Статистически данни за разпределението на доходите

Данните са от май 2015. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: септември 2016 г. Английската версия е по-актуална.'

Фигура 1: Равнище и праг на риска от изпадане в бедност, 2013 г.
Източник: Евростат (ilc_li01) и (ilc_li02)

Таблица 1: Равнище на риска от изпадане в бедност след социалните плащания, 2011 ― 2013 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li02)

Таблица 2: Равнище на риска от изпадане в бедност след социалните плащания по най-често срещаните видове дейности, 2013 г.(¹)
(%)
Източник: Евростат (ilc_li04)

Таблица 3: Риск от изпадане в бедност по вид домакинство, 2013 г.
(% от целевото население)
Източник: Евростат (ilc_li03)

Фигура 2: Равнище на риска от изпадане в бедност преди и след социалните плащания, 2013 г.(¹)
(%)
Източник: Евростат (ilc_li02) и (ilc_li10)

Фигура 3: Неравенство при разпределението на доходите, 2013 г.
(квинтилно съотношение на доходите)
Източник: Евростат (ilc_di11)

Фигура 4: Отношение на медианните доходи, 2013 г.
(отношение на медианния приравнен разполагаем доход на лицата на възраст 65 години и повече към медианния приравнен разполагаем доход на лицата на възраст под 65 години)
Източник: Евростат (ilc_pnp2)

Фигура 5: Относителна медианна разлика в риска от изпадане в бедност, 2013 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li11)

В тази статия са анализирани скорошни статистически данни за паричната бедност и неравенствата в доходите в Европейския съюз (ЕС). Сравненията на жизненото равнище между държавите често се правят въз основа на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението — той е паричният измерител на богатството на една държава в сравнение с друга. Въпреки това този основен показател не осигурява достатъчно информация за това как доходите са разпределени в рамките на държавата, нито за непаричните фактори, които могат да окажат съществено въздействие при определянето на качеството на живот на населението. От една страна, неравномерното разпределение на доходите може да се превърне в стимул за хората да подобрят положението, в което се намират, чрез работа, иновации или придобиване на нови умения. От друга страна, тези неравенства често се възприемат като свързани с престъпност, бедност и социално изключване.

Основни статистически резултати

Равнище и праг на риска от изпадане в бедност

През 2013 г. 16,6 % от населението на EС-28 е било оценявано като изложено на риск от изпадане в бедност след социалните плащания (вж. фигура 1). Този дял, изчислен като среднопретеглена стойност на националните резултати, не разкрива значителните разлики, които съществуват между отделните държави. В пет държави членки , а именно Гърция (23,1 %), Румъния (22,4 %), България (21,0 %), Литва (20,6 %) и Испания (20,4 %), една пета или повече от населението е било оценено като изложено на риск от изпадане в бедност. Такъв е бил случаят и в Сърбия (24,5 %) и бившата югославска република Македония (24,2 %). Най-ниските проценти на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, са били наблюдавани в Нидерландия (10,4 %) и Чешката република (8,6 %). Норвегия (10,9 %) и Исландия (9,3 %) също са отчели относително ниски дялове от населението, изложено на риск от изпадане в бедност.

Прагът на риска от изпадане в бедност (също показан на фигура 1) е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход. Често той се изразява в стандарти на покупателната способност (СПС), за да се вземат предвид разликите в издръжката на живота между различните държави. През 2013 г. този праг е варирал значително в различните държави — членки на ЕС: от 2 361 СПС в Румъния, 3 540 СПС в България и 3 868 СПС в Латвия, през равнище между 11 507 СПС и 12 542 СПС във Финландия, Франция, Нидерландия, Дания, Германия, Белгия, Швеция и Австрия, до най-високата му стойност над този диапазон в Люксембург — 16 818 СПС. Прагът на бедност също е бил относително нисък в бившата югославска република Македония (2 396 СПС) и Сърбия (2 863 СПС) и висок в Швейцария (15 439 СПС) и Норвегия (16 069 СПС).

