Archive:Национални сметки и БВП

Данни, извлечени през юни 2017 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: септември 2018 г.

Фигура 1: Ръст на реалния БВП, 2006—2016 г.
(изменение спрямо предишната година в %)
Източник: Евростат (naida_10_gdp), ОИСР и Световната банка

Таблица 1: Ръст на реалния БВП, 2006—2016 г.
(изменение в % спрямо предходната година; % годишно)
Източник: Евростат (naida_10_gdp), ОИСР и Световната банка

Фигура 2: БВП по текущи пазарни цени, 2006—2016 г.
(в милиарди стандарти на покупателна способност (СПС)
Източник: Евростат (prc_ppp_ind), ОИСР и Световната банка

Таблица 2: БВП по текущи пазарни цени, 2006 г. и 2014—2016 г.
Източник: Евростат (prc_ppp_ind), (nama_10_pe) и (naida_10_pe), ОИСР и Световната банка

Фигура 3: БВП на глава от населението по текущи пазарни цени, 2006 и 2016 г.
(EU-28 = 100; по стандарт на покупателната способност (СПС) на глава от населението)
Източник: Евростат (naida_10_gdp), (nama_10_pc) и (naida_10_pe), ОИСР и Световната банка

Таблица 3: Брутна добавена стойност по базисни цени, 2006 г. и 2016 г.
(дял в % от общата брутна добавена стойност)
Източник: Евростат (nama_10_a10)

Фигура 4: Изменения в реалната брутна добавена стойност, ЕС-28, 2006—2016 г.
(2005 = 100)
Източник: Евростат (nama_10_a10)

Фигура 5: Изменения в реалната брутна добавена стойност, ЕС-28, 2006—2016 г.
(2005 = 100)
Източник: Евростат (nama_10_a10)

Фигура 6: Реална производителност на труда, ЕС-28, 2006 г., 2011 г. и 2016 г.
(1 000 EUR на едно заето лице)
Източник: Евростат (nama_10_a10) и (nama_10_a10e)

Таблица 4: Реална производителност на труда, 2006 г., 2011 г. и 2016 г.
Източник: Евростат (nama_10_gdp) и (nama_10_a10_e)

Фигура 7: Изменения в реалните разходи за потребление, бруто капиталообразуване, износ и внос, ЕС-28, 2006—2016 г.
(2005 = 100)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Фигура 8: Реално годишно изменение на разходните компоненти на БВП, ЕС-28, 2006—2016 г.
(%)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Фигура 9: Разходни компоненти на БВП по текущи пазарни цени, ЕС-28, 2016 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp), или (tec00009), (tec00010), (tec00011) и (tec00110)

Фигура 10: Бруто образуване на основен капитал по текущи пазарни цени, 2016 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Таблица 5: Инвестиции по текущи пазарни цени, 2005 г., 2010 г. и 2015 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (nasa_10_ki)

Фигура 11: Разпределение на приходите по текущи пазарни цени, 2016 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Фигура 12: Изменение на приходите по текущи пазарни цени, ЕС-28, 2006—2016 г.
(2005 = 100)
Източник: Евростат (nama_10_gdp)

Таблица 6: Разходи за потребление на домакинствата, 2006 г., 2011 г., 2015 г. и 2016 г.
Източник: Евростат (nama_10_gdp) и (nama_10_pc)

Националните сметки са източник за редица добре известни икономически показатели, които са разгледани в настоящата статия. Брутният вътрешен продукт (БВП) е най-често използваният измерител на мащаба на икономиката, докато производните от него показатели, като например БВП на глава от населението — например в евро или коригиран с оглед разликите в равнищата на цените — намират широко приложение за сравняване на жизненото равнище или за наблюдение на икономическата конвергенция или икономическите различия в рамките на Европейския съюз (ЕС).

Освен това развитието на отделните компоненти на БВП и свързаните с тях показатели, като например показателите за икономически резултати, внос и износ,вътрешно (частно и публично) потребление или инвестиции, както и данните за разпределението на дохода и спестяванията, могат да дадат ценна информация за основните движещи сили на икономическата дейност и по този начин да бъдат основа за разработването, наблюдението и оценката на конкретни политики на ЕС.

