Статистически данни за заетостта

данни от май 2019 г.

Планирана актуализация на статията: м. септември 2020 г.

Акценти

През 2018 г. равнището на заетост в ЕС при лицата на възраст между 20 и 64 години достига най-високата си стойност, а именно 73,1 %.

Въпреки намаляващата разлика в заетостта при мъжете и жените, през 2018 г. във всички държави членки на ЕС тя е по-висока при мъжете, отколкото при жените.

През 2018 г. в ЕС 30,8 % от заетите жени на възраст 20—64 години работят на непълно работно време в сравнение с 8,0 % от мъжете.

Инструмент 1: Заетост (общо, жени, мъже, младежи и лица в напреднала възраст), 2002-2018 г.
(% от населението на възраст от 20 до 64 години)
Източник: Евростат

В настоящата статия са представени актуални статистически данни за Европейския съюз (ЕС) в областта на заетостта, които се основават на наблюдението на работната сила в ЕС (НРС), включително преглед от гледна точка на социално-икономическите измерения: Като цяло в статистическите данни за заетостта се наблюдават значителни различия по пол, възраст и завършена образователна степен. Налице са също така значителни разлики на пазара на труда между държавите — членки на ЕС.

След като през 1997 г. в Договора за Европейския съюз бе включена глава за заетостта, статистическите данни за пазара на труда заеха възлово място в редица политики на ЕС. Равнището на заетост, или делът на заетото население в трудоспособна възраст, се счита за основен социален показател, който служи при анализа на развитието на пазара на труда.

Моля, имайте предвид, че посочените в инструментите и в статията данни и дялове може да се различават в някои случаи, поради непрекъснатото преразглеждане на изходните данни: в инструментите са използвани най-скорошните данни (както са показани в базата данни на Евростат Заетост и безработица (наблюдение на работната сила) (employ)), а в текста са посочени данни от м. май 2019 г.

Цялата статия

Равнища на заетост по пол, възраст и завършена образователна степен

През 2018 г. равнището на заетост в ЕС-28 сред лицата на възраст от 20 до 64 години, измерена в рамките на наблюдението на работната сила в ЕС (НРС в ЕС), е 73,1 %, което е най-високата средна годишна стойност, отчитана в ЕС. Зад тази средна стойност обаче могат да бъдат открити значителни различия между държавите (вж. карта 1 и инструмент 1). Швеция е единствената държава — членка на ЕС, с равнище на заетост най-малко 80 % (82,6 %). Подобно високо равнище се наблюдава и в две държави от ЕАСТ — Исландия (86,5 %) и Швейцария (82,5 %).

През 2010 г. Европейският съвет прие стратегията „Европа 2020“. Акцентът в нея е поставен върху укрепването на икономиката на ЕС и подготовката за предизвикателства през следващото десетилетие. Една от основните цели на тази стратегия на европейско равнището ЕС е до 2020 г. да се повиши заетостта на населението на възраст 20—64 години до най-малко 75 %. През 2018 г. в 14 държави — членки на ЕС, равнището на заетост е най-малко 75 %, а именно в трите северноевропейски държави членки (Швеция, Дания и Финландия), трите Балтийски държави членки (Естония, Литва и Латвия), както и в Чехия, Германия, Нидерландия, Обединеното кралство, Австрия, Португалия, Словения и Малта, вж. карта 1. Три държави от ЕАСТ — Исландия, Швейцария и Норвегия — също отчитат високи равнища на заетост от над 75 %.

На другия край на скалата равнището на заетост е все още далеч от целта на ЕС, като в Румъния, Белгия, Испания, Хърватия и Италия то е 70 %, а най-ниско е в Гърция (59,5 %).

Карта 1: Равнище на заетост във възрастовата група 20—64 години, 2018 г.
(%)
Източник: Евростат (lfsa_ergan)

На интерактивната линейна диаграма (вж. инструмент 1) е показано изменението на равнището на заетост по държави от 2002 г. насам. Ако щракнете върху иконите в долната част на инструмента, ще видите развитието при специфични разбивки на равнището на заетост: от ляво надясно можете последователно да прегледате данните за общото население, жените, мъжете, младите хора и лицата в напреднала възраст.

