Позицията на Гърция и Португалия под средната стойност за ЕС-27 се понижава допълнително. Позицията на Дания, Германия и Люксембург над средната стойност за ЕС-27 се повишава допълнително, както и най-забележимо тази на Ирландия. Останалите държави членки от ЕС-15 — Австрия, Белгия, Франция, Швеция, Финландия и Нидерландия — преминават от позиция над средното равнище за ЕС-27 през 2009 г. към позиция по-близо до (но все още над) средното равнище за ЕС-27 през 2019 г.

Фигура 3: БВП на човек от населението по текущи пазарни цени, 2009 г. и 2019 г.
(EС-27 = 100; въз основа на СПС на човек от населението)
Източник: Евростат (prc_ppp_ind)

Брутна добавена стойност в ЕС-27 по икономически дейности

Близо три четвърти от общата добавена стойност в ЕС-27 през 2019 г. е генерирана от сектора на услугите

По отношение на БВП от гледна точка на производството в таблица 3 е направен преглед на относителния дял на 10 икономически дейности (както са определени в NACE Rev. 2) от гледна точка на техния дял в общата брутна добавена стойност по текущи базисни цени.

Между 2009 и 2019 г. делът на промишлеността в добавената стойност на ЕС-27 се увеличава с 0,7 процентни пункта, достигайки 19,7 %, като по този начин изпреварва този на търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството като най-голям от тези 10 дейности; делът на търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството в общата брутна добавена стойност е идентичен през 2009 и 2019 г. — 19,3 %. Най-голямото увеличение през този период, с 1,1 процентни пункта от 10,2 % на 11,3 %, е отчетено при професионалните, научните, техническите, административните и спомагателните дейности — наричани по-нататък бизнес услуги — което ги нарежда на четвърто място по дял на дейността, като изпреварват операциите с недвижими имоти. Единствените други дейности, при които се отчита увеличен дял, са създаването и разпространението на информация и творчески продукти и далекосъобщенията (увеличение с 0,3 процентни пункта на 5,0 %) и селското, горското и рибното стопанство (увеличение с 0,1 процентни пункта на 1,8 %).

На трето място по дял на дейността през 2019 г. (измерен като брутна добавена стойност) са публичната администрация, отбраната, образованието, хуманното здравеопазване и социалната работа, чийто дял се понижава с 0,6 процентни пункта, достигайки 18,7 % през 2019 г. Другите дейности, при които е отчетен подобен по големина спад в дела на производството, са строителството (спад с 0,6 процентни пункта на 5,6 %) и финансовите и застрахователните дейности (спад с 0,7 процентни пункта на 4,5 %). При останалите две дейности се отчита по-малък спад в дела на производството: делът на операциите с недвижими имоти спада с 0,1 процентни пункта на 10,8 % и така се премества от четвърто на пето място по дял на дейността; на второ място по най-малък дял (преди селското, горското и рибното стопанство) са културата, спорта и развлеченията и други услуги, чийто дял спада с 0,3 процентни пункта на 3,3 %.

Таблица 3: Брутна добавена стойност по текущи базисни цени, 2009 г. и 2019 г.
(% дял от брутната добавена стойност)
Източник: Евростат (nama_10_a10)

През 2019 г. делът на услугите е 72,9 % от общата брутна добавена стойност в ЕС-27 в сравнение със 73,2 % през 2009 г. Относителният дял на услугите е особено голям в Люксембург, Малта, Кипър, Франция, Гърция, Нидерландия, Белгия и Португалия, където те представляват поне три четвърти от общата добавена стойност. В Ирландия, Чехия, Румъния, Полша, Словакия, Словения и Унгария, всяка от които отчита относително висок дял на промишлеността, обаче делът на услугите е между 61 % и 66 %.

Разнопосочни тенденции при икономическите дейности през последните 10 години

Структурната промяна е резултат, поне отчасти, от технологичните промени, динамиката на относителните цени, възлагането на дейности на външни изпълнители и глобализацията, което често води до изместването на производствени дейности и някои услуги (тези, които могат да бъдат осигурени дистанционно, например онлайн или чрез кол центрове) към региони с по-евтина работна ръка, както в рамките на ЕС-27, така и извън него. Също така няколко икономически дейности бяха засегнати особено силно от световната финансова и икономическа криза и последиците от нея, но за повечето дейности основното въздействие от кризата е отчетено между 2007 г. и 2009 г., т.е. преди динамичните редове, показани на фигури 4 и 5.