Равнището на риска от изпадане в бедност (след социалните плащания) в ЕС-28 е останало почти стабилно между 2011, 2012 и 2013 г. (вж. таблица 1). Между 2012 и 2013 г. равнището на риска от изпадане в бедност е намаляло с най-малко 1,0 процентен пункт в Чешката република, Финландия и Ирландия. Между 2012 и 2013 г. общо 10 други държави членки са отчели спад, вариращ от -0,9 процентни пункта в Хърватия до -0,1 процентни пункта в Обединеното кралство. Швейцария е отчела спад в равнището на риска от изпадане в бедност (- 1,4 процентни пункта) през 2013 г. в сравнение с предходната година, както и бившата югославска република Македония (- 2,0 процентни пункта). В три държави членки, а именно Германия, Гърция и Австрия, равнището на риска от изпадане в бедност е останало непроменено. От друга страна, най-голямо увеличение между 2012 и 2013 г. е било отбелязано в Литва (увеличение от 2,0 процентни пункта), Естония (1,1 процентни пункта) и Словения (1,0 процентен пункт), докато в Исландия (1,4 процентни пункта) също е било отчетено сравнително голямо увеличение.

Различните групи в обществото са уязвими в по-голяма или по-малка степен от парична бедност. През 2013 г. в ЕС-28 е имало относително малка разлика между двата пола по отношение на равнището на риска от изпадане в бедност (след социалните плащания): 16,1 % за мъжете, в сравнение със 17,2 % за жените. Най-голямата разлика (2,7 процентни пункта) е била отчетена в Швеция и в Естония. През 2013 г. Германия, Литва, Кипър и България също са отчели равнище на риска от изпадане в бедност, което е било 2,0 процентни пункта по-високо при жените, отколкото при мъжете, докато в Швейцария разликата е била 2,1 процентни пункта. В други четири държави — членки на ЕС, равнището на риска от изпадане в бедност при мъжете е било по-високо, отколкото при жените, а именно Португалия, Дания, Унгария и Испания, като такъв е бил случаят и в Исландия, бившата югославска република Македония и Сърбия.

Разликите обаче са по-значителни при класифициране на населението според вида на дейността (вж. таблица 2). Безработните са особено уязвима група: през 2013 г. почти половината (46,4 %) от всички безработни в ЕС-28 са били изложени на риск от изпадане в бедност, като най-високи равнища са били отчетени в Германия (69,3 %), докато шест други държави членки (Унгария, Румъния, Люксембург и трите балтийски държави членки) са докладвали, че повече от половината от безработните са били изложени на риск от изпадане в бедност през 2013 г. През 2013 г. почти един от всеки седем (12,6 %) пенсионери в ЕС-28 e бил изложен на риск от изпадане в бедност; поне два пъти по-високи равнища от средната стойност за ЕС-28 са били отчетени в Естония (27,1 %) и България (25,9 %). Наетите лица са били далеч по-малко изложени на риск от изпадане в бедност (средно 8,9 % за целия ЕС-28). Относително високи равнища на работещи лица, които са в риск от изпадане в бедност, са били наблюдавани в Румъния (18,0 %) и в по-малка степен в Гърция (13,1 %) и Люксембург (11,2 %), докато Полша, Италия, Португалия и Испания са отчели, че през 2013 г. повече от 10 % от работещите лица са били в риск от изпадане в бедност.

Равнището на риска от изпадане в бедност не е равномерно разпределено между домакинствата с различен състав на възрастни и деца на издръжка, както може да се види от таблица 3. В ЕС-28 като цяло, домакинствата от един възрастен и деца на издръжка са били групата, която е била най-силно изложена на риск от изпадане в бедност (31,9 %), следвана от домакинствата с двама възрастни и три или повече деца на издръжка (26,6 %) и едночленните домакинства (24,9 %). От друга страна, лицата, живеещи в домакинства, с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години (10,4 %), следвани от лицата, живеещи в домакинства с двама или повече възрастни без деца на издръжка са били най-малко изложени на риск (10,7 %), както и домакинствата с двама възрастни и едно дете на издръжка (12,7 %). В обобщение, колкото по-голям е броят на децата на издръжка в едно домакинство (с един или двама възрастни), толкова по-голям е рискът от изпадане в бедност. Приблизително такъв е бил случаят в повечето държави — членки на ЕС, въпреки че има някои изключения. В България, Испания, Италия, Литва, Унгария, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния и Обединеното кралство в най-голяма степен изложени на риск са били живеещите в домакинства, съставени от двама възрастни с три или повече деца на издръжка; такъв е бил случаят и в бившата югославска република Македония и Сърбия. Освен това в Дания, Финландия, България, Кипър, Словения, Хърватия и Обединеното кралство процентът от населението, което е било счетено за изложено на риск от изпадане в бедност в едночленни домакинства без деца на издръжка, е бил по-висок от процента на живеещите в едночленни домакинства с деца на издръжка.

