Statistics Explained

Archive:Работни заплати и разходи за труд

Revision as of 18:19, 10 December 2019 by EXT-A-Redpath (talk | contribs)

Данните са извлечени през юни 2019 г.

Планирана актуализация на статията: юли 2020 г.

Highlights

През 2018 г. средните почасови разходи за труд са 27,4 евро в ЕС и 30,6 евро в еврозоната.
През 2018 г. средните почасови разходи в рамките на ЕС варират от 5,4 EUR в България до 43,5 EUR в Дания.
Dynamic chart file missing

В настоящата статия са представени и съпоставени данните за работните заплати и разходите за труд (разходи на работодателите за персонала) в държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), и в държавите кандидатки, както и в страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).

Трудът играе важна роля за функционирането на икономиката. От гледна точка на предприятията той представлява разход (разходи за труд), който включва не само възнагражденията и работните заплати, изплащани на наетите лица, но и непреки разходи за труд — предимно вноски за социално осигуряване, плащани от работодателя. Следователно трудът е ключов фактор за конкурентоспособността на предприятията, макар че тя се влияе и от цената на капитала (например лихви по заеми и дивиденти върху собствения капитал) и от неценовите елементи, като например предприемачеството, уменията и производителността на труда, иновациите и позиционирането на марката/продуктите на пазара.


Full article


Компоненти на разходите за труд

Що се отнася до наетите лица, компенсацията, която те получават за своя труд, наричана по-често работна заплата или заплащане, обикновено представлява основният им източник на доходи и следователно има определящо значение за възможността им да изразходват средствата си и/или да ги спестяват. Докато брутната работна заплата/брутните доходи включват социалноосигурителни вноски, платими от наетото лице, то нетните доходи се изчисляват след приспадане на тези вноски и на други дължими на държавата суми, като например подоходните данъци. Тъй като размерът на данъците обикновено зависи от структурата на домакинството от гледна точка на дохода и неговите членове, нетните доходи се изчисляват за няколко стандартни структури на домакинството.

На схема 1 е показана обобщената връзка между нетните доходи, брутните доходи/работната заплата и разходите за труд.

Схема 1: Компоненти на разходите за труд

Разходи за труд

През 2018 г. средните почасови разходи за труд се оценяват на 27,4 евро в ЕС-28 и на 30,6 евро в еврозоната (EA-19). Тази средна стойност обаче крие значителни различия между държавите — членки на ЕС, тъй като почасовите разходи за труд варират в диапазона между 5,4 евро в България и 43,5 евро в Дания (вж. фигура 1), а още по-висока е средната им стойност ( 50,0 евро) в Норвегия.

Фигура 1: Оценки за почасовите разходи за труд, 2018 г.
(в евро)
Източник: Евростат (lc_lci_lev)


Разходите за труд се формират от разходи за възнаграждения и работни заплати плюс непреки разходи за труд, например социалноосигурителни вноски на работодателите. През 2018 г. делът на непреките разходи от общите разходи за труд за цялата икономика е 23,7 % в ЕС-28, а в еврозоната — 25,6 %. Освен това делът на непреките разходи за труд варира значително в различните държави — членки на ЕС: той е най-висок във Франция (32,6 %), Швеция (32,3 %), Литва (29,2 %) и Италия (28,4 %), а най-нисък — в Малта (6,1 %), Люксембург (11,1 %), Дания (14,1 %), Хърватия(15,3 %) и Ирландия (15,4 %).

Брутни работни заплати/доходи

’Медианни доходи’

Брутните доходи са най-голямата част от разходите за труд. През 2014 г. най-високият размер на медианните брутни почасови доходи в евро е регистриран в Дания (25,52 евро), Ирландия (20,16 евро), Швеция(18,46 евро), Люксембург (18,38 евро), Белгия (17,32 евро) и Финландия (17,24 евро). Най-ниският размер на медианните брутни почасови доходи в евро е отчетен в България (1,67 евро) и Румъния (2,03 евро), след които се нареждат Литва (3,11 евро), Латвия (3,35 евро) и Унгария (3,59 евро). С други думи в държавите — членки на ЕС, най-високите медианни брутни почасови доходи на национално равнище са 15 пъти по-високи от най-ниската стойност, изразена в евро; след корекция за ценовите равнища (чрез превръщане в стандарти на покупателната способност (СПС)) най-високата средна стойност е пет пъти по-висока от най-ниската, като в двата края на диапазона отново се намират Дания и България.