В периода между 2002 г. и 2018 г. равнището на заетост сред общото население на възраст 20—64 години е нараснало с 6,4 процентни пункта в ЕС-28 — от 66,8 % на 73,2 %. През последните години обаче се наблюдават значителни различия между ситуацията на пазарите на труда в отделните държави. Между 2002 и 2018 г. равнището на заетост се е повишило във всички държави с изключение на Гърция (-3,0 процентни пункта (п.п.)) и Кипър (-1,0 процентни пункта). Това нарастване е над средната стойност от 6,4 процентни пункта за ЕС във всички държави, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или по-късно (с изключение на Кипър), както и в Германия. Най-голямо увеличение се наблюдава в България, където равнището на заетост се е повишило с 16,6 процентни пункта (от 55,8 % през 2002 г. на 72,4 % през 2018 г.), и Малта (17,3 процентни пункта — от 57,7 % на 75,0 %).

Във всички държави — членки на ЕС, през 2018 г. равнището на заетост при мъжете е по-високо, отколкото при жените. Тази констатация важи също за целия период от 2002 г. до 2018 г., но с две изключения: Латвия през 2010 г. и Литва през 2009 г. и 2010 г. Налице са обаче различия в развитието на равнището на заетост при мъжете и жените през периода от 2002 г. до 2018 г. Ако кликнете върху втората и третата икона на инструмент 1, можете да видите развитието на равнището на заетост при мъжете и жените от 2002 г. насам.

Инструмент 1: Заетост (общо, жени, мъже, младежи и лица в напреднала възраст), 2002—2018 г.
(% от населението на възраст от 20 до 64 години)
Източник: Евростат

От 2002 г. насам заетостта при жените се увеличава в Европа като цяло, като нарастването е с 9,2 п.п. на равнището на ЕС. Най-голямо нарастване на равнищата на заетост при жените между 2002 и 2018 г. се наблюдава в Малта (+29,0 п.п.), България (+16,0 п.п.) и Германия (+14,0 п.п.). През 2018 г. най-високи равнища на заетост при жените са отчетени в Швеция (80,4 %), както и в Исландия (83,2 %), а най-ниски — в Гърция (49,1 %) и Италия (53,1 %).

От друга страна, през периода от 2002 г. до 2018 г. нарастването на равнището на заетост в ЕС при мъжете е по-ограничено (+3.5 п.п.), отколкото при жените. Равнището на заетост при мъжете дори намалява в 11 държави — членки на ЕС, като най-осезаема промяна се наблюдава в Гърция (-8.3 п.п. — от 78,4 % през 2002 г. на 70,1 % през 2018 г.) и Кипър (-6.5 п.п. — от 85,8 % на 79,3 %).

Впоследствие разликата в равнището на заетост между жените и мъжете в ЕС намалява от 17,3 п.п. през 2002 г. на 11,6 п.п. през 2018 г. Същата тенденция се наблюдава във всички държави — членки на ЕС, с изключение на България, Естония, Унгария, Швеция, Полша, Словакия и Румъния. Спадът е особено силен в Малта (промяна с -24,3 п.п. в разликата между заетостта при мъжете и жените ), което се дължи на повишеното равнище на заетост на жените; такъв е и случаят в Испания (-17,4 п.п.) и Люксембург (-17.3 п.п.), вследствие на съчетанието от спад на заетостта при мъжете и нарастване на равнището на заетост при жените.

Четвъртата и петата икона на инструмент 1 показват, че равнището на заетост на лицата на възраст 15—24 г. (младежката заетост) е намаляло до нивото, отчетено в ЕС между 2002 и 2018 г., докато равнището на заетост при лицата на възраст 55—64 години (заетост на лицата в напреднала възраст) е нараснало през същия период. Спадът на младежката заетост е особено осезаем в Ирландия, Португалия, Испания и Гърция. От друга страна в Германия, България и Словакия е отбелязано най-голямото увеличение в равнището на заетост при лицата на възраст 55—64 години.

Равнищата на заетост също така варират значително в зависимост от степента на завършено образование (вж. инструмент 2): Равнищата, анализирани по степен на завършено образование, се основават на възрастовата група 25—64 г., като е възможно по-младите хора все още да учат, по-конкретно висше образование, което има значително отражение върху равнищата на заетост.