Основни статистически резултати

Динамика на БВП

Световната финансова и икономическа криза доведе до тежка рецесия в ЕС, Япония и Съединените щати през 2009 г. (вж. фигура 1), която бе последвана от възстановяване през 2010 г. Кризата беше усетена още през 2008 г., когато беше налице значително намаляване на темпа на нарастване на БВП в ЕС-28, последвано от намаляване на реалния БВП с 4,4 % през 2009 г. С възстановяването в ЕС-28 индексът на обема на БВП (на база на верижно съставени обеми) нараства с 2,1 % през 2010 г. и това е последвано от допълнително увеличение в размер на 1,7 % през 2011 г. Впоследствие БВП отбеляза свиване с 0,5 % през 2012 г. в реално изражение преди да бъдат регистрирани прогресивно по-високи положителни проценти на изменение през 2013 (0,2 %), 2014 (1,6 %) и 2015 г. (2,2 %). В еврозоната (ЕЗ-19) съответните темпове на растеж са сходни с тези в ЕС-28 през 2010 г., докато растежът, отбелязан през 2011 г., е значително по-слаб (1,5 %) и свиването през 2012 г. е по-силно (-0,9 %) и се задържа през 2013 г. (-0,3 %). Растежът на реалния БВП през 2014 и 2015 г. в еврозоната е до известна степен по-слаб от този в ЕС-28 като цяло.

Растежът на реалния БВП се различава значително в рамките на ЕС както във времето, така и в отделните държави (вж. таблица 1). След като през 2009 г. отбелязва спад във всички държави членки, с изключение на Полша, през 2010 г. икономическият растеж се възобновява в 23 държави членки, като тази ситуация се повтаря през 2011 г. През 2012 г. обаче тази тенденция обърна посоката си, тъй като малко по-малко от половината от държавите членки (13), съобщават за икономическо разрастване. През 2013 г. мнозинството от държавите членки отново отбелязват растеж, като броят на държавите с положителни проценти на изменение достига 17 през 2013 г. и нараства до 25 през 2014 г. и 27 през 2015 г.; единствената държава членка с отрицателно изменение през 2015 г. е Гърция, при която се отбелязва спад с 0,2 % след ръст от 0,4 % през 2014 г. и шест последователни намаления на икономическите резултати през периода 2008—2013 г. През 2016 г. за първи път от 2007 г. насам никоя от държавите членки не отчита спад в БВП, като 27 от тях отчитат растеж, а Гърция не отбелязва промяна.

Най-високите темпове на растеж през 2016 г. са регистрирани в Ирландия (5,2 %) и Малта (5,0 %), а най-ниските —с изключение на изменението от 0,0 % в Гърция — представляват ръст от 0,9 % в Италия и 1,2 % във Франция и Белгия.

Полша отбелязва положително изменение през целия период, показан в таблица 1, докато Дания, Германия, Естония, Франция, Литва, Малта, Австрия, Словакия и Обединеното кралство регистрират своето седмо поредно положително годишно изменение през 2016 г.; с други думи, последното отрицателно годишно изменение беше в разгара на кризата през 2009 г.; такъв беше случаят и в Норвегия и Съединените щати, както и в Швейцария, Албания, Турция, Косово (Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН) и Китай, за който последните данни се отнасят за 2015 г.

Ако се анализират за изминалото десетилетие, общите резултати на икономките на държавите — членки на ЕС, са се влошили в резултат на световната финансова и икономическа криза. Между 2006 и 2015 г. средногодишните темпове на растеж в ЕС-28 и еврозоната (ЕЗ-19) са съответно 0,7 % годишно и 0,5 % годишно (вж. таблица 1). Измерен по този начин, най-високият ръст между 2006 и 2016 г. е отчетен в Малта (среден годишен ръст от 3,7 % годишно ), следвана от Полша (3,5 %), Ирландия (3,4 %) и Словакия (3,1 %). От друга страна, цялостното развитие на реалния БВП през периода 2006—2016 г. в Гърция, Италия, Хърватия и Португалия е отрицателно.

Сравненията между държавите следва да се правят с помощта на стандарти на покупателната способност (СПС), чрез които се коригират стойностите, за да бъдат отчетени разликите в ценовите равнища в отделните държави. Следва да се обърне внимание, че данните, показани на фигура 2 и фигура 3, както и в таблица 2, са по текущи цени и не следва да се използват за сравнения във времето поради колебания в инфлацията и валутния курс. През 2016 г. БВП в ЕС-28 достига 14,8 трилиона СПС (14 800 милиарда); така БВП на ЕС-28 в СПС остава по-висок от този на Съединените щати през всяка година, за която е представен анализ. Интересно е да се отбележи, че в исторически план Китай е имал по-ниски икономически резултати в сравнение с ЕС-28 или САЩ, но тази ситуация се е променила с бързата трансформация и продължаващото разширяване на китайската икономика. През 2014 г. БВП на Китай в СПС за първи път е по-висок от регистрираното в САЩ ниво и през 2016 г. икономическите резултати на Китай достигат 15,6 трилиона СПС, което е с 5,3 % повече от регистрираното в ЕС-28 ниво.

