Statistics Explained

Статистически данни за заетостта

Revision as of 09:14, 12 August 2015 by Johanaa (talk | contribs)
Данни от юли 2014 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирано актуализиране на статията: август 2015 г. Английската версия е по-актуална.
Таблица 1: Равнище на заетостта във възрастовата група 15—64 години, 2003—2013 г.
(%) — Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Фигура 1: Равнище на заетостта във възрастовата група 15—64 години, 2013 г.
(%) — Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Таблица 2: Равнище на заетостта за избрани групи от населението, 2003—2013 г.
(%) — Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Фигура 2: Равнища на заетостта по пол във възрастовата група 15—64 години, 2013 г. (1)
(%) — Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Фигура 3: Равнища на заетостта по възрастова група, 2013 г. (1)
(%) — Източник: Евростат (lfsi_emp_a)
Таблица 3: Равнище на заетостта при най-високото образователно равнище, възрастова група 25—64 години, 2013 г.
(%) — Източник: Евростат (lfsa_ergaed)
Таблица 4: Годишен ръст на заетостта по пол, 2003—2013 г.
( промяна в броя на заетите лица в %) — Източник: Евростат (lfsi_grt_a)
Таблица 5: Лица, работещи на непълно работно време или на две места, 2003—2013 г.
(% от общата заетост) — Източник: Евростат (lfsa_eppga), (lfsa_e2gis) и (lfsa_egan)
Фигура 4: Лица, работещи на непълно работно време, възрастова група 15 — 64 години, 2013 г. (1)
(% от общата заетост) — Източник: Евростат (lfsa_eppga)
Фигура 5: Дял на наетите лица на срочен трудов договор, възрастова група 15—64 години, 2013 г.
(% от общия брой на заетите лица) — Източник: Евростат (lfsa_etpga)

Тази статия представя най-новите статистически данни за Европейския съюз (ЕС) в сферата на заетостта и включва анализ, основан на важни социално-икономически измерения: статистическите данни за заетостта показват значителни разлики по пол, възраст и степен на завършено образование. Освен това са налице съществени разлики на пазара на труда между държавите — членки на ЕС.

Статистическите данни за пазара на труда се превърнаха в основа на редица политики на ЕС след включването на глава за заетостта в Договора от Амстердам през 1997 г. Равнището на заетост или делът на заетото население в трудоспособна възраст е основен социален показател, въз основа на който се анализира развитието на пазарите на труда.

Основни статистически резултати

Равнища на заетост по пол, възраст и степен на завършено образование

През 2013 г. равнището на заетост в EС-28 във възрастовата група от 15 до 64 години, измерено в Наблюдението на работната сила (НРС) на ЕС, е 64,1 %. Равнището на заетост в EС-28 отбеляза рекордна стойност от 65,7 % през 2008 г. и в следващите години спада до 64,0 % през 2010 г. Този спад по време на световната финансова и икономическа криза — в размер общо на 1,7 процентни пункта — бе преустановен през 2011 г., когато се наблюдава слабо нарастване в равнището на заетост в ЕС-28, което стигна до ниво от 64,2 %, след което спадна с 0,1 процентни пункта и се запази на равнище от 64,1 % от 2012 г. насам — вж. таблица 1. Сред държавите — членки на ЕС, равнището на заетостта през 2013 г. достигна високи стойности в интервала от 72 % до 74 % в Австрия, Германия, Дания и Нидерландия, като най-високата стойност е в Швеция — 74,4 %. На другия край на скалата равнища на заетост под 60 % бяха отчетени в осем от държавите членки от ЕС-28, като най-ниската стойност е в Хърватия (49,2 %) и Гърция (49,3 %) — вж. фигура 1.

Между началото на финансовата и икономическата криза и 2013 г. (най-новите налични данни) бяха отчетени значителни разлики в резултатите на отделните пазари на труда. Макар че през 2013 г. общото равнище на заетост за ЕС-28 се запази с 1,6 процентни пункта под равнището от 2008 г., в девет държави членки се отчита увеличение на съответните национални равнища. Най-голямо увеличение се отчита в Малта (увеличение с 5,3 процентни пункта) и Германия (3,2 процентни пункта), докато в Люксембург, Унгария и Чешката република се регистрира увеличение с над 1 процентен пункт. От друга страна равнището на заетостта в Гърция спада от 61,9 % през 2008 г. на малко под 50 % през 2013 г. Освен това между 2008 и 2013 г. се наблюдават значителни понижения — с поне 5 процентни пункта — в равнищата на заетост в Испания, Кипър, Хърватия, Португалия, Ирландия, Дания и Словения.

