Statistics Explained

Статистически данни за превоза на пътници


Данни, извлечени през юли 2020 г.

Планирана актуализация на статията: ноември 2021 г.


This Statistics Explained article has been archived on 21 July 2021.


Акценти

Осем милиарда пътници са пътували по националните железопътни мрежи в ЕС-27 през 2018 г.

Почти един милиард пътници са преминавали през летищата в ЕС-27 през 2018 г.

Въздушен превоз на пътници извън ЕС-27, ЕС-27, 2018 г.
Източник: Евростат (avia_paexcc)


Настоящата статия съдържа подробна информация относно актуалната ситуация и последните промени в статистическите данни за превоза на пътници в рамките на Европейския съюз (ЕС-27) въз основа на най-актуалните налични данни. В нея е представена информация за превоза на пътници по видове транспорт, като например автомобилен, железопътен, въздушен и морски транспорт. Основното средство за превоз на пътници е лекият пътнически автомобил, поради по-голяма мобилност и гъвкавост, които предоставя. Силната зависимост от лекия автомобил като средство за превоз на пътници в рамките на ЕС-27 обаче допринася за увеличаването на задръстванията и замърсяването в много градски райони и по редица главни транспортни артерии.

Цялата статия

Разпределение между видовете вътрешен превоз на пътници

През 2017 г. леките пътнически автомобили съставляват 82,9 % от вътрешния превоз на пътници в ЕС-27, следвани от междуградските автобуси, градските автобусите и тролейбусите (9,4 %) и пътническите влакове (7,8 %), като последните два вида съставляват по-малко от една десета от целия трафик (измерен в пътникокилометри).

Фигура 1: Разпределение между видовете вътрешен превоз на пътници, 2017 г.
(% от общия брой пътникокилометри)
Източник: Евростат (tran_hv_psmod)

Лекият пътнически автомобил несъмнено е най-разпространеният начин за превоз на пътници във всички държави членки от ЕС-27. В Литва превозите с леки пътнически автомобили съставляват 91 % от всички пътнически превози през 2017 г. Словакия, Чехия и Унгария са единствените държави членки от ЕС-27, в които делът на леките пътнически автомобили е под три четвърти. В Унгария това води до най-висок дял на междуградските и градските автобуси (21,1 %) сред държавите членки от ЕС-27. Още по-голям дял е отчетен в държавите кандидатки Турция (28,2 %) и Северна Македония (22,2 %). Най-ниският дял за междуградски и градски автобуси и тролейбуси е регистриран в Нидерландия (2,9 %). Държавите членки от ЕС-27 с най-голям дял на пътническите превози с влак са Австрия (11,9 %) и Нидерландия (11,4 %). Той обаче е значително по-нисък от този в членуващата в ЕАСТ Швейцария, в която 19,7 % от всички пътнически превози през 2017 г. са с влак. Същевременно делът на този вид превози е по-малък от 2,0 % в Словения, Литва и Гърция, както и в държавите кандидатки Северна Македония и Турция.

Пътници, използващи железопътен транспорт

През 2018 г. с националните железопътни мрежи в ЕС са пътували 8 милиарда пътници (таблица 1). Трябва да се отбележи, че международният транспорт представлява по-малко от 8 % общо от железопътния превоз на пътници във всички държави с изключение на Люксембург, където този дял е 26 %. Общо 19 от държавите членки от ЕС-27 отчитат увеличения, а три отчитат намаляване на общия брой превозени пътници между 2017 и 2018 г. (в Кипър и Малта няма железопътни линии, а данните за Белгия, Унгария и Нидерландия са поверителни). Най-големи увеличения са отчетени в Литва (+11,7 %), Гърция (+9,4 %), Швеция (+7,3 %) и Австрия (+7,1 %). Увеличението в държавата кандидатка Турция също е значително (+17,8 %). За сравнение превозът на пътници намалява с 3,9 % в Румъния и 2,4 % във Франция.