Между 2009 и 2014 г. обемът на производството на селското, горското и рибното стопанство в ЕС-27 отбелязва колебания, като темповете на изменение варират от -4,7 % до 5,4 %. След това измененията са по-умерени, със спад от 0,7 % и 1,1 % през 2015 и 2016 г., следвани от три относително малки увеличения (0,4 %—1,3 %) между 2017 и 2019 г. Като цяло през 2019 г. обемът на производството е с 5,0 % по-голям в сравнение с 2009 г. Промишленото производство в ЕС-27 се увеличава с 11,9 % между 2009 и 2011 г. с възстановяването от кризата, но се понижава с 2,3 % между 2011 и 2013 г. Впоследствие промишленото производство нараства с относително бързи темпове през следващите четири години (с годишен ръст между 2,4 % и 3,3 %) и с по-умерен темп (1,9 %) през 2018 г., преди да отчете свиване с 0,5 % през 2019 г. През 2019 г. обемът на промишленото производство е с 24,5 % по-голям в сравнение с 2009 г. Секторът на строителството отчита най-сериозно и продължително свиване след кризата, като обемът на производството му в ЕС-27 спада с 14,9 % между 2009 и 2013 г. (след като вече е претърпял спад през 2008 и 2009 г.), намалявайки през всяка изминала година от периода. Това означава, че нарастването с 1,6 %, отчетено през 2015 г. в сектора на строителството (след като не е отчетено изменение през 2014 г.), е първият годишен ръст от осем години насам, като е последван от нарастване с между 1,3 % и 3,8 % в периода до 2019 г. Въпреки този неотдавнашен период на устойчив растеж, през 2019 г. обемът на производството в сектора на строителството е с 3,4 % по-нисък в сравнение с 2009 г. (а оттам и значително по-нисък, отколкото преди началото на кризата).

Две дейности, свързани с услуги — създаването и разпространението на информация и творчески продукти и далекосъобщенията, както и операциите с недвижими имоти — отчитат положителни годишни темпове на изменение всяка година в периода 2009—2019 г. Подобна ситуация се наблюдава и при бизнес услугите, с изключение на умерен спад от 0,2 % през 2012 г., при публичната администрация, отбраната, образованието, хуманното здравеопазване и социалната работа, с изключение на липса на промяна през 2012 г. и лек спад от 0,1 % през 2013 г., както и при търговията, транспорта и хотелиерството и ресторантьорството, с изключение на спад от 0,5 % през 2013 г. Измежду тези сектори най-бърз цялостен растеж в периода 2009—2019 г. се отчита при създаването и разпространението на информация и творчески продукти и далекосъобщенията, като през 2019 г. обемът на производството е с 48,9 % по-висок в сравнение с 2009 г.; най-бавният растеж се наблюдава при публичната администрация, отбраната, образованието, хуманното здравеопазване и социалната работа (цялостно увеличение с 9,5 %). И при двете оставащи дейности, свързани с услуги — финансовите и застрахователните дейности и културата, спорта и развлеченията и други услуги — се отчитат три години със спад в обема на производството между 2009 и 2019 г. и относително умерен цялостен растеж от съответно 5,4 % и 4,8 %.

През 2019 г. всички дейности в ЕС-27 отчитат ръст на брутната добавена стойност в сравнение с 2018 г., с изключение на промишлеността. Най-голям е този ръст при създаването и разпространението на информация и творчески продукти и далекосъобщенията (3,9 %), както и строителството (3,4 %). Обемът на промишленото производство спада с 0,5 %, а най-малък ръст сред другите дейности се отчита при селското, горското и рибното стопанство (0,4 %).

