Archive:Статистически данни за цените на природния газ

Данните са от юни 2017. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на страницата: октомври 2018 г. Английската версия е по-актуална.

Таблица 1: Цени на природния газ, второ полугодие, 2014—2016 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_202) и (nrg_pc_203)

Фигура 1: Цени на природния газ за битови потребители, втората половина на 2016 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Фигура 2: Развитие в цените на природния газ за битови потребители, ЕС-28, 2008—2016 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Фигура 3: Промяна в цените на природния газ за битови потребители в сравнение с 12 месеца по-рано, втората половина на 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Фигура 4: Природен газ — дял на данъците и налозите, плащани от битовите потребители, втората половина на 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_202)

Фигура 5: Цени на природния газ за промишлени потребители, втората половина на 2016 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Фигура 6: Развитие в цените на природния газ за промишлени потребители, ЕС-28, 2008—2016 г.
(EUR за kWh)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

Фигура 7: Промяна в цените на природния газ за промишлени потребители в сравнение с 12 месеца по-рано, втората половина на 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

фигура 8: Природен газ — дял на невъзстановимите данъци и налози, плащани от промишлените потребители, втората половина на 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (nrg_pc_203)

В настоящата статия се подчертава развитието на цените на природния газ както за промишлени, така и за битови потребители в рамките на Европейския съюз (ЕС); тя включва също така данни за цените от Лихтенщайн, бивша югославска република Македония, Сърбия, Турция, Босна и Херцеговина, Молдова и за първи път от Украйна.

Цената на енергията в ЕС зависи от редица различни условия на търсене и предлагане, включително от геополитическата ситуация, националния енергиен микс, диверсификацията на вноса, разходите по мрежата, разходите за опазване на околната среда, тежките метеорологични условия или равнищата на акцизите и данъчното облагане. Следва да се отбележи, че цените, представени в настоящата статия, включват данъци, налози и ДДС за битови потребители, но не включват възстановими данъци и такси и ДДС за промишлени/бизнес потребители.

Основни статистически резултати

Общ преглед на средните цени в евро за киловатчас (EUR за kWh) за природния газ през последните три години (втората половина на всяка година) е представен в таблица 1.

Цени на природния газ за битови потребители

За битовите потребители (определени за целите на тази статия като средни потребители с годишно потребление в диапазона 20 гигаджаула (GJ) < потребление < 200 GJ), цените на природния газ през втората половина на 2016 г. са най-високи сред държавите — членки на ЕС, в Швеция, Испания, Италия, Португалия и Нидерландия (вж. фигура 1). Най-ниски са цените на природния газ в България, Румъния и Естония. Цената на природния газ за домакинствата в Швеция (0,114 EUR за kWh) е повече от три пъти по-висока от цената, начислявана в България (0,031 EUR за kWh).

Средната цена в ЕС-28 — среднопретеглената стойност съгласно най-новите (2015 г.) данни за количеството на потреблението от домакинствата — е 0,064 EUR за kWh.

Развитието на цените на природния газ за битовите потребители в ЕС-28 от първата половина на 2008 г. насам е представено на фигура 2. Като цяло цените се увеличават между първата и втората половина на всяка година и след това се понижават между втората половина на една година и първата половина на следващата, като единственото изключение е спадът, регистриран между първата и втората половина на 2009 г. Като цяло се наблюдава възходяща тенденция на цените на природния газ в ЕС-28 от най-ниска стойност от 0,052 EURза kWh през първата половина на 2010 г. до най-висока стойност от 0,072 EUR за kWh през втората половина на 2014 г. В по-скорошно време спадът между втората половина на 2015 г. и първата половина на 2016 г. е по-голям, отколкото през всички останали години, докато последвалото увеличение между първата и втората половина на 2016 г. беше особено слабо.

На фигура 3 са показани промените в цените на природния газ за битови потребители, включително всички данъци, налози и ДДС в национална валута между втората половина на 2015 г. и втората половина на 2016 г.; тези цени са се понижили през разглеждания период в 22 от 25-те държави — членки на ЕС, за които има налични данни — Кипър, Малта и Финландия не са предоставили данни за тези цени. В Хърватия и България цената на газа е спаднала с 20,4 %, а в Португалия (-17,0 %) и Латвия (16,3 %) са регистрирани относително големи понижения. Има само три държави членки, в които цените на природния газ за битови потребители са се повишили между втората половина на 2015 г. и втората половина на 2016 г., като увеличенията са незначителни: Швеция (0,2 %), Нидерландия (0,6 %) и Унгария (1,5 %).

