Archive:Статистически данни за предоставянето на убежище

Данни, извлечени през март 2018 г. Планирана актуализация на страницата: Март 2019 г.

Highlights

2 милиона граждани на държави извън ЕС са имигрирали в ЕС през 2016 г.

На 1 януари 2017 г. чуждите граждани са били 7,5 % от лицата, живеещи в държавите — членки на ЕС.

През 2016 г. държавите — членки на на ЕС, са предоставили гражданство на почти 1 милион души.

Immigrants, 2016

В тази статия са представени статистически данни на Европейския съюз (ЕС) за международните миграционни (потоци), броя местни и чуждестранни граждани в населението („дял“) и данни, свързани с придобиването на гражданство. Влияние върху миграцията оказва съчетание от икономически, екологични, политически и социални фактори: в държавата на произход на мигранта (подтикващи фактори) или в приемащата държава (притегателни фактори). В исторически план относителният икономически просперитет и политическата стабилност на ЕС се счита, че оказват значителен притегателен ефект върху имигрантите.

В приемащите държави международната миграция може да бъде използвана като инструмент за разрешаване на специфични проблеми, свързани с недостига на работна ръка на пазара на труда. Миграцията сама по себе си обаче почти със сигурност няма да промени настоящата тенденция на застаряване на населението, която се наблюдава в много части на ЕС.

Full article

Миграционни потоци: 2 милиона имигранти от държави извън ЕС

През 2016 г. общо 4,3 милиона души са имигрирали в една от 28-те държави — членки на ЕС, докато поне 3,0 милиона емигранти са напуснали държави — членки на ЕС. Тези данни обаче не отразяват миграционните потоци към/от ЕС като цяло, тъй като те включват също така потоци между отделните държави — членки на ЕС.

От тези 4,3 милиона имигранти през 2016 г. приблизително 2,0 милиона са били граждани на държави извън ЕС, 1,3 милиона са били лица с гражданство на държава — членка на ЕС, различна от тази, в която са имигрирали, около 929 хиляди души са мигрирали в държава — членка на ЕС, чието гражданство са имали (например граждани, които се завръщат в страната си, или граждани, родени в чужбина), и около 16 хиляди души са били лица без гражданство.

Таблица 1: Имиграция по гражданство, 2016 г.
Източник: Евростат (migr_imm1ctz)

Германия: най-голям брой имигранти и емигранти

През 2016 г. Германия е отчела най-голям общ брой имигранти (1 029,9 хиляди), следвана от Обединеното кралство (589,0 хиляди), Испания (414,7 хиляди), Франция (378,1 хиляди), и Италия (300,8 хиляди). През 2016 г. Германия е отчела и най-голям брой емигранти (533,8 хиляди), следвана от Обединеното кралство (340,4 хиляди), Испания (327,3 хиляди), Франция (309,8 хиляди), Полша (236,4 хиляди) и Румъния (207,6 хиляди). През 2016 г. общо 21 държави — членки на ЕС, са отчели по-голяма имиграция, отколкото емиграция, но в България, Хърватия, Латвия, Литва, Полша, Португалия и Румъния броят на емигрантите е надвишил броя на имигрантите.

Спрямо броя на пребиваващото население, през 2016 г. Люксембург е отчел най-голям процент на имиграция (39 имигранти на 1 000 души), следван от Малта (38 имигранти на 1 000 души) — вж. фигура 1. През 2016 г. най-високи проценти на емиграция са били отчетени за Люксембург (23 емигранти на 1 000 души), Малта, Литва и Кипър (всяка от които с 18 емигранти на 1 000 души), и Ирландия (13 емигранти на 1 000 души).

Фигура 1: Имигранти, 2016 г.
(на 1000 души население)
Източник: Евростат (migr_imm1ctz) и (migr_pop1ctz)

Най-голям дял на националните имигранти за Румъния, най-малък за Люксембург

През 2016 г. относителният дял на националните имигранти, с други думи имигрантите с гражданство на държавата — членка на ЕС, в която са мигрирали, спрямо общия брой на имигрантите е бил най-висок в Румъния (87 % от всички имигранти), Литва (71 %), Латвия (59 %), Унгария (56 %), Хърватия (55 %) и Словакия (53 %). Това са единствените държави — членки на ЕС, в които националната имиграция е възлизала на повече от половината от общия брой имигранти — вж. фигура 2. От друга страна, през 2016 г. в Люксембург националната имиграция е представлявала не повече от 6 % от общата имиграция в държавата.