Фигура 4: Изменения в реалната брутна добавена стойност, ЕС-27, 2009—2019 г.
(2010 г. = 100)
Източник: Евростат (nama_10_a10)

Фигура 5: Изменения в реалната брутна добавена стойност, ЕС-27, 2009—2019 г.
(2010 г. = 100)
Източник: Евростат (nama_10_a10)

Производителност на труда

За да се елиминира ефектът от инфлацията, производителността на труда на заето лице може да се изчисли, като се използват данни, коригирани с оглед промените в цените. Анализът на производителността на труда на едно заето лице в реално изражение (на база на верижно съставените обеми) през десетгодишния период 2009—2019 г. показва ръст при повечето икономически дейности в ЕС-27, като най-голямо е увеличението на производителността в селското, горското и рибното стопанство (с общо 30,1 %), промишлеността (24,3 %) и създаването и разпространението на информация и творчески продукти и далекосъобщенията (22,8 %) — вж. фигура 6. Следва да се отбележи, че точното сравнение на нивата на производителност на труда между дейностите може да се анализира само за референтната 2010 г. поради невъзможност за сумиране на верижно съставените обеми.

Фигура 6: Реална производителност на труда, ЕС-27, 2009, 2014 и 2019 г.
(хил. евро на заето лице)
Източник: Евростат (nama_10_a10) и (nama_10_a10e)

В таблица 4 са представени допълнителни данни за динамиката на реалната производителност на труда, измерена или за едно заето лице, или за един отработен човекочас. Между 2009 и 2019 г. производителността на труда на заето лице се увеличава в реално изражение в почти всички държави членки от ЕС-27, като е отбелязан спад в Гърция (няма налични данни за Малта). По аналогичен начин, през същия период производителността на труда за отработен час също се увеличава във всички държави членки от ЕС-27 с изключение на Гърция (и в този случай няма налични данни за Малта). Ако не се вземат предвид държавите членки с прекъсване в динамичните редове (вж. таблица 4), най-големите увеличения (в процентно изражение) и при двата измерителя на реалната производителност на труда са отчетени в Румъния, България, Естония и Латвия, а най-малките (с изключение на Гърция) — в Люксембург и Италия.

Таблица 4: Реална производителност на труда, 2009, 2014 и 2019 г.
Източник: Евростат (nama_10_gdp) и (nama_10_a10_e)

Разходи за потребление

Ако динамиката на компонентите на БВП се анализира от гледна точка на разходите, може да се отбележи, че разходите за крайно потребление в ЕС-27 са нараснали с 10,8 % в обемно изражение между 2009 и 2019 г. (вж. фигура 7), въпреки леките спадове през 2012 и 2013 г. Разходите за крайно потребление на сектор „Държавно управление“ се увеличават с малко по-бавен темп, като нарастването им между 2009 и 2019 г. е с 10,0 %. През същия период бруто капиталообразуването е относително нестабилно: между 2009 и 2011 г. то се увеличава с 8,2 %, между 2011 и 2013 г. спада с почти същия процент (8,1 %), преди да бъде отчетена тенденция към покачване до 2019 г., като между 2013 и 2019 г. нараства с 26,9 %. Нарастването на износа надвишава нарастването на вноса между 2009 и 2013 г., както и през 2017 г., докато вносът нараства по-бързо през пет от шестте години в периода 2014—2019 г. През периода 2009—2019 г. износът нараства общо с 61,0 %, а вносът — с 55,3 %.

Фигура 7: Изменения в реалните разходи за потребление, бруто капиталообразуването, износа и вноса, ЕС-27, 2009—2019 г.
(2010 г.= 100)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

След като през 2009 г. регистрират спад в ЕС-27, разходите за потребление на домакинствата и нестопанските институции, обслужващи домакинства (НСИОД), възстановяват равнището си през 2010 г. (с ръст от 0,9 % в обемно изражение) и 2011 г. (0,3 %), преди отново да отбележат спад през 2012 г. (спад с 0,9 %) и 2013 г. (спад с 0,5 %). След това тези разходи нарастват в продължение на шест последователни години първоначално от 1,1 % на 2,2 %, преди да забавят темпа до 1,6 % през 2019 г.

През 2010 г. темпът на нарастване на разходите на сектор „Държавно управление“ в ЕС-27 в обемно изражение е по-бавен, като този темп на изменение остава сравнително стабилен (в диапазона между -0,2 % и 0,4 %) през периода 2011—2013 г., преди отново да отбележи сравнително по-отчетливо увеличение (между 1,0 % и 2,0 %) от 2014 до 2019 г.