Фигура 2: Медианни брутни почасови доходи, всички наети лица
(без чиракуващи), 2014 г.
Източник: Евростат (earn_ses_pub2s)


’Лица с ниски работни заплати’

Лицата с ниски работни заплати се определят като наети лица, които печелят две трети или по-малко от националните медианни брутни почасови доходи. През 2014 г. 17,2 % от наетите лица в ЕС-28 са лица с ниски работни заплати, докато в еврозоната техният дял е 15,9 %. През 2014 г. делът на лицата с ниски работни заплати варира значително в отделните държави — членки на ЕС: най-високите равнища са регистрирани в Латвия (25,5 %), Румъния (24,4 %), Литва (24,0 %) и Полша (23,6 %), а след тях се нареждат Хърватия (23,1 %), Естония (22,8 %), Германия (22,5 %) и Гърция (21,7 %). Под 10 % от наетите лица са били с ниски работни заплати в Швеция (2,6 %), Белгия (3,8 %), Финландия (5,3 %), Дания (8,6 %), Франция (8,8 %) и Италия (9,4 %).

Фигура 3: Лица с ниски работни заплати — наети лица
(без чиракуващи), които печелят две трети или по-малко от медианните брутни почасови доходи, 2014 г.
(% от наетите лица)
Източник: Евростат (earn_ses_pub1s)


Разлика в заплащането на жените и мъжете

Некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете е важен показател, измерващ разликите между средните доходи на жените и мъжете в ЕС. През 2017 г. заплащането на жените в ЕС-28 като цяло е с 16,0 % по-ниско от това на мъжете, а за еврозоната тази разлика е 16,1 %. Най-малките разлики в средното заплащане на жените и мъжете се наблюдават в Румъния, Италия, Люксембург, Белгия, Полша и Словения (като във всяка от тези държави разликата е под 10,0 %). Най-големите разлики в заплащането са регистрирани в Естония (25,6 %), Чехия (21,1 %), Германия (21,0 %) и Обединеното кралство (20,8 %) — вж. фигура 4.

Фигура 4: Некоригирана разлика в заплащането на жените и мъжете, 2017 г.
(разлика между средните брутни почасови доходи на наетите мъже и жени като % от брутните доходи на мъжете)
Източник: Евростат (earn_gr_gpgr2)


Тези разлики се обуславят от различни фактори, например: разлики в коефициента на икономическа активност, разлики в професиите и дейностите, в които преобладаващо са заети мъже или съответно жени, разлики в степента на заетост на мъжете и жените на непълно работно време, както и в подхода на администрацията за човешки ресурси в частните и публичните предприятия по отношение на професионалното развитие и неплатения отпуск и/или отпуска по майчинство/родителския отпуск. Някои основни фактори, които могат поне отчасти да обяснят разликите в заплащането на жените и мъжете, включват секторното и професионалното разделение, образованието и обучението, информираността и прозрачността, както и пряката дискриминация. Разликите в заплащането на жените и мъжете отразяват и други неравенства, по-специално прекомерно големия дял, който жените поемат в семейните отговорности, и трудностите, свързани със съвместяването на професионалния и личния живот. Много жени работят на непълно работно време или са наети по нетипични договори. Въпреки че им позволява да останат на пазара на труда, като същевременно се справят със семейните задължения, това положение може да окаже отрицателно въздействие върху заплащането им, професионалното им развитие, изгледите за повишение и пенсиите им.

Нетни доходи и данъчна тежест

Всички данни се основават на общоприет модел, разработен от ОИСР, при който данните се получават от национални източници (допълнителна информация за модела може да бъде намерена на уебсайта OECD - Benefits and wages (Обезщетения и възнаграждения).

’Нетни доходи’

Информацията за нетните доходи допълва данните за брутните доходи по отношение на разполагаемия доход, който се получава след като от брутния доход на наетото лице се приспаднат подоходните данъци и социалноосигурителните вноски и се добавят семейните надбавки (парични средства, изплащани във връзка с децата на издръжка) при домакинствата с деца.

През 2018 г. нетните доходи на несемейно лице, което печели 100 % от средния доход на работник без деца в стопанския сектор, варират от 5 500 евро в България до 41 900 евро в Люксембург. В същите две държави членки са отчетени съответно най-ниските (6 100 евро) и най-високите (56 300 евро) средни нетни доходи съответно за семейна двойка с един работещ член на семейството и две деца (вж. фигура 5).

Фигура 5: Годишни нетни доходи, 2018 г.
(в евро)
Източник: Евростат (earn_nt_net)


При двама работещи партньори в семейната двойка (всеки от които получава средностатистически доход), в Люксембург са регистрирани най-високите годишни нетни доходи — 93 400 евро при двойки с две деца и 85 800 евро, ако семейството е без деца. В България се наблюдават най-ниските нетни доходи в размер на 11 100 евро за двойки с две деца и малко под тази стойност, 11 000 евро, за семействата без деца.