Таблица 1: Железопътен превоз на пътници по вид транспорт, 2017—2018 г.
(хил. пътници)
Източник: Евростат (rail_pa_typepas) и (rail_pa_quarta)

При разглеждането на развитието на международния транспорт между 2017 и 2018 г. най-голямо увеличение се отчита от Литва (+11,5 %), следвана от Гърция (+9,4 %), Швеция (+8,1 %) и Австрия (+7,1 %), а Румъния отчита най-голям спад (-3,9 %).

За да се сравни относителната значимост на железопътния транспорт между отделните държави, данните могат да се нормализират чрез изразяване на пътническия трафик спрямо броя на населението (фигура 2). През 2018 г. по националните железопътни мрежи на Австрия, Швеция, Франция и Германия са пропътувани средно над 1 000 пътникокилометра на човек от населението; това е доста под средното равнище, отчетено в Швейцария (2 133 пътникокилометра на човек от населението). Сред тези 22 държави членки от ЕС-27 обаче, в които има железопътни линии и за които има налични данни, през 2018 г. най-кратки пропътувани средни разстояния са регистрирани в националните железопътни мрежи в Гърция (103 пътникокилометра на човек от населението) и Литва (121 пътникокилометра на човек от населението), като стойностите за държавите кандидатки Турция и Северна Македония са дори по-ниски (съответно 68 и 30 пътникокилометра на човек от населението).

Фигура 2: Железопътен превоз на пътници по вид транспорт, 2018 г.
(пътникокилометра на човек от населението)
Източник: Евростат (rail_pa_typepas) и (demo_gind)

Що се отнася до международните пътувания с железопътен транспорт, единствените държави членки от ЕС-27, които отчитат равнища от повече от 100 пътникокилометра на човек от населението през 2018 г., са Люксембург (213 пътникокилометра на човек от населението), Чехия (160 пътникокилометра на човек от населението) и Франция (143 пътникокилометра на човек от населението); това равнище е надвишено също от членуващата в ЕАСТ Швейцария (128 пътникокилометра на човек от населението). Възможно е тези данни да отразяват, наред с другото, близостта на международните граници, значимостта на трансграничните работници в рамките на работната сила, достъпа до високоскоростни железопътни връзки и наличието на международни транспортни коридори, преминаващи през определена държава.

Пътници, използващи въздушен транспорт

Общият брой на пътниците, използвали въздушен транспорт, достигна почти 1 милиард през 2018 г. на равнище ЕС-27 (фигура 3). Германия е държавата членка от ЕС-27, в която през 2018 г. е превозен най-голям брой пътници (222 млн.), следвана от Испания (221 млн.) и Франция (162 млн.). Тези три държави заедно с Италия представляват 58 % от общата стойност на въздушния транспорт за всичките 27 държави членки (този дял не може да се изчисли, като се използва стойността за ЕС-27, която изключва двойното отчитане, т.е. изключва отчитането на един и същ пътник както при заминаването, така и при пристигането при национални и международни полети в рамките на ЕС-27). От друга страна, Словения отчита 1,8 млн. пътници.

Половината от въздушния превоз на пътници се състои от полети извън ЕС-27 (50 %), а националният транспорт и международният транспортът в рамките на ЕС-27 представляват съответно 16 % и 34 % от въздушния превоз на пътници. За почти всички държави членки от ЕС-27 преобладава международният транспорт в рамките на ЕС-27 с дялове между 37 % за Франция и 76 % за Люксембург. Изключение правят Франция, Ирландия, Кипър, Нидерландия, Словакия и Словения, за които делът на транспорта извън ЕС-27 е по-голям от дела на международния транспорт в рамките на ЕС-27. Най-голям дял на транспорта извън ЕС-27 е отчетен от Кипър (60 %), а най-малък от Люксембург (24 %). За всички държави от ЕС-27 делът на националния транспорт е по-малък както от дела на международния транспорт в рамките на ЕС-27, така и от дела на транспорта извън ЕС-27. Най-големи дялове на националния транспорт са наблюдавани в Италия (21 %), Швеция (20 %), Франция (19 %), Испания (18 %) и Гърция (16 %).

