Archive:Статистически данни за миграцията и мигрантите

Данни, извлечени през март 2019 г. Планирана актуализация на статията: юни 2020 г.

Highlights

През 2017 г. 2,4 млн. имигранти са влезли в ЕС от държави извън Съюза

22,3 млн. души (4,4 %) от живеещите в ЕС 512,4 милиона души към 1 януари 2018 г. са били граждани на държави извън ЕС.

През 2017 г. държавите — членки на ЕС, са предоставили гражданство на почти 825 хиляди души.

Имигранти, 2017 г.

В тази статия са представени статистически данни на Европейския съюз (ЕС) за международните миграционни (потоци), броя местни и чуждестранни граждани в населението („дял“) и данни, свързани с придобиването на гражданство. Върху миграцията оказват влияние комбинация от икономически, екологични, политически и социални фактори: както в държавата на произход на мигранта (подтикващи фактори), така и в приемащата държава (притегателни фактори). Счита се, че през изминалите години относителният икономически просперитет и политическата стабилност на ЕС имат значителен притегателен ефект върху имигрантите.

В приемащите държави международната миграция може да бъде използвана като инструмент за разрешаване на конкретни проблеми, свързани с недостига на работна ръка на пазара на труда. Миграцията сама по себе си обаче почти със сигурност няма да промени настоящата тенденция на застаряване на населението, която се наблюдава в много части на ЕС.

Full article

Миграционни потоци: През 2017 г. в ЕС са имигрирали 2,4 милиона души от държави извън Съюза

През 2017 г. общо 4,4 милиона души са имигрирали в една от 28-те държави — членки на ЕС, и най-малко 3,1 милиона емигранти са напуснали държави — членки на ЕС. Тези данни обаче не отразяват миграционните потоци към/от ЕС като цяло, тъй като те включват също така потоци между отделните държави — членки на ЕС.

От тези 4,4 милиона имигранти през 2017 г. приблизително 2,0 милиона са били граждани на държави извън ЕС, 1,3 милиона са били лица с гражданство на държава — членка на ЕС, различна от тази, в която са имигрирали, около 1,0 милион души са мигрирали в държава — членка на ЕС, чието гражданство са имали (например граждани, които се завръщат в страната си, или граждани, родени в чужбина), и около 11 хиляди души са били лица без гражданство.

Таблица 1: Имиграция по гражданство, 2017 г.
Източник: Евростат (migr_imm1ctz)

Германия: най-голям брой имигранти и емигранти

През 2017 г. Германия е отчела най-голям общ брой имигранти (917,1 хиляди), следвана от Обединеното кралство (644,2 хиляди), Испания (532,1 хиляди), Франция (370,0 хиляди), и Италия (343,4 хиляди). През 2017 г. Германия е отчела също най-голям брой емигранти (560,7 хиляди), следвана от Испания (368,9 хиляди), Обединеното кралство (359,7 хиляди), Франция (312,6 хиляди), Румъния (242,2 хиляди) и Полша (218,5 хиляди). През 2017 г. общо 22 държави — членки на ЕС, са отчели по-високи стойности на имиграцията, отколкото на емиграцията, но в България, Хърватия, Латвия, Литва, Полша и Румъния броят на емигрантите е надвишил броя на имигрантите.

Фигура 1: Имигранти, 2017 г.
(на 1000 души население)
Източник: Евростат (migr_imm1ctz) и (migr_pop1ctz)

През 2017 г. Малта е отчела най-голям процент на имиграция спрямо броя на пребиваващото население (46 имигранти на 1000 души), следвана от Люксембург (41 имигранти на 1000 души) — вж. фигура 1. През 2017 г. най-високи проценти на емиграция са отчетени за Люксембург (23 емигранти на 1000 души), Кипър (18 емигранти на 1000 души), Литва (17 емигранти на 1000 души) и Малта (15 емигранти на 1000 души).