Данъчна тежест

Целта на показателите за данъчните ставки данъчна тежест върху разходите за труд, капан на безработицата и капан на ниските работни заплати) е да се оцени привлекателността на труда. В таблица 1 тези показатели за представени за лице с ниска работна заплата, което печели две трети (по-точно 67 %) от средния доход на наето лице в стопанския сектор (NACE Rev. 2, раздели B — N), което е несемейно и няма деца.

Първият показател — данъчната тежест върху разходите за труд — измерва тежестта на данъците и социалноосигурителните вноски спрямо разходите за труд. Тя се определя като подоходен данък, с който се облагат брутните доходи от работни заплати, плюс социалноосигурителните вноски за сметка на наетото лице и на работодателя, изразени като процент от общите разходи за труд. През 2018 г. данъчната тежест в ЕС-28 е 38,2 % (40,9 % в еврозоната). През 2018 г. най-високите нива на данъчна тежест за лицата с ниски работни заплати са регистрирани в Белгия, Чехия, Германия, Франция, Италия, Унгария, Австрия и Швеция (като във всички изброени държави равнището е над 40,0&nbsp%). Същевременно най-ниската данъчна тежест за лицата с ниски работни заплати е отчетена в Ирландия, Кипър, Малта и Обединеното кралство (под 30,0 % във всяка от посочените държави).

Таблица 1: Показатели за данъчна ставка за лица с ниски работни заплати — несемейни лица без деца, 2018 г.
(%)
Източник:'’ Евростат (earn_nt_taxwedge), (earn_nt_unemtrp) и (earn_nt_lowwtrp)


Вторият показател, а именно капанът на безработицата, измерва дела (процента) от нарастването на брутните доходи, който се губи поради по-високи данъци и социалноосигурителни вноски и поради преустановяването на обезщетенията за безработица и другите помощи, когато безработното лице отново започне да работи. През 2018 г. капанът на безработицата е 73,1&nbsp% в ЕС-28 (75,7 % в еврозоната). Най-високата стойност е регистрирана в Люксембург (90,8 %), а най-ниската — в Естония (32,2 %).

Третият показател, капанът на ниските работни заплати, измерва дела (процента) от нарастването на брутните доходи, който се губи вследствие на съчетаното действие на подоходните данъци, социалноосигурителните вноски за сметка на работника и загубата на надбавки при увеличаване на брутните доходи от 33 % на 67 % от средните доходи на един работник. През 2018 г. равнището на капана на ниските работни заплати в ЕС-28 е 39,0 % (42,2 % за еврозоната), като най-ниската стойност е регистрирана в Кипър (10,3 %), а най-високата — в Белгия (59,7 %).

Изходни данни за таблиците и графиките

Източници на данни

Разходи за труд

Разходите за труд обхващат компенсацията на наетите лица (включително заплати, възнаграждения в пари в брой и в натура, както и социалноосигурителни вноски за сметка на работодателя), разходите за професионално обучение и други разходи (като разходи по наемане, разходи за работно облекло и данъци върху трудовата заетост, считани като разходи за труд, минус получените субсидии). Посочените компоненти на разходите за труд и техните елементи са определени в Регламент (ЕО) № 1737/2005 от 21 октомври 2005 г.

Статистическите данни относно разходите за труд представляват йерархична система от многогодишни, годишни и тримесечни статистически данни, предназначени да предоставят цялостна и подробна картина на равнището, структурата и развитието в краткосрочен план на разходите за труд в различните сектори на икономическата дейност в ЕС и някои държави извън него. Всички статистически данни се основават на хармонизирано определение за разходите за труд. Равнищата на разходите за труд се основават на последното изследване на разходите за труд (в момента то е за 2016 г.) и на екстраполация въз основа на тримесечния индекс на разходите за труд. Изследването на разходите за труд се провежда на всеки четири години и чрез него се събират много подробни данни за нивата на разходите за труд. За целите на екстраполирането с индекса на разходите за труд се използват само агрегирани данни. Тримесечният индекс на разходите за труд (Euroindicator) (на английски) измерва натиска на разходите, произтичащи от фактора за производство „труд“. Данните, включени в индекса на разходите за труд, се отнасят до общите средни почасови разходи за труд и до две категории разходи за труд: работни заплати и възнаграждения; вноски за социално осигуряване за сметка на работодателя плюс платени данъци минус субсидии, получени от работодателя. Данните са налични за европейските агрегати (ЕС и еврозоната) и за държавите — членки на ЕС, за агрегат, който обхваща промишлеността, строителството и услугите (с изключение на публичната администрация, отбраната, задължителното социално осигуряване), обхванати от NACE Rev. 2, раздели B — N и P — S (данните също така са дезагрегирани по икономически дейности), в работни дни и с корекции на тримесечна база.