През 2016 г. на държавите от еврозоната (EЗ-19) се падат 70,6 % от БВП на ЕС-28 (при измерване в СПС), което представлява спад от 72,3 % през 2006 и 2007 г. През 2016 г. сборът от петте най-големи икономики на държавите — членки на ЕС, (Германия, Франция, Обединеното кралство, Италия и Испания) е 67,1 % от БВП на ЕС-28, което е с 2,0 процентни пункта по-ниско от дела им едно десетилетие по-рано (през 2006 г.).

За оценката на жизненото равнище е обичайно да се използва показателят БВП на глава от населението, който представлява БВП, коригиран спрямо мащаба на икономиката от гледна точка на населението. През 2016 г. в ЕС-28 средният БВП на глава от населението, изразен в текущи цени, е 29 хиляди евро. При сравнение във времето в обемно изражение (с използване на верижно съставени обеми с референтна година 2010 г.) БВП на глава от населението за ЕС-28 през 2016 г. е 26,9 хиляди евро, което за втора поредна година е над най-високата стойност, достигната през 2008 г. (26,2 хиляди евро), преди да бъдат усетени ефектите на глобалната финансова и икономическа криза.

При сравняването на БВП на глава от населението между държавите — членки на ЕС, (и с държавите извън ЕС) е направен анализ на стойностите, изразени в СПС, и те са коригирани спрямо разликите в ценовите равнища в отделните държави. СПС са изчислени по начин, при който за ЕС-28 един СПС е равен на едно евро. Относителната позиция на отделните държави може да бъде изразена чрез сравнение със средната стойност за ЕС-28, която се приема за равна на 100 (вж. таблица 2). Най-високата стойност сред държавите — членки на ЕС, е отчетена в Люксембург, където БВП на глава от населението, изразен в СПС, е около 2,7 пъти по-голям от средната стойност за ЕС-28 през 2016 г. (което частично се дължи на трансграничните работници от Белгия, Франция и Германия). От друга страна, БВП на глава от населението, изразен в СПС, в България е по-малко от половината от средната стойност за ЕС-28.

Въпреки че данните, изразени в СПС, по принцип следва да се използват за сравнения между държавите в рамките на една година, а не за дълги периоди от време, динамиката на тези данни през последното десетилетие показва, че е налице известно сближаване в жизненото равнище. Повечето от държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. или 2013 г. се преместиха от позиция под средната стойност за ЕС- 28 през 2006 г. до една позиция по-близо до тази стойност през 2016 г. въпреки някои неуспехи по време на световната финансова и икономическа криза. Словения и Кипър бяха изключения, доколкото през този период Словения оставаше малко по-надолу от средната стойност за ЕС- 28, както и Гърция и Португалия сред държавите — членки на ЕС-15 (вж. фигура 3). Кипър премина от над средната стойност за ЕС-28 до позиция под нея, както и Италия и Испания. Докато през 2016 г. в сравнение с 2006 г. Люксембург, Ирландия, Германия, Дания и Австрия отчитат стойности, които надвишават средната стойност за ЕС-28 в още по-голяма степен, няколко други държави членки от ЕС-15, а именно Обединеното кралство, Финландия, Нидерландия, Франция и Белгия, отчитат стойности, които се отдалечават от позицията над средната стойност за ЕС-28 през 2006 г. до позиция по-близо до (но все още над) средната стойност за ЕС-28 през 2016 г. През същия период Дания и Австрия отбелязаха почти нулева промяна в равнището на БВП на глава от населението в СПС по отношение на средната стойност за ЕС-28.

Основни агрегати за БВП

В таблица 3 се съдържа информация относно БВП, изчислен по производствения метод, като е представен преглед на относителното значение на 10 икономически дейности от гледна точка на техния дял в общата брутна добавена стойност по базисни цени. В периода 2006—2016 г. делът на промишлеността в добавената стойност в ЕС-28 спада с 0,9 процентни пункта на 19,3 %, въпреки че остава малко по-голям от търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, чийто дял в общата брутна добавена стойност е сходен през 2016 (19,1 %) и 2006 г. (19,0 %). От друга страна, публичната администрация, образованието и здравеопазването отбелязват увеличение на своя дял с 0,8 процентни пункта, достигайки 19,0 % през 2016 г. Следващите по дял икономически дейности през 2016 г. са операциите с недвижими имоти (11,2 %), следвани от професионалните дейности и научните изследвания, техническите, административните и спомагателните дейности (наричани по-долу „стопански услуги“) (11,0 %), строителството (5,3 %), финансовите и застрахователните услуги (5,1 %) и информационните и комуникационните услуги (5,0 %). Най-малък е делът на развлекателните дейности и другите услуги (3,5 %) и селското, горското и рибното стопанство (1,5 %).