Фигура 2: Разпределение на имигрантите по гражданство, 2017 г.
(% от всички имигранти)
Източник: Евростат (migr_imm2ctz)

Най-голям дял на националните имигранти е отчетен в Румъния, най-малък — в Люксембург

През 2017 г. относителният дял на националните имигранти (имигранти с гражданство на държавата — членка на ЕС, към която са мигрирали) спрямо общия брой на имигрантите е бил най-висок в Румъния (82 % от всички имигранти), Полша (63 %), Словакия (60 %), Португалия (55 %), България (51 %) и Хърватия (51 %). Това са единствените държави — членки на ЕС, в които делът на националната имиграция е повече от половината от общия брой имигранти — вж. фигура 2. От друга страна, през 2017 г. в Люксембург националната имиграция е представлявала не повече от 5 % от общата имиграция в държавата.

Таблица 2: Имиграция по държава на раждане, 2017 г.
Източник: Евростат (migr_imm3ctb)

Информацията за гражданството често се използва за проучване на имигрантите с произход от друга държава. Тъй като обаче през живота на човек гражданството може да претърпи промяна, е полезно да бъде анализирана и информацията относно държавата на раждане. Относителният дял на имигрантите, родени в държавата, спрямо общия брой на имигрантите е бил най-голям в Румъния (54 % от всички имигранти), следвана от България (49 %) и Естония (44 %). От друга страна, Люксембург е отчел относително нисък дял на родените в държавата имигранти — по-малко от 5 % от цялата имиграция през 2017 г.

Таблица 3: Имиграция по държава на предишно местопребиваване, 2017 г.
Източник: Евростат (migr_imm5prv)

Предишно местопребиваване: 2,4 милиона имигранти са влезли в ЕС през 2017 г.

През 2017 г. в ЕС-28 е имало приблизително 2,4 милиона имигранти от държави извън ЕС. Наред с това 1,9 милиона души, които преди това са пребивавали на територията на дадена държава — членка на ЕС, са мигрирали в друга държава членка.

Анализът на предишното пребиваване сочи, че Люксембург е отчел най-голям дял на имигранти от друга държава — членка на ЕС (94 % от общия брой имигранти през 2017 г.), следван от Словакия (79 %) и Румъния (69 %); относително ниски дялове са отчетени в Италия (22 % от всички имигранти), както и в Словения, Швеция и Испания (28 %) — вж. таблица 3.

Фигура 3: Имигранти по пол, 2017 г.
(% от всички имигранти)
Източник: Евростат (migr_imm2ctz)

Що се отнася до разпределението по пол на имигрантите в държавите — членки на ЕС, през 2017 г. е имало малко повече мъже, отколкото жени (54 % спрямо 46 %). Държавата членка, в която е отчетен най-висок дял на имигранти от мъжки пол, е Литва (70 %); най-високият дял на жени имигранти пък е отчетен в Ирландия (53 %).

Фигура 4: Възрастова структура на имигрантите по гражданство, ЕС, 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_imm2ctz)

Половината имигранти са били на възраст под 28 години

Средната възраст на имигрантите в държавите — членки на ЕС, през 2017 г. е много по-ниска отколкото тази на населението на приемащите държави. На 1 януари 2018 г. средната възраст на общото население на ЕС-28 е била 43,1 години, докато за имигрантите в ЕС-28 през 2017 г. тя е била 28,3 години.

Таблица 4: Чуждестранни граждани по група според гражданството, 1 януари 2018 г.
Източник: Евростат (migr_pop1ctz)

Мигранти: към 1 януари 2018 г. в ЕС са живеели почти 22,3 милиона граждани на държави извън ЕС

Към 1 януари 2018 г. броят на лицата, пребиваващи в държава — членка на ЕС, с гражданство на държава извън ЕС, е бил 22,3 милиона, което представлява 4,4 % от населението на ЕС-28. Освен това отново към 1 януари 2018 г. в държави — членки на ЕС, са живеели 17,6 милиона души с гражданство на друга държава — членка на ЕС.

