В следващия раздел са описани принципите за вземане на проби от продукти в течно, гранулирано или прахообразно състояние, както насипни (като обща маса), така и в опаковки за продажба на дребно и т.н. Следва да се използват описаните по-долу процедури, освен ако за специфични продукти не се изискват различни процедури. (напр. опасни товари)

За целите на митническото оформяне вземете една обща проба, състояща се от подходящ брой точкови проби, избрани на случаен принцип или систематично в цялата пратка. Ако сте уверени, че пратката е еднородна, една точкова проба обикновено се приема като представляваща стоките, обхванати от една и съща митническа декларация.


1. Вземане на проби от течности

Настоящият раздел обхваща вземането на проби от течни продукти при стайна температура.

Глава Обща информация за вземането на проби дава известна информация за еднородните и разнородните продукти. В насоките в следващите раздели се обяснява как трябва да вземете проби от разнородни продукти, за които ще са необходими определен брой точкови проби, за да се гарантира, че пробата е представителна.

В някои случаи може да е трудно или невъзможно да се вземе повече от една проба, но ако сте уверени, че продуктът е еднороден, може да бъде взета една проба като представителна за пратката.

Може да сте уверени, че течността може да се счита за еднородна, когато:
Ако продуктите не са еднородни поради своя характер и хомогенизиране не е възможно, трябва да се вземе по-голям брой точкови проби от различна места (дълбочина), за да се гарантира вземането на представителна проба. Когато са налице сериозни опасения относно получаването на представителна проба, се консултирайте с митническата лаборатория относно плана за вземане на проби.


1.1 Вземане на проби от резервоари

1 — повърхност на течността
2 — проба от повърхността — взета от повърхността
3 — проба от най-горната част — от около 10 cm до 20 cm от повърхността на течността (зависи от обема / височината на контейнера)
4 — проба от горната част — 5/6 от височината от дъното до повърхността
5 — проба от средата — 3/6 от височината от дъното до повърхността
6 — проба от долната част — 1/6 от височината от дъното до повърхността
7 — проба от отвор за източване — от изходния клапан
8 — проба от дъното


Вземат се равни количества спот проби от горната, средната и долната част — позиции № 4, 5 и 6 (както е показано на картинката). В следващата таблица са посочени минимално необходимите точкови проби:

Ниво на течносттаПроба от горната частПроба от средатаПроба от долната страна
<3 m1
3 m — 4,5 m11
>4,5 m111


За вземането на проби могат да се използват потопяеми пробоотборници (инструменти за вземане на проби L02-01, L02-02). Пробоотборникът се спуска през отвора на резервоара, докато достигне желаното равнище, отваря се и се задължа в това положение до напълването му, а накрая се изтегля нагоре.
В случай на много вискозни или подобни на крем течности са необходими повече точкови проби на различни дълбочини. Пробоотборникът, използван за вземане на проби от различни равнища (потопяем пробоотборник L02-01), може да се използва така също за вземане на проби от резервоари.

Може да се използва така също вакумна помпа (инструмент за вземане на проби L01-01), ако дълбочината, от която трябва да се вземе пробата, не превишава 4 m и в зависимост от вискозитета на течността. Следва да бъдат взети едни и същи количества спот проби от горната, средната и долната част.

Точковите проби от всички места/равнища, от които са взети проби, се събират в съд за смесване и след цялостното им смесване се създава обща проба. Ако е сигурно, всички резервоари на плавателния съд съдържат една и съща партида (с идентични качества), може да бъде образувана обща проба за цялата пратка, като се комбинират точковите проби, които са взети от всички резервоари. Броят на точковите проби, които трябва да бъдат взети, се определя от броя на резервоарите, съдържащи същия продукт от същата партида. Имайте предвид, че на повърхността на течността или на дъното на резервоара може да има примеси и/или остатъчна вода.

Ако не е възможно да бъдат взети представителни проби от горната част на резервоара, пробите следва да бъдат взети по време на източване или пълнене (инструмент за вземане на проби L06-01) (вж. глава 1.4 Вземане на проби от движещи се товари).