Фигура 3: Въздушен превоз на пътници по вид транспорт, 2018 г.
(млн. превозени пътници)
Източник: Евростат (avia_paoc)

През 2018 г. парижкото летище „Шарл дьо Гол“ е било най-натовареното летище в ЕС-27 със 72 милиона пристигащи или заминаващи пътници (фигура 4). Парижкото летище „Шарл дьо Гол“ остава най-натовареното летище в ЕС-27 от 2002 г. насам. Следват го летище Амстердам Схипхол (71 милиона) и летище Франкфурт на Майн (69 милиона).

Преобладаващото мнозинство от пътниците, преминали през тези три най-натоварени летища, са използвали международни полети; най-ниският дял сред тях е отчетен за летище Франкфурт на Майн (89 %), като този дял достига почти 100 % за Амстердам Схипхол. През 2018 г. националните полети пък представляват 28 % от 56-те милиона пътници, превозени през четвъртото по натовареност летище в ЕС-27 — летище Адолфо Суарес Мадрид — Барахас. Отчетени са също така относително високи дялове на пътниците с национални полети до и от Париж — Орли (43 %), Барселона Ел Прат и Рим — Фиумичино (по около 27 %).

Фигура 4: Топ 15 на летищата в ЕС-27, 2018 г.(млн. превозени пътници)
Източник: Евростат (avia_paoa)

На карта 1 са представени някои елементи на въздушния превоз на пътници извън ЕС-27. Основният регион партньор несъмнено е „Други европейски държави (извън ЕС-27)“, който представлява 60 % от въздушния превоз на пътници извън ЕС-27. С 18,6 % увеличение между 2017 и 2018 г. „Индийският субконтинент“ е регионът партньор в световен мащаб с най-голям ръст на превоза на пътници в ЕС-27, следван от „Северна Африка“ (+17,5 %) и „азиатските републики от бившия СССР“ (+15,1 %). Въздушният превоз на пътници извън ЕС-27 се увеличава във всички региони на света с изключение на „Централна Америка и Карибите“ (-0,6 %).

Карта 1: Въздушен превоз на пътници извън ЕС-27, ЕС-27, 2018 г.
Източник: Евростат (avia_paexcc)

Пътници, използващи морски транспорт

Общият брой на пътниците, които се качват и слизат на пристанищата в ЕС-27 през 2018 г., се оценява на около 410 млн., което представлява увеличение с 5,6 % спрямо предходната година (таблица 2). За разлика от движението на стоки, при което в пристанищата на ЕС-27 се разтоварват около 60 % и се натоварват около 40 % от стоките, разликата между броя на слизащите (пристигащи) и качващите се (заминаващи) пътници в пристанищата на ЕС-27 като цяло е малък. Това се дължи на факта, че морският пътнически превоз в Европа се състои основно от национални или вътрешни за ЕС-27 фериботни услуги, като едни и същи пътници се броят два пъти в статистиката за пътникопотока на пристанището (веднъж при качването на ферибота на дадено пристанище в ЕС-27 и още веднъж при слизането от същия ферибот в друго пристанище в ЕС-27).

Италианските и гръцките морски пристанища имат комбиниран дял от 38,5 % от общия брой пътници (съответно 85,4 милиона и 72,5 милиона), които са се качили или са слезли на пристанищата в ЕС-27 през 2018 г. Вследствие на това Италия и Гърция остават основните държави по отношение на морския пътнически превоз в ЕС-27. Италия отчита значително увеличение на броя на качващите се и слизащите пътници в сравнение с 2017 г. (+15,6 %). След двете водещи държави се нарежда Дания с 43,8 млн. качващи се и слизащи пътници през 2018 г., което представлява ръст от 2,2 % спрямо 2017 г.

Таблица 2: Качили се и слезли пътници при морски превоз, на всички пристанища, 2015—2018 г.
(хиляди пътници)
Източник: Евростат (mar_mp_aa) и (mar_mp_aa_cphd)

През 2018 г. в сравнение с предходната година най-големи относителни увеличения на морския пътнически превоз са отчетени от България (+20,9 % от ниско начално равнище), Испания (+16,8 %) и Италия (+15,6 %). За разлика от това най-големи относителни намаления са отчетени в Румъния (няма пътнически превози през 2018 г.), Кипър (-60,9 %, от ниско начално равнище), Словения (-21,1 %, от ниско начално равнище) и Белгия (-11,3 %).