Равнището на заетост по принцип е по-ниско при жените и по-възрастните работници. През 2013 г. при мъжете то достига 69,4 % в ЕС-28, докато при жените е 58,8 %. При по-дългосрочно сравнение на стойностите се вижда, че докато през 2013 г. равнището на заетост при мъжете е под стойностите десет години по-рано (70,3 % през 2003 г.), бе отбелязано значително увеличение в дела на жените в заетостта, който се е увеличил с 4,0 процентни пункта от 54,8 % през 2003 г. — вж. таблица 2.

През 2013 г. във всички държави членки от ЕС-28 равнището на заетост сред мъжете се запазва по-високо, отколкото сред жените. Независимо от това са налице съществени различия, тъй като разликата в равнището на заетост между двата пола например в Малта е в размер на 27,1 процентни пункта, като там равнището на заетост сред жените (47,0 %) е на четвърто място сред най-ниските равнища. Гърция и Италия отчитат разлика от почти 20 процентни пункта, като в Гърция е регистрирано и най-ниското равнище на заетост сред жените (40,1 %), а същевременно равнищата на заетост сред жените са под 50 % и в Хърватия и Италия. Сред държавите извън ЕС, показани на таблица 2, Турция отчита най-голямата разлика по пол в равнищата на заетост — равнище от 29,6 % сред жените, което е с 39,9 процентни пункта под стойността за мъжете; бившата югославска република Македония също отчита относително големи разлики с доста по-висок дял на заетост сред мъжете. От друга страна почти липсва разлика в равнищата на заетост по пол в Литва, където делът на заетите жени (62,8 %) е едва с 1,9 процентни пункта по-малък от този на мъжете; разликата е относително малка и във Финландия (2,1 процентни пункта), Латвия (3,4 процентни пункта) и Швеция (3,8 процентни пункта); Норвегия също отчита относително малка разлика в равнищата на заетост между двата пола (3,8 процентни пункта) — вж. фигура 2.

Що се отнася до равнището на заетост на жените, има доказателства, че сред по-възрастните работници (на възраст между 55 и 64 години) то нараства с бързи темпове въпреки финансовата и икономическа криза. През 2013 г. това равнище достигна 50,1 % за ЕС-28; то се увеличава ежегодно от 2002 г. насам (началото на динамичните редове за EС-28). През 2013 г. в десет държави членки от ЕС-28 равнището на заетост сред по-възрастните работници е между 50 % и 63 %, като най-високата стойност далеч над останалите е регистрирана в Швеция (73,6 %) — вж. таблица 2. Трите държави от ЕАСТ, за които са налични данни, също отчитат високи равнища на заетост сред по-възрастните работници, като за всяка от тези държави равнището е над 70 %, а най-високото равнище е в Исландия —81,1 %. По аналогичен начин Япония и в по-малка степен САЩ отчитат относително високи равнища на заетост сред по-възрастните работници. По-подробен анализ на равнищата на заетост по възрастова група е представен на фигура 3, като данните потвърждават стабилната тенденция на отчитане на най-високите равнища на заетост сред лицата на възраст между 25 и 54 години.

Равнищата на заетост също така варират значително в зависимост от степента на завършено образование: за целите на статистиката равнищата на заетост по този елемент се основават на възрастовата група 25—64 години, вместо 15—64 години. През 2013 г. равнището на заетост в ЕС-28 сред завършилите висше образование (висше образование с кратък курс на обучение, образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или еквивалентна степен, образователно-квалификационна степен „магистър“ или еквивалентна степен, както и образователна и научна степен „доктор“ или еквивалентна на нея степен) е 83,4 % (вж. таблица 3), много по-високо от равнището на завършилите само начално или прогимназиално образование (52,1 %). Процентът на заетост в ЕС-28 на лицата, завършили средно образование или професионално обучение след завършено средно (но не висше) образование, е 72,7 %. Най-голям спад в равнището на заетостта от началото на финансовата и икономическа криза (при сравняване на стойностите за 2008 г. и 2013 г.) се наблюдава при лицата с начално или прогимназиално образование, а най-малък спад — при лицата с висше образование.