1.2 Вземане на проби от кораби или шлепове и автомобилни или железопътни цистерни

Общата вместимост на даден кораб или шлеп за превоз на течни товари обикновено е разделена на няколко отделни резервоара (участъци, отделения), които могат да бъдат с различна големина. Процедурите за вземане на проби и образуването на общи проби са същите като описаните за вземане на проби от резервоари. Точкови проби се вземат от всеки самостоятелен резервоар. Ако сме сигурни, че във всички резервоари на плавателния съд се съдържа същата партида, може да бъде образувана обща проба за целия плавателен съд, като се комбинират точковите проби, взети от всички резервоари.

Железопътните и автомобилните цистерни могат да се считат за хоризонтални цилиндрични резервоари. Ако сме сигурни, че всички отсеци на дадена железопътна или автомобилна цистерна съдържат същата партида, може да бъде образувана една обща проба за цялата цистерна, като се комбинират точковите проби, взети от всички отсеци. Ако не е възможно да бъдат взети представителни проби от горната част на резервоара, пробите следва да бъдат взети по време на източване или пълнене (инструмент за вземане на проби L06-01).

От резервоарите за гориво на превозното средство се изисква само една проба. Вж. карта за процедури за вземане на проби Течни нефтопродукти.


1.3 Вземане на проби от транспортни опаковки

Проби могат да се вземат, като се използва вакумна помпа (инструмент за вземане на проби L01-01), различни пробоотборници тип „пипета“ (инструмент за вземане на проби L03-01) или други подходящи пробоотборници, напр. инструмент за вземане на проби L04-01 или инструмент за вземане на проби L05-01.

Брой опаковкиБрой опаковки, които трябва да бъдат отворени за вземане на пробиКоличество на точковата пробаКоличество на общата пробаКоличество на крайната проба
2—252Макс. 1 lМакс. 2 l0,5 l
26—1004Макс. 1 lМакс. 4 l0,5 l
Повече от 10010Макс. 1 lМакс. 10 l0,5 l


Ако е възможно, хомогенизирайте добре съдържанието на транспортните опаковки преди вземането на проби. Ако трябва да бъдат взети проби само от една транспортна опаковка, крайните проби се изливат направо от пробоотборника в контейнерите за съхранение на пробите. Когато трябва да се вземат проби от няколко транспортни опаковки и сме сигурни, че всички те съдържат един и същ продукт, точковите проби се вземат от различни транспортни опаковки, които след това се събират в един съд, за да се образува обща проба. След щателно смесване на общата проба се получава крайната проба.


1.4 Вземане на проби от движещи се товари

Ако е възможно, най-представителната проба от течен продукт, транспортиран в насипно състояние, може да бъде получена при неговото преместване, например чрез използване на инструмент за вземане на проби L06-01. Преди вземането на пробата оборудването за вземане на проби, крана и тръбата трябва да се изплакнат с продукта, от който се взема пробата. Трябва да се вземат най-малко три точкови проби — в началото, в средата и към края на разтоварването или товаренето — като трябва да имате предвид също така общото количество на пратката, както и скоростта на движение, за да определите броя на точковите проби, които са необходими, и интервалите между вземането на отделните проби. Общата проба се образува чрез смесването на точковите проби. Крайните проби могат да бъдат получени от общата проба.


2. Вземане на проби от твърди вещества

В настоящия раздел е описано вземането на проби от твърди стоки под формата на прахове, едри или фини частици, гранули и други видове твърди насипни продукти. Насипните продукти могат да се транспортират в опаковки или като насипни товари.

Ако продуктите не са еднородни поради своя характер и хомогенизиране не е възможно, трябва да се вземе по-голям брой точкови проби от различна места (дълбочина), за да се гарантира вземането на представителна проба. Когато са налице сериозни опасения относно получаването на представителна проба, се консултирайте с митническата лаборатория относно плана за вземане на проби.


2.1 Вземане на проби от насипни продукти

В случай на насипни продукти, които се транспортират неопаковани, се вземат еднакви количества точкови проби от пет или повече места от насипната пратка. Броят на точковите проби, които трябва да бъдат взети, зависи от количеството на стоките, контейнера, в който те се съхраняват, и практическите възможности за вземане на проби.

