Контекст на политиката

След влизането в сила на Договор за Европейския съюз през 1993 г. съществува правно задължение за Европейския съюз да взема предвид изискванията за опазване на околната среда при изготвянето и прилагането на политиките на ЕС.

В началото на 2000-те години Комисията публикува съобщение.окончателен 0020/2000 г.който определи целите за мониторинг на интегрирането на екологичните проблеми в селскостопанската политика и определи набор от 35 агроекологични показателя. Година по-късно тя бе последвана отокончателен 0144/2001които идентифицираха концепции и потенциални източници на данни и описаха допълнителната необходима работа.

Селското стопанство е изцяло европейска област на политиката, в която инструментите на обща селскостопанска политика се решават от Съвет на Европейския съюз и Европейски парламент . Устойчивото управление на природните ресурси е един от трите приоритета на ОСП за периода 2014—2020 г.

Установяване на агроекологични показатели

Операцията IRENA (Индикатор за отчитане на въпросите, свързани с околната среда в селскостопанската политика) започна през 2002 г. за по-нататъшно разработване на агроекологични показатели за мониторинг на интегрирането на екологичните проблеми в Общата селскостопанска политика (ОСП). Това беше съвместно упражнение между ГД „Земеделие и развитие на селските райони„, ГД „Околна среда“, Евростат и Съвместния изследователски център на ГД и Европейска агенция за околна среда . Целта на операцията IRENA е да се разработи и състави за ЕС-15 наборът отпоказателядефинирани вокончателен 0020/2000 г.иокончателен 0144/2001на съответните географски равнища и, доколкото е възможно, въз основа на съществуващите източници на данни.

Theдокладпредставени агроекологични отношения, използващи модела на движеща сила — натиск — състояние — въздействие — отговор (DPSIR). Взаимовръзките са показани в агроекологичните сюжетни линии във връзка с основните агроекологични теми: водите, земеползването и почвите, изменението на климата и качеството на въздуха, биологичното разнообразие и ландшафта. В центъра на рамката DPSIR е текущото състояние на селскостопанската среда и как това се е променило с течение на времето. Държавните показатели извеждат на преден план всички нежелани промени, които трябва да бъдат преодолени (например концентрациите на нитрати или пестициди във водата), както и особено желаните държави, които следва да бъдат запазени (например много земеделски ландшафти или ценни местообитания). Втората стъпка е да се установят натискът, който е довел до нежелана промяна и ползите за околната среда, произтичащи от селското стопанство, които са допринесли за опазването или подобряването на околната среда. Третата стъпка е да се обвърже този натиск и процеси с движещите сили в икономиката (дейностите на земеделските стопани, които от своя страна се ръководят от пазарните сили), тъй като именно тези движещи сили са пряко повлияни от селскостопанската политика и именно тук се прилага процесът на интеграция. И накрая, необходимо е да се следи как работи реакцията на обществото по тези въпроси. Дали агроекологичните мерки имат желания ефект, реагират ли достатъчно бързо или създават непредвидени проблеми? Тази рамка позволява да бъдат поставени съответните въпроси и да се определи информацията, необходима за отговор на тези въпроси, т.е. показателите. Операцията IRENA доведе до значителен напредък в разработването на агроекологични показатели на равнище ЕС-15, и по-специално по отношение на понятията, идентифицирането на източниците на данни и съставянето на набори от данни.

Съобщение на Комисията окончателен 0508/2006 разгледа нерешените въпроси и определи 28 агроекологични показателя (AEI) за наблюдение на интегрирането на екологичните проблеми в общата селскостопанска политика. За подпомагане на Комисията при създаването на постоянно и стабилно споразумение за системата от показатели беше финансиран проект, наречен „DireDate“, последван от други[1]както на равнището на държавите членки, така и на равнището на ЕС.

Въпреки усилията през последните > 10 години продължават да съществуват няколко ограничения по отношение на редица показатели:

недостатъци в наборите от данни, свързани с определени показатели, по отношение на хармонизацията (напр. управление на стопанствата), или географско покритие (напр. качество на водата)

наличие на данни (напр. генетично разнообразие или риск от пестициди)

някои показатели все още изискват допълнително концептуално подобрение (напр. земеделски земи с висока природна стойност).

Тези ограничения не обезсилват полезността на показателите за агроекологичен анализ. По-скоро те предполагат, че е необходима допълнителна работа по тези показатели за подобряване на концепциите и методологичните подходи, подобряване на методите за събиране на данни, разработване на нови набори от данни, когато е необходимо, и подобряване/валидиране на съществуващите инструменти за моделиране.

Информационни фишове

Информационните фишове за 28-те ПЕИ, изброени вокончателен 0508/2006. Таблицата по-долу показва 28-те ПЕИ в рамките на ДСПФИ и предоставя връзка към информационни фишове за всеки от тези показатели.