Делът на услугите е 73,9 % от общата брутна добавена стойност в ЕС-28 през 2016 г. в сравнение с дела от 71,8 % през 2006 г. Относителният дял на услугите е особено голям в Люксембург, Кипър, Малта, Гърция, Обединеното кралство, Франция, Нидерландия, Белгия, Португалия и Дания, където те представляват поне три четвърти от общата добавена стойност. Обратно, делът на услугите е бил под три пети в Чешката република и Ирландия.

Структурната промяна е резултат, поне отчасти, от технологичните промени, динамиката на относителните цени, възлагането на дейности на външни изпълнители и глобализацията, което често води до изместването на производствени дейности и някои услуги (тези, които могат да бъдат осигурени дистанционно, например чрез кол центрове) към региони с по-евтина работна ръка, както в рамките на ЕС, така и извън него. Няколко икономически дейности бяха засегнати особено силно от световната финансова и икономическа криза и последиците от нея. Най-рязък е спадът в промишлеността, където добавената стойност в ЕС-28 намалява с общо 12,7 % (в обемно изражение) в периода 2007—2009 г.; обемът на промишленото производство на ЕС-28 спада с още 2,2 % между 2011 и 2013 г. преди да нарасне с относително бърз темп през 2014 и 2015 г. (с увеличение от 2,3 % и 3,9 % съответно) и с по-бавен темп (1,5 %) през 2016 г. Секторът на строителството претърпява най-сериозното и продължително свиване, като обемът на производството му спада с 18,7 % в периода 2007—2013 г., като намалява с всяка изминала година през този период: по този начин увеличението с1,2 %, регистрирано в строителния сектор през 2014 г., е първият годишен растеж за последните седем години, последвано от растеж от 1,5 % през 2015 г. и 1,1 % през 2016 г. В сферата на стопанските услуги, както и при търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, също е отбелязан относително силен спад в добавената стойност през 2009 г. — съответно -6,9 % и -6.0 %, но впоследствие се отбелязва положително годишно изменение всяка година до 2016 г. След относително стабилна позиция (-0,3 %) през 2009 г. обемът на производството на селското, горското и рибното стопанство спада през 2010 г. с 2,9 % и отново през 2012 г. — с 5,5 %; след растеж от 3,5 % и 2,8 % през 2013 и 2014 г., обемът на производството на селското, горското и рибното стопанство спада с около 1 % както през 2015 г., така и през 2016 г. По отношение на други икономически дейности се отбелязват относително малки намаления на добавената стойност по време на кризата, по-специално през 2009 г., 2010 г., 2012 г. и 2014 г. за финансовите и застрахователните дейности и през 2009 г., 2010 г., 2012 г. и 2013 г. за изкуството, развлекателните дейности, отдиха и другите услуги (вж. фигура 5). Две от дейностите, представени във фигури 4 и 5, не са отбелязали годишен спад в добавената стойност по време на кризата през нито една от годините: операции с недвижими имоти; държавно управление, отбрана, образование, хуманно здравеопазване и социална работа.

През 2016 г. всички дейности — с изключение на селското, горското и рибното стопанство — отчитат ръст на брутната им добавена стойност в сравнение с 2015 г. Дейностите, в които е отбелязан най-висок растеж, са информационните и комуникационните дейности (4,1 %), стопанските услуги (3,1 %) и търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството (2,8 %).

Производителност на труда

За да се елиминира ефектът от инфлацията, производителността на труда на едно лице може да се изчисли и като се използват данни, коригирани с оглед промените в цените. Анализът на производителността на труда на едно заето лице в реално изражение (на база на верижно съставените обеми) през десетгодишния период 2006—2016 г. показва увеличения за повечето дейности, като най-голямо е увеличението на производителността в селското, горското и рибното стопанство (28,0 %), информационните и комуникационните услуги (22,8 %) и промишлеността (14,8 %) — вж. фигура 6. Следва да се отбележи, че точното сравнение на нивата на производителност на труда между дейностите може да се анализира само за референтната 2010 г. поради невъзможност за сумиране на верижно съставените обеми. През 2010 г. най-високо ниво на производителността на труда се наблюдава при финансовите и застрахователните дейности, следвани отблизо от информационните и комуникационни услуги, докато в селското, горското и рибното стопанство се отчита най-ниското ниво.