File:Distribution of immigrants by citizenship, 2016 (% of all immigrants).png

Фигура 2: Разпределение на имигрантите по гражданство, 2016 г.
(% от всички имигранти)
Източник: Евростат (migr_imm2ctz)

Информацията за гражданството често е била използвана за проучване на имигрантите с произход от друга държава. Тъй като обаче през живота на даден човек гражданството може да претърпи промяна, е полезно да бъде анализирана и информацията относно държавата на раждане. Относителният дял на имигрантите, родени в държавата, спрямо общия брой на имигрантите е бил най-голям в Румъния (66& % от всички имигранти), следвана от Полша (58 %) и Литва (57 %). Обратно, Люксембург и Австрия са отчели относително ниски дялове на родените в държавата имигранти — по-малко от 6 % от цялата имиграция през 2016 г.

Таблица 2: Имиграция по държава на раждане, 2016 г.
Източник: Евростат (migr_imm3ctb)

Половината имигранти са били на възраст под 28 години

Що се отнася до разпределението по пол на имигрантите в държавите — членки на ЕС, през 2016 г. е имало малко повече мъже, отколкото жени (55 % спрямо 45 %). Държавата членка, в която е бил отчетен най-висок дял на имигранти от мъжки пол, е Словения (63 %); от друга страна, най-високият дял на жени имигранти е отчетен във Франция (51 %).

Фигура 3: Имигранти по пол, 2016 г.
(% от всички имигранти)
Източник: Евростат (migr_imm2ctz)

Имигрантите в държави — членки на ЕС, през 2016 г. са били средно много по-млади, отколкото общо населението, което вече пребивава в приемащите държави. На 1 януари 2017 г. средната възраст на общото население на ЕС-28 е била 42,9 години, докато за имигрантите в ЕС-28 през 2016 г. тя е била 27,9 години.

Фигура 4: Възрастова структура на имигрантите по гражданство, ЕС, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_imm2ctz)

Предишно местопребиваване: 2,4 милиона имигранти са влезли в ЕС през 2016 г.

През 2016 г. ЕС-28 е наброявал приблизително 2,4 милиона имигранти от държави извън ЕС. Наред с това 1,8 милиона души, които са пребивавали на територията на една държава — членка на ЕС, са мигрирали в друга държава членка.

Анализът на предишното пребиваване сочи, че Люксембург е отчел най-голям дял на имигранти от друга държава — членка на ЕС (93 % от общия брой имигранти през 2016 г.), следван от Словакия (80 %) и Румъния (74 %); относително ниски дялове са били отчетени в Швеция (24 % от всички имигранти), както и в Италия (25 %) — вж. таблица 3.

Таблица 3: Имиграция по държава на предишно местопребиваване, 2016 г.
Източник: Евростат (migr_imm5prv)

Мигранти: почти 22 милиона граждани на държави извън ЕС, живеещи в ЕС

Към 1 януари 2017 г. броят на лицата, пребиваващи в държава — членка на ЕС, с гражданство на държава извън ЕС, е бил 21,6 милиона, което представлява 4,2 % от населението на ЕС-28. Освен това, към 1 януари 2017 г. в държави — членки на ЕС, са живеели 16,9 милиона души с гражданство на друга държава — членка на ЕС.

Що се отнася до държавата на раждане — към 1 януари 2017 г. в държави — членки на ЕС, са живеели 36,9 милиона души, родени извън ЕС-28, и 20,4 милиона души, родени в държава — членка на ЕС, различна от тази, в която пребивават. Само в Унгария, Ирландия, Люксембург, Словакия и Кипър броят на лицата, родени в други държави — членки на ЕС, е бил по-голям от броя на лицата, родени извън ЕС-28.