Точковите проби се събират в смесителен съд и след щателното им смесване се образува обща проба. Крайната проба се получава посредством системата за разделяне на пробите.

Обобщени сведения за количеството на пратката и количеството, което следва да бъде вземано като проба, има в картите за процедурите за вземане на проби за всеки вид продукт. Тази таблица може да се използва за стоките, които не са включени в карта за процедури за вземане на проби:

Количество на пратката [в тонове]Брой точкови пробиРазмер на точкова пробаРазмер на обща пробаРазмер на крайна проба
По-малко от 155Макс. 1 kgМакс. 5 kg0,5 kg
16—308Макс. 1 kgМакс. 8 kg0,5 kg
31—5011Макс. 1 kgМакс. 11 kg0,5 kg
Повече от 5011 от първите 50 тона, след това 9 на всеки 50 тонаМакс. 1 kg0,5 kg


Когато стоки в насипно състояние се транспортират във вагони или камиони, проби се вземат от всеки вагон или отсек. В такъв случай се избират конкретни точки, за да се гарантира вземането на представителна проба от всички части на пратката.

На определени места, където редовно се борави с насипни продукти, може да се инсталира автоматичен пробоотборник. Тези проби могат да бъдат приети за официални цели, при условие че вземането им се контролира през цялото време от митнически служител. Вж. Инструменти за вземане на проби A01-01.

Ако сме сигурни, че във всички отсеци на камиона се съдържа същата партида, може да бъде образувана обща проба за целия камион, като се комбинират точковите проби, взети от всички отсеци.


2.2 Вземане на проби от насипни продукти от транспортни опаковки

В зависимост от продукта и от начина на транспортиране могат да се използват различни инструменти за вземане на проби: пробоотборник тип „копие” (инструмент за вземане на проби S01-01) за пробиване на опаковката, различни зонални пробоотборници (инструмент за вземане на проби S02-01), лопатки за вземане на проби (инструмент за вземане на проби S03-01) и т.н.

Когато вземате проби, отбелязвайте различните партидни номера, производствени серии или производствени данни. Може да вземете по-малко на брой точкови проби, когато марките и номерата на всички опаковки са едни и същи.

Брой опаковкиБрой опаковки, които трябва да бъдат отворени за вземане на пробиКоличество на точковата пробаКоличество на общата пробаКоличество на крайната проба
2—252Макс. 1 kgМакс. 2 kg0,5 kg
26—1004Макс. 1 kgМакс. 4 kg0,5 kg
Повече от 10010Макс. 1 kgМакс. 10 kg0,5 kg


Трябва да се уверите, че проверяваните стоки са част от една пратка. Ако има няколко пратки, те трябва да бъдат определени поотделно. Проверете дали стоките, от които ще вземате проби, принадлежат на една и съща производствена партида. При наличието на различни партиди трябва да се вземат проби от всяка една поотделно. Обща проба може да бъде образувана само от опаковки от една и съща партида. От различните транспортни опаковки, които се намират на различни места в транспортиращото превозно средство или в съоръжението за съхранение, се вземат еднакви количества точкови проби. Те се събират в смесителен съд и след щателното им смесване се образува обща проба. Крайната проба се получава посредством системата за разделяне на пробите.

Повредени пакети не бива да се използват като част от общата проба. Те трябва да бъдат отделени и, при нужда, могат да бъдат обект на отделна проверка и доклад.


2.3 Вземане на проби от движещи се товари

Най-представителна проба от насипни товари може да се получи, ако е възможно, когато се изсипват или придвижват.
Трябва да се вземат най-малко три точкови проби — в началото, в средата и към края на разтоварването или товаренето — като трябва да имате предвид също така общото количество на пратката, както и скоростта на движение, за да определите броя на точковите проби, които са необходими, и интервалите между вземането на отделните проби.

когато стоките се преместват механично чрез конвейер или друго оборудване, може да има отклоняващи клапани или улеи, даващи възможност да се вземат проби от движещия се поток на редовни интервали. Общата проба се образува чрез смесването на точковите проби. Крайната проба се получава посредством системата за разделяне на пробите.