Допълнителни данни за динамиката на реалната производителност на труда, измерена или за едно заето лице, или за един отработен човекочас, са представени в таблица 4. Производителността на труда на заето лице се е увеличила в реално изражение между 2006 и 2016 г. в почти всички държави — членки на ЕС, като спад е отбелязан в Гърция, Италия, Хърватия, Люксембург и Финландия (няма налични данни за Малта). През същия период 2006—2016 г. производителността на труда за отработен час се увеличава във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Гърция (няма данни за Хърватия или Малта). Ако не се вземат предвид държавите членки с прекъсване в серията, най-големи увеличения (в процентно изражение) при два от тези измерители на реалната производителност на труда са отчетени в България, Словакия, Литва и Латвия.

Потребление и инвестиции

Ако динамиката на компонентите на БВП се анализира от гледна точка на разходите, може да се отбележи, че разходите за крайно потребление в ЕС-28 са нараснали с 8,4 % в обемно изражение между 2006 и 2016 г. (вж. фигура 7) въпреки леките спадове през 2009 и 2012 г. Разходите за крайно потребление на сектор „Държавно управление“ се увеличават с малко по-бърз темп, като нарастването им е с 12,2 % между 2006 и 2016 г. През същия период бруто капиталообразуването е относително променливо: при него през 2007 г. се регистрира силно увеличение, а през 2009 г. то намалява с бързи темпове; между 2010 и 2016 г. са налице колебания между стойностите за 2008 и 2009 г. Растежът на износа надвишава растежа на вноса през повечето години с изключение на 2007, 2009, 2014 и 2016 г.; през периода 2006—2016 г. износът е нараснал общо с 34,2 %, а вносът — с 28,4 %.

След като регистрират спад през 2009 г., разходите за потребление на домакинствата и нестопанските институции, обслужващи домакинства (НСИОД), възстановяват равнището си през 2010 г. (с нарастване от 0,8 % в обемно изражение) и през 2011 г. почти не регистрират промяна (0,1 %), преди да спаднат отново през 2012 (-0,5 %) и 2013 г. (-0,1 %); през 2014, 2015 и 2016 г. тези разходи нарастват с 1,2 %, 2,1 % и 2,3 % — най-голямото годишно увеличение в реално изражение от 2007 г. насам.

През 2010 г. темпът на нарастване на общите разходи на сектор „Държавно управление“ в ЕС-28 в обемно изражение е по-бавен и изменението остава сравнително стабилно (в границите между -0,1 % до 0,4 %) в периода 2011—2013 г. преди отново да отбележи известно увеличение през 2014 г. (1,0 %), 2015 (1,4 %) и 2016 г. (1,7 %).

Въпреки отбелязаното през 2011 г. увеличение (1,9 %) бруто образуването на основен капитал на ЕС-28 не успя да се възстанови напълно от резкия си спад през 2009 г. (- 12,0 %) и се върна към отрицателен темп на изменение през 2012 и 2013 г.; през 2014, 2015 и 2016 г. обаче бруто образуването на основен капитал нарасна съответно с 2,7 %, 3,6 % и 2,7 % в реално изражение, което е най-голямото увеличение от 2007 г. насам.

През 2016 г. делът на разходите за крайно потребление на домакинствата и нестопанските институции, обслужващи домакинствата, по текущи цени е в размер на 56,0 % от БВП на ЕС-28, докато делът на общите разходи на сектор „Държавно управление“ е 20,5 %, а делът на бруто капиталообразуването е 20,0 % (вж. фигура 9).

Сред държавите — членки на ЕС, са налице големи колебания по отношение на размера на инвестициите и това може би отчасти отразява различните етапи в икономическото развитие, както и динамиката на растежа през последните години (вж. фигура 10). През 2016 г. делът на бруто образуването на основен капитал (по текущи цени) от БВП възлиза на 19,7 % в ЕС-28 и на 20,1 % в еврозоната (ЕЗ-19). Той е най-висок в Ирландия (29,3 %), Чешката република (24,6 %), Швеция (24,1 %) и Малта (23,4 %) и най-нисък в Португалия (14,9 %) и Гърция (11,4 %).

Източник на по-голямата част от инвестициите е частният сектор, както може да се види от таблица 5: През 2015 г. инвестициите на предприятията и домакинствата представляват 17,0 % от БВП на ЕС-28, като съответните данни за инвестициите на публичния сектор са 2,9 %. В относително изражение Унгария и България имат най-високо ниво на публични инвестиции (6,6 % от БВП), докато инвестициите в бизнес сектора са най-високи в Швеция (16,8 %) и Ирландия (16,7 %), а инвестициите на домакинствата са най-високи в Германия (6,2 %). Инвестициите на домакинствата (като дял от БВП) през 2015 г. са значително по-ниски, отколкото през 2005 г. в Ирландия, Гърция, Испания и Кипър и доста по-високи в Румъния; Германия и Литва са единствените други държави — членки на ЕС, които докладваха за увеличаване на дела на инвестициите на домакинствата в БВП. Подобно сравнение показва относително голям спад при инвестициите от страна на бизнес сектора в Словения, Словакия, Латвия, България и Естония.