В абсолютно изражение броят на живеещите в държави — членки на ЕС, чуждестранни граждани към 1 януари 2018 г. е бил най-голям в Германия (9,7 милиона души), Обединеното кралство (6,3 милиона), Италия (5,1 милиона), Франция (4,7 милиона) и Испания (4,6 милиона). Взети заедно, чуждестранните граждани в тези пет държави членки са представлявали 76 % от общия брой на чуждестранните граждани, които са живеели във всички държави — членки на ЕС, като в същите пет държави членки е живеело 63 % от цялото население на ЕС-28.

Чуждестранно население, съставено от граждани на държави извън ЕС, в повечето държави членки

Към 1 януари 2018 г. Белгия, Ирландия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Румъния, Словакия и Обединеното кралство са единствените държави — членки на ЕС, в които чуждестранните граждани са били предимно граждани на друга държава членка. Това означава, че в повечето държави — членки на ЕС, по-голямата част от чуждестранните граждани са били граждани на държави извън ЕС (вж. таблица 5); По-конкретно в Латвия и Естония делът на гражданите на държави извън ЕС е особено голям поради големия брой на жителите, непризнати за пълноправни граждани (главно граждани на бившия Съветски съюз, които пребивават постоянно в тези държави, но не са придобили друго гражданство).

Фигура 5: Дял на чуждестранните граждани от пребиваващото население, 1 януари 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_pop1ctz)

Най-висок дял на чуждестранни граждани от населението — в Люксембург, най-нисък — в Румъния

В относително изражение държавата — членка на ЕС, в която е имало най-много чужди граждани, е Люксембург, като делът им е бил 48 % от общото население. Голям процент на чуждестранните граждани (10 % или повече от пребиваващото население) се е наблюдавал също така в Кипър, Австрия, Естония, Малта, Латвия, Белгия, Ирландия и Германия. От друга страна, чуждестранните граждани са представлявали по-малко от 1 % от населението в Полша и Румъния (0,6 % и в двете държави) и в Литва (0,9 %).

Таблица 5: Лица, родени в чужбина, по държава на раждане, 1 януари 2018 г.
Източник: Евростат (migr_pop3ctb)

Що се отнася до държавата на раждане — към 1 януари 2018 г. в държави — членки на ЕС, са живеели 38,2 милиона души, родени извън ЕС-28, и 21,8 милиона души, родени в държава — членка на ЕС, различна от тази, в която пребивават. Само в Ирландия, Кипър, Люксембург, Унгария, Малта и Словакия и броят на лицата, родени в други държави — членки на ЕС, е бил по-голям от броя на лицата, родени извън ЕС-28.

Таблица 6: Основни държави на гражданство и на раждане на чуждестранните граждани/лицата, родени в чужбина, 1 януари 2018 г.
(в абсолютно изражение и като процент от общия брой на чуждестранните граждани/лицата, родени в чужбина)
Източник: Евростат (migr_pop1ctz) и (migr_pop3ctb)

В таблица 6 е представено обобщение на петте основни групи чуждестранни граждани и лица, родени в чужбина, за държавите — членки на ЕС, и държавите от ЕАСТ (въз основа на наличните данни).

Фигура 6: Брой граждани на ЕС, които са обичайно пребиваващи в останалата част от ЕС, към 1 януари 2018 г.
(милиона)
Източник: Евростат (migr_pop1ctz)

През 2018 г. петте най-големи групи граждани на ЕС, които живеят в други държави — членки на ЕС, са били румънските, полските, италианските, португалските и британските граждани (вж. фигура 6).