Инструмент 2: Равнище на заетост според образователната степен, 2002—2018 г.
(% от населението на възраст 25—64 г. с ниска/средна/висока образователна степен)
— Източник: Евростат

През 2018 г. в ЕС равнището на заетост при лицата на възраст 25—64, завършили висше образование (висше образование с кратък курс на обучение, образователно-квалификационна степен „бакалавър“, образователно-квалификационна степен „магистър“ или образователна и научна степен „доктор“ (или еквивалентни на тях степени) (нива 5—8 по ISCED)), е 85,8 % Тази стойност е много по-висока, отколкото при лицата, завършили само начален или прогимназиален етап на основното образование (нива 0—2 по ISCED), т.е. 56,8 %. Равнището на заетост в ЕС-28 при лицата, завършили средно образование или професионално обучение след завършено средно образование (нива 3—4 по ISCED), се намира между двата предходни процента — 76,4 %. Възможно е тези данни да показват, че по-високата завършена образователна степен увеличава вероятността за намиране на работа.

Освен че има най-малка вероятност да си намерят работа (сред трите групите по степен на завършено образование), лицата, завършили максимум начален етап на основното образование (нива 0—2 по ISCED) са и най-тежко засегнати от кризата: в ЕС равнището на заетост в тази група е спаднало с 5,0 п.п. между 2007 г. и 2013 г. За лицата със средна степен на образование (нива 3—4 по ISCED) тази стойност е 1,7 п.п., а за тези с висока степен на образование (нива 5—8 по ISCED) — 1,7 п.п.

Инструмент 2 илюстрира връзката между наличието на най-малко средно ниво на образование и шансовете за намиране на работа. В Словакия например през 2018 г. равнището на заетост при лицата с ниска степен на образование е 37,9 %; този процент е много по-малък в сравнение със равнището на заетост при лица със средна степен на образование (76,9 %) и тези с висока степен на образование (82,6 %). Тази ситуация е особено осезаема в Хърватия (37,5 % при лица с ниска степен на образование на фона на 68,5 % при лица със средна степен на образование), Чехия (52,2 % срещу 83,5 %), България (47,0 % срещу 78,5 %) и Полша (43,1 % срещу 70,4 %).

Лицата с повече от една месторабота са предимно с висше образование

На фиг. 1 е видно, че делът на хората с повече от една месторабота е малък и че е по-вероятно лица с висше образование (нива 5—8 по ISCED) да имат втора работа, отколкото лица със средна (нива 3—4 по ISCED) или ниска степен на образование (нива 0—2 по ISCED). В ЕС-28 през 2018 г. делът на лицата с висше образование с повече от една месторабота е 5,0 %, а този на лицата с ниска и средна степен на образование е съответно 2,8 % и 3,8 %.

Делът на хората, които работят на повече от едно място и са с висше образование, е най-висок в Нидерландия (10,1 %), Естония (9,8 %) Швеция (8,8 %) и Дания (8,3 %). Разликата между лицата с ниска и висока степен на образование сред хората с повече от една месторабота е силно осезаема в Латвия (разлика от 6,9 п.п.), следвана от Естония (6,7 п.п.), Португалия (5,6 п.п.) и Нидерландия (4,9 п.п.). В някои държави обаче делът на хората с повече от една месторабота е малко по-висок сред лицата с ниска степен на образование, отколкото сред тези с висше образование; най-голяма разлика е отчетена във Франция (-1,8 процентни пункта).

Фигура 1: Заети лица, които работят на две места, в зависимост от завършената образователна степен, възрастова група 20—64 години, 2018 г.
(% от общата заетост)
Източник: Евростат (lfsa_egaed) и (lfsa_e2ged)

Дял на специалистите, наетите лица на най-ниски позиции, както и работници в сферата на услугите и продажбите

От гледна точка на професията специалистите представляват най-голямата група в ЕС-28 през 2018 г. (вж. фигура 2а) — 20,0 % от заетите лица. След тях се нареждат работниците в сферата на услугите и продажбите (16,4 %) и техниците и приложните специалисти (16,3 %). На другия край на скалата са двете най-малки групи, които включват квалифицираните работници в селското, горското и рибното стопанство (3,0 %) и професиите във въоръжените сили (0.6 %).

