Statistics Explained

Archive:Статистически данни за цените на природния газ

Revision as of 15:28, 28 January 2020 by EXT-S-Allen (talk | contribs)


Данни, извлечени през ноември 2019 г.

Планирана актуализация на статията: януари 2021 г.

Highlights


През първата половина на 2019 г. в ЕС най-високи са цените на природния газ за битови потребители в Швеция (0,12 EUR за kWh), а най-ниски в Унгария (0,03 EUR за kWh).

През първата половина на 2019 г. в ЕС най-високи са цените на природния газ за небитови потребители във Финландия (0,06 EUR за kWh), а най-ниски в Белгия (0,03 EUR за kWh).

[[File:Natural gas price statistics-FP2019-interactive-BG.XLSX]]

Цени на природния газ (включващи данъците) за битови потребители, първа половина на 2019 г.

  • Източник: Евростат (код за достъп до данни онлайн: nrg_pc_202)

В настоящата статия се проследява развитието на цените на природния газ както за битови, така и за небитови потребители в рамките на Европейския съюз (ЕС); в нея са включени също данни за цените в Лихтенщайн, Северна Македония, Сърбия, Турция, Босна и Херцеговина, Молдова, Украйна и Грузия.

Цената на енергията в ЕС зависи от набор от различни условия на търсене и предлагане, включително от геополитическата ситуация, националния енергиен микс, диверсификацията на вноса, разходите по мрежата, разходите за опазване на околната среда, тежките метеорологични условия или равнищата на акцизите и данъчното облагане. Следва да се отбележи, че цените, представени в настоящата статия, включват данъци, налози и ДДС за битови потребители, но не включват възстановими данъци и такси и ДДС за небитови потребители.


Full article


Цени на природния газ за битови потребители

Най-високи цени на газа — в Швеция, Нидерландия и Дания

В таблица 1 е представен общ преглед на средните цени в евро за киловатчас (EUR за kWh) за природния газ през последните три години (за първата половина на всяка година, за да се избегне сезонният ефект).

Таблица 1: Цени на природния газ, първо полугодие, 2017—2019 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_202) и (nrg_pc_203)

За битовите потребители (определени за целите на тази статия като средни потребители с годишно потребление в диапазона 20 гигаджаула (GJ) < потребление < 200 GJ), цените на природния газ през първата половина на 2019 г. са най-високи сред държавите — членки на ЕС, в Швеция, Нидерландия и Дания (вж. фигура 1) и най-ниски — в Унгария, Румъния и Хърватия. Цената на природния газ за домакинствата в Швеция (0,1183 EUR за kWh) е над три пъти по-висока от цената в Унгария (0,0346 EUR за kWh).

Фигура 1: Цени на природния газ за битови потребители, първата половина на 2019 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Средната цена в ЕС-28 — среднопретеглената стойност съгласно най-новите (2017 г.) данни за количеството на потреблението от домакинствата — е 0,0632 EUR за kWh.

Развитието на цените на природния газ за битовите потребители в ЕС-28 от първата половина на 2008 г. насам е представено на фигура 2. Като цяло тези цени са по-високи през второто полугодие на всяка година. Това се дължи на сезонния ефект. Наблюдава се обща възходяща тенденция на цените на природния газ в ЕС-28 от най-ниска стойност от 0,052 EUR за kWh през първата половина на 2010 г. до най-висока стойност от 0,072 EUR за kWh през втората половина на 2014 г. Оттогава цените непрекъснато намаляват, но последните данни показват слабо увеличение, което започна през първата половина на 2018 г. Тежестта на данъците върху цените на природния газ нараства от 21 % през 2008 г. на 27 % през 2019 г.

Фигура 2: Развитие на цените на природния газ за битови потребители, ЕС-28 и ЕЗ, 2008—2019 г.
(евро за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Тежестта на данъците и налозите се различава в голяма степен между държавите членки

Съотношението на данъците и налозите в общата цена на дребно на природния газ за битови потребители е показано на фигура 3. Относителният размер на данъчния принос през първата половина на 2019 г. е най-малък в Обединеното кралство (8,5 %), където към базисната цена е приложена ниска ставка на ДДС. Най-високи данъци са начислявани в Дания, където 56,4 % от крайната цена се състои от данъци и налози, като този дял е по-голям от половината цена и в Нидерландия (55,8 %).

Фигура 3: Дял на данъците и налозите, плащани от битовите потребители за природен газ, първата половина на 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Най-голямо увеличение в цените на газа за битови потребители — в България. Латвия и Естония

На фигура 4 са показани промените в цените на природния газ за битови потребители, включително всички данъци, налози и ДДС в национална валута между първата половина на 2018 г. и първата половина на 2019 г. Тези цени се понижават през разглеждания период в 3 от 25-те държави — членки на ЕС, за които има налични данни — Кипър, Малта и Финландия не ползват природен газ за домакинствата, а Гърция е отбелязала своите данни като поверителни. Най-голямо намаляване се наблюдава в Дания (-1,7 %), Унгария (-1,6 %) и Австрия (-1,3 %). В 22 държави членки цените на природния газ за битови потребители се увеличават между първата половина на 2018 г. и първата половина на 2019 г., като най-големите увеличения са отчетени в България (18,3 %), Латвия (15,8 %) и Естония (14,2 %).