Фигура 7: Възрастова структура на местното и чуждестранното население, ЕС-28, 1 януари 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_pop2ctz)

Чуждестранните граждани са по-млади от местните граждани

Анализът на възрастовата структура на населението показва, че като цяло чуждестранните граждани са по-млади от местните граждани на ЕС-28. Разпределението на чуждестранните граждани по възраст показва, че делът на относително младите лица в трудоспособна възраст е по-голям, отколкото сред местните граждани. Към 1 януари 2018 г. средната възраст на населението в ЕС-28 е била 44 години, докато средната възраст на живеещите в ЕС чуждестранни граждани е 36 години.

Фигура 8: Брой на лицата, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, ЕС-28, 2009—2017 г. (1000)
Източник: Евростат (migr_acq)

Придобиване на гражданство: През 2017 г. държавите — членки на ЕС, са предоставили гражданство на почти 825 хиляди души

Броят на лицата, придобили гражданство, е намалял със 17 % през 2017 г.

През 2017 г. броят на лицата, които придобиват гражданство на държава — членка на ЕС, е бил 825,4 хиляди, което представлява спад със 17 % спрямо 2016 г. През 2017 г. броят на тези лица е бил най-голям в Италия — 146,6 хиляди души (или 18 % от общия брой за ЕС-28). На следващо място се нареждат Обединеното кралство (123,1 хиляди), Германия (115,4 хиляди), Франция (114,3 хиляди) и Швеция (68,9 хиляди).

В абсолютно изражение най-голямо увеличение в сравнение с 2016 г. се наблюдава в Швеция, като още 7600 пребиваващи лица са получили шведско гражданство, следвана от Белгия (5500). Най-голям спад в абсолютно изражение пък е отчетен в Испания (84 400 души по-малко са получили испанско гражданство в сравнение с 2016 г.), следвана от Италия (55 000) и Обединеното кралство (26 300).

Таблица 7: Придобиване на гражданство по група на предишно гражданство в ЕС-28 и ЕАСТ, 2017 г.
Източник: Евростат (migr_acq)

Около 673,0 хиляди граждани на държави извън ЕС, пребиваващи в държава — членка на ЕС, са придобили гражданство на ЕС през 2017 г., което представлява намаляване с 22 % спрямо 2016 г. По този начин през 2017 г. гражданите на държави извън ЕС са възлизали на 82 % от всички лица, придобили гражданство на държава — членка на ЕС. Тези нови граждани на ЕС-28 са основно от Африка (27 % от общия брой на придобилите гражданство), Европа извън ЕС-28 (21 %), Азия (21 %) и Северна и Южна Америка (11 %). Броят на гражданите на държави — членки на ЕС, които са придобили гражданство на друга държава членка, е възлизал на 137,8 хиляди души, което представлява 17 % от общия брой. В абсолютно изражение основните групи граждани на ЕС-28, придобили гражданство на друга държава — членка на ЕС, са румънците, станали граждани на Италия (8 хиляди души) или Германия (4,3 хиляди души), поляците, станали граждани на Обединеното кралство (7,1 хиляди души) или Германия (6,3 хиляди души), гражданите на Обединеното кралство, придобили гражданство на Германия (6,9 хиляди души) или Франция (1,7 хиляди души), и италианците , станали граждани на Германия (4,2 хиляди души) или Обединеното кралство (3,5 хиляди души).

В Люксембург и Унгария повечето нови гражданства са предоставени на граждани на друга държава — членка на ЕС. Що се отнася до Люксембург, португалските граждани са представлявали най-големият дял, следвани от гражданите на Франция, Обединеното кралство, Италия и Белгия, докато в Унгария гражданите на ЕС, придобили гражданство, са били почти изцяло румънци.