Съотношението на данъците и налозите в общата цена на дребно на природния газ за битови потребители е показано на фигура 4. Относителният размер на данъчния принос през втората половина на 2016 г. е най-малък в Обединеното кралство (7,0 %), където към базисната цена е приложена относително ниска ставка на ДДС. Най-високи данъци са начислявани в Дания, където 58,3 % от крайната цена се е състояла от данъци и налози, като този дял е по-голям от половината цена и в Нидерландия (50,7 %).

Цени на природния газ за промишлени потребители

За промишлените потребители (определени за целите на този член като средни потребители с годишно потребление в диапазона 10 000 GJ < потребление < 100 000 GJ) цените на природния газ през втората половина на 2016 г. са били най-високи сред държавите —членки на ЕС, във Финландия (0,044 EUR за kWh), Швеция и Франция (и в двете по 0,038 EUR за kWh); най-ниски са били в България (0,019 EUR за kWh) — вж. фигура 5. Средната цена за ЕС-28 — среднопретеглена стойност на базата на най-новите (2015 г.) национални данни за количеството потребление на промишлени потребители — е 0,030 EUR за kWh.

Развитието на цените на природния газ за промишлените потребители в ЕС-28 след първата половина на 2008 г. е показано на фигура 6. тези цени не показват едно и също годишно развитие, наблюдавано при битовите потребители (виж фигура 2). След спад през втората половина на 2009 г. до 0,030 EUR за kWh, през първата половина на 2013 г. цените на природния газ за промишлени потребители са се увеличили до най-високата стойност от 0,041 EUR за kWh, преди да се върнат към същата ниска точка (0,030 EUR за kWh) през втората половина на 2016 г., като цените спадат за седем последователни полугодишни периода.

На фигура 7 са показани промените в цените на природния газ за промишлени потребители, включително всички невъзстановими данъци, налози в национална валута между втората половина на 2015 г. и втората половина на 2016 г.; тези цени са се понижили през този период в 23 от 26-те държави — членки на ЕС, за които има налични данни — Кипър и Малта не са предоставили данни за тези цени. Най-голямо намаление на цените е наблюдавано в България (28,7 %) и Португалия (27,2 %), като цените са се понижили с повече от 20,0 % и в Полша, Гърция и Хърватия. За разлика от това, само в три държави членки цените на природния газ са се увеличили между втората половина на 2015 г. и втората половина на 2016 г. — Литва (12,4 %), Финландия (4,3 %) и Франция (3,0 %).

Делът на данъците и налозите, които не могат да бъдат възстановени от промишлените потребители в общата цена на природния газ, е представен на фигура 8. При промишлените потребители относителният размер на данъчния принос през втората половина на 2016 г. е най-нисък в Литва, където не са налагани енергийни или други данъци. Най-висок дял на данъците е регистриран във Финландия (35,7 %), Румъния (31,7%) и Дания (30,6 %).

Източници и наличност на данните

Определение на битови потребители

В рамките на настоящата статия под „битови потребители“ се разбира стандартният среден интервал на потребление на домакинствата с годишно потребление на природен газ (отчетен е само природният газ, доставен чрез газопроводи) между 5 600 kWh и 56 000 (20 гигаджаула (GJ) и 200 GJ). Всички стойности представляват потребителски цени на дребно и включват данъци, налози и ДДС. Финландия, Кипър и Малта не предоставят данни за цените на природния газ за битови потребители.

Следва да се отбележи, че сравнението между цените от 2015 г. и 2016 г. се прави с цените в националните валути, за да се изключи влиянието на промените в обменните курсове между националните валути и еврото за държавите — членки на ЕС, и за държави извън ЕС, които не използват еврото.

Определение на промишлени потребители

В рамките на настоящата статия под „промишлени потребители“ се разбира стандартният среден интервал на промишлено потребление, при който годишното потребление на природен газ е между 2 778 и 27 778 GWh (10 000 и 100 000 GJ). Цените са представени в съответствие с базисната цена на природния газ и включват всички невъзстановими данъци и налози.

Кипър и Малта не предоставят данни за цените на природния газ за промишлени потребители. Количествата природен газ, които се използват за химични процеси или електрическа енергия и/или комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, са изключени от тези данни.