Професията сама по себе си обаче дава едва ограничена представа за икономическите, социалните и културните характеристики на заетите лица. Поради тази причина беше въведена по-широка класификация, наречена ESeG (Европейски социално-икономически групи), която съчетава професията с трудовия статус. Ако се използва тази класификация, специалистите (20,0 %) остават най-голямата група в ЕС-28 през 2018 г. (вж. фигура 2б), но вече са последвани от наетите лица на най-ниски позиции (18,2 %) и квалифицираните промишлени работници (16,2 % от заетите лица).

Фигура 2а: Заети лица по професия (Международна стандартна класификация на длъжностите ISCO), възрастова група 20—64, ЕС-28, 2018 г.
(% от общата заетост)
Източник: Евростат (lfsa_egais)

Фигура 2б: Заети лица по професия (по Европейски социално-икономически групи), възрастова група 20—64, ЕС-28, 2018 г.
(% от общата заетост)
Източник: Евростат (lfsa_esega)

Ръст в заетостта на непълно работно време и временната заетост

Делът от работната сила в ЕС-28 на лицата във възрастовата група 20—64 години, които декларират, че основната им работа е на непълно работно време, бавно, но трайно нараства от 14,9 % през 2002 г. на 19,0 % през 2015 г., след което намалява незначително до 18,5 % през 2018 г. (вж. инструмент 3, икона 1) До момента най-високият дял работещи на непълно работно време през 2018 г. е отчетен в Нидерландия (46,8 %), като на следващите места се нареждат Австрия, Германия, Белгия, Обединеното кралство, Швеция и Дания, в които повече от една пета от заетите лица (21 %) работят на непълно работно време. За разлика от тях заетостта на непълно работно време е сравнително нетипична в България (1,8 % от броя на заетите лица), както и в Унгария, Словакия, Хърватия и Полша (между 4,2 % и 6,2 %). Броят на работещите на непълно работно време се е увеличил от 2002 г. насам във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Румъния (-3,1 п.п.), Полша (-2,7 п.п.), Литва (-2,6 п.п.), Латвия (-1,7 п.п.), Хърватия (-1,6 п.п.), България (-0,9 п.п.) и Португалия (-0,6 п.п.).

На втората и третата икона на инструмент 3 е показана отчетливата разлика между дела на работата на непълно работно време сред мъжете и жените. През 2018 г. малко под една трета (30,8 %) от заетите жени в ЕС-28 във възрастовата група 20—64 години работят на непълно работно време, като този дял е много по-висок, отколкото при мъжете (8,0 %). През 2018 г. около три четвърти (73,8 %) от жените и малко под една четвърт от мъжете (23,0 %), наети в Нидерландия, работят на непълно работно време и това е най-високият процент сред държавите — членки на ЕС. Най-голямо нарастване в заетостта на непълно работно време (в процентни пунктове) между 2002 и 2018 г. е отчетено при жените в Италия (15,6 п.п. — от 16,8 % на 32,4 %) и мъжете в Швейцария (7,9 п.п. — от 9,1 % на 17,0 %), а най-голям спад е отчетен при жените в Исландия (-11,8 п.п. — от 42,3 % на 30,5 %) и при мъжете в Литва (-3,2 п.п. — от 8,3 % на 5,1 %).

Инструмент 3: Заетост на непълно работно време (общо, жени, мъже) и временна заетост (общо, жени, мъже), 2002—2018 г.
(% от общата стойност, работници от женски/мъжки пол на възраст 20—64 г.)
Източник: Евростат

От 2002 г. до 2018 г. делът на лицата на безсрочен трудов договор в 28-те държави — членки на ЕС, леко намалява, а този на временно наетите служители се увеличава от 11,2 % през 2002 г. на 13,2 % през 2018 г. (вж. инструмент 3, икона 4). Броят на временно наетите лица варира в различните държави — членки на ЕС: през 2018 г. най-висок процент на лицата на временен договор е отчетен в Испания (26,4 %), Полша (23,9 %) и Португалия (21,5 %). Най-ниски дялове на временните договори пък са отчетени в Румъния (1,1 %), Литва (1,4 %) и Латвия (2,6 %).