Таблица 4: Лица, родени в чужбина, по държава на раждане, 1 януари 2017 г.
Източник: Евростат (migr_pop3ctb)

Най-висок дял на чуждестранни граждани от населението — в Люксембург, най-нисък — в Полша

В абсолютно изражение броят на живеещите в държави — членки на ЕС, чуждестранни граждани към 1 януари 2017 г. е бил най-голям в Германия (9,2 милиона души), Обединеното кралство (6,1 милиона), Италия (5,0 милиона), Франция (4,6 милиона) и Испания (4,4 милиона). Взети заедно, чуждестранните граждани в тези пет държави членки са представлявали 76 % от общия брой на чуждестранните граждани, които са живеели във всички държави — членки на ЕС, като в същите пет държави членки е живеело 63 % от цялото население на ЕС-28.

В относително изражение държавата — членка на ЕС, в която е имало най-много чужди граждани, е Люксембург, като делът им е бил 48 % от общото население. Голям дял на чуждестранните граждани (10 % или повече от пребиваващото население) се е наблюдавал също така в Кипър, Австрия, Естония, Латвия, Белгия, Ирландия, Малта и Германия. От друга страна, чуждестранните граждани са представлявали по-малко от 1 % от населението в Полша и Румъния (0,6 % и в двете държави) и в Литва (0,7 %).

Фигура 5: Дял на чуждестранните граждани от пребиваващото население, 1 януари 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_pop1ctz)

Чуждестранно население, съставено от граждани на държави извън ЕС, в повечето държави членки

През 2016 г. Белгия, Ирландия, Кипър, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Словакия и Обединеното кралство са били единствените държави — членки на ЕС, в които чуждестранните граждани са били главно граждани на друга държава членка. Това означава, че в повечето държави — членки на ЕС, по-голямата част от чуждестранните граждани са били граждани на държави извън ЕС (вж. таблица 5); По-конкретно, в Латвия и Естония делът на гражданите на държави извън ЕС е особено голям поради големия брой на жителите, непризнати за пълноправни граждани (главно граждани на бившия Съветски съюз, които пребивават постоянно в тези държави, но не са придобили друго гражданство).

Таблица 5: Чуждестранни граждани по група според гражданството, 1 януари 2017 г.
Източник: Евростат (migr_pop1ctz)

В таблица 6 е представено обобщение на петте основни групи чуждестранни граждани и лица, родени в чужбина, за държавите — членки на ЕС, и държавите от ЕАСТ (въз основа на наличните данни).

Таблица 6: Основни държави на гражданство и на раждане на чуждестранните граждани/лицата, родени в чужбина, 1 януари 2017 г.
(в абсолютно изражение и като процент от общия брой на чуждестранните граждани/лицата, родени в чужбина)
Източник: Евростат (migr_pop1ctz) и (migr_pop3ctb)

През 2017 г. петте най-големи групи граждани на ЕС, които живеят в други държави — членки на ЕС, са били румънските, полските, италианските, португалските и немските граждани (вж. фигура 6).
<image imgid="figure6" zoom="100">

Фигура 6: Брой граждани на ЕС, които са обичайно пребиваващи в останалата част от ЕС, към 1 януари 2017 г.
(милиона)
Източник: Евростат (migr_pop1ctz)

</image>

Чуждестранните граждани са по-млади от местните граждани

Анализът на възрастовата структура на населението показва, че като цяло чуждестранните граждани са по-млади от местните граждани на ЕС-28. Разпределението на чуждестранните граждани по възраст показва, че делът на относително младите лица в трудоспособна възраст е по-голям, отколкото сред местните граждани. На 1 януари 2017 г. средната възраст на населението в ЕС-28 е била 44 години, докато средната възраст на живеещите в ЕС чуждестранни граждани е 36 години.

Фигура 7: Възрастова структура на местното и чуждестранното население, ЕС-28, 1 януари 2017 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_pop2ctz)

Придобиване на гражданство: През 2016 г. държавите — членки на ЕС, са предоставили гражданство на почти 1 милион души

През 2016 г. броят на лицата, които придобиват гражданство на държава — членка на ЕС, е бил 994,8 хиляди, което представлява увеличение от 18 % спрямо 2015 г.

