Статистически данни за престъпността

Данни от месец септември 2011 г. гПоследни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни.

Наличните към момента статистически данни на Европейския съюз (ЕС) относно престъпността и наказателното правосъдие отразяват различията в полицейските и правните системи в рамките на ЕС. Въпреки че развитието на статистиката за престъпността и наказателното правосъдие е наистина все още в начален стадий, в процес на разработване е система от по-сравними статистически данни.

Таблица 1: Полицейски служители, 1998–2008 г.
Източник: Евростат (crim_plce), (tps00001) и (demo_r_d2jan)

Таблица 2: Престъпления, регистрирани от полицията, 1998–2008 г.
(1 000)
Източник: Евростат (crim_gen)

Фигура 1: Правонарушения, регистрирани от полицията, ЕС-27, 2005–2008 г. (1)
(2005 г. = 100)
Източник: Евростат (crim_gen)

Таблица 3: Брой на затворниците, 1998–2008 г.
Източник: Евростат (crim_pris), (tps00001) и (demo_r_d2jan)

Сравненията на статистическите данни за престъпността в отделните държави членки в най-добрия случай следва да се съсредоточават върху тенденциите във времето, вместо да се правят преки сравнения на нивата в държавите през конкретна година, при положение че данните могат да бъдат повлияни от редица фактори, в т.ч. различните нива на криминализиране, ефективността на системите на наказателното правосъдие и практиките за регистрация в полицията; освен това има вероятност голяма част от престъпленията да останат нерегистрирани.

Основни статистически резултати

През 2008 г. полицейските служители в ЕС-27 са 1,7 милиона, което означава общ ръст от 2,5 % в сравнение с положението пет години преди това (с изключение на България – вж. таблица 1). През периода от 1998 до 2008 г. настъпват някои доста бързи промени в броя на националните полицейски служители, които намаляват с повече от една пета във всяка от държавите членки от балтийския регион. Чешката република (-4,0 %) и Австрия (-0,7 %) отчитат по-умерен спад в броя на полицейските служители. От друга страна се наблюдава нарастване на броя на полицейските служители от най-малко 20 % в Ирландия и Кипър; всички останали държави членки (за които са налични данни за последователни периоди) отчитат увеличение на съответния за всяка от тях брой на полицейските служители.

През 2008 г. са извършени приблизително 20 милиона престъпления, регистрирани от полицията в рамките на ЕС-27 (вж. таблица 2). След 2000 г. броят на регистрираните престъпления в ЕС-27 достига връхна точка около 2003 г., но след това намалява всяка година до 2008 г. От максималното ниво на регистрираната престъпност в ЕС през 2003 г. до 2008 г. броят на регистрираните престъпления намалява с най-малко 20 % в Полша и Малта, както и в Англия и Уелс (в рамките на Обединеното кралство). Фигура 1 показва промяната в броя на регистрираните престъпления между 2005 и 2008 г.: най-значителен спад в броя на докладваните престъпления през този период се наблюдава при кражбите на моторни превозни средства.

През периода 1998–2008 г. броят на затворниците в ЕС-27 нараства с 1,2 % на година, като достигна общо почти 620 000, което се равнява на 124 затворника на 100 000 души от цялото население. Изразено по този начин с относителни стойности, държавите членки от балтийския регион и Полша са с най-голям брой на затворниците, като през 2008 г. той е повече от 200 затворници на 100 000 жители, докато относителният брой на затворниците в Чешката република е малко под това ниво. В другия край на класацията всяка от северните държави Дания, Финландия и Швеция (както и Исландия и Норвегия от държавите извън ЕС по данни от 2007 г.) и Словения и Ирландия отчитат по-малко от 75 затворници на 100 000 жители през 2008 г., а Швейцария е малко над това равнище (вж. таблица 3).

Източници и наличност на данните

От 1950 г. насам Евростат публикува статистика за престъпността и системите за наказателно правосъдие, отчитаща общия брой регистрирани престъпления, а от 1993 г. – обхващаща определени специфични правонарушения. Освен това базата данни включва и статистика за затворниците след 1987 г. и за броя на полицейските служители след 1993 г. Данните за Обединеното кралство се отчитат за отделните юрисдикции на Англия и Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

Сравненията на статистическите данни за престъпността в различните държави могат да бъдат повлияни от редица фактори, в т.ч.:

различни правни системи и системи на наказателното правосъдие;
делът на престъпленията, които се докладват на полицията и се регистрират от нея;
разлики по отношение на момента на регистриране на престъпленията (например, когато са докладвани на полицията, когато е установена самоличността на заподозрения и пр.);
разлики в правилата, по които се преброяват многократните правонарушения;
разлики в списъка на правонарушенията, които са включени в общите данни за престъпността.

Поради това трябва да се внимава при анализиране на представената информация.

