Статистически данни за престъпността

Данни от август 2012 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Английската версия е по-актуална.

Таблица 1: Полицейски служители, 1999 г. — 2009 г., Източник: Евростат (crim_plce), (demo_pjan) и (demo_r_d2jan) и Департаментът по икономически и социални въпроси към ООН (Прогнози за населението в света: преработена версия от 2010 г.

Таблица 2: Престъпления, регистрирани от полицията, 1999 — 2009 г.
(1 000) — Източник: Евростат (crim_gen)

Фигура 1: Правонарушения, регистрирани от полицията, ЕС-27, 2005 — 2009 г. (1)
(2005=100) — Източник: Евростат (crim_gen)

Фигура 2: Средногодишен брой убийствата, 2007 — 2009 г.
(на 100 000 души население) — Източник: Евростат (crim_gen), (demo_pjan) и (demo_r_d2jan) и Департаментът по икономически и социални въпроси към ООН (Прогнози за населението в света: преработена версия от 2010 г.

Таблица 3: Затворници, 1999 — 2009 г. — Източник: Евростат (crim_pris), (demo_pjan) и (demo_r_d2jan), Департаментът по икономически и социални въпроси към ООН (Прогнози за населението в света: преработена версия от 2010 г.

Наличните към момента статистически данни на Европейския съюз (ЕС) относно престъпността и наказателноправните системи отразяват различията в полицейските и правните системи в рамките на ЕС. Сравненията на статистическите данни за престъпността в отделните държави членки следва да се съсредоточават по-скоро върху тенденциите във времето, отколкото да се правят преки сравнения на нивата в държавите през конкретна година, при положение че данните могат да бъдат повлияни от редица фактори, в т.ч. различните нива на криминализиране, ефективността на системите на наказателното правосъдие и практиките за регистрация в полицията; освен това има вероятност относително голяма част от престъпленията да останат нерегистрирани. В момента се работи за подобряване на съпоставимостта на статистическите данни за престъпността в държавите — членки на ЕС.

Основни статистически резултати

През 2009 г. полицейските служители в ЕС-27 са 1,7 милиона, което означава общ ръст от 2,7 % в сравнение с броя им пет години преди това (с изключение на Белгия и България) — вж. таблица 1. През периода от 1999 г. до 2009 г. настъпват доста бързи промени в числеността на националните полицейски служби, която намалява с над 10 % във всяка от държавите членки от балтийския регион и Северна Ирландия. Румъния, Германия, Чешката република и Австрия отчитат по-умерен спад. От друга страна, във всички останали държави членки се наблюдава нарастване на броя на полицейските служители.

Относителен измерител на мащаба на отделните полицейски служби може да се получи чрез анализ на броя на полицейските служители на 100 000 души от населението. През 2009 г. броят на полицейските служители в ЕС-27 е средно 338 на 100 000 души от населението. Сред държавите членки това съотношение е почти два пъти по-голямо в Кипър, където броят на полицейските служители е средно 672 на 100 000 души от населението. Следващото по големина съотношение е регистрирано в Испания (506). На другия край на скалата най-ниският брой полицейски служители на 100 000 души от населението е отчетен във Финландия (156), Дания (197) и Швеция (207).

За 2009 г. броят на регистрираните от полицията престъпления в рамките на ЕС-27 се оценява на 28 милиона (вж. таблица 2). След 2000 г. броят на регистрираните престъпления в ЕС-27 достига най-високите си равнища през 2002 г. и 2003 г., но след това всяка година до 2009 г. последователно намалява. Между 2003 г. и 2009 г. в Малта, Обединеното кралство, Полша, Гърция и Франция се наблюдава спад с над 10 % .

На фигура 1 е показано изменението между 2005 г. и 2009 г. на броя на регистрираните престъпления в ЕС-27 по видове: най-същественият спад в броя на отчетените престъпления през този период се наблюдава при кражбите на моторни превозни средства (-26 %), като се отчита и значително намаляване на броя на убийствата и грабежите, регистрирани от полицията. От друга страна е налице слабо повишение на броя на кражбите с взлом (3 %) и трафика на наркотици (1 %).

На фигура 2 са представени подробни данни за броя на убийствата, регистрирани от полицията в държавите членки; данните показват средната стойност за периода 2007 — 2009 г.: в ЕС-27 броят на убийствата е 1,3 на 100 000 души от населението, като се наблюдава високо равнище от 8,3 в Литва и 6,1 в съседна Естония, а в Испания, Германия, Словения и Австрия броят на убийствата е под 1.

Данните за броя на затворниците обхващат всички видове затвори, включително места за лишаване от свобода на пълнолетни и непълнолетни лица, както и задържаните под стража, като не се включват обаче лишените от свобода по административни причини, например поради висящо разследване на имиграционния им статус. През 2009 г. има общо над 630 000 затворници в ЕС-27, което означава около 127 затворници на 100 000 души население. Най-високото равнище (над 200 затворници на 100 000 души население) е отчетено в държавите членки от балтийския регион и в Полша. На другия край на скалата във всяка от скандинавските държави Дания, Финландия и Швеция (както и Исландия и Норвегия сред страните извън ЕС) през 2009 г. е регистриран брой на затворниците под 80 на 100 000 души от населението. такова е равнището в Словения и Ирландия, както и в Швейцария — вж. таблица 3.