През 2017 г., както и през предходните години, най-големият брой нови граждани в държавите — членки на ЕС, са от Мароко (67,9 хиляди, което съответства на 8,2 % от всички предоставени гражданства), следвани от гражданите на Албания (58,9 хиляди или 7,1 %), Индия (31,6 хиляди или 3,8 %), Турция (29,9 хиляди или 3,6 %) и Пакистан (23,1 хиляди или 2,8 %). В сравнение с 2016 г. броят на гражданите на Мароко, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, е намалял с 33 %. По-голямата част от мароканците са придобили ново гражданство в Италия (33 %), Испания (25 %) или Франция (25 %), докато по-голямата част от албанците са получили гръцко (51 %) или италианско гражданство (46 %). Мнозинството от индийците (52 %) са получили британско гражданство, около половината от турците са получили немско гражданство (50 %) и почти половината от пакистанците също са получили британско гражданство (45 %).

Фигура 9: Степен на натурализация (придобиване на гражданство на всеки 100 пребиваващи чуждестранни граждани), 2017 г.
Източник: Евростат (migr_acq)и (migr_pop1ctz)

Най-висока степен на натурализация — в Швеция и Румъния

Един често използван показател е „степента на натурализация“, определена тук като съотношението между общия брой на получилите гражданство лица и броя на пребиваващите чуждестранни лица в началото на същата година. Държавата — членка на ЕС, с най-висока степен на натурализация през 2017 г. е Швеция (8,2 получили гражданство лица на 100 пребиваващи чуждестранни граждани), следвана от Румъния и Финландия (съответно 5,9 и 5,0 получили гражданство лица на 100 пребиваващи чуждестранни граждани).

Изходни данни за таблиците и графиките

Статистически данни за миграцията и мигрантите: таблици и фигури

Източници на данни

Особено трудно e да бъде измерена емиграцията. По-трудно е да се проследят напускащите дадена държава лица, отколкото тези, които пристигат, тъй като много често за мигрантите е много по-важно да си взаимодействат по въпроси, свързани с тяхната миграция, с органите на приемащата държава, отколкото с тези на страната, която напускат. Сравнителният анализ на данните за имиграцията и емиграцията за държавите — членки на ЕС, за 2017 г. (огледални статистически данни) потвърждава, че това важи за много държави, поради което настоящата статия е съсредоточена основно върху данните за имиграцията.

Евростат изготвя статистически данни по редица въпроси, свързани с международните миграционни потоци, дела от населението, съставен от чуждестранни граждани, и придобиването на гражданство. Данните се събират на годишна база и се предоставят на Евростат от националните статистически органи на държавите — членки на ЕС.

Правни източници

От 2008 г. насам събирането на данни в областта на миграцията, гражданството и убежището се основава на Регламент 862/2007, а анализът и съставът на групите от ЕС, ЕАСТ и от държави кандидатки към 1 януари на референтната година са дадени в Регламент (ЕС) № 351/2010 за прилагането на посочения регламент. В него е определен основният набор от статистически данни за международните миграционни потоци, дела на чуждестранните граждани, придобиването на гражданство, разрешенията за пребиваване, убежището и мерките против незаконното влизане и престой. Макар че държавите — членки на ЕС, могат да продължат да използват източници на данни, които са подходящи от гледна точка на практиката и наличните данни на национално равнище, статистическите данни, които се събират съгласно посочения регламент, трябва да се основават на общи определения и понятия. Повечето държави — членки на ЕС, изготвят своите статистически данни на базата на административни източници на данни например регистри — на населението, на чуждестранните граждани, на пребиваващите лица или на разрешенията за работа, както и регистри за здравно осигуряване и данъчни регистри. В някои държави за съставянето на статистическите данни за миграцията се използват огледални статистически данни, извадкови изследвания или методи за оценяване. Очаква се чрез прилагането на посочения регламент да се подобри наличността и съпоставимостта на статистическите данни за миграцията.