Договори за работа на непълно работно време и срочни трудови договори

Делът на заетите лица в ЕС-28 във възрастовата група 15—64 години, които декларират, че основната им работа е на непълно работно време, се увеличава постоянно, като от 16,0 % през 2003 г. достига до 19,5 % през 2013 г. Най-висок дял на работниците на непълен работен ден през 2013 г. се наблюдава в Нидерландия (50,0 %), следвана от Германия, Австрия, Обединеното кралство, Дания, Швеция, Белгия и Ирландия, като във всяка от тези държави около една четвърт от всички наети лица работят на непълен работен ден. За разлика от тях работата при непълно работно време е сравнително необичайна за България (2,5 % от броя на наетите лица) и Словакия (4,5 %) — вж. таблица 5. Броят на работещите на непълно работно време мъже се различава значително от този на жените. През 2013 г. малко под една трета (32,1 %) от наетите в ЕС-28 жени във възрастовата група 15—64 години работят на непълен работен ден, като това е много по-висок дял, отколкото при мъжете (8,8 %). През 2013 г. над три четвърти (77,0 %) от всички жени, наети в Нидерландия, работят на непълен работен ден, като това определено е най-високият процент в държавите — членки на ЕС [1].

През 2013 г. делът на лицата в ЕС-28, наети на срочни трудови договори, е 13,8 %. Повече от един на всеки четирима (26,8 %) работници в Полша работи на срочен трудов договор, като делът на този вид заетост е повече от един на всеки петима работници в Испания (23,2 %), Португалия (21,5 %) и Нидерландия (20,3 %) — вж. фигура 5. В останалите държави членки от ЕС-28 делът на наетите лица, работещи на срочни трудови договори, варира от 17,5 % в Кипър до едва 2,7 % в Литва и 1,5 % в Румъния. Значителната разлика в тенденцията за сключване на срочни трудови договори в държавите членки може до известна степен да се обясни с националните практики, търсенето и предлагането на работна сила, прогнозите на работодателите относно евентуално разширяване/свиване, както и свободата, с която те разполагат при назначаването или освобождаването на персонал.

Източници и наличност на данните

Източници на статистически данни

Икономически активното население (работната сила) обхваща наетите и безработните лица. В НРС на ЕС наетите лица се определят като лица на възраст 15 и повече години, които през референтната седмица са положили труд, дори и за един час на седмица, срещу заплащане, печалба или семейна придобивка. Работната сила включва също така лицата, които не са били на работа, но по принцип са имали работа или са упражнявали стопанска дейност, като временно са отсъствали например поради болест, отпуск, трудови спорове, образование или обучение.

Заетостта може да се измери по отношение на броя на лицата или работните места в еквиваленти на пълно работно време или в брой отработени часове. Във всички представени изчисления се използва броят на лицата; представената информация за равнищата на заетост също се основава на изчисления на броя на лицата. Статистическите данни за заетостта често се представят като равнища на заетостта с цел премахване на влиянието на променящия се брой на населението на отделните държави във времето и улесняване на сравненията между различните по големина държави. Тези равнища обикновено се публикуват за населението в трудоспособна възраст, което по принцип се счита, че включва лицата на възраст между 15 и 64 години, макар че в Испания и Обединеното кралство, а също и в Исландия се използва възрастовата група 16—64 години; тази възрастова група (от 15 до 64 години) е стандарт, използван и от други международни статистически организации.

Ето някои от основните характеристики на заетостта, определени в НРС на ЕС:

  • наетите лица се определят като лица, които работят за работодател от публичния или частния сектор и получават възнаграждение под формата на надници, заплати, заплащане според резултата или плащане в натура; тук се включват и кадровите военнослужещи в състава на въоръжените сили;
  • самостоятелно заетите лица работят в свое собствено предприятие, стопанство или професионална практика. Счита се, че през референтната седмица самостоятелно заетото лице е работило, ако отговаря на един от следните критерии: работи с цел получаване на печалба; заето е с управлението на дадена стопанска дейност; към дадения момент създава стопанска дейност;
  • прави се разграничение между основна работа на пълно/непълно работно време от страна на анкетираните, освен в Германия, Ирландия и Нидерландия, където се прилагат прагове за обичайно отработените часове;
  • показателите за наети лица на втора работа се отнасят само за хора, които имат едновременно повече от една работа; лицата, сменили работата си през референтната седмица, не се считат за работещи на две места;
  • счита се, че дадено наето лице е назначено на временна работа, ако работодателят и наетото лице се договорят, че нейният край е обусловен от обективни условия, като определена дата, изпълнение на дадена задача или връщането на работа на наето лице, което е било временно замествано. Типични такива случаи са: лица на сезонна работа; лица, наети от агенция или трудова борса и назначени на работа от трета страна за изпълнение на конкретна задача (освен ако нямат писмен безсрочен трудов договор); лица на специфични договори за обучение.

