Archive:Държавна финансова статистика

Данни, извлечени на 23 април 2018 г.

Планирана актуализация на страницата: октомври 2018 г.

Highlights

Съотношението бюджетен дефицит/БВП в ЕС-28 намалява от -1,6 % през 2016 г. на -1,0 % през 2017 г.

Съотношението на дълга спрямо БВП в ЕС-28 намалява от 83,3 % в края на 2016 г. на 81,6 % в края на 2017 г.

Съотношението на дълга спрямо БВП варира от 9,0 % в Естония до 178,6 % в Гърция в края на 2017 г.

General government debt, 2017

В тази статия се разглежда изменението на основните показатели на държавната финансова статистика в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната (ЕЗ-19). Разгледани са по-специално бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“, брутният дълг, приходите и разходите, както и данъците и социалноосигурителните вноски, които представляват основните източници на приходи за държавата.

Full article

Въведение

Държавната финансова статистика съдържа най-важните показатели за определяне на състоянието на икономиката на държавите — членки на ЕС. Съгласно разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) на ЕС държавите членки се ангажират да поддържат дефицита и дълга си под определени прагове: бюджетният дефицит на дадена държава членка не може да превишава 3 % от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), а дългът ѝ не може да превишава 60 % от БВП. Ако дадена държава членка не спази тези ограничения, се задейства т.нар. процедура при прекомерен дефицит (ППД). Тя е свързана с няколко стъпки, включително евентуални санкции, за насърчаване на съответната държава членка да предприеме подходящи мерки за овладяване на ситуацията. Същите прагове за дефицита и дълга са критерии и за Икономическия и паричен съюз (ИПС), а оттам и за присъединяване към еврото. Освен това в последното преразглеждане на Интегрираните насоки за растеж и работни места (преразгледани в рамките на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж) са включени насоки, за да се гарантира качеството и устойчивостта на публичните финанси.

През 2017 г. бюджетният дефицит (нето получени заеми на консолидирания сектор „Държавно управление, като процент от БВП) както на ЕС-28, така и в еврозоната (ЕЗ-19) намалява в сравнение с 2016 г. Съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ спрямо БВП също намалява.

Общ бюджетен излишък/дефицит

Съотношението бюджетен дефицит/БВП в ЕС-28 намалява от -1,6 % през 2016 г. на -1,0 % през 2017 г., докато в ЕЗ-19 това съотношение намалява от -1,5 % на -0,9 %. През 2017 г. бюджетни излишъци отчитат дванадесет държави — членки на ЕС — Малта (+3,9 %), Кипър (+1,8 %), Чешката република (+1,6 %), Люксембург (+1,5 %), Швеция и Германия (и двете с +1,3 %), Нидерландия (+1,1 %), Дания (+1,0 %), България (+0,9 %), Гърция и Хърватия (и двете с +0,8 %), и Литва (+0,5 %).

Словения отчита бюджетно салдо в размер на 0,0 % от БВП.

Тринадесет държави — членки на ЕС, а именно Естония, Ирландия, Латвия, Финландия, Австрия, Белгия, Словакия, Полша, Обединеното кралство, Унгария, Италия, Франция и Румъния през 2017 г. отчитат дефицит, по-малък или равен на 3,0 % от БВП. Най-ниски бюджетни дефицити (като процент от БВП) отчитат Естония и Ирландия (и двете по -0,3 %), Латвия (-0,5 %) и Финландия (-0,6 %).

Две държави членки са имали дефицити по-големи или равни на 3 % от БВП: Испания (-3,1 %) и Португалия (-3.0 %) (вж. фигура 1).

Фигура 1: Бюджетно салдо, 2016 г. и 2017 г.
(нето предоставени или получени заеми на сектор „Държавно управление“, % от БВП)
Източник: Евростат (tec00127)

Oтчетените от Испания дефицити (спрямо БВП) са надвишили 3,0 % през всяка от предходните три години, обхващайки по този начин целия период, показан в таблица 1, въпреки че дефицитите показват тенденция към намаляване.