Фигура 8: Брой на лицата, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, ЕС-28, 2009—2016 г.
(в хиляди)
Източник: Евростат (migr_acq)

През 2016 г. броят на тези лица е бил най-голям в Италия — 201,6 хиляди души (или 20 % от общия брой за ЕС-28). След нея се нареждат Испания (150,9 хиляди), Обединеното кралство (149,4 хиляди), Франция (119,2 хиляди) и Германия (112,8 хиляди).

Таблица 7: Лица, придобили гражданството на отчитащата държава, 2016 г.
Източник: Евростат (migr_acq)

В абсолютно изражение най-голямо увеличение в сравнение с 2015 г. е било наблюдавано в Испания, където 36 600 повече пребиваващи са получили испанско гражданство, следвана от Обединеното кралство (31,4 хиляди), Италия (23 600), Гърция (19 300) и Швеция (12 300). Обратно, най-голямо понижение в абсолютно изражение е било отчетено в Ирландия (3 500 души по-малко са получили ирландско гражданство в сравнение с 2015 г.), следвана от Полша (300).

Най-висока степен на натурализация — в Хърватия, Швеция и Португалия

Един често използван показател е „степента на натурализация“, определена тук като съотношението между общия брой на получилите гражданство лица и броя на пребиваващите чуждестранни лица в началото на същата година. Държавата — членка на ЕС, с най-висока степен на натурализация през 2016 г. е била Хърватия (9,7 получили гражданство лица на 100 пребиваващи чуждестранни граждани), следвана от Швеция и Португалия (съответно 7,9 и 6,5 получили гражданство лица на 100 пребиваващи чуждестранни граждани).

Фигура 9: Степен на натурализация, 2016 г.
(на 100 чуждестранни граждани)
Източник: Евростат (migr_acq) и (migr_pop1ctz)

Основни получатели: мароканци, албанци и индийци

По отношение на първоначалното гражданство, както и през предходните години, най-големите групи са били мароканците (101 300, което съответства на 10,2 % от всички лица, получили гражданство), следвани от албанците (67 500 или 6,8 %), индийците (41 700 или 4,2 %), пакистанците (32 900 или 3,3 %) и турците (32 800 или 3,3 %). В сравнение с 2015 г. броят на гражданите на Мароко, придобили гражданство на държава — членка на ЕС, е нараснал със 17,7 %. По-голямата част от мароканците са придобили испанско (37 %), италианско (35 %) или френско (18 %) гражданство, докато по-голямата част от албанците са получили италианско (55 %) или гръцко гражданство (42 %). Голяма част от индийците (59 %) са получили британско гражданство, около половината от пакистанците също са получи британско гражданство (51 %), а половината от турците са получили немско гражданство (50 %).

15 % са бивши граждани на друга държава — членка на ЕС

Около 863,3 хиляди граждани на държави извън ЕС, пребиваващи в държава — членка на ЕС, са придобили гражданство на ЕС през 2016 г., което представлява 19 % увеличение спрямо 2015 г. По този начин през 2016 г. гражданите на държави извън ЕС са възлизали на 87 % от всички лица, които са придобили гражданство на държава — членка на ЕС. Тези нови граждани на ЕС-28 са основно от Африка (30 % от общия брой на придобилите гражданство), Азия (21 %), Европа извън ЕС-28 (20 %), и Северна и Южна Америка (15 %).

Броят на гражданите на държави — членки на ЕС, които са придобили гражданство на друга държава членка, е възлизал на 120,2 хиляди души, което представлява 12,1 % от общия брой. В абсолютно изражение основните групи граждани на ЕС-28, придобили гражданство на друга държава — членка на ЕС, включват румънците, които са станали граждани на Италия (13,0 хиляди души) или на Германия (3,8 хиляди души), поляците, които са станали граждани на Германия (6,7 хиляди души) или на Обединеното кралство (4,4 хиляди души), италианците, които са станали граждани на Германия (3,6 хиляди души) или на Обединеното кралство (1,3 хиляди души), българите, които са станали граждани на Германия (1,7 хиляди души) или на Обединеното кралство (1,2 хиляди души), британците, които са станали граждани на Германия (2,7 хиляди души) или Швеция (1,0 хиляди души), и португалците, които са станали граждани на Франция (2,6 хиляди души) или Люксембург (1,1 хиляди души).