Както е посочено в член 2, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 862/2007, имигранти, които пребивават (или които се очаква да пребивават) на територията на държава — членка на ЕС, за срок от най-малко 12 месеца, подлежат на преброяване, тъй като са емигранти, живеещи в чужбина за повече от 12 месеца. Поради това данните, събрани от Евростат, се отнасят до миграцията за период от 12 или повече месеца: това означава, че мигрантите са лица, мигрирали за период от една година или повече, както и лица, мигрирали за постоянно. Данните за придобиването на гражданство се събират от Евростат съгласно разпоредбите на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 862/2007, която гласят, че: „Държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) статистически данни относно броя на (...) лицата, които обичайно пребивават на територията на държавата членка и са придобили гражданство на държавата членка през референтната година (...), разделени по групи според (...) предишното гражданство на съответните лица, като се посочва обстоятелството, че лицата преди това са били без гражданство.“

Определения

Възраст: Що се отнася до определенията за възраст във връзка с миграционните потоци, следва да се има предвид, че данните за 2017 г. се отнасят до достигнатата възраст на респондентите или възрастта им в края на референтната година за всички държави — членки на ЕС, с изключение на Ирландия, Гърция, Австрия, Малта, Румъния, Словения и Обединеното кралство (при които данните се отнасят до навършената възраст на респондентите или тяхната възраст към последния им рожден ден). Що се отнася до определенията за възраст във връзка с придобиването на гражданство, следва да се има предвид, че данните за 2017 г. се отнасят до достигнатата възраст на респондентите или възрастта им в края на референтната година за всички държави — членки на ЕС, с изключение на Германия, Гърция, Ирландия, Австрия, Литва, Малта, Румъния, Словения и Обединеното кралство (при които данните се отнасят до навършената възраст на респондентите или тяхната възраст към последния им рожден ден).

Държави членки и държави от ЕАСТ по включване/изключване на лица, търсещи убежище, и бежанци в данните за населението, предоставени на Евростат в рамките на единното събиране на демографски данни за референтната 2017 година

Население към 1.1.2018 г.	Включени	Изключени
Търсещи убежище лица, които са oбичайно пребиваващи за повече от 12 месеца	Белгия, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия, Обединено кралство, Норвегия, Швейцария	България, Чешка република, Дания, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Исландия, Лихтенщайн
Бежанци, които са обичайно пребиваващи за повече от 12 месеца	Белгия, България, Чешка република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Обединено кралство, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария

Забележка: Норвегия (не са включени лица, търсещи убежище, и бежанци без разрешение за пребиваване)

Държави членки и държави от EFTA по включване/изключване на лица, търсещи убежище, и бежанци в данните за миграцията, предоставени на Евростат в рамките на единното събиране на демографски данни за референтната 2017 година

Миграция за 2017 г.	Включени	Изключени
Търсещи убежище лица, които са oбичайно пребиваващи за повече от 12 месеца	Белгия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия, Обединено кралство, Швейцария, Норвегия	България, Чешка република, Дания, Ирландия, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Исландия, Лихтенщайн
Бежанци, които са обичайно пребиваващи за повече от 12 месеца	Белгия, България, Чешка република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Обединено кралство, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария

Забележка: Норвегия (не са включени лица, търсещи убежище, и бежанци без разрешение за пребиваване); Ирландия (не са включени бежанците, които не живеят в частни домакинства)

Бежанец: Терминът не се отнася само до лица, на които е предоставен статут на бежанец (съгласно член 2, буква д) от Директива 2011/95/ЕО по смисъла на член 1 от Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците, изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.), но включва и лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила (съгласно член 2, буква ж) от Директива 2011/95/ЕО), както и лица, обхванати от решение за предоставяне на разрешение за престой по хуманитарни причини съгласно националното право относно международната закрила.

Лице, търсещо убежище: Подаваните за първи път молби за убежище са специфични за всяка държава и не предполагат определен срок. Поради това лице, търсещо убежище, може да подаде молба за първи път в дадена държава и след това да подаде такава молба в която и да е друга държава. Ако лице, търсещо убежище, подаде отново молба в същата държава след какъвто и да е период от време, то не се счита отново за лице, подаващо молба за първи път.