Сравнението между временната заетост при мъжете и жените (вж. инструмент 3, икони 5 и 6) показва, че през 2018 г. разликата в заетостта при мъжете и жените не е толкова голямо на равнището на ЕС — 12,6 % при мъжете и 13,8 % при жените.

Инструмент 4 представя делът на заетите лица на срочен договор на възраст 20—64 години въз основа на класификацията ESeG. В повечето държави управленският персонал най-рядко е на срочен договор, докато наетите лица на най-ниски позиции е най-вероятно да са сключили такива договори. Тези дялове обаче варират отчетливо в отделните държави: 39,2 % от наетите лица на най-ниски позиции в Полша са на срочен трудов договор, докато съответният дял за Румъния е едва 2,6 %. Значителната разлика в тенденцията за сключване на срочни трудови договори в държавите членки може до известна степен да се обясни с националните практики, търсенето и предлагането на работна сила, прогнозите на работодателите относно евентуално разширяване/свиване, както и свободата, с която те разполагат при назначаването или освобождаването на персонал.

Инструмент 4: Заети лица на срочен договор (по Европейски социално-икономически групи), 2018 г.
(% от заетите лица във възрастовата група 20—64)
Източник: Евростат

Работници, наети от агенции за временна заетост

Процентният дял на заетите лица, които работят за агенция за временна заетост, е нисък. На равнището на ЕС през 2018 г. това се изразява в 2,2 % от заетите мъже и 1,5 % от заетите жени на възраст 20—64 години. На фигура 3 е видно, че тази форма на заетост най-често се предпочита в Словения (4,2 % за мъжете, 6,0 % за жените) и Испания (4,1 % за мъжете, 3,6 % за жените) и почти не се използва в Унгария (с по 0,3 %), Гърция (0,2 % за мъжете и 0,3 % за жените) и Обединеното кралство (0,6 % за мъжете и 0,5 % за жените).

Разликата между мъжете и жените по този критерий е най-голяма във Франция (2,0 п.п.), следвана от Нидерландия и Австрия (всяка с по 1,6 п.п.). Тази разликата обаче е под 1 процентен пункт в по-голямата част от държавите — членки на ЕС. Жените по-често от мъжете работят като наети чрез агенции за временна заетост работници в седем държави — членки на ЕС, (Гърция, Хърватия, Дания, Полша, Латвия, Ирландия и Словения). В Унгария процентът на лицата, работещи за агенция за временна заетост, е един и същ при двата пола.

Фигура 3: Работници, наети от агенции за временна заетост, по пол, 2018 г.
(% от заетите лица на възраст 20—64 г.)
Източник: Евростат (lfsa_qoe_4a6r2)

Несигурна заетост

През 2018 г. 2,1 % от мъжете и жените на възраст 20—64 години в ЕС-28 имат несигурно работно място (на трудов договор за максимален срок от едва 3 месеца). Делът на лицата с несигурна заетост е най-висок в Хърватия, Франция, Испания, Италия и Словения, както и в държавите — кандидатки Сърбия, Черна гора и Северна Македония (фигура 4). Разликите между мъжете и жените по този критерий са по-ниски от 1 процентен пункт във всички държави с изключение на Финландия (1,1 п.п.), Сърбия (1,3 п.п.) и Турция (2,0 п.п.). В половината от държавите — членки на ЕС, жените по-често заемат несигурни работни места в сравнение с мъжете.

Фигура 4: Несигурна заетост по пол, 2018 г.
(% от заетите лица на възраст 20—64 г.)
Източник: Евростат (lfsa_qoe_4ax1r2)

Изходни данни за таблиците и графиките

Статистически данни за заетостта, фигури 1—4

Източници на данни

Обхват

Икономически активното население (работната сила) обхваща заетите и безработните лица. В НРС в ЕС заетите лица се определят като лица на възраст 15 и повече години, които през референтната седмица са положили труд, дори и за един час на седмица, срещу заплащане, за печалба или семейна придобивка. Работната сила включва също така лицата, които не са били на работа, но по принцип са имали работа или са упражнявали стопанска дейност, като временно са отсъствали например поради болест, отпуск, трудови спорове, образование или обучение.