Въпреки че круизните пътници съставляват едва 3,3 % от общия брой на пътниците, които са се качили и слезли на пристанищата в ЕС-27 през 2018 г., тези пътници са от голямо значение за пристанищата и държавите, в които е концентриран круизният трафик. Близо 78 % от общия брой круизни пътници, които са се качили и слезли на пристанищата в ЕС-27 през 2018 г., са направили това на пристанищата на някоя от следните 3 държави — Италия, Испания и Германия. Круизните пътници, които слизат на пристанища в ЕС-27 за еднодневни екскурзии, не са включени в тези данни.

Изходни данни за таблиците и графиките

Източници на данни

По-голямата част от статистическите данни за вътрешния превоз на пътници се основава на движението на превозните средства във всяка от предоставящите данни държави, независимо от националната регистрация на съответното превозно средство или плавателен съд („принципът на териториалност“). Поради тази причина измерването на съотношението пътник — километри (което представлява един пътник, изминаващ разстояние от един километър) като цяло се счита за по-надеждна оценка, тъй като преброяването на пътниците включва по-висок риск от двойно преброяване, особено при международния транспорт. Използваната в държавите членки методология не е хармонизирана по отношение на автомобилния превоз на пътници.

При разпределението между видовете транспорт при вътрешния превоз на пътници се разграничава превоз с леки пътнически автомобили, с междуградски и градски автобуси и тролейбуси и с влакове; то обикновено се отнася за движението на национална територия независимо от националната регистрация на превозното средство. Разпределението между видовете транспорт по отношение на превоза на пътници се определя като дела на всеки вид транспорт (в проценти) и се основава на данни, изразени в пътникокилометри. За целите на настоящата статия съвкупната стойност за вътрешния превоз на пътници не включва местни услуги за въздушен и морски превоз (вътрешен въздушен и морски транспорт).

Пътници, използващи железопътен транспорт

Пътник, използващ железопътен транспорт, означава всяко лице, което пътува с влак, с изключение на персонала на влака. Данните за пътниците, използващи железопътен транспорт, не са приложими за Малта и Кипър (или Исландия), тъй като в тези държави няма железопътни линии. Годишните статистически данни за пътниците по отношение на националния и международния железопътен превоз по принцип обхващат само по-големите предприятия за железопътен превоз, въпреки че някои държави извършват подробно отчитане за всички железопътни оператори.

Пътници, използващи въздушен транспорт

Статистическите данни за въздушния превоз се отнасят за националния и международния превоз, измерен чрез броя на превозените пътници; информация се събира за пристиганията и заминаванията. Използващи въздушен транспорт пътници са всички пътници на конкретен полет, отчетени само веднъж, а не повторно по време на всеки отделен етап на този полет. Използващите въздушен транспорт пътници включват всички осигуряващи и неосигуряващи приходи пътници, чието пътуване започва или завършва на предоставящото данни летище, както и трансферните пътници, които се качват или слизат от полет на предоставящото данни летище; изключват се директните транзитни пътници. Статистическите данни за въздушния транспорт се събират ежемесечно, на тримесечие и годишно, въпреки че в настоящата статия е представен само последният вид данни. Статистическите данни за пътниците в областта на въздушния транспорт включват също броя на търговските пътнически полети, както и информация за отделните маршрути и броя на наличните места. Налични са годишните данни за повечето държави членки на ЕС от 2003 г. насам.

Пътници, използващи морски транспорт

Данните за морския транспорт като цяло са налични от 2001 г. насам, въпреки че някои държави — членки на ЕС, предоставят данни от 1997 г. насам. Статистически данни за морския транспорт не се предават от Чехия, Люксембург, Унгария, Австрия и Словакия, тъй като тези държави нямат излаз на море и в тях няма морски трафик; същото се отнася и за Лихтенщайн и Швейцария.