Степен на натурализация: Терминът следва да се използва предпазливо, тъй като числителят включва всички видове придобиване на гражданство, а не само натурализацията на пребиваващи в страната чуждестранни граждани, които отговарят на условията, а знаменателят включва всички чужденци, а не само чуждестранните граждани, които отговарят на условията за натурализация.

Контекст

Гражданите на държавите — членки на ЕС, разполагат със свобода на пътуване и на движение в рамките на вътрешните граници на ЕС. Що се отнася до гражданите на държави извън ЕС, политиките в областта на миграцията в рамките на ЕС все по-често имат за цел привличането на мигранти с определен профил, като в много случаи целта е да се преодолее недостигът на определени умения. Подборът може да се извърши въз основа на езиковите умения, трудовия опит, образованието и възрастта. Друга възможност е подборът да се извърши предварително от работодателите, така че мигрантите вече да имат работа при пристигането си.

Освен политиките за насърчаване на наемането на работа, имиграционната политика често е съсредоточена върху две области: предотвратяване на неразрешената миграция и нелегалното наемане на мигранти, които нямат разрешително за работа, и насърчаване на интегрирането на имигрантите в обществото. В борбата срещу мрежите за незаконно превеждане през границата и трафик на хора в ЕС са мобилизирани значителни ресурси.

В рамките на Европейската комисия генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ отговаря за европейската миграционна политика. През 2005 г. Европейската комисия възобнови дебатите относно необходимостта от общ набор от правила за прием на икономически мигранти със Зелената книга относно подхода на ЕС към управлението на икономическата миграция (COM(2004) 811 окончателен), в резултат на което в края на 2005 г. бе приет стратегически план в областта на законната миграция (COM(2005) 669 окончателен). През юли 2006 г. Европейската комисия прие Съобщение относно политическите приоритети в борбата с нелегалната имиграция на граждани на трети държави (COM(2006) 402 окончателен), чиято цел е да установи баланс между сигурността и основните права на хората през всички етапи от процеса на незаконната имиграция. През септември 2007 г. Европейската комисия представи своя трети годишен доклад относно миграцията и интеграцията(COM(2007) 512 окончателен). В съобщение на Европейската комисия, прието през октомври 2008 г., се подчертава значението на укрепването на глобалния подход към миграцията: засилване на координирането, последователността и взаимодействието(COM(2008) 611 окончателен) като един от аспектите на външната политика и политиката на развитие. Със Стокхолмската програма, приета от държавните и правителствените ръководители на ЕС през декември 2009 г., се създава рамка и поредица от принципи за текущо разработване на европейски политики в областта на правосъдието и вътрешните работи за периода 2010―2014 г.; основна част от тази програма са въпросите, свързани с миграцията. С цел осъществяване на договорените промени, през 2010 г. Европейската комисия прие План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм ― Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа(COM(2010) 171 окончателен).

През май 2013 г. Европейската комисия публикува „Доклад за гражданството на ЕС за 2013 г.“ (COM(2013) 269 окончателен). В доклада се посочва, че гражданството на ЕС предоставя нови права и възможности. Правото, което е най-тясно свързано с гражданството на ЕС, е възможността за свободно придвижване и пребиваване на територията на ЕС. Благодарение на модерните технологии и на улесненото пътуване свободата на движение позволява на европейците да разширят своя хоризонт отвъд националните граници, да напускат своите държави за по-кратки или по-дълги периоди, да се движат между държавите от ЕС, за да работят, да се обучават и стажуват или да пътуват по работа, за отдих или за да пазаруват в чужбина. Свободното движение има потенциала да стимулира социалните и културните контакти в ЕС и заздравява връзките между гражданите на ЕС. Наред с това и благодарение на премахването на все повече вътрешни пречки то може да е източник на взаимни икономически ползи за предприятията и потребителите, включително за тези от тях, които не напускат своите държави.