Контекст

Статистическите данни за заетостта могат да се използват за редица различни анализи, включително макроикономически (разглеждане на труда като производствен фактор), както и проучвания на производителността на труда или конкурентоспособността. Те могат също така да се използват за изследване на множество социални и поведенчески аспекти, свързани с трудовия статут на дадено лице, като например социалната интеграция на малцинствата или заетостта като източник на доходи за домакинствата.

Заетостта е както структурен показател, така и краткосрочен показател. Като структурен показател тя може да послужи за по-добро разбиране на структурата на пазарите на труда и икономическите системи, измерени чрез равновесието между търсенето и предлагането на работна сила или качеството на работните места. Като краткосрочен показател заетостта следва бизнес цикъла; в това отношение обаче тя има ограничения, тъй като заетостта често се нарича „изоставащ“ показател.

Статистическите данни за заетостта са в основата на много политики на ЕС. Европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) бе лансирана на срещата на високо равнище по въпросите на заетостта, проведена в Люксембург през ноември 1997 г., и бе преработена през 2005 г. с цел да бъде приведена в по-пълно съответствие с обновените цели от Лисабон, а през юли 2008 г. бяха актуализирани насоките относно политиките за заетостта в периода 2008—2010 г. През март 2010 г. Европейската комисия представи стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; тя бе официално приета от Европейския съвет през юни 2010 г. Европейският съвет прие пет водещи цели, първата от които е повишаване до 75 % на равнището на заетост на жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години в периода до 2020 г. Държавите членки могат да определят свои собствени национални цели с оглед на тези водещи цели и да изготвят национални програми за реформа, включващи действията, които възнамеряват да предприемат в изпълнение на стратегията. Изпълнението на стратегията може да се осъществи поне отчасти чрез насърчаването на гъвкави условия на труд — например работа на непълно работно време или работа от дома — за които се смята, че стимулират участието на пазара на труда. Други инициативи, които могат да поощрят навлизането на повече участници на пазара на труда, включват по-добри услуги за гледане на деца, предоставяне на повече възможности за учене през целия живот или улесняване на трудовата мобилност. В центъра на тази тема е въпросът за съчетаването на гъвкавост и сигурност („flexicurity“): това са политики, насочени едновременно към гъвкавостта на пазарите на труда, организацията на труда и трудовите правоотношения, като се отчитат съвместяването на професионалния и личния живот, сигурността на работното място и социалната закрила. В съответствие със стратегията „Европа 2020“ в ЕСЗ се насърчава изпълнението на мерки, чрез които до 2020 г. да бъдат изпълнени три основни цели, а именно:

  • заетост за 75 % от лицата на възраст между 20 и 64 години;
  • намаляване на броя на преждевременно напусналите училище лица до под 10 %, както и поне 40 % от хората на възраст от 30 до 34 години да са завършили висше образование;
  • най-малко 20 милиона души по-малко да бъдат в състояние на бедност или в риск от бедност и социално изключване.

Бавният темп на възстановяването от финансовата и икономическа криза и все повечето доказателства за нарастването на безработицата станаха причина на 18 април 2012 г. Европейската комисия да формулира набор от предложения за мерки за стимулиране на създаването на работни места, обединени в специален пакет за заетостта. Наред с другото в тези предложения към създаването на заетост се подхожда от страната на търсенето и се посочват начини, по които държавите членки могат да насърчат наемането на работа, като намалят данъчното облагане на труда или окажат по-голяма подкрепа на стартиращите предприятия. Освен това предложенията имат за цел да определят икономическите области, в които е налице особено голям потенциал за създаване на работни места, като например екологосъобразната икономика, здравните услуги и информационните и комуникационните технологии.