Заетостта може да се измери по отношение на броя на лицата или работните места в еквиваленти на пълно работно време или в брой отработени часове. При всички представени в статията изчисления е използван броят на лицата; представената информация за равнищата на заетост също се основава на изчисления за броя на лицата. Статистическите данни за заетостта често се представят като равнища на заетост с цел премахване на влиянието на променящия се брой на населението в отделните държави във времето и улесняване на сравненията между различните по големина държави. Тези равнища обикновено се публикуват за населението в трудоспособна възраст, което по принцип се счита, че включва лицата на възраст между 15 и 64 години, макар че в Испания и Обединеното кралство, а също и в Исландия се използва възрастовата група 16—64 години. Възрастовата група 15—64 години се използва като стандарт и от други международни статистически организации (въпреки че някои създатели на политики отдават все по-голямо значение на възрастовата група от 20 до 64 години, тъй като все по-голям дял от населението на ЕС продължава образованието си на ниво висше образование).

Основни понятия

Някои от основните характеристики на заетост, определени в НРС в ЕС, са:

наетите лица се определят като лица, които работят за работодател от публичния или частния сектор и получават възнаграждение под формата на надници, заплати, заплащане според резултата или плащане в натура; тук се включват и кадровите военнослужещи в състава на въоръжените сили;
самостоятелно заетите лица работят в свое собствено предприятие, стопанство или професионална практика. Счита се, че през референтната седмица самостоятелно заетото лице е работило, ако отговаря на един от следните критерии: работи с цел получаване на печалба; заето е с управлението на дадена стопанска дейност; към дадения момент създава предприятие;
разграничението между работа на пълно и на непълно работно време се прави по принцип въз основа на спонтанен отговор от страна на респондента. Основните изключения са Нидерландия и Исландия, където се прилага 35-часов праг, Швеция, където се прилага праг за самостоятелно заетите лица, и Норвегия, където на лицата, работещи между 32 и 36 часа, се задава въпросът дали работното им място е на пълно или непълно работно време;
показателите за заетите лица на втора работа се отнасят само за лицата, които едновременно имат повече от една работа; лицата, сменили работата си през референтната седмица, не се считат за работещи на две места;
счита се, че дадено наето лице е назначено на временна работа, ако работодателят и наетото лице се договорят, че нейният край е обусловен от обективни условия, като определена дата, изпълнение на дадена задача или връщането на работа на наето лице, което е било временно замествано. Типични такива случаи са: лица на сезонна работа; лица, наети от агенция или трудова борса и назначени на работа от трета страна за изпълнение на конкретна задача (освен ако нямат писмен безсрочен трудов договор); лица на специфични договори за обучение.

Образователната степен се отнася до завършена образователна степен, т.е. най-високата успешно завършена образователна степен. Ниска степен на образование се отнася до нива 0—2 по ISCED (по-ниска от начален етап на основното образование, начален етап на основното образование и прогимназиален етап на основното образование), средната степен се отнася до нива 3 и 4 по ISCED (средно образование и професионално обучение след завършено средно образование, но не висше) и висока степен на образование се отнася до нива 5—8 по ISCED (висше образование).

Европейските социално-икономически групи (ESEG) представляват класификация, която позволява групирането на лица със сходни икономически, социални и културни характеристики в целия Европейски съюз, въз основа на основни социални променливи, като целта е класификацията да е подходяща за употреба всички социални изследвания и да предоставя съпоставими резултати. Основните социални променливи са „Трудов статус съгласно МОТ“, „Трудов статус“, „Професионална заетост“ (в съответствие с ISCO-08) и „Трудов статус, деклариран от самото лице“. Подробната класификация и обяснителни бележки можете да намерите на ESeG page on the Eurostat classification server RAMON.