Брутни работни заплати/доходи

Основните определения за доходите се съдържат в Регламент (ЕО) № 1738/2005 от 21 октомври 2005 г. Данните се вземат от провежданото на всеки четири години проучване на структурата на заплатите (SES), чието последно издание е от октомври 2014 г. Брутните доходи включват паричното възнаграждение, което се заплаща пряко от работодателя преди удръжките за данъци и социалноосигурителни вноски, които са платими от работещите лица и се удържат от работодателя. Включват се всички бонуси, независимо дали се плащат редовно или не (например 13-та или 14-та заплата, премии за празници, разпределяне на печалбата, надбавки за неизползван отпуск, извънредни комисиони и т.н.).

Данните за медианните доходи се основават на брутните почасови доходи на всички наети лица (на пълно и непълно работно време, но без чиракуващите), които работят в предприятия с 10 или повече наети лица и във всички сектори на икономиката, с изключение на селското стопанство, рибарството, публичната администрация, частните домакинства и екстериториалните организации. Медианните доходи са изчислени така, че доходите на половината от населението да бъдат под медианните, а доходите на другата половина — над тях.

Разлика в заплащането на жените и мъжете

Некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете се определя като разликата между средните брутни почасови доходи на мъжете и на жените, изразена като процент от средните брутни почасови доходи на мъжете. Методиката за съставянето на този показател се основава на данни, събрани при проучването на структурата на заплатите (SES), което се преразглежда на всеки четири години след получаването на най-актуалните данни.

Според използваната методика показателят за некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете обхваща всички наети лица (без ограничения за възраст и отработено време) в предприятията (с най-малко 10 наети лица) в промишлеността, строителството и услугите (включени в NACE Rev. 2, раздели B ― S, с изключение на раздел О). Макар да не е задължително, някои държави предоставят информация и за раздел О от NACE Rev. 2 (публична администрация и отбрана; задължително социално осигуряване). Налична е и информация с анализ по икономически сектор (публичен или частен), работно време (пълно или непълно) и възраст на наетите лица.

Нетни доходи и данъчна тежест

Нетните доходи се изчисляват от брутните доходи и представляват частта от възнаграждението, която наетите лица реално могат да задържат за себе си ― за харчене или спестяване. За разлика от брутните доходи нетните доходи не включват социалноосигурителни вноски и данъци, но включват семейни надбавки.

Капанът на безработицата се определя като разликата между нарастването на брутните доходи и увеличението на нетните доходи при преминаване от безработица към трудова заетост, изразена като процент от брутните доходи.

Контекст

Структурата и промените в разходите за труд и в доходите от трудова дейност са важни характеристики на всеки пазар на труда, тъй като отразяват предлагането на труд от страна на лицата и търсенето на труд от страна на предприятията.

ЕС се стреми да насърчава равните възможности с цел постепенното премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете. В член 157, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се определя принципът за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност, а член 157, параграф 3 представлява правното основание за приемането на законодателство за равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта. През декември 2015 г. Европейската комисия прие Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г. (на английски език). В тази работна програма Европейската Комисия отново потвърди своя ангажимент да продължи да работи за насърчаване на равенството между мъжете и жените. Една от приоритетните тематични области е намаляването на разликите в заплащането, доходите и пенсиите на мъжете и жените, а оттам и преодоляването на бедността сред жените. Европейската Комисия определи ключови действия, които да бъдат предприети в тази приоритетна област. Едно от тях е ежегодното организиране на Европейския ден на равното заплащане (на английски език), за да се повиши осведомеността относно разликата в заплащането на мъжете и жените и причините за това.

Direct access to

Other articles
Tables
Database
Dedicated section
Publications
Methodology
Visualisations




  • Доходи (t_earn) (на английски език), вж.:
Разлика в заплащането на мъжете и жените, некоригирани данни (tsdsc340)
Индекс на разходите за труд по NACE Rev. 2 (teilm100)
Индекс на разходите за труд по NACE Rev. 2 - процентно изменение Q/Q-1 (teilm120)
Индекс на разходите за труд по NACE Rev. 2 - процентно изменение Q/Q-4 (teilm130)
Индекс на разходите за труд по NACE Rev. 2 - Индекс (2012=100) (teilm140)
Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Работни_заплати_и_разходи_за_труд&oldid=462100"