На определени места, където редовно се борави с насипни продукти, може да се инсталира автоматичен пробоотборник. Тези проби могат да бъдат приети за официални цели, при условие че вземането им се контролира през цялото време от служител. Вж. Инструменти за вземане на проби A01-01.



3. Вземане на проби от продукти в опаковки за продажба на дребно

За опаковка за продажба на дребно следва да се счита всяка опаковка, която е предвидена специално за продажба на индивидуални клиенти за домашна употреба.

От практически съображения и по-големи опаковки могат да се считат за опаковки за продажба на дребно, макар и да не са класифицирани като такива в Комбинираната номенклатура/TARIC.

Това важи най-вече в случай на разнородни продукти, при които е необходимо да се вземат цели опаковки, за да се получи представителна проба.

За повече информация вж. специалната карта Опаковки за продажба на дребно и завършени изделия.



4. Вземане на проби от изделия

Когато стоките са в състояние „на парче“ (напр. дървен материал, каменни и керамични продукти, метални отливки или ламарина или продукти като електронни устройства и апарати), по принцип следва да вземате цели изделия. Ако едно изделие е голямо, представителното парче може да бъде отделено (с помощта на подходящ инструмент като трион, брадва и клещи) и да бъде изпратено на лабораторията за изследване. Големи изделия (като метални тръби или листове) могат да бъдат тествани незабавно с помощта на подвижна лаборатория или чрез мобилно диагностично оборудване. В някои случаи техническите информационни фишове и фотографските доказателства могат да бъдат задоволителна алтернатива на вземането на проби. В някои случаи обаче може да е необходимо вземане на проби за пълна класификация.

За повече информация вж. специалната карта Опаковки за продажба на дребно и завършени изделия.



5. Вземане на проби от отпадъци

Вземането на проби от отпадъци и техният анализ може да даде доказателства само за състава на отпадъците. То не осигурява доказателства, че материалът, от който е взета пробата, се счита за отпадък. Трябва да се извършат допълнителни проверки или административно проучване на обстоятелствата във връзка със стоките, за да се потвърди класифицирането им като отпадъци.

За специфични екологични цели е необходима по-подробна процедура за вземане на проби. За тези случаи вж. специални процедури за вземане на проби за екологични цели или попитайте експерт за съвет.
За повече информация вж. специалната карта Отпадъци.



6. Вземане на проби от газове

Настоящият раздел описва вземането на проби от различни химикали, химични продукти и препарати в газообразна форма.

Обикновено митническите служители не вземат проби от газообразни продукти и втечнени газове. Ако вземането на проби е действително необходимо, от тези продукти следва да се вземат проби от или под надзора на лица, които са запознати с необходимите предпазни мерки за безопасност. Те трябва да бъдат подходящо обучени и оборудвани за вземане на проби от газове. Ако се съмнявате, консултирайте се със своята митническа лаборатория.

На определени места (тръбопроводи и помпени станции), където редовно се борави с газове, може да се инсталира автоматичен пробоотборник. Тези проби могат да бъдат приети за официални цели, при условие че вземането им се контролира през цялото време от митнически служител. Вж. Инструменти за вземане на проби A01-01.

За информация относно вземането на проби от ВНГ вж. специалната карта Втечнени нефтени газове (ВНГ).


6.1 Общи положения

Контейнерът за съхранение на проби (M10 газова бутилка) следва да се подготви, като се изплакне с газа, от който ще се взема проба, и не трябва да се подлага на налягане. Броят на точковите проби следва да бъде съгласуван между всички свързани страни, освен ако се прилага непрекъснато автоматично вземане на проби. Ако съставът не е изцяло еднороден, еднородността може да бъде повишена със статичен миксер. Пригодността на материалите, използвани в дадена система за вземане на проби, зависи от газа, от който се взема пробата. Обикновено се препоръчва използването на неръждаема стомана. Гнездата на клапаните и уплътненията на буталата трябва да са от материал (еластичен), подходящ за предвидената употреба. Препоръчва се бутилките за вземане на проби, използвани за корозивни газове, да са с вътрешно покритие от политетрафлуоретилен (PTFE) или епоксидна смола.