В Люксембург и Унгария повечето нови гражданства са предоставени на граждани на друга държава — членка на ЕС. Що се отнася до Люксембург, португалските граждани са представлявали най-големият дял, следвани от гражданите на Франция, Италия, Германия и Белгия, докато в случая на Унгария — гражданите на ЕС, придобили гражданство, са били почти изцяло румънски граждани.

Изходни данни за таблиците и графиките

Статистически данни за миграцията и мигрантите: таблици и фигури

< datadetails >

Източници на данни

Особено трудно e да се измерва емиграцията; преброяването на напускащите дадена държава лица е по-трудно, отколкото на лицата, които се заселват в нея. Сравнителният анализ на данните за имиграцията и емиграцията за държавите — членки на ЕС, за 2016 г. (огледални статистически данни) потвърждава, че това важи за много държави, поради което настоящата статия е съсредоточена главно върху данните за имиграцията.

Евростат изготвя статистически данни по редица въпроси, свързани с международните миграционни потоци, групите от населението, съставени от чуждестранни граждани, и придобиването на гражданство. Данните се събират на годишна база и се предоставят на Евростат от националните статистически органи на държавите — членки на ЕС.

Основание за събиране на данни

От 2008 г. насам събирането на данни в областта на миграцията, гражданството и убежището се основава на Регламент 862/2007; анализът и съставът групите от ЕС, ЕАСТ и от държави кандидатки към 1 януари на референтната година са дадени в Регламент за изпълнение 351/2010. В него е определен основният набор от статистически данни за международните миграционни потоци, групите от населението, съставени от чуждестранни граждани, придобиването на гражданство, разрешенията за пребиваване, убежището и мерките против незаконното влизане и престой. Макар че държавите — членки на ЕС, могат да продължат да използват данните, които са подходящи от гледна точка на практиката и наличните данни на национално равнище, статистическите данни, които се събират съгласно посочения регламент, трябва да се основават на общи определения и понятия. Повечето държави — членки на ЕС, изготвят своите статистически данни на базата на административни източници на данни като регистри на населението, на чуждестранните граждани, на пребиваващите лица или на разрешенията за работа, както и регистри за здравно осигуряване и данъчни регистри. В някои държави за съставянето на статистическите данни за миграцията се използват огледални статистически данни, извадкови изследвания или методи за оценяване. Очаква се чрез прилагането на посочения регламент да се подобри наличността и съпоставимостта на статистическите данни за миграцията и гражданството.

Данните относно придобиването на гражданство обикновено се съставят от административните системи. Очаква се чрез прилагането на посочения регламент да се подобри наличността и съпоставимостта на статистическите данни за миграцията и гражданството.

Както е посочено в член 2, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 862/2007, имигранти, които пребивават (или които се очаква да пребивават) на територията на държава — членка на ЕС, за срок от най-малко 12 месеца, биват преброявани, тъй като са емигранти, живеещи в чужбина за повече от 12 месеца. Поради това данните, събрани от Евростат, се отнасят за миграцията за период от 12 или повече месеца: това означава, че мигрантите включват лица, които са мигрирали за период от една година или повече, както и лица, които са мигрирали за постоянно.

Що се отнася до определенията за възраст във връзка с миграционните потоци, моля, имайте предвид, че данните за 2016 г. се отнасят до достигнатата възраст на респондентите или възрастта им в края на референтната година за всички държави — членки на ЕС, с изключение на Ирландия, Гърция, Австрия, Малта, Румъния, Словения и Обединеното кралство (при които данните се отнасят до навършената възраст на респондентите или тяхната възраст към последния им рожден ден).