Фигура 4: Промяна в цените на природния газ за битови потребители в сравнение със същото полугодие на предходната година, първата половина на 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Цени на природния газ за небитови потребители

Цените на газа за небитови потребители са най-високи във Финландия и Швеция

За небитовите потребители (определени за целите на статията като средни потребители с годишно потребление в диапазона 10 000 GJ < потребление < 100 000 GJ), цените на природния газ сред държавите — членки на ЕС, през първата половина на 2019 г. са най-високи във Финландия (0,0627 EUR за kWh), Швеция (0,0397 EUR за kWh) и Нидерландия (0,0387 EUR за kWh), а най-ниски в Белгия (0,0239 EUR за kWh) (вж. фигура 5).

Средната цена за ЕС-28 — среднопретеглена стойност на базата на най-новите (2017 г.) национални данни за количеството потребление на небитови потребители — е 0,0327 EUR за kWh.

Фигура 5: Цени на природния газ за небитови потребители, първата половина на 2019 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Развитието на цените на природния газ за небитови потребители в ЕС-28 от първата половина на 2008 г. насам е показано на фигура 6. Тези цени не показват същото годишно развитие като при битовите потребители (виж фигура 2). След спад през втората половина на 2009 г. до 0,030 EUR за kWh цените на природния газ за небитови потребители се увеличават всяка година, достигайки най-високата си стойност от 0,041 EUR за kWh през първата половина на 2013 г. Оттогава насам те намаляват всяко полугодие, достигайки 0,028 EUR през втората половина на 2017 г. Най-актуалните данни показват значително нарастване, започнало през първата половина на 2018 г. През 2019 г. тежестта на данъците се увеличава от около 6 % през 2008 г. на около 13 % през 2019 г.

Фигура 6: Развитие на цените на природния газ за небитови потребители, ЕС-28 и ЕЗ, 2008—2019 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Делът на данъците и налозите, които не могат да бъдат възстановени от небитовите потребители в общата цена на природния газ, е представен на фигура 7. За небитовите потребители относителният размер на данъчния принос през първата половина на 2019 г. е най-нисък в Люксембург (1,2 %), Испания (1,9 %) и Хърватия (2,0 %). Най-висок е този принос в Нидерландия (42,4 %), Финландия (29,7 %) и Дания (27,9 %).

Фигура 7: Дял на данъците и налозите, плащани от небитовите потребители за природен газ, първата половина на 2019 г.(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Развитие на цените на природния газ за небитови потребители

На фигура 8 са показани промените в цените на природния газ за небитови потребители, включително всички невъзстановими данъци и налози в национална валута между първата половина на 2018 г. и първата половина на 2019 г. Тези цени спадат в Швеция и Дания, а Кипър и Малта не предоставят информация за цените на природния газ за небитови потребители. В Ирландия цената се запазва стабилна. Най-малки увеличения на цените са наблюдавани в Литва и Германия (0,3 % и в двете). За разлика от това цените на природния газ за небитовия сектор се увеличават значително в Румъния (24,8 %), Унгария (20,6 %) и България (20,2 %).

Фигура 8: Промяна в цените на природния газ за небитови потребители в сравнение със същото полугодие на предходната година, първата половина на 2019 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Източници на данни

Определение за битови потребители

В рамките на настоящата статия под „битови потребители“ се разбира стандартният среден интервал на потребление на домакинствата с годишно потребление на природен газ (отчетен е само природният газ, доставен чрез газопроводи) между 5 555 kWh и 55 555 kWh (20 гигаджаула (GJ) и 200 GJ). Всички стойности представляват потребителски цени на дребно и включват данъци, налози и ДДС. Кипър и Малта не предоставят данни за цените на природния газ, а Финландия не предоставят данни за цените на природния газ за битови потребители. Гърция счита своите данни за поверителни.

Следва да се отбележи, че сравнението между цените от 2019 г. и 2018 г. се прави с цените в националните валути, за да се изключи влиянието на промените в обменните курсове между националните валути и еврото за държавите — членки на ЕС, и за държави извън ЕС, които не използват еврото.

Определение за небитови потребители

В рамките на настоящата статия под „небитови потребители“ се разбира стандартният среден интервал на небитово потребление, при който годишното потребление на природен газ е между 2778 и 27 778 GWh (10 000 и 100 000 GJ). Цените са представени в съответствие с базисната цена на природния газ и включват всички невъзстановими данъци и налози.

Кипър и Малта не предоставят данни за цените на природния газ за небитови потребители. Количествата природен газ, които се използват за химични процеси или електрическа енергия и/или комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, са изключени от тези данни.