Инвестиции

Въпреки отбелязаното през 2011 г. (2,0 %) нарастване в ЕС-27, бруто образуването на основен капитал не се възстанови напълно от резкия спад през 2009 г. (-11,3 %) и се върна към отрицателен темп на изменение през 2012 и 2013 г. Бруто образуването на основен капитал в ЕС-27 обаче нарасна през периода 2014—2019 г. с между от 2,1 % до 5,6 % всяка година.

Фигура 8: Реален годишен темп на изменение на разходните компоненти на БВП, ЕС-27, 2009—2019 г.
(%)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

През 2019 г. делът на разходите за потребление на домакинствата и нестопанските институции, обслужващи домакинства, по текущи цени е в размер на 53,2 % от БВП на ЕС-27, докато делът на бруто капиталообразуването e 22,5 %, делът на разходите на сектор „Държавно управление“ е 20,6 %, а на външнотърговското салдо на стоки и услуги — 3,8 % (вж. фигура 9).

Фигура 9: Разходни компоненти на БВП по текущи пазарни цени, ЕС-27, 2019 г.
(% дял от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp), (tec00009), (tec00010), (tec00011) и (tec00110)

Сред държавите членки от ЕС-27 са налице значителни разлики в интензитета на инвестициите (вж. фигура 10), което вероятно отчасти отразява различните етапи в икономическото им развитие, както и динамиката на растежа през последните години. През 2019 г. делът на бруто образуването на основен капитал (по текущи цени) от БВП възлиза на 22,1 % в ЕС-27 и е почти същият (22,0 %) в еврозоната. Този дял категорично е най-висок в Ирландия (45,6 %), като Унгария (28,6 %), Чехия (26,2 %) и Естония (26,1 %) също отчитат дялове над 25,0 %. Категорично най-ниският дял е отчетен в Гърция (11,4 %).

Фигура 10: Бруто образуване на основен капитал по текущи пазарни цени, 2019 г.
(% дял от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Източник на по-голямата част от инвестициите в ЕС-27 е частният сектор, както може да се види в таблица 5: през 2019 г. инвестициите на предприятията и домакинствата представляват 19,4 % от БВП на ЕС-27, а инвестициите на публичния сектор — 3,0 %. Съотнесено към БВП, в Унгария и Кипър (и в двете държави са отчетени 5,8 %; данни за 2018 г.) съотношението на инвестициите на публичния сектор спрямо БВП е най-високо, докато инвестициите от страна на бизнес сектора са най-големи в Ирландия (19,1 %; данни за 2018 г.), Чехия (16,9 %) и Швеция (16,4 %), а от страна на домакинствата — във Финландия (7,2 %) и Кипър (7,1 %; данни за 2018 г.). През 2018 г. инвестициите на домакинствата (като дял от БВП) са значително по-ниски, отколкото през 2009 г., в Гърция, Кипър, Испания и Ирландия и доста по-високи в Румъния (през 2019 г. в сравнение с 2009 г.).

Таблица 5: Инвестиции по текущи пазарни цени, 2009, 2014 и 2019 г.
(% дял от БВП)
Източник: Евростат (nasa_10_ki)

Доход

Анализът на БВП в ЕС-27 по метода на доходите показва, че при разпределението по фактори на производство на дохода, получен в резултат на производствения процес, преобладават компенсациите на наетите лица, които през 2019 г. представляват 47,5 % от БВП по текущи пазарни цени. Делът на брутния опериращ излишък и брутния смесен доход е 40,6 % от БВП, докато този на данъците върху производството и вноса минус субсидиите е 11,9 % (вж. фигура 11). Най-нисък дял на компенсацията на наетите лица в БВП е отчетен от Ирландия (28,2 %), следвана от Гърция (34,7 %), а дял над 50,0 % е отчетен в Словения, Франция, Дания и Германия (с най-висок дял — 53,6 %). Особено ниският дял, отчетен от Ирландия, е свързан с последиците от глобализацията.