Бази данни

Повечето от показателите, представени в настоящата статия, са от набори от данни, които са част от основните показатели за наблюдението на работната сила (набори от данни, започващи със съкращението lfsi). Тези основни показатели се различават от наборите от данни с подробни резултати от годишното и тримесечното наблюдение (набори от данни, започващи със съкращенията lfsa и lfsq), тъй като подробните резултати от наблюдението се основават изключително на микроданни от наблюдението на работната сила, докато основните показатели са били допълнително обработени. Най-често срещаните допълнителни корекции са на основните прекъсванията в динамичните редове и оценките на липсващите стойности. Тези корекции пораждат значителни разлики между двата набора от данни за някои години.

Наборите от данни от наблюдението на основните показатели във връзка с работната сила са най-пълните и надеждни налични данни за заетостта и безработицата от наблюдението на работната сила. Тъй като обаче те не предоставят анализ на всички базови променливи, в някои случаи е необходимо да се използват също резултатите от подробното изследване.

Контекст

Статистическите данни за заетостта могат да се използват за редица различни анализи, включително макроикономически (трудът като производствен фактор), както и проучвания на производителността на труда или конкурентоспособността. Те могат също така да се използват за изследване на множество социални и поведенчески аспекти, свързани с трудовия статут на дадено лице, като например социалната интеграция на малцинствата или заетостта като източник на доходи за домакинствата.

Заетостта е както структурен, така и краткосрочен показател. Като структурен показател тя може да послужи за по-добро разбиране на структурата на пазарите на труда и икономическите системи, измерени чрез равновесието между търсенето и предлагането на работна сила или качеството на работните места. Като краткосрочен показател заетостта следва бизнес цикъла; в това отношение обаче има някои ограничения, тъй като заетостта често се нарича „изоставащ“ показател.

Статистическите данни за заетостта са в основата на много политики на ЕС. Европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) бе лансирана на срещата на високо равнище по въпросите на заетост, проведена в Люксембург през ноември 1997 г., и бе преработена през 2005 г. с цел да бъде приведена в по-пълно съответствие с обновените цели от Лисабон, а през юли 2008 г. бяха актуализирани насоките относно политиките за заетостта в периода 2008—2010 г. През март 2010 г. Европейската комисия представи стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; тя бе официално приета от Европейския съвет през юни 2010 г. Европейският съвет прие пет водещи цели, първата от които е повишаване до 75 % на равнището на заетост на жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години в периода до 2020 г. С оглед на тези водещи цели държавите членки могат да определят собствени национални цели и да изготвят национални програми за реформи, включващи действията, които възнамеряват да предприемат в изпълнение на стратегията. Стратегията може да се осъществи поне отчасти чрез насърчаване на гъвкави условия на труд — например работа на непълно работно време или работа от дома — за които се смята, че стимулират участието на пазара на труда. Други инициативи, които могат да поощрят навлизането на повече участници на пазара на труда, включват по-добри услуги за гледане на деца, предоставяне на повече възможности за учене през целия живот или улесняване на трудовата мобилност. В центъра на тази тема е въпросът за съчетаването на гъвкавост и сигурност („flexicurity“): това са политики, насочени едновременно към гъвкавостта на пазарите на труда, организацията на труда и трудовите правоотношения, като отчитат съвместяването на професионалния и личния живот, сигурността на работното място и социалната закрила. В съответствие със стратегията „Европа 2020“ в ЕСЗ се насърчава изпълнението на мерки, чрез които до 2020 г. да бъдат изпълнени три основни цели:

заетост за 75 % от лицата на възраст между 20 и 64 години;
намаляване на броя на преждевременно напускащите училище лица до под 10 %, както и най-малко 40 % от хората на възраст от 30 до 34 години да са завършили висше образование;
най-малко 20 милиона души по-малко да бъдат в състояние на бедност или в риск от бедност и социално изключване.

Бавният темп на възстановяване от финансовата и икономическа криза и все по-големият брой доказателства за нарастване на безработицата станаха причина на 18 април 2012 г. Европейската комисия да формулира набор от предложения за мерки за стимулиране на създаването на работни места, обединени в специален пакет за заетостта. Наред с другото, в предложенията бяха включени мерки за създаване на заетост чрез подход от страната на търсенето и бяха посочени начини, по които държавите членки могат да насърчат наемането на работа, като намалят данъчното облагане на труда или окажат по-голяма подкрепа на стартиращите предприятия. Освен това предложенията имаха за цел да определят икономическите области, в които е налице особено голям потенциал за създаване на работни места, като например екологосъобразната икономика, здравните услуги и информационните и комуникационните технологии.