През декември 2012 г. в контекста на високата и все още нарастваща младежка безработица в няколко държави членки, Европейската комисия предложи пакет от мерки за младежката заетост (COM(2012) 727 final). Този пакет представлява последваща мярка към действията относно младежта, залегнали в по-широкообхватния пакет за заетостта, и съдържа редица предложения, включително:

  • всички младежи на възраст до 25 години следва получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като завършат формално образование или останат без работа (гаранция за младежта);
  • консултация с европейските социални партньори по рамка за качество на стажовете, чрез която да се даде възможност на младите хора да придобият професионален опит при сигурни условия;
  • Европейски алианс за професионална подготовка, с който се цели да се подобрят качеството и предлаганите форми на чиракуване и се очертават пътищата за намаляване на пречките пред младите хора във връзка с мобилността.

През 2013 г. продължи полагането на усилия за намаляване на младежката безработица, като Европейската комисия представи Инициатива за младежка заетост (COM(2013) 144 final), разработена с оглед засилено и ускорено изпълнение на мерките, очертани в пакета за младежката заетост. Целта е да се подкрепят по-специално младежите, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, в регионите с равнище на младежка безработица над 25 %. Инициативата бе последвана от друго съобщение, озаглавено „Да обединим усилията си в подкрепа на младите хора в Европа — Призив за действия срещу младежката безработица“ (COM(2013) 447 final), чиято цел е да ускори прилагането на гаранцията за младежта и да подпомогне държавите членки и предприятията в ЕС да назначат на работа повече млади хора.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

LFS main indicators (t_lfsi)
Population, activity and inactivity - LFS adjusted series (t_lfsi_act)
Employment - LFS adjusted series (t_lfsi_emp)
Employment growth by sex (tps00180)
Employment rate by sex (tsdec420)
Employment rate of older workers (tsdde100)
Persons employed part-time - Total (tps00159)
Employees with a contract of limited duration (annual average) (tps00073)
LFS series - Detailed annual survey results (t_lfsa)
Employment rate, by highest level of education attained (tsdec430)
Employed persons with a second job (tps00074)
Hours worked per week of full-time employment (tps00071)
Hours worked per week of part-time employment (tps00070)
LFS series - Specific topics (t_lfst)
Employment rate of the age group 15-64 by NUTS 2 regions (tgs00007)
Employment rate of the age group 20-64 by NUTS 2 regions (tgs00102)
Employment rate of the age group 55-64 by NUTS 2 regions (tgs00054)

База данни

LFS main indicators (lfsi)
Population, activity and inactivity - LFS adjusted series (lfsi_act)
Employment - LFS adjusted series (lfsi_emp)
LFS series - Detailed quarterly survey results (from 1998) (lfsq)
Employment - LFS series (lfsq_emp)
Employment rates - LFS series (lfsq_emprt)
Self-employed - LFS series (lfsq_empself)
Employees - LFS series (lfsq_emppaid)
Temporary employment - LFS series (lfsq_emptemp)
Full-time and part-time employment - LFS series (lfsq_empftpt)
Population in employment having a second job - LFS series (lfsq_emp2job)
Working time - LFS series (lfsq_wrktime)
LFS series - Detailed annual survey results (lfsa)
Employment - LFS series (lfsa_emp)
Employment rates - LFS series (lfsa_emprt)
Self employed - LFS series (lfsa_empself)
Employees - LFS series (lfsa_emppaid)
Temporary employment - LFS series (lfsa_emptemp)
Full-time and part-time employment - LFS series (lfsa_empftpt)
Population in employment having a second job - LFS series (lfsa_emp2job)
Population in employment working during unsocial hours - LFS series (lfsa_empasoc)
Working time - LFS series (lfsa_wrktime)
LFS series -Specific topics (lfst)
Households statistics - LFS series (lfst_hh)
LFS regional series (lfst_r)
LFS ad-hoc modules (lfso)
2012. Transition from work to retirement (lfso_12)
2010. Reconciliation between work and family life (lfso_10)
2009. Entry of young people into the labour market (lfso_09)
2008. Labour market situation of migrants (lfso_08)
2007. Work related accidents, health problems and hasardous exposure (lfs_07)
2006. Transition from work into retirement (lfso_06)
2005. Reconciliation between work and family life (lfso_05)
2004. Work organisation and working time arrangements (lfso_04)
2003. Lifelong learning (lfso_03)
2002. Employment of disabled persons (lfso_02)
2000. Transition from school to working life (lfso_00)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Публикации


Файлове с метаданни на ESMS и методология на НРС на ЕС

Изходни данни за таблици и графики (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове

Бележки

  1. ↑ В Нидерландия всеки, който работи по-малко от 35 часа на седмица, се счита за работещ на непълен работен ден.


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Employment_statistics/bg&oldid=249321"