Мерките за социална закрила могат да бъдат използвани като средство за намаляване на бедността и социалното изключване. Това може да бъде постигнато например чрез предоставяне на обезщетения. Един от начините да се оцени дали мерките за социална закрила са успешни е чрез съпоставяне на показателите за риска от изпадане в бедност преди и след социалните плащания (вж. фигура 2). През 2013 г. социалните плащания понижават равнището на риска от изпадане в бедност сред населението на ЕС-28 от 25,9 % преди плащанията на 16,6 % след плащанията, като по този начин преместват над прага на бедност 9,3 % от хората, които в противен случай биха били изложени на риск от изпадане в бедност. Измерено по този начин, относителното въздействие на социалните обезщетения е било най-слабо в Гърция, Румъния, Италия, Полша и България, както и в бившата югославска република Македония. Обратно, половината или повече от всички лица, изложени на риск от изпадане в бедност в Нидерландия, Финландия, Дания и Ирландия, са преминали над прага на бедност в резултат на социалните плащания, какъвто е бил и случаят в Исландия и Норвегия.

Неравенства в доходите

Правителствата, отговорните политически фактори и обществото като цяло не могат да противодействат на бедността и социалното изключване, без да бъдат анализирани неравенствата в самото общество, били те от икономическо или от социално естество. Данните за икономическото неравенство са особено важни за оценяване на относителната бедност, защото разпределението на икономическите ресурси може да се окаже пряко свързано със степента и сериозността на бедността (вж. фигура 3). През 2013 г. са се наблюдавали големи неравенства при разпределението на доходите: като среднопретеглени стойности на данните за отделните държави — членки на ЕС, в зависимост от броя на населението им, първите 20 % (най-високият приравнен разполагаем доход) от населението на дадена държава членка са получили 5,0 пъти по-високи доходи, отколкото последните 20 % (най-ниският приравнен разполагаем доход) на населението на държавата членка. Това съотношение значително е варирало между отделните държави — членки от ЕС-28, от 3,4 в Чешката република, до поне 6,0 в Португалия, Литва, Латвия и Испания, като най-високо равнище е било достигнато в Румъния, Гърция и България (6,6). Сред държавите извън ЕС, показани на фигура 3, Норвегия (3,3) и Исландия (3,4) също са отчели особено ниски съотношения, докато в Сърбия (8,6) и бившата югославска република Македония (8,4) съотношенията са били значително по-високи, отколкото в която и да било от държавите — членки на ЕС.

В рамките на политиката има поле за действия по отношение на неравенствата, които се наблюдават при много социални групи. Една от групите, които представляват особен интерес, е групата на възрастните хора, което отчасти отразява нарастващия процент на населението на ЕС на възраст 65 и повече години. Пенсионните системи биха могли да изиграят важна роля в решаването на проблемите с бедността сред възрастните хора. В това отношение е интересно да се съпоставят доходите на възрастните хора с тези на останалата част от населението. В ЕС-28 като цяло хората на 65-годишна възраст и повече имат медианен доход, който през 2013 г. е около 93 % от медианния доход на населението под 65-годишна възраст (вж. фигура 4). В шест държави членки (Люксембург, Унгария, Гърция, Румъния, Франция и Испания) медианните доходи на възрастните са били равни или по-високи от медианните доходи на лицата под 65-годишна възраст, като такъв е бил и случаят в бившата югославска република Македония и Сърбия. В Полша, Италия, Австрия, Ирландия, Португалия, Нидерландия и Словакия медианните доходи на възрастните са били най-малко 90 % от доходите на лицата под 65 години, като такъв е бил и случаят в Норвегия. Съотношения под 80 % са били отчетени в Малта, Финландия, Кипър, Латвия, Белгия, България, Дания и Естония, както и в Швейцария. Посочените относително ниски съотношения могат до голяма степен да отразяват пенсионните права.