Пътник, използващ морски транспорт, означава всяко лице, което пътува по море на търговски кораб; обслужващият персонал не се счита за пътници, нито членовете на екипажа, които не заплащат за превоза и които пътуват на кораба, но не са на смяна. Бебетата също се изключват. Възможно е да се получи двойно преброяване, когато и пристанището на качване, и пристанището на слизане от кораба отчетат данни; това е сравнително обичайно за превоза на пътници по море, който обикновено представлява услуга на относително кратко разстояние.

Контекст

Транспортната политика на ЕС има за цел да гарантира, че пътниците се ползват от едни и същи основни стандарти, независимо къде пътуват в рамките на ЕС. Пътниците вече разполагат с набор от права, засягащи различни области, като например: информацията за пътуването им; резервациите и цените на билетите; повредите на багажа им; закъсненията и отменените пътувания; или проблеми, възникнали при пакетните туристически услуги. С оглед на това ЕС извършва законодателна дейност за защита на правата на пътниците при различните видове транспорт:

  • Регламент (ЕО) № 261/2004, с който се създават „общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети“ (неговото резюме също е на разположение). През март 2013 г. Европейската комисия предложи преразглеждане на посочения регламент (COM(2013) 130 final) с цел изясняване на някои неясноти, въвеждане на нови права (например по отношение на реорганизацията на полети), засилване на надзора върху въздушните превозвачи и балансиране на финансовите тежести;
  • Регламент (ЕО) № 1371/2007 относно „правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт“ (неговото резюме също е на разположение);
  • Регламент (ЕС) № 181/2011, с който се установяват „правата на пътниците в автобусния транспорт“ (неговото резюме също е на разположение);
  • Регламент (ЕС) № 1177/2010, с който се установяват „правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища“ (неговото резюме също е на разположение).

Бяха изготвени и специални разпоредби, за да се гарантира, че за пътниците с намалена подвижност са осигурени необходимите съоръжения и не им се отказва превоз несправедливо. С Регламент (EO) № 1107/2006 се уреждат „правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт“.

През декември 2011 г. Европейската комисия прие „Европейска перспектива за пътниците: Съобщение относно правата на пътниците за всички видове транспорт“ (COM(2011) 898 final). С това съобщение се отдава значимото на предприетите до момента действия за въвеждане на мерки за защита на пътниците при всички видове транспорт, но се отбелязва, че пълният набор от права не е приложен изцяло. Целта на съобщението е да се консолидират съществуващите действия и да се премине към по-съгласувано, ефективно и хармонизирано прилагане на правата, заедно с по-добра осведоменост сред пътниците.

През март 2011 г. Европейската комисия прие Бяла книга — „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011) 144 окончателен). Тази широкообхватна стратегия съдържа пътна карта с 40 конкретни инициативи за изграждане на конкурентоспособна транспортна система през период от 10 години, която има за цел да увеличи мобилността, да премахне основните пречки в ключови области и да подпомогне растежа и заетостта.

Повече подробности относно предложенията на Европейската комисия за инициативи в областта на транспортната политика са предоставени в уводната статия относно транспорта в ЕС.

Пряк достъп до

Други статии
Таблици
База данни
Тематичен раздел
Публикации
Методология
Визуализации




Transport, volume and modal split (t_tran_hv)
Volume of passenger transport relative to GDP (tsdtr240)
Modal split of passenger transport (tsdtr210)
Railway transport (t_rail)
Rail transport of passengers (ttr00015)
Air transport (t_avia)
Air transport of passengers (ttr00012)
Multimodal data (tran)
Transport, volume and modal split (tran_hv)
Volume of passenger transport relative to GDP (tran_hv_pstra)
Modal split of passenger transport (tran_hv_psmod)
Railway transport (rail)
Railway transport measurement - passengers (rail_pa)
Road transport (road)
Road transport measurement - passengers (road_pa)
Maritime transport (mar)
Maritime transport - passengers - detailed annual and quarterly results (mar_pa)
Air transport (avia)
Air transport measurement - passengers (avia_pa)

Справочни наръчници

Методологични бележки

Файлове с метаданни ESMS

Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Passenger_transport_statistics/bg&oldid=537355"