Таблица 1: Бюджетно салдо и дълг на сектор „Държавно управление“, 2014–2017г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (tec00127) и (tsdde410)

Салдото на сектор „Държавно управление“ (спрямо БВП) се подобрява през 2017 г. в сравнение с 2016 г. в 24 държави — членки на ЕС, като най-голямо подобрение (над 2 процентни пункта от БВП) е отчетено в Малта (+ 2,9 процентни пункта от БВП) и в Словения (+ 2,0 процентни пункта от БВП). В Дания и Хърватия дефицитът през 2016 г. преминава в излишък през 2017 г. България, Кипър, Чешката република, Германия, Гърция, Литва, Малта, Нидерландия и Швеция отчитат по-висок бюджетен излишък през 2017 г., отколкото през 2016 г. Латвия отбелязва излишък през 2016 г. и дефицит през 2017 г. Словения отчита дефицит през 2016 г. и балансиран бюджет през 2017 г. Унгария и Португалия отчитат по-голям дефицит през 2017 г. в сравнение с 2016 г., докато в Естония съотношението бюджетен дефицит/БВП остава непроменено между 2016 г. и 2017 г.

Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“

Съотношението на дълга спрямо БВП в ЕС-28 намалява от 83,3 % в края на 2016 г. на 81,6 % в края на 2017 г., докато в ЕЗ-19 то спада от 89,0 % на 86,7 % (вж. фигура 2).

Общо 15 държави — членки на ЕС, отчитат съотношение на дълга спрямо БВП над 60 % от БВП в края на 2017 г.: най-високо съотношение на дълга спрямо БВП отчита Гърция (178,6 %), следвана от Италия (131,8 %), Португалия (125,7 %), Белгия (103,1 %) и Испания (98,3 %). Най-ниско съотношение на дълга спрямо БВП отчитат Естония (9,0 %), Люксембург (23,0 %), България (25,4 %), Чешката република (34,6 %), Румъния (35,0 %) и Дания (36,4 %).

Фигура 2: Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“, 2016 г. и 2017 г.
(консолидиран брутен дълг на сектор „Държавно управление“, % от БВП)
Източник: Евростат (tsdde410)

В края на 2017 г. съотношението на дълга спрямо БВП нараства в две държави — членки на ЕС, в сравнение с края на 2016 г., и намалява в 26 държави членки, най-значително в Кипър (-9,1 процентни пункта от БВП), Малта (-5,4 процентни пункта от БВП), Австрия (-5,1 процентни пункта от БВП) и Нидерландия (-5,0 процентни пункта). Увеличения на съотношението на дълга спрямо БВП между 2016 г. и 2017 г. се наблюдават в Люксембург (2,2 процентни пункта) и Франция (0,4 процентни пункта).

Държавни приходи и разходи

Значимостта на сектор „Държавно управление“ за икономиката може да се измери от гледна точка на общите приходи и разходи на сектор „Държавно управление“ като процент от БВП. В ЕС-28 общите държавни приходи през 2017 г. възлизат на 44,9 % от БВП (увеличение от 44,7 % през 2016 г.), а разходите — на 45,8 % от БВП (намаление от 46,3 % през 2016 г.). През 2017 г. общите разходи на сектор „Държавно управление“ в ЕЗ-19 възлизат на 47,1 % от БВП (намаление от 47,6 % през 2016 г.), а общите приходи — на 46,2 % от БВП (увеличение от 46,1 % през 2016 г.) — вж. фигура 3.

Фигура 3: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2007–2017 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Общите разходи като процент от БВП в ЕС-28 и ЕЗ-19 нараснаха рязко между 2007 г. и 2009 г., достигайки 50,1 % от БВП в ЕС-28 през 2009 г. и 50,7 % от БВП в ЕЗ-19. Както в ЕС, така и в ЕЗ общият размер на разходите като процент от БВП намалява между 2009 г. и 2011 г., покачва се през 2012 г., за да намалее отново в периода до 2017 г., с изключение на това, че агрегатите на ЕЗ-19 не се променят от 2012 г. до 2013 г.

В абсолютно изражение общите разходи на сектор „Държавно управление“ нарастват със сравнително бавни темпове през периода 2007—2017 г. както в ЕС-28, така и в ЕЗ-19 (като се изключи лекият спад в ЕЗ-19 между 2010 г. и 2011 г.; вж. фигура 4). В ЕС-28 общите разходи в млрд. евро намаляват между 2015 г. и 2016 г., главно поради валутни изменения (обезценяване на британската лира). Приходите през периода от 2009 г. до 2017 г. както в ЕС-28, така и в ЕЗ-19 нарастват с донякъде по-бърз темп, отколкото разходите, което води до намаляване на дефицита.