Сериозността на бедността, която спомага за количественото определяне на това точно колко бедни са бедните, може да се измери с относителната медианна разлика в риска от изпадане в бедност. През 2013 г. в ЕС-28 медианните доходи на хората, изложени на риск от изпадане в бедност, са били средно с 23,8 % под прага на бедност. Този праг е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход на всички лица. Сред държавите — членки на ЕС, разликата в риска от изпадане в бедност е била най-голяма в Гърция и Румъния (съответно 32,7 % и 32,6 %), България и Испания (30,9 %), Хърватия (28,1 %) и Италия (28,0 %), следвана от Латвия (27,5 %) и Португалия (27,4 %). Разликата е била дори още по-голяма в бившата югославска република Македония (39,0 %) и Сърбия (36,6 %). Най-малка разлика в риска от изпадане в бедност сред държавите — членки на ЕС, е била наблюдавана във Финландия (15,0 %), следвана от Нидерландия (16,5 %), Франция и Чешката република (16,6 %).

Източници и наличност на данните

Статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) са въведени през 2003 г. въз основа на джентълменско споразумение между Евростат, шест държави членки (Австрия, Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург) и Норвегия. Целта на ЕU-SILC бе да осигури данни за показателите, свързани с дохода и условията на живот — правното основание за събирането на данните е Регламент (ЕО) № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета. Събирането на тези статистически данни официално започва през 2004 г. в 15 държави членки, като през 2005 г. се разширява, обхващайки всички държави членки от ЕС-25, заедно с Исландия и Норвегия. България и Турция започват провеждането на EU-SILC през 2006 г., Румъния през 2007 г., Швейцария през 2008 г., а Хърватия въведе проучването през 2010 г. (данните за Хърватия за 2009 г. са от различен източник на данни — проучването на бюджета на домакинствата (HBS)). Данни за бившата югославска република Македония са налични от 2010 г. насам, а за Сърбия — от 2013 г. EU-SILC включва както информация за моментното състояние, така и за повторени изследвания.

Разполагаемите доходи на домакинствата представляват сумата от всички парични доходи, получени от всякакви източници от всеки член на домакинството (включително доходи от работа, инвестиции и социални обезщетения), и доходите, получени на равнище домакинство, и се извадят платените данъци и вноски за социални осигуровки. Различията в големината и състава на домакинствата могат да бъдат отчетени, като тази обща сума се раздели на „еквивалентния размер на домакинството“ чрез стандартна скала (за еквивалентност) ― т.нар. „модифицирана скала на ОИСР“ ― според която първият възрастен получава тегло 1,0, всеки следващ възрастен член на домакинството на възраст 14 и повече години ― 0,5 и всички членове на домакинството под 14 години ― 0,3. Получената в резултат на това цифра се нарича приравнен разполагаем доход и се определя за всеки член на домакинството. За целите на показателите за бедност приравненият разполагаем доход се изчислява от общия разполагаем доход на всяко домакинство, разделен на приравнения размер на домакинството. Следователно всяко лице от домакинството се счита, че има един и същ приравнен доход.

Референтният период по отношение на дохода е фиксиран 12-месечен период (като предходната календарна или данъчна година) за всички държави с изключение на Обединеното кралство, за което референтният период на дохода е текущата година на проучването, и Ирландия, за която проучването е текущо и доходът се събира за 12-месечния период преди проучването.