Обикновено материалите, които влизат в контакт с пробите, трябва да имат следните характеристики:
Съвместимостта на различни материали със съставките на газа е показана в следната таблица:

Материал
Газ
Неръждаема
стомана
Al Ti PTFE Полиамид Стъкло
Въглероден диоксидxxx-xx
Въглероден оксидxxx-xx
Карбонилсулфидxxx-xx
Хелийxxx-xx
Въглеводородиxxx-xx
Водородxxx-xx
Сероводород--xxxx
Живак--x--x
Метанолxxx--x
Кислородxxx--x
Тетрахидротиофен--xxxx
Тиоли--xxxx
Вода--x--x


Стъклото е силно инертен материал, но е чупливо и опасно за вземане на проби при налягане над атмосферното.
PTFE е инертен, но може да има адсорбиращи свойства. Например е пропусклив на вода, хелий и водород.

Боравенето с пробите и тяхното опаковане следва да се извършват на добре проветриво място. Когато на разположение няма информация или информацията (етикетиране, символи за опасност и безопасност, ИЛБ, документи) се отклонява от това, което очаквате, следва да третирате стоките като опасни. Контейнерите трябва да са направени от материал, който е подходящ за безопасното съхранение на газове, и следва да са запечатани, за да се предотвратят течове или абсорбиране на влага. Контейнерите за съхранение на проби трябва да бъдат чисти и по тях не трябва да има никакви вещества, които биха могли да замърсят материала, от който се вземат проби. Стъклените бутилки не трябва да се излагат на налягане. Бутилките трябва да имат етикети с обем, налягане и пробно налягане. Бутилките трябва да могат да издържат, без да се спукат, на поне 1,5 пъти от работното налягане. Бутилките и свързаното с тях оборудване трябва да се проверяват и изпитват периодично, за да се гарантира, че не пропускат. Моля, направете справка в своето национално законодателство и указания за здравословни и безопасни условия на труд.

Като цяло:


6.2 Вземане на проби от резервоари

Ако пробата се взема от резервоар, тя следва да се пренесе от пробоотборника директно в контейнера за съхранение на пробите (M10 газова бутилка) през системата от фитинги, съединения, клапани и тръби (G01-01). Когато трябва да се вземат проби от няколко резервоара, които съдържат една и съща партида, се вземат точкови проби от няколко случайно избрани резервоара, които се смесват, за да бъде образувана общата проба. Този начин на вземане на проби ще осигури проба, която е представителна само за един момент във времето.


6.3 Вземане на проби от бутилки и подобни контейнери

Следва да се уверите, че проверяваните стоки са от една и съща пратка. Ако има няколко пратки, проби следва да се вземат от тях поотделно. По една точкова проба се взема от всеки контейнер, избран случайно или системно от цялата пратка. Ако пробата се взема само от един контейнер, тя следва да се пренесе от пробоотборника директно в контейнера за съхранение на пробите (M10 газова бутилка) през системата от фитинги, съединения, клапани и тръби (G01-01). Когато трябва да се вземат проби от няколко бутилки, които съдържат една и съща партида, следва да се вземат точкови проби от няколко случайно избрани бутилки, които се смесват, за да бъде образувана общата проба.


6.4 Вземане на проби от бутилки и подобни контейнери

Когато продуктът се движи по газопроводи или друго оборудване, може да има разпределителни клапани или байпас пробоотборници, монтирани прилежащо на газопровода или директно върху него, които дават възможност за вземане на проби на редовни интервали, определени от скоростта на движение.
След това се събират точкови проби в бутилка за съхранение на проби (M10 газова бутилка) за определен период за по-късен анализ в лаборатория. Пробите трябва да се вземат през цялото време, през което партидата преминава през точката за вземане на проби, за да се гарантира представителността на общата проба. Която и сонда да използвате, най-важното нещо, което трябва да запомните, е да се уверите, че върхът на сондата е поставен в средата на газопровода или – ако не е възможно в центъра – на 1/3 от диаметъра на тръбата.

Примери за сонди за вземане на проби от газопроводи (от EN ISO 3170)



Редакции
ВерсияДатаПромени
1.012.10.2012 г.Първа версия
1.330.06.2024 г.Сегашна версия