Фигура 11: Разпределение на дохода, по текущи пазарни цени, 2019 г.
(% дял от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

До 2011 г. агрегатите на дохода успяват да се възстановят от загубите по време на финансовата и икономическа криза. Доходът от компенсацията на наетите лица нараства ежегодно между 2009 и 2019 г. в ЕС-27, като през този период се увеличава с 30,5 % (по текущи цени). Що се отнася до брутния опериращ излишък и брутния смесен доход, общият растеж е почти същият (увеличение с 29,9 %); това увеличение е резултат от годишните увеличения през всяка година с изключение на 2012 г. Доходът от данъците върху производството и вноса се увеличава всяка година между 2009 и 2019 г., като води до ръст от общо 43,1 %.

Фигура 12: Развитие на дохода, по текущи пазарни цени, ЕС-27, 2009—2019 г.
(2009 г.= 100)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Потребление на домакинствата

През 2019 г. разходите за потребление на домакинствата представляват поне половината от БВП (по текущи пазарни цени) в 17 от държавите членки от ЕС-27; този дял е най-висок в Гърция (65,2 %) и Кипър (63,9 %). От друга страна той е най-нисък в Люксембург (27,8 %), който въпреки това отчита разходи на домакинствата за потребление на човек от населението, които са много над средното (23 010 в СПС) — вж. таблица 6 — дори след корекция на стойностите, за да бъдат отчетени разликите в ценовите равнища в отделните държави.

Таблица 6: Разходи за потребление на домакинствата, 2009 г., 2014 г. и 2019 г.
Източник: Евростат (nama_10_gdp) и (nama_10_pc)

Като се изключи Люксембург, през 2019 г. средните разходи за потребление на домакинствата на човек от населението, измерени в СПС, са сравнително високи също така в Австрия (19 990 в СПС) и Германия (19 450 в СПС). България пък е единствената държава членка от ЕС-27, отчела средни разходи на домакинствата за потребление на човек от населението под 10 000 в СПС.

Анализът на реалното развитие на средните разходи за потребление на човек от населението в евро (въз основа на индекса на верижно съставените обеми) за периода 2014—2019 г. показва, че най-бърз растеж е отчетен в Румъния, България, Унгария и Литва. Най-бавно нарастване на разходите за потребление на домакинствата на човек от населението е отчетено в Австрия — средно с по 0,4 % за всяка година през периода 2014—2019 г., като увеличение средно с по-малко от 1,0 % на година е отчетено също в Люксембург (0,5 %) и Гърция (0,8 %).

Изходни данни за таблиците и графиките

National accounts and GDP: tables and figures (на английски)

Източници на данни

Европейската система от национални и регионални сметки(ЕСС 2010) осигурява методологията за изготвянето на националните сметки в ЕС. Настоящата версия ESA 2010 (на английски език) е приета през месец май 2013 г. и се прилага от септември 2014 г. Тя съответства напълно на международните насоки за националните сметки 2008 SNA. (на английски). Моля, имайте предвид, че повечето държави членки от ЕС-27 извършиха преглед на референтните показатели през август—октомври 2019 г. Повече информация можете да намерите наEurostat website, и по-специално в документа document (на английски език).

БВП и основни компоненти

Източник на основните агрегати на националните сметки са данните от институционалните единици, а именно нефинансовите или финансовите предприятия, сектор „Държавно управление“, домакинствата и нестопанските институции, обслужващи домакинства (НСИОД).

Данните в областта на националните сметки включват информация за компонентите на БВП, заетостта, агрегатите на крайното потребление и спестяванията. Много от тези променливи са изчислени на годишна и на тримесечна база.

БВП е основният измерител на националните сметки, който съдържа обобщена информация за икономическото състояние на дадена държава (или регион). За изчисляването му могат да бъдат използвани различни методи: производствен метод; метод на разходите; и метод на доходите.

Чрез анализа на БВП на човек от населението се елиминира въздействието на абсолютния брой на населението, като по този начин могат да се правят сравнения между различните държави. БВП на човек от населението е широк икономически показател за жизненото равнище. Данните за БВП в националните валути могат да бъдат превърнати в стандарти на покупателната способност (СПС), като вместо пазарните валутни курсове се използват паритетите на покупателната способност (ППС), които отразяват покупателната способност на всяка валута; по този начин се елиминират разликите в равнищата на цените между отделните държави. Индексът на физическия обем на БВП на човек от населението в СПС е изразен спрямо средните стойности за ЕС-27 (равни на 100). Ако индексът на дадена държава е по-висок/по-нисък от 100, това означава, че БВП на човек от населението на съответната държава е над/под средната стойност за ЕС-27; този индекс се използва за сравнения между отделни държави, а не за сравнения във времето.