Източници и наличност на данните

От 1950 г. насам Евростат публикува статистика за престъпността и системите за наказателно правосъдие, която отчита общия брой регистрирани престъпления, а от 1993 г. се обхващат и специфични правонарушения. Базата данни включва също така статистика относно броя на затворниците от 1987 г. насам и броя на полицейските служители от 1993 г. насам.

Данните за Обединеното кралство са отчетени поотделно за юрисдикциите на Англия и Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

Като общо правило сравненията следва да се основават на тенденциите, а не на отделните равнища, приемайки, че характеристиките на системата за регистрация в дадена държава се запазват относително постоянни във времето. Съществуват обаче голям брой прекъсвания в динамичните редове, както и други промени в методологията/дефинициите.

Сравненията на статистическите данни за престъпността в различните държави могат да бъдат повлияни от редица фактори, в т.ч.:

различни правни и наказателноправни системи;
дял на престъпленията, съобщени на полицията и регистрирани от полицията;
разлики по отношение на момента на регистриране на престъпленията (например, кога са съобщени на полицията, кога е установена самоличността на заподозрения и др.);
разлики в правилата за отчитане на многократните правонарушения;
разлики в списъка на правонарушенията, които са включени в общите данни за престъпността.

Поради това представената информация трябва да се анализира внимателно.

Данните за броя на затворниците също могат да бъдат повлияни от редица фактори, в т.ч.:

броя на делата, разглеждани от съдилищата;
процента на осъдените престъпници, на които е наложено наказание лишаване от свобода;
срока на произнесените присъди;
броя на подследствените, лежащи в затворите;
датата, на която е било проведено изследването (особено ако е възможна амнистия или друго разпореждане за предсрочно освобождаване).

Броят на затворниците следва да се измерва като общия брой на пълнолетните и непълнолетните затворници (включително задържаните под стража) към 1 септември всяка година. Данните включват правонарушители, държани в места за лишаване от свобода, домове за непълнолетни правонарушители, центрове за наркозависими лица и психиатрични или други болници.

Първите стъпки към изграждането на система от по-сравними статистически данни за престъпността и наказателноправните системи бяха очертани в Съобщение на Комисията, озаглавено „Разработване на съгласувана и цялостна стратегия на ЕС за определяне нивото на престъпността и ефективността на наказателното правосъдие: план за действие на ЕС за периода 2006 — 2010 г.“ COM(2006) 437 final). В краткосрочен план целта бе събиране на национални данни и оценка на качеството им. Дългосрочната цел на Генерална дирекция „Вътрешни работи“ на Европейската комисия обаче е разработването, в тясно сътрудничество с Евростат, на хармонизирана методология, на която следва да се основава събирането на статистически данни за целия ЕС, което от своя страна да позволи сравнения между отделните държави членки на структурата и тенденциите в областта на престъпността. За постигането на тази цел се работи и в рамките на Стокхолмската програма от 2009 г. „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“.

Контекст

Постепенното премахване на граничния контрол в рамките на ЕС направи значително по-лесно свободното движение на европейските граждани, но вероятно е улеснило и действията на престъпниците, особено предвид факта, че обхватът на действие на правоприлагащите органи и наказателноправните системи обикновено е ограничен в рамките на националните граници.

След приемането на Договора от Амстердам Съюзът си постави за цел осигуряването на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Тази цел бе доразвита през 2004 г. с програмата от Хага, в която бяха очертани десет приоритетни области: укрепване на основните права и гражданството, антитерористични мерки, изработване на балансиран подход към миграцията, изграждане на интегрирано управление на външните граници на ЕС, създаване на обща процедура за предоставяне на убежище, максимално увеличаване на положителното въздействие на имиграцията, постигане на справедливо равновесие между неприкосновеността на личния живот и сигурността при обмена на информация, разработване на стратегическа концепция за борба с организираната престъпност, осигуряване на истинско европейско пространство на правосъдие, както и споделяне на отговорността и солидарността.

Като част от работата по хармонизиране и развитие на статистиката относно престъпността и наказателноправните системи държавите — членки на ЕС се договориха да синхронизират дефинициите на правонарушенията и нивото на санкциите за някои форми на престъпления. Освен това се предвижда взаимното признаване на решенията на националните съдии да се превърне в основа на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, като бяха разработени редица инструменти за улесняване на практическото трансгранично сътрудничество.

По отношение на полицейското сътрудничество ЕС се стреми да предостави на правоприлагащите органи във всяка държава членка достъп до съответната информация (като бази данни за ДНК, дактилоскопични отпечатъци, бази данни за регистрация на превозни средства или имиграционни бази данни), както и да подобри полицейското сътрудничество като част от една обща рамка за защита на личните данни. Достъпът до информация се регламентира в редица правни актове, включително Директива 2006/24/ЕО относно запазването на данни, Рамково решение 2006/960/ПВР, прието по инициатива на Швеция, Решение 2008/615/ПВР на Съвета от Прюм и Регламент (ЕО) № 767/2008 относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави членки.

Полицейското сътрудничество се насърчава чрез приемане на законодателство, като например Рамково решение 2002/465/ПВР относно съвместните екипи за разследване и Решение 2008/617/ПВР на Съвета за подобряване на сътрудничеството между групите за специална намеса, като бяха създадени редица организации/органи за подпомагане на сътрудничеството между различните правоприлагащи агенции, като например Европейски полицейски колеж (CEPOL), Европейска полицейска служба (Европол) или Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на ЕС (Frontex). Освен това ЕС подпомага редица национални и международни проекти чрез програми като „Предотвратяване и борба с престъпността“ (Решение 2007/125/ПВР на Съвета).