Доход

Анализът на БВП в ЕС-28 по метода на доходите показва, че при разпределението по фактори на производството на дохода, получен в резултат на производствения процес, преобладава компенсацията на наетите лица, която през 2016 г. представлява 47,5 % от БВП при текущите пазарни цени. Делът на брутния опериращ излишък и брутния смесен доход е 40,7 % от БВП, докато този на данъците върху производството и вноса минус субсидиите е 11,9 % (вж. фигура 11). Делът в БВП на компенсацията на наетите лица е най-нисък в Ирландия (31,3 %), следвана от Гърция (33,4 %) и Румъния (34,2 %), докато стойности в размер на 50,0 % или повече са отчетени в три държави — членки на ЕС, като най-високата стойност е 52,6 %, достигната в Дания.

На фигура 12 (която също се основава на текущите пазарни цени) е показано, че съответните компоненти на дохода до 2011 или 2012 г. успяват да се възстановят от загубите по време на финансовата и икономическа криза. През 2009 г. компенсацията на наетите лица в ЕС-28 намалява с 2,8 %, но към 2016 г. равнището ѝ е с 14,4 % по-високо от стойностите, отбелязани през 2008 г.

Що се отнася до брутния опериращ излишък и брутния смесен доход, още през 2008 г. се наблюдава само ограничен ръст в рамките на ЕС-28, последван през 2009 г. от спад в размер на 8,2 %; до 2012 г. този агрегат на дохода възстанови стойностите си до равнище подобно на върховото му ниво отпреди кризата (през 2008 г.), а до 2016 г. е с 10,8 % над това върхово ниво.

Понижаването на данъците върху производството и вноса минус субсидиите в ЕС-28 започва още през 2008 г. (-3,1 %) и ускорява темповете си през 2009 г. (-9,3 %); тези загуби са компенсирани значително до 2011 г., а през 2016 г. равнището на този агрегат на дохода е с 16,2 % по-високо от предходната му върхова стойност (също през 2007 г.).

Потребление на домакинствата

През 2016 г. разходите на домакинствата за потребление в повечето държави — членки на ЕС, представляват поне половината от БВП (по текущи пазарни цени) в близо три четвърти (20) от държавите — членки на ЕС; този дял е най-висок в Кипър (68,7 %), Гърция (67,8 %), Литва (64,8 %) и Португалия (63,8 %). От друга страна, най-ниският дял е регистриран в Люксембург (27,8 & nbsp;%), където независимо от това средните разходи на домакинствата за потребление на глава от населението са най-високи (22 200 СПС) — вж. таблица 6.

Освен в Люксембург, средните разходи на домакинствата за потребление (коригирани с отчитане на разликите в ценовите равнища) са сравнително високи през 2016 г. също в Обединеното кралство (19 300 СПС), Австрия (18 800 СПС) и Германия (18 700 СПС). За разлика от тях, Хърватия, Унгария и България бяха единствените държави — членки на ЕС, които отчитат, че средните разходи на домакинствата за потребление на глава от населението са под 10 000 СПС.

Анализът на реалната динамика на средните разходи за потребление на глава от населението в евро (основан на индекса на верижно съставените обеми) за периода 2011—2016 г. показва, че най-бърз растеж е регистриран в държавите членки от балтийския регион и в Румъния (следва да се отбележи, че е имало прекъсване в серията за последната). Най-голям спад е отбелязан в Гърция, където разходите на домакинствата за потребление на глава от населението са намалели средно с 1,4 % годишно през разглеждания период. По-малки намаления (по-малко от 1,0 % годишно) са регистрирани за Италия, Австрия, Кипър, Словения и Нидерландия.

Източници и наличност на данните

Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (ESA) осигурява методологията за изготвянето на националните сметки в ЕС. Настоящата версия, ESA 2010 (на английски), е приета през месец май 2013 г. и се прилага от септември 2014 г. насам. Тя съответства напълно на международните насоки за националните сметки — 2008 SNA (на английски).

Основни компоненти на БВП

Източник на основните агрегати на националните сметки са данните от институционалните единици, а именно нефинансовите или финансовите предприятия, сектор „Държавно управление“, домакинствата и нестопанските институции, обслужващи домакинства (НСИОД).

Данните в областта на националните сметки включват информация за компонентите на БВП, заетостта, агрегатите на крайното потребление и спестяванията. Много от тези променливи са изчислени на годишна и на тримесечна база.