Държави членки и държави от ЕАСТ по включване/изключване на лица, търсещи убежище, и бежанци в данните за населението, предоставени на Евростат в рамките на единното събиране на демографски данни за референтната 2016 година

Население към 1.1.2017 г.	Включени	Изключени
Търсещи убежище лица, които са oбичайно пребиваващи за повече от 12 месеца	Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия, Обединено кралство, Норвегия, Швейцария	Белгия, България, Чешка република, Дания, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Исландия, Лихтенщайн
Бежанци, които са обичайно пребиваващи за повече от 12 месеца	Белгия, България, Чешка република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Обединено кралство, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария

Забележка: Норвегия (не са включени лица, търсещи убежище, и бежанци без разрешение за пребиваване)

Държави членки и държави от EFTA по включване/изключване на лица, търсещи убежище, и бежанци в данните за миграцията, предоставени на Евростат в рамките на единното събиране на демографски данни за референтната 2016 година

Миграция за 2016 г.	Включени	Изключени
Търсещи убежище лица, които са oбичайно пребиваващи за повече от 12 месеца	Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия, Обединено кралство, Швейцария, Норвегия	Белгия, България, Чешка република, Дания, Ирландия, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Исландия, Лихтенщайн
Бежанци, които са обичайно пребиваващи за повече от 12 месеца	Белгия, България, Чешка република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Обединено кралство, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария	Кипър

Забележка: Норвегия (не са включени лица, търсещи убежище, и бежанци без разрешение за пребиваване); Ирландия (не са включени бежанците, които не живеят в частни домакинства)

'Бежанец' не се отнася само до лица, на които е предоставен статут на бежанец (съгласно член 2, буква д) от Директива 2011/95/ЕО по смисъла на член 1 от Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците, изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.), но се отнася и до лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила (съгласно член 2, буква ж) от Директива 2011/95/ЕО), както и до лица, обхванати от решение за предоставяне на разрешение за престой по хуманитарни причини съгласно националното право относно международната закрила.

Лице, търсещо убежище: Подадените за първи път молби за убежище са специфични за всяка държава и не предполагат определен срок. Поради това лице, търсещо убежище, може да подаде молба за първи път в дадена държава и след това да подаде такава молба в която и да е друга държава. Ако лице, търсещо убежище, подаде отново молба в същата държава след определен период от време, то не се счита отново за лице, подаващо молба за първи път.

Данните за придобиването на гражданство се събират от Евростат съгласно разпоредбите на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 862/2007, който гласи, че: „Държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) статистически данни относно броя на (...) лицата, които обичайно пребивават на територията на държавата членка и са придобили гражданство на държавата членка през референтната година (...), разделени по групи според (...) предишното гражданство на съответните лица, като се посочва обстоятелството, че лицата преди това са били без гражданство.“

Що се отнася до определенията за възраст във връзка с придобиването на гражданство, моля, имайте предвид, че данните за 2015 г. се отнасят до достигнатата възраст на респондентите или възрастта им в края на референтната година за всички държави — членки на ЕС, с изключение на Германия, Ирландия, Австрия, Литва, Малта, Румъния, Словения и Обединеното кралство (при които данните се отнасят до навършената възраст на респондентите или тяхната възраст към последния им рожден ден).

„Степента на натурализация“ следва да се използва предпазливо, тъй като числителят включва всички видове придобиване на гражданство, а не само натурализацията на пребиваващи в страната чуждестранни граждани, които отговарят на условията, а знаменателят включва всички чужденци, а не само чуждестранните граждани, които отговарят на условията за натурализация. </datadetails>

Контекст

Гражданите на държавите — членки на ЕС, разполагат със свобода на пътуване и на движение в рамките на вътрешните граници на ЕС. Що се отнася до гражданите на държави извън ЕС, политиките в областта на миграцията в рамките на ЕС все по-често имат за цел привличането на мигранти с определен профил, като в много случаи целта е да се преодолее недостигът на определени умения. Подборът може да се извърши въз основа на езиковите умения, трудовия опит, образованието и възрастта. Друга възможност е подборът да се извърши от работодателите, така че мигрантите вече да имат работа при пристигането си.

Освен политиките за насърчаване на наемането на работа, имиграционната политика често е съсредоточена върху две области: предотвратяване на неразрешената миграция и нелегалното наемане на мигранти, които нямат разрешително за работа, и насърчаване на интегрирането на имигрантите в обществото. В борбата срещу мрежите за незаконно превеждане през границата и трафик на хора в ЕС са мобилизирани значителни ресурси.