Данните за броя на затворниците също могат да бъдат повлияни от редица фактори, в т.ч.:

броя на делата, разглеждани от съдилищата;
процента на осъдените престъпници, на които е наложено наказание лишаване от свобода;
срока на произнесените присъди; броя на подследствените, лежащи в затворите;
датата, на която е било проведено изследването (особено ако би могло да се даде амнистия или друго разпореждане за предсрочно освобождаване).

Броят на затворниците следва да се измерва като общия брой на пълнолетните и непълнолетните затворници (включително задържаните в предварителния арест) към 1 септември всяка година. Данните включват правонарушители, държани в места за лишаване от свобода, домове за непълнолетни правонарушители, центрове за наркозависими лица и психиатрични или други болници.

Като общо правило сравненията следва да се основават на тенденциите, а не на отделните равнища, приемайки, че характеристиките на системата за регистрация в дадена държава се запазват относително постоянни във времето. Съществуват обаче голям брой прекъсвания в динамичните редове, както и други промени в методологията/дефинициите.

Контекст

Постепенното премахване на граничния контрол в рамките на ЕС значително улесни свободното движение на европейските граждани, но може също така да е улеснило и действията на престъпниците, особено предвид факта, че обхватът на действие на правоприлагащите органи и системите на наказателното правосъдие обикновено е ограничен в рамките на националните граници.

След приемане на Договора от Амстердам Съюзът си постави за цел осигуряването на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Тази цел бе доразвита през 2004 г. от програмата от Хага, която очерта десет приоритетни области: укрепване на основните права и гражданството, антитерористични мерки, изработване на балансиран подход към миграцията, изграждане на интегрирано управление на външните граници на ЕС, създаване на обща процедура за предоставяне на убежище, максимално увеличаване на положителното въздействие на имиграцията, постигане на справедливо равновесие между неприкосновеността на личния живот и сигурността при обмен на информация, разработване на стратегическа концепция за борба с организираната престъпност, осигуряване на истинско европейско пространство на правосъдие, както и споделяне на отговорността и солидарността.

Като част от работата за хармонизиране и развитие на системите, третиращи престъпността и наказателното правосъдие, държавите — членки на ЕС, се договориха да синхронизират дефинициите на престъпленията и нивото на санкциите за някои форми на престъпления. Освен това взаимното признаване на решенията, взети от националните съдии, е предвидено да се превърне в основа на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, при което бяха разработени редица инструменти за улесняване на практическото трансгранично сътрудничество.

По отношение на полицейското сътрудничество, ЕС се стреми да предостави на правоприлагащите органи във всяка държава членка достъп до съответната информация (като бази данни за ДНК, дактилоскопични отпечатъци, регистрация на превозни средства или имиграция), както и да подобри полицейското сътрудничество като част от една обща рамка за защита на личните данни. Достъпът до информация се подчинява на редица закони, включително Директива 2006/24/EО за запазване на данни, Рамково решение 2006/960/ПВР, прието по инициатива на Швеция („Шведската инициатива“), Решение 2008/615/ПВР на Съвета от Прюм и Регламент (ЕО) № 767/2008 относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави членки.

Полицейското сътрудничество се насърчава чрез приемане на законодателство, като например Рамково решение 2002/465/ПВР относно съвместните екипи за разследване и Решение 2008/617/ПВР на Съвета за подобряване на сътрудничеството между групите за специална намеса, като бяха създадени редица организации/органи за подпомагане на сътрудничеството между различните правоприлагащи агенции, като например Европейски полицейски колеж (CEPOL), Европейска полицейска служба (Европол) или Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на ЕС (Frontex). Освен това ЕС подпомага редица национални и международни проекти чрез програми като „Предотвратяване и борба с престъпността“ (Решение 2007/125/ПВР на Съвета).

Първите стъпки към една система от по-сравними статистически данни за престъпността и наказателното правосъдие бяха очертани в Съобщение (COM(2006) 437) на Европейската комисия, озаглавено „Разработване на съгласувана и цялостна стратегия на ЕС за определяне нивото на престъпността и ефективността на наказателното правосъдие: план за действие на ЕС за периода 2006—2010 г.“. В краткосрочен план нейната цел бе да събира национални данни и да оценява тяхното качество. Дългосрочната цел на Генерална дирекция „Вътрешни работи“ на Европейската комисия обаче е разработване, в тясно сътрудничество с Евростат, на хармонизирана методология, на която следва да се основава събирането на статистически данни за целия ЕС, което да позволява да се правят сравнения между отделните държави членки на структурата и тенденциите в областта на престъпността.

Постигнат бе значителен напредък при събирането на статистически данни, свързани с полицията, както и при разработването на общо изследване на виктимизацията. Започнало е събирането на данни относно изпирането на пари, а последващите приоритети включват информация за трафика на хора, корупцията и киберпрестъпността. В края на 2011 г. бе започнато и пилотно проучване за оценка на нивото и въздействието на престъпленията срещу бизнеса в държавите — членки на ЕС.