БВП е централен измерител в рамките на националните сметки, като той съдържа обобщена информация за икономическото състояние на дадена държава (или регион). За изчисляването му могат да бъдат използвани различни подходи: подход на продукцията; подход на разходите; и метод на доходите.

Чрез анализа на БВП на глава от населението се отстранява въздействието на абсолютния брой на населението, като по този начин могат да се правят сравнения между различните държави. БВП на глава от населението е широк икономически показател на жизненото равнище. Данните за БВП в националните валути могат да бъдат превърнати в стандарти на покупателна способност (СПС), като вместо пазарните валутни курсове се използват паритетите на покупателната способност (ППС), които отразяват покупателната способност на всяка валута; по този начин се елиминират разликите в равнищата на цените между отделните държави. Индексът на физическия обем на БВП на глава от населението в СПС е изразен по отношение на средните стойности за ЕС-28 (равни на 100). Ако индексът на дадена държава е по-висок/по-нисък от 100, БВП на глава от населението на съответната държава е над/под средната стойност за ЕС-28; този индекс се използва за сравнения между отделни държави, а не за сравнения във времето.

Изчисляването на годишния темп на растеж на БВП с помощта на индексите на верижно съставения обем (реални промени) има за цел да позволи извършването на сравнения на динамиката на икономическото развитие както във времето, така и между икономики с различен мащаб, независимо от равнищата на цените.

Допълнителни данни

Икономическите резултати могат да бъдат анализирани също така по дейности: най-агрегираното ниво на анализа включва десет позиции по NACE Rev. 2: селско, горско и рибно стопанство; промишленост; строителство; търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство; информационни и комуникационни услуги; финансови и застрахователни услуги; операции с недвижими имоти; професионални, научни, технически, административни и спомагателни дейности; държавно управление, отбрана, образование, хуманно здравеопазване и социална работа; изкуство, развлекателни дейности, отдих, други дейности и дейности на домакинствата и екстратериториалните организации и органи.

Анализът на производството по икономическа дейност във времето може да се улесни чрез въвеждането на измерител на обема (реални промени), с други думи, чрез дефлиране на стойността на продукцията, за да се отстрани въздействието на промените в цените; всяка дейност се дефлира поотделно, за да се отразят промените в цените на свързаните с нея продукти.

В рамките на анализа на конкурентоспособността се използва допълнителен набор от данни от националните сметки, а именно показатели, свързани с производителността на работната сила, като например измерители на производителността на труда. Измерителите на производителността, изразена в СПС, намират особено широко приложение при сравненията между отделните държави. Показателите за БВП на заето лице се използват, за да се даде обща представа за производителността на националните икономики. Трябва да се има предвид обаче, че този измерител зависи от структурата на общата заетост и може да приеме занижени стойности например при преминаването от заетост на пълно работно време към заетост на непълно работно време. БВП на отработен човекочас дава по-ясна картина за производителността, тъй като заетостта на непълно работно време варира значително в различните държави и в рамките на различните дейности.

От данните в националните сметки, които се събират въз основа на макроикономически подход, може да бъде извлечена информация на годишна база за разходите на домакинствата. Алтернативен източник за анализ на разходите на домакинствата е проучването на бюджета на домакинствата (ПБД): информацията се получава, като домакинствата се приканват да записват ежедневно покупките си; обхватът на проучването е много широк от гледна точка на включените в него продукти и услуги, както и на видовете социално-икономически анализи, за които дава възможност. ПБД се провежда и публикува веднъж на пет години — последната референтна година към момента е 2010 г.

Контекст

Европейските институции, правителствата, централните банки, както и другите икономически и социални структури в публичния и частния сектор се нуждаят от сравними и надеждни статистически данни, на които да основават решенията си. Националните сметки могат да се използват за различни видове анализ и оценка. Използването на международно приети концепции и определения позволява да се направи анализ на различни икономики, като например взаимозависимостта между икономиките на държавите — членки на ЕС, или сравнение между ЕС и държавите извън него.

Икономически цикъл и анализ на макроикономическата политика

Една от основните цели на данните от националните сметки е свързана с необходимостта от осигуряване на подкрепа за решенията в областта на европейската икономическа политика и за постигането на целите на икономическия и паричен съюз (ИПС)] посредством висококачествени краткосрочни статистически данни, които дават възможност за наблюдение на макроикономическото развитие и за формулирането на макроикономически насоки за провеждането на политиката. Например основно и отдавна установено приложение на националните сметки е количественото определяне на темпа на растеж на икономиката или казано по-просто — прирастът на БВП. Основните данни от националните сметки се използват по-специално за разработване и наблюдение на макроикономически политики, докато подробните данни от националните сметки могат да бъдат използвани също така за разработване на секторни или промишлени политики, по-специално чрез анализ на таблиците „Вложени ресурси—продукция“.