Контекст

Цената и надеждността на енергийните доставки са ключови елементи в стратегията за енергийните доставки на дадена държава. Цените на природния газ са от особено значение за международната конкурентоспособност, тъй като газът може да представлява значителен дял от общите енергийни разходи на промишлените предприятия и предприятията, предоставящи услуги. За разлика от цената на други изкопаеми горива, които обикновено се търгуват на световните пазари с относително еднакви цени, в държавите — членки на ЕС, има по-широк диапазон на цените на природния газ.

Тези въпроси са засегнати в съобщението на Европейската комисия Да посрещнем предизвикателството на по-високите цени на петрола (COM(2008) 384), в което се съдържа призив ЕС да повиши своята ефективност при потреблението на енергия и да зависи в по-малка степен от изкопаемите горива, по-специално като следва подхода, изложен в пакета относно изменението на климата и възобновяемите енергийни източници.

ЕС предприе действия за либерализиране на пазарите на електроенергия и газ от втората половина на 90-те години на миналия век. С директивите, приети през 2003 г., се установяват общи правила за вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ. Определени бяха крайни срокове за отваряне на пазарите и предоставяне на възможност на клиентите да изберат своя доставчик: от 1 юли 2004 г. за предприятия и от 1 юли 2007 г. за всички потребители (включително домакинствата). Някои държави — членки на ЕС, бяха предварително подготвени за процеса на либерализация, докато други приеха много по-бавно необходимите мерки. Всъщност на много от пазарите на електрическа енергия и природен газ продължават да съществуват значителни пречки пред навлизането на пазара, както е видно от броя на пазарите, които все още са доминирани от (почти) монополни доставчици. През юли 2009 г. Европейският парламент и Съветът приеха трети пакет от законодателни предложения, имащ за цел да гарантира реален и ефективен избор на доставчици, както и ползи за клиентите. Смята се, че по-голямата прозрачност на цените на газа и електрическата енергия ще спомогне за стимулиране на лоялната конкуренция, като се насърчават потребителите да избират между различни енергийни източници (петрол, въглища, природен газ и възобновяеми енергийни източници) и различни доставчици. Прозрачността на цените на енергията може да стане по-ефективна чрез публикуване и излъчване по възможно най-много канали на цените и ценовите системи.

Direct access to

Other articles
Tables
Database
Dedicated section
Publications
Methodology
Visualisations




Основни таблици

Статистически данни в областта на енергетиката — цени (t_nrg_price)
Цени на газа по вид потребител (ten00118)

База данни

Статистически данни в областта на енергетиката — цени на природния газ и електроенергията (nrg_price)
Статистически данни в областта на енергетиката — цени на природния газ и електроенергията (от 2007 г. насам) (nrg_pc)
Статистически данни в областта на енергетиката — цени на природния газ и електроенергията (до 2007 г.) (nrg_pc_h)

Специален раздел

Методология

Поради промяна в методологията от 2007 г. насам има прекъсване в серията и затова е налице относително кратък динамичен ред. Независимо от това дори в този относително кратък период при цените на газа са налице значителни колебания.

През 2016 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2016/1952, в който се определя задължението за събиране и разпространение на данни за цените на природния газ за битови и небитови потребители. До януари 2017 г. данните за цените за битовия сектор бяха предоставяни от докладващите органи на доброволна основа. До 2016 г. небитовите потребители бяха определяни като промишлени потребители, но на докладващите органи беше позволено да включват и други небитови потребители. С въвеждането на Регламент (ЕС) 2016/1952 определението е променено от промишлени на небитови потребители, за да има единна методология за всички докладващи държави.

Тарифите за газа или ценовите схеми варират при различните доставчици. Те могат да бъдат резултат от договорените условия, особено за големите небитови потребители. За по-малките потребители те обикновено се определят според количеството потребен газ и редица други характеристики; повечето тарифи включват и някаква форма на фиксирана такса. Поради това не съществува единична цена за природния газ. За да се направи съпоставка във времето между цените и отделните държавите — членки на ЕС, в настоящата статия е изложена информация за интервалите на потребление при битовите потребители и при небитовите потребители. Съществуват общо три различни вида домакинства, за които се събират данни за цените на природния газ в зависимост от различните годишни интервали на потребление. При небитовите потребители данни за цените на природния газ се събират за общо шест различни вида потребители.

Събраните данни за цените обхващат средните цени за период от шест месеца (половин година или семестър) от януари до юни (първа половина или семестър 1) и от юли до декември (втора половина или семестър 2) всяка година. Цените включват базисната цена на природния газ, таксите за пренос и разпределение, наем за измервателен уред и други услуги. Цените на природния газ за битови потребители са представени с включени данъци, налози, несвързани с данъци налози, такси и данък върху добавената стойност (ДДС), тъй като това обикновено отразява крайната цена, плащана от битовите потребители. Тъй като небитовите потребители обикновено могат да си възстановят ДДС и някои други данъци, цените за предприятията са показани без ДДС и други възстановими данъци/налози/такси. Единицата за цените на природния газ е евро за киловатчас (евро за kWh).

Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Статистически_данни_за_цените_на_природния_газ&oldid=469219"