Равнището на риска от изпадане в бедност се определя като дела на хората с приравнени разполагаеми доходи под прага на риска от изпадане в бедност (изразен в стандарти на покупателната способност ― PPS), който е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход. В съответствие с решенията на Европейския съвет равнището на риска от изпадане в бедност се измерва по отношение на положението във всяка отделна държава, а не чрез прилагане на общ праг за всички държави. Равнището на риска от изпадане в бедност може да бъде изразено преди или след социалните плащания, като разликата е измерител на хипотетичното въздействие на националните социални плащания за намаляване на риска от изпадане в бедност. Пенсиите на възрастните хора и на преживелите лица се считат за доход преди плащания, а не за социални плащания. Съществуват различни анализи на този показател, например по възраст, пол, вид дейност, вид домакинство или равнище на образование. Следва да се отбележи, че показателят не измерва богатството, а е относителна мярка за нисък текущ доход (в сравнение с останалите хора в същата държава), което не винаги означава нисък жизнен стандарт. Агрегатът за ЕС-28 представлява среднопретеглени стойности на данните за отделните държави членки в зависимост от броя на населението им.

Контекст

На Европейския съвет в Лаакен през месец декември 2001 г. европейските държавни и правителствени ръководители приеха първи набор от общи статистически показатели за социално изключване и бедност, които са обект на непрекъснат процес на усъвършенстване от подгрупата по показателите (ISG) на Комитета за социална закрила (SPC). Тези показатели са важен елемент в рамките на Отворения метод за координация за наблюдение на постигнатия напредък от държавите ― членки на ЕС, за намаляване на бедността и социалното изключване.

EU-SILC е референтният източник за статистическите данни на ЕС в областта на доходите и условията на живот, по-специално на показателите, свързани със социалното приобщаване. В контекста на стратегията „Европа 2020“ през месец юни 2010 г. Европейският съвет прие водеща цел за социално приобщаване, според която до 2020 г. хората, изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване в ЕС, да бъдат поне с 20 милиона спрямо 2008 г. EU-SILC е източникът, въз основа на който се извършва наблюдението на напредъка, постигнат по изпълнението на водещата цел, като той се измерва чрез показател, който представлява комбинация от равнището на риска от изпадане в бедност, равнището на тежките материални лишения и делът на лицата, които живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност — за повече информация вж. статията относно статистическите данни за социалното приобщаване.

Вижте също

Статистически данни за жилищния фонд
Children at risk of poverty or social exclusion (на английски)
European social statistics (публикация онлайн) (на английски)
Housing conditions (на английски)
People at risk of poverty or social exclusion (на английски)
Social inclusion statistics (на английски)

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Статистически сборници

Living conditions in Europe — 2014 edition (на английски)
European social statistics — 2013 edition (на английски)
Income and living conditions in Europe — 2010 edition (на английски)
Combating poverty and social exclusion. A statistical portrait of the European Union 2010 (на английски)
The life of women and men in Europe — A statistical portrait (на английски)

Статистика на фокус

Is the likelihood of poverty inherited? — Statistics in focus 27/2013 (на английски)
Living standards falling in most Member States — Statistics in focus 8/2013 (на английски)
Children were the age group at the highest risk of poverty or social exclusion in 2011 — Statistics in focus 4/2013 (на английски)
In 2009 a 6.5 % rise in per capita social protection expenditure matched a 6.1 % drop in EU-27 GDP — Statistics in focus 14/2012 (на английски)
23 % of EU citizens were at risk of poverty or social exclusion in 2010 — Statistics in focus 9/2012 (на английски)

Основни таблици

Доходи и условия на живот (t_ilc) (на английски)

База данни

Доходи и условия на живот (ilc) (на английски), вж.:

Разпределение на доходите и парична бедност (ilc_ip)

Парична бедност (ilc_li)

Парична бедност за възрастните хора (ilc_pn)

Бедност сред работещите (ilc_iw)

Разпределение на доходите (ilc_di)

Друга информация

Регламент (ЕО) № 1177/2003 от 16 юни 2003 г. относно статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (ЕU-SILC)
Регламент (ЕО) № 1553/2005 от 7 септември 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1177/2003 относно статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (ЕU-SILC)
Регламент (ЕО) № 1791/2006 от 20 ноември 2006 г. за адаптиране на някои регламенти и решения в областта на ... статистиката, ..., поради присъединяването на България и Румъния

Връзки към външни уебсайтове

Employment and Social Developments in Europe (2014) (на английски)
Employment and Social Situation Quarterly Review — March 2015 (на английски)
OECD — Better Life Initiative: Measuring Well-being and Progress (на английски)