От началото на ИПС през 1999 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) е един от основните ползватели на националните сметки. Стратегията на ЕЦБ за оценка на рисковете за ценовата стабилност се основава на две аналитични перспективи или т.нар. „два стълба“: икономическия анализ и паричния анализ. Така редица парични и финансови показатели могат да бъдат оценени по отношение на други релевантни данни, които позволяват съчетаването на паричния, финансовия и икономическия анализ, като например основните агрегати на националните сметки. По този начин паричните и финансовите показатели могат да бъдат анализирани в контекста на останалата част от икономиката.

Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ наблюдава развитието на икономиката. ЕС има годишен цикъл на координация на икономическата политика, наречен Европейски семестър. Всяка година Европейската комисия извършва подробен анализ на плановете на държавите — членки на ЕС, за бюджетни, макроикономически и структурни реформи и предоставя специфични за всяка държава препоръки за следващите 12—18 месеца.

Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ изготвя макроикономическите forecasts на Европейската комисия три пъти годишно (през зимата, пролетта и есента) в координация с годишния цикъл на европейския семестър. Тези прогнози обхващат всички държави — членки на ЕС, с цел да бъдат направени прогнози за еврозоната и ЕС, като включват също и прогнози за държавите кандидатки, както и някои държави, които не са членки.

Анализът на публичните финанси с помощта на националните сметки е друго добре установено приложение на тези статистически данни. В рамките на ЕС бе разработено специално приложение във връзка с критериите за конвергенция за ИПС, два от които са пряко свързани с публичните финанси. Тези критерии бяха определени именно от гледна точка на данните от националните сметки, и по-специално държавния дефицит и съотношението на държавния дълг към БВП. За повече информация вж. статията за държавната финансова статистика.

Регионални, структурни и секторни политики

Освен икономическия цикъл и макроикономическия анализ на политиката, съществуват и други цели, за които могат да послужат данните от европейските национални и регионални сметки, по-специално във връзка с регионалните, структурните и секторните въпроси.

Разпределението на разходите за структурните фондове отчасти се извършва въз основа на регионалните сметки. Освен това регионалните статистически данни се използват за последваща оценка на резултатите от регионалната политика и политиката на сближаване.

Стимулирането на растежа и на възможностите за създаване на повече работни места е стратегически приоритет както за ЕС, така и за държавите членки, и е част от Europe 2020 strategy (на английски). В подкрепа на тези стратегически приоритети се провеждат общи политики във всички сектори на икономиката на ЕС, докато държавите членки изпълняват национални structural reforms (на английски).

Европейската комисия извършва икономически анализ, който допринася за развитието на общата селскостопанска политика (ОСП) чрез анализ на ефективността на различните механизми за подпомагане, с които работи, както и чрез разработване на дългосрочна перспектива. Това включва научни изследвания, анализи и оценки на въздействието по теми, свързани със селското стопанство и икономиката на селските райони в ЕС и в държави извън него, като отчасти се използват икономическите сметки за селското стопанство.

Определяне на целите, критериите за оценяване на напредъка и приноса

Целите, които се определят в рамките на политиките в рамките на ЕС, все по-често са средносрочни или дългосрочни, независимо дали са задължителни или не. За някои от тях равнището на БВП се използва като основа, например за определянето на цел за разходите за научноизследователска и развойна дейност в размер на 3,00 % от БВП (което е една от целите на „Европа 2020“).

Националните сметки се използват също за определянето на ресурсите на ЕС, като основните разпоредби за това са установени в решение на Съвета. Общият размер на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджета на ЕС, се определя от общите разходи минус другите приходи, като максималният размер на собствените ресурси е свързан с брутния национален доход на ЕС.

Освен за определяне на бюджетните вноски в рамките на ЕС, данните от националните сметки се използват и за определяне на вноските към други международни организации, като например Организацията на обединените нации (ООН). Вноските в бюджета на ООН са на база брутния национален доход, като наред с това се прилагат редица корекции и ограничения.

Анализатори и експерти по прогнозиране

Националните сметки се използват широко и от анализаторите и изследователите при оценките на икономическата ситуация и икономическото развитие. Социалните партньори, като например представителите на предприятията (например търговските сдружения) или представителите на работниците (например профсъюзите), също имат интерес от националните сметки, за да анализират развитията, които засягат колективните трудови правоотношения. Наред с другото, изследователите и анализаторите използват националните сметки при анализа на икономическия цикъл и на дългосрочните икономически цикли, както и при установяването на връзката между тях и икономическото, политическото и технологичното развитие.