Изчисляването на годишния темп на изменение на БВП с помощта на индексите на верижно съставения обем (реални промени) има за цел да позволи извършването на сравнения на динамиката на икономическото развитие както във времето, така и между икономики с различен мащаб, независимо от равнищата на цените.

Допълнителни данни

Икономическите резултати могат да бъдат анализирани също така по дейности. Най-агрегираното ниво на анализа, използвано за националните сметки, включва 10 позиции по NACE: селско, горско и рибно стопанство; промишленост; строителство; търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство; създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения; финансови и застрахователни дейности; операции с недвижими имоти; професионални, научни, технически, административни и спомагателни дейности; държавно управление, отбрана, образование, хуманно здравеопазване и социална работа; култура, спорт и развлечения, други дейности и дейности на домакинствата и екстериториалните организации и служби.

Анализът на производството по икономическа дейност във времето може да се улесни чрез въвеждането на измерител на обема (реални промени), с други думи, чрез дефлиране на стойността на производството, за да се отстрани въздействието на промените в цените; всяка дейност се дефлира поотделно, за да се отразят промените в цените на свързаните с нея продукти.

В рамките на анализа на конкурентоспособността се използва допълнителен набор от данни от националните сметки, а именно показатели, свързани с производителността на работната сила, като например измерители на производителността на труда. Измерителите на производителността, изразена в СПС, намират особено широко приложение при сравненията между отделните държави Показателите за БВП на заето лице се използват, за да се даде обща представа за производителността на националните икономики. Трябва да се има предвид обаче, че този измерител зависи от структурата на общата заетост и може да приеме занижени стойности например при преминаването от заетост на пълно работно време към заетост на непълно работно време. БВП на отработен човекочас дава по-ясна картина за производителността, тъй като заетостта на непълно работно време варира значително в различните държави и в рамките на различните дейности.

От данните в националните сметки, които се събират въз основа на макроикономически подход, може да бъде извлечена информация на годишна база за разходите на домакинствата. Алтернативен източник за анализ на разходите на домакинствата е изследването на бюджета на домакинствата: информацията за него се получава, като домакинствата се приканват да записват ежедневно покупките си, а обхватът му е много широк от гледна точка на включените в него продукти и услуги, както и на видовете социално-икономически анализи, за които дава възможност. Изследването на бюджета на домакинствата се провежда и публикува веднъж на всеки пет години: последната референтна година, за която има налични данни, е 2015 г., въпреки че (към момента на изготвяне на текста) все още липсват данни за две от държавите членки от ЕС-27 (Дания и Франция).

Контекст

Европейските институции, правителствата, централните банки, както и другите икономически и социални структури в публичния и частния сектор се нуждаят от сравними и надеждни статистически данни, на които да основават решенията си. Националните сметки могат да се използват за различни видове анализ и оценка. Използването на международно приети понятия и определения позволява да се направи анализ на различни икономики, като например взаимозависимостта между икономиките на държавите — членки на ЕС, или сравнение между ЕС и държавите извън него.

Икономически цикъл и анализ на макроикономическата политика

Една от основните цели на данните от националните сметки е свързана с необходимостта от осигуряване на подкрепа за решенията в областта на европейската икономическа политика и за постигането на целите на икономическия и паричен съюз (ИПС) посредством висококачествени краткосрочни статистически данни, които дават възможност за наблюдение на макроикономическото развитие и за формулиране на макроикономически насоки за провеждането на политиката. Например, едно от основните традиционни приложения на националните сметки е за количественото определяне на темпа на растеж на икономиката, или казано по-просто — нарастването на БВП. Основните данни от националните сметки се използват по-специално за разработване и наблюдение на макроикономически политики, докато подробните данни от националните сметки могат да бъдат използвани също така за разработване на секторни или промишлени политики, в частност чрез анализ на таблиците „Ресурс — Използване“.