Някои от най-важните правни актове в областта на имиграцията включват:

Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството;
Директива 2003/109/ЕО относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни;
Директива 2004/114/ЕО относно приема на студенти;
Директива 2005/71/ЕО за улесняване на приема на научни работници в ЕС;
Директива 2008/115/ЕО за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни;
Директива 2009/50/ЕО относно приема на висококвалифицирани мигранти.
Директива 2009/52/ЕО относно санкциите срещу работодатели;
Директива 2011/95/ЕО относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила;
Директива 2013/32/ЕС относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила;
Директива 2013/33/ЕС за стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила;
Директива 2014/36/ЕС относно сезонните работници;
Директива 2014/66/ЕС относно лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер;
Директива 2014/67/ЕС относно командированите работници;
Директива 2016/801/ЕС относно студентите и научните работници;

В рамките на Европейската комисия генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ отговаря за европейската миграционна политика. През 2005 г. Европейската комисия възобнови дебатите относно необходимостта от общ набор от правила за прием на икономически мигранти със Зелената книга относно подхода на ЕС към управлението на икономическата миграция (COM(2004) 811 окончателен), в резултат на което в края на 2005 г. бе приет стратегически план в областта на законната миграция (COM(2005) 669 окончателен). През юли 2006 г. Европейската комисия прие Съобщение относно политическите приоритети в борбата с нелегалната имиграция на граждани на трети държави (COM(2006) 402 окончателен), чиято цел е да установи баланс между сигурността и основните права на хората през всички етапи от процеса на незаконната имиграция. През септември 2007 г. Европейската комисия представи своя трети годишен доклад относно миграцията и интеграцията (COM(2007) 512 окончателен). В съобщение на Европейската комисия, прието през октомври 2008 г., се подчертава значението на укрепването на глобалния подход към миграцията: засилване на координирането, последователността и взаимодействието (COM(2008) 611 окончателен) като един от аспектите на външната политика и политиката на развитие. Стокхолмската програма, приета от държавните и правителствените ръководители на ЕС през декември 2009 г., създава рамка и поредица от принципи за текущо разработване на европейски политики в областта на правосъдието и вътрешните работи за периода 2010―2014 г.; основна част от тази програма са въпросите, свързани с миграцията. С цел осъществяване на договорените промени, през 2010 г. Европейската комисия прие План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм ― Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа (COM(2010) 171 окончателен).

През май 2013 г. Европейската комисия публикува „Доклад за гражданството на ЕС за 2013 г.“ (COM(2013) 269 окончателен). В доклада се посочва, че гражданството на ЕС предоставя нови права и възможности. Правото, което е най-тясно свързано с гражданството на ЕС, е възможността за свободно придвижване и пребиваване на територията на ЕС. Благодарение на модерните технологии и на улесненото пътуване свободата на движение позволява на европейците да разширят своя хоризонт отвъд националните граници, да напускат своите държави за по-кратки или по-дълги периоди, да се движат между държавите от ЕС, за да работят, да се обучават и стажуват или да пътуват по работа, за отдих или за да пазаруват в чужбина. Свободното движение има потенциала да стимулира социалните и културните контакти в ЕС и заздравява връзките между гражданите на ЕС. Наред с това, благодарение на премахването на все повече вътрешни пречки то може да е източник на взаимни икономически ползи за предприятията и потребителите, включително за тези от тях, които не напускат своите държави.

На 13 май 2015 г. Европейската комисия представи Европейска програма за миграцията (COM(2015) 240 final), в която са очертани мерките, които ще бъдат взети незабавно в отговор на кризисната ситуация в Средиземноморието, както и стъпките, които трябва да бъдат предприети през следващите години за по-добро управление на миграцията във всички нейни аспекти.

През април 2017 г. беше публикуван Годишният доклад за имиграцията и предоставянето на убежище на Европейската мрежа за миграцията. В него се прави обзор на основните правни и политически промени, настъпващи в ЕС като цяло и в участващите страни. Той представлява изчерпателен документ, който обхваща всички аспекти на политиката за миграцията и убежището, провеждана от генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ и агенциите на ЕС.

Законодателни документи — Европейска програма за миграцията

Материали за пресата — Европейска програма за миграцията