На 13 май 2015 г. Европейската комисия представи Европейска програма за миграцията (COM(2015) 240 final), в която са очертани мерките, които ще бъдат взети незабавно в отговор на кризисната ситуация в Средиземноморието, както и стъпките, които трябва да бъдат предприети през следващите години за по-добро управление на миграцията във всички нейни аспекти.

През април 2017 г. беше публикуван Годишният доклад за имиграцията и предоставянето на убежище, изготвен от Европейската мрежа за миграцията. В него се прави обзор на основните правни и политически промени, настъпващи в ЕС като цяло и в участващите държави. Той представлява изчерпателен документ, обхващащ всички аспекти на политиката за миграцията и убежището, провеждана от генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ и агенциите на ЕС.

На 15 ноември 2017 г. в актуализираната Европейска програма за миграцията беше поставен акцент върху кризата с бежанците, общата политика в областта на визите и Шенгенското пространство. Разгледаните въпроси включват презаселването и преместването, финансова подкрепа за Гърция и Италия и съоръженията за бежанци. Сред заложените цели са възможността бежанците да достигат Европа по безопасни и законни начини, като се гарантира, че отговорността за преместването е справедливо поделена между държавите членки и мигрантите се интегрират на местно и регионално равнище.

На 24 юли 2018 г. Европейската комисия публикува два информационни документа, в които се подчертава значението на сътрудничеството и ефективността. Създаването на контролни центрове на територията на ЕС се основава на споделените усилия с държавите членки. Концепцията за регионални платформи за дебаркиране предполага тясно сътрудничество със съответните трети държави.

На 4 декември 2018 г. Комисията публикува доклад за напредъка доклад за напредъка относно изпълнението на Европейската програма за миграцията, в който се прави преглед на постигнатия напредък и се отчитат пропуските в прилагането на програмата. Разглежда се също така по какъв начин изменението на климата, наред с демографските и икономическите фактори създават нови стимули за движението на хората, като се потвърждава, че факторите в основата на миграционния натиск върху Европа са структурни, поради което е изключително проблемът да бъде разрешен ефективно и по еднакъв начин.

Някои от най-важните правни актове в областта на имиграцията включват:

Член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз — законодателство на Съюза относно гражданите на ЕС;
Член 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз — относно гражданите на ЕС;
Член 79 от Договора за функционирането на Европейския съюз — относно контрола по границите, убежището и имиграцията на граждани на трети страни;
Директива 2003/09/ЕО относно условията за приемането на лица, търсещи убежище;
Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството;
Директива 2003/109/ЕО относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни;
Директива 2003/110/ЕО относно помощ в случаите на транзит за целите на извеждане от територията по въздух;
Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки;
Директива 2004/81/ЕО относно жертвите на трафик;
Директива 2004/82/ЕО относно задължението на превозвачите да съобщават данни на пътниците;
Директива 2004/83/ЕО относно признаването;
Директива 2004/114/ЕО относно приема на студенти;
Директива 2005/71/ЕО относно улесняването на приема на научни работници в ЕС;
Директива 2008/115/ЕО за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни;
Директива 2009/50/ЕО относно приемане на висококвалифицирани мигранти.
Директива 2009/52/ЕО относно санкциите срещу работодатели;
Директива 2011/95/ЕС относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила;
Директива 2011/98/ЕС относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава-членка;
Директива 2013/32/ЕС относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила;
Директива 2013/33/ЕС за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила;
Директива 2014/36/ЕС относно сезонните работници;
Директива 2014/54/ЕС относно свободното движение на работници;
Директива 2014/66/ЕС относно вътрешнокорпоративните трансфери;
Директива 2014/67/ЕС относно командироването на работници;
Директива (EС) 2016/801 относно студентите и научните работници;

Законодателни документи — Европейска програма за миграцията

Материали за пресата — Европейска програма за миграцията