От началото на ИПС през 1999 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) е един от основните ползватели на националните сметки. Стратегията на ЕЦБ за оценка на рисковете за ценовата стабилност се основава на две аналитични перспективи или т.нар. „два стълба“: икономически анализ и паричен анализ. По този начин редица парични и финансови показатели могат да бъдат оценени по отношение на други имащи отношение данни, които позволяват съчетаването на паричния, финансовия и икономическия анализ, като например основните агрегати на националните сметки. Така паричните и финансовите показатели могат да бъдат анализирани в контекста на останалата част от икономиката.

Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ наблюдава развитието на икономиката. ЕС има годишен цикъл за координация на икономическите политики, наречен Европейски семестър. Всяка година Европейската комисия извършва подробен анализ на плановете на държавите — членки на ЕС, за бюджетни, макроикономически и структурни реформи и предоставя специфични за всяка държава препоръки за следващите 12—18 месеца.

Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ изготвя макроикономическите прогнози на Европейската комисия четири пъти годишно (през есента, зимата, пролетта и есента) в координация с годишния цикъл на европейския семестър. Тези прогнози обхващат всички държави — членки на ЕС, с цел да бъдат направени прогнози за еврозоната и ЕС, като често пъти включват също прогнози за държавите кандидатки, както и някои държави, които не са членки.

Анализът на публичните финанси с помощта на националните сметки е друго добре установено приложение на тези статистически данни. В рамките на ЕС бе разработено специално приложение във връзка с критериите за конвергенция за ИПС, два от които са пряко свързани с публичните финанси. Тези критерии са определени от гледна точка на данните от националните сметки, и по-специално съотношенията на държавния дефицит и на държавния дълг към БВП; повече информация може да бъде намерена в статията за държавната финансова статистика.

Регионални, структурни и секторни политики

Освен икономическия цикъл и макроикономическия анализ на политиката, съществуват и други цели, за които могат да послужат данните от националните и регионалните сметки в ЕС, по-специално във връзка с регионалните, структурните и секторните въпроси.

Разпределението на разходите за структурните фондове отчасти се извършва въз основа на регионалните сметки. Освен това регионалните статистически данни се използват за последваща оценка на резултатите от регионалната политика и политиката на сближаване.

Икономика в интерес на хората е стратегически приоритет както за ЕС, така и за държавите членки. В подкрепа на тези стратегически приоритети се провеждат общи политики във всички сектори на икономиката на ЕС, докато държавите членки провеждат национални структурни реформи.

Европейската комисия извършва икономически анализ, който допринася за развитието на общата селскостопанска политика (ОСП) чрез анализ на ефективността на различните механизми за подпомагане, с които работи, както и чрез разработване на дългосрочна перспектива. Това включва научни изследвания, анализи и оценки на въздействието по теми, свързани със селското стопанство и икономиката на селските райони в ЕС и в държави извън него, като отчасти се използват икономическите сметки за селското стопанство.

Определяне на цели, критерии за оценяване на напредъка и принос

Целите, които се определят в рамките на политиките в рамките на ЕС, все по-често са средносрочни или дългосрочни, независимо дали са задължителни или не. За някои от тях равнището на БВП се използва като основа, например за определянето на цел за разходите за научноизследователска и развойна дейност в размер на 3,00 % от БВП (една от целите на стратегията „Европа 2020“).

Националните сметки се използват също за определянето на ресурсите на ЕС, като основните разпоредби за това са установени в решение на Съвета. Общият размер на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджета на ЕС, се определя от общите разходи минус другите приходи, като максималният размер на собствените ресурси е свързан с брутния национален доход на ЕС.

Освен за определяне на бюджетните вноски в рамките на ЕС данните от националните сметки се използват и за определяне на вноските към други международни организации, като например Организацията на обединените нации (ООН). Вноските в бюджета на ООН са на база брутен национален доход, като наред с това се прилагат редица корекции и ограничения.

Анализатори и експерти по прогнозиране

Националните сметки се използват широко и от анализаторите и изследователите при оценките на икономическата ситуация и икономическото развитие. Социалните партньори, като представителите на предприятията (например търговските сдружения) или представителите на работниците (например профсъюзите) също имат интерес от националните сметки, за да анализират процесите, които засягат колективните трудови правоотношения. Наред с другите цели изследователите и анализаторите използват националните сметки при анализа на икономическия цикъл и на дългосрочните икономически цикли, както и при установяването на връзката между тях и икономическото, политическото и технологичното развитие.

Direct access to

Бележки

*Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.