През декември 2012 г. в контекста на все по високата младежка безработица в няколко държави членки Европейската комисия предложи пакет от мерки за младежката заетост (COM(2012) 727 final). Този пакет бе последваща мярка към действията относно младежта, залегнали в по-широкообхватния пакет за заетостта, и съдържаше редица предложения, включително:

всички младежи на възраст до 25 години да получат добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като завършат формално образование или останат без работа (гаранция за младежта);
консултация с европейските социални партньори по рамка за качество на стажовете, чрез която да се даде възможност на младите хора да придобият професионален опит при сигурни условия;
Европейски алианс за професионална подготовка, с който се цели да се подобрят качеството и предлаганите форми на чиракуване и се очертават начините за намаляване на пречките пред мобилността на младите хора.

През 2013 г. продължи полагането на усилия за намаляване на младежката безработица, като Европейската комисия представи Инициатива за младежка заетост (COM(2013) 144 final), разработена с цел засилено и ускорено изпълнение на мерките, очертани в пакета за младежката заетост. Целта е да се подкрепят по-специално младежите, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, в регионите с равнище на младежка безработица над 25 %. Инициативата бе последвана от друго съобщение, озаглавено „Да обединим усилията си в подкрепа на младите хора в Европа — Призив за действия срещу младежката безработица“ (COM(2013) 447 final), чиято цел е да ускори прилагането на гаранцията за младежта и да подпомогне държавите членки и предприятията в ЕС да назначат на работа повече млади хора.

Един от основните приоритети на Колегиума от комисари, чийто нов мандат започна през 2014 г., е да съсредоточи усилията си върху стимулите за създаване на работни места, постигане растеж и инвестиции с цел намаляване на регулаторната тежест, по-интелигентно оползотворяване на съществуващите финансови ресурси и на публичните средства. През февруари 2015 г. Европейската комисия публикува серия от доклади за отделните държави (на английски), в които се анализират икономическите политики на държавите — членки на ЕС, и се съдържа информация за формулираните за следващата година приоритети, насочени към стимулиране на растежа и създаването на работни места. През същия месец Европейската комисия предложи също така през 2015 г. по линия на инициативата за младежка заетост да бъдат предоставени 1 милиард евро за увеличаване до 30 пъти на предварителното финансиране, което държавите — членки на ЕС, за да повишат равнището на заетост сред младежите, с цел да бъдат подпомогнати до 650 000 млади хора на пазара на труда.

През юни 2016 г. Европейската комисия прие Програма за умения в Европа (COM(2016) 381/2), озаглавена „ Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“. Целта е да се гарантира, че хората ще усвоят уменията, необходими им в момента и занапред, за да се повишат пригодността за заетост, конкурентоспособността и растежът в целия ЕС.

Неотдавна, на 17 ноември 2017 г., беше подписан Европейския стълб на социалните права съвместно от Европейския парламент, Съвета и Комисията. Заетостта и социалните политики са основните области от интерес за Европейския стълб на социалните права, като целта е предоставянето на нови и по-ефективни права за гражданите. Той се състои от 3 основни категории: 1) равни възможности и достъп до пазара на труда, 2) справедливи условия на труд и социална закрила и 3) приобщаване. По-специално днешните по-гъвкави трудови споразумения предоставят нови възможности за работа, особено за младите хора, но могат потенциално да доведат до нова несигурност и неравенство. „Изграждането на една по-справедлива Европа и укрепването на социалните аспекти в нея е основен приоритет на Комисията. Съпътстващ елемент от европейския стълб на социалните права е специален набор от социални показатели, с чиято помощ ще се следи изпълнението на заложените цели — с него ще се проследяват тенденциите и напредъкът в държавите от ЕС в 12 области, а резултатите ще се вземат предвид в европейския семестър за координация на икономическите политики. Наборът от социални показатели ще послужи също така за оценяване на напредъка за постигането на социален рейтинг „ААА“ за ЕС като цяло.