Методология

Поради промяна в методологията от 2007 г. нататък има прекъсване в серията и затова е налице относително кратък динамичен ред. Независимо от това дори в този относително кратък период при цените на газа са налице значителни колебания.

Прозрачността на цените на енергията е гарантирана в рамките на ЕС чрез задължението за държавите — членки на ЕС, да изпращат информация на Евростат относно цените за различните категории промишлени потребители, както и данни, свързани с пазарните дялове, условията за продажба и системите за ценообразуване; цените за битови потребители се предоставят на доброволна основа.

Тарифите за газа или ценовите схеми варират при различните доставчици. Те могат да бъдат резултат от договорените условия, особено за големите промишлени потребители. За по-малките потребители те обикновено се определят според количеството потребен газ и редица други характеристики; повечето тарифи включват и някаква форма на фиксирана такса. Поради това не съществува единична цена за природния газ. За да се направи сравнение между цените с течение на времето и между държавите — членки на ЕС, в настоящата статия се показва информация за интервалите на потребление при битовите потребители и при промишлените потребители. Съществуват общо три различни вида домакинства, за които се събират данни за цените на природния газ в зависимост от различните годишни интервали на потребление. При промишлените потребители данни за цените на природния газ се събират за общо шест различни вида потребители.

Статистическите данни за цените на природния газ, начислявани на промишлените потребители, се събират съгласно правното основание на Решение 2007/394/ЕО на Европейската комисия от 7 юни 2007 г. за изменение на Директива 90/377/ЕИО) на Съвета относно методологията, която трябва да се прилага при събирането на цените на газта и електричеството. Директива 2008/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. се отнася до процедурите за подобряване на прозрачността на цените на газ и електроенергия за промишлени крайни потребители. Както бе отбелязано по-горе, данните за цените на газа за домакинствата се събират на доброволна основа.

Събраните данни за цените обхващат средните цени за период от шест месеца (половин година или семестър) от януари до юни (първа половина или семестър 1) и от юли до декември (втора половина или семестър 2) всяка година. Цените включват базисната цена на газа, таксите за пренос и разпределение, наем за измервателен уред и други услуги. Единицата за цените на природния газ е евро за киловатчас (EUR за kWh).

Контекст

Цената и надеждността на енергийните доставки са ключови елементи в стратегията за енергийните доставки на дадена държава. Цените на природния газ са от особено значение за международната конкурентоспособност, тъй като газът може да представлява значителен дял от общите енергийни разходи на промишлените предприятия и предприятията, предоставящи услуги. За разлика от цената на други изкопаеми горива, които обикновено се търгуват на световните пазари с относително еднакви цени, в държавите — членки на ЕС, има по-широк диапазон на цените на природния газ.

Тези въпроси бяха засегнати в Съобщението на Европейската комисия Да посрещнем предизвикателството на по-високите цени на петрола (COM(2008) 384), в което се съдържа призив ЕС да повиши своята ефективност при потреблението на енергия и да зависи в по-малка степен от изкопаемите горива, по-специално като следва подхода, изложен в пакета относно изменението на климата и възобновяемите енергийни източници.

ЕС предприе действия за либерализиране на пазарите на електроенергия и газ след втората половина на 90-те години на миналия век. С директивите, приети през 2003 г., се установяват общи правила за вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ. Определени бяха крайни срокове за отваряне на пазарите и предоставяне на възможност на клиентите да избират своя доставчик: от 1 юли 2004 г. за предприятия и от 1 юли 2007 г. за всички потребители (включително домакинствата). Някои държави — членки на ЕС, бяха предварително подготвени за процеса на либерализация, докато други приеха много по-бавно необходимите мерки. Всъщност на много от пазарите на електрическа енергия и природен газ продължават да съществуват значителни пречки пред навлизането на пазара, както е видно от броя на пазарите, които все още са доминирани от (почти) монополни доставчици. През юли 2009 г. Европейският парламент и Съветът приеха пакета third package of legislative proposals (на английски), имащ за цел да гарантира реален и ефективен избор на доставчици, както и ползи за клиентите. Смята се, че повишената прозрачност на цените на газа и електрическата енергия следва да спомогне за стимулиране на лоялната конкуренция чрез насърчаване на потребителите да избират между различни енергийни източници (петрол, въглища, природен газ и възобновяеми енергийни източници) и различни доставчици. Прозрачността на цените на енергията може да стане по-ефективна чрез публикуване и излъчване по възможно най-много канали на цените и ценовите системи.