Фигура 4: Изменения в общите разходи и общите приходи, 2007–2017 г.
(милиарда евро)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Докато разходите на сектор „Държавно управление“ в ЕС-28 нарастват общо с 857 милиарда евро между 2009 г. и 2017 г., общите държавни приходи в ЕС-28 нарастват с 525 милиарда евро. Между 2016 и 2017 г. разходите на сектор „Държавно управление“ нарастват с 118 млрд. евро, като същевременно правителствените приходи се увеличават с 213 милиарда евро. В ЕЗ-19 общите разходи на сектор „Държавно управление“ нарастват с 544 милиарда евро между 2009 г. и 2017 г., а приходите нарастват с 1 026 милиарда евро.

Равнището на разходите и приходите на сектор „Държавно управление“ варира значително в различните държави — членки на ЕС (вж. фигура 5). През 2017 г. държавите членки с най-високи равнища на комбинирани държавни разходи и приходи като процент от БВП (над 100 %) са Франция, Финландия, Дания и Белгия; Норвегия също регистрира съотношение над 100 %. През 2017 г. десет държави членки (Ирландия, Румъния, Литва, България, Латвия, Малта, Кипър, Испания, Чешката република и Словакия) отчитат сравнително ниски комбинирани съотношения (под 80 % от БВП).

Фигура 5: Приходи и разходи на сектор „Държавно управление“, 2017 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

В целия ЕС-28 основните компоненти на общите приходи на сектор „Държавно управление“ са данъците и социалноосигурителните вноски (вж. фигура 6). През 2017 г. данъците представляват 59,8 % от общите приходи в ЕС-28 и 56,6 % в ЕЗ-19, докато нетните осигурителни вноски възлизат на 29,7 % от общите приходи в ЕС-28 и 33,1 % в EЗ-19. Пазарната продукция, продукцията за собствено крайно потребление и плащанията за непазарна продукция („продажби/такси“ и капиталообразуване за собствена сметка) представляват 6,8 % от общите приходи както в ЕС-28, така и в ЕЗ-19. Доходите от собственост (предимно лихви, дивиденти и наеми) представляват 1,7 % от общите приходи в ЕС-28 и 1,5 % в ЕЗ-19.

Фигура 6: Структура на общите приходи, 2017г.
(% от общите приходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Относителната значимост на различните категории приходи варира значително между отделните държави членки. Например през 2017 г. данъците представляват под 50 % от приходите на сектор „Държавно управление“ в Словакия и Чешката република, но делът им е 87,6 % от общите приходи на сектора в Дания и 81,5 % в Швеция. Нетните социалноосигурителни вноски са с най-голям дял от общите приходи в Литва и Словакия (37,5 % от общите приходи през 2017 г. и за двете), Чешката република и Германия (37,2 % и за двете) и с най-малък дял от общите приходи в Дания (1,7 %). Най-голям дял от дохода от собственост се наблюдава в Норвегия (22,1%) (вж. фигура 7).

Фигура 7: Основни компоненти на приходите на сектор „Държавно управление“, 2017г.
(% от общите приходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Най-големият дял от държавните разходи в ЕС-28 през 2017 г. е свързан с преразпределянето на доход под формата на социални трансфери в пари или в натура (вж. фигури 8 и 9). Социалните трансфери (социални плащания и социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция) представляват 45,1 % от общите разходи в ЕС-28 и 47,9 % в EЗ-19. Компенсациите на наетите лица възлизат на 21,7 % от държавните разходи в ЕС-28 и 20,9 % в ЕЗ-19. Делът на междинното потребление от разходите на сектор „Държавно управление“ в ЕС-28 е 12,6 % и 10,9 % в ЕЗ-19. Платеният доход от собственост, най-голямата част от който се състои от плащания за лихви, възлиза на 4,3 % от държавните разходи в ЕС-28 и 4,2 % в EЗ-19. Бруто образуването на основен капитал (основно инвестиции) представлява 6,0 % от общите разходи в ЕС-28 и 5,5 % в ЕЗ-19.

Фигура 8: Структура на общите разходи, 2017г.
(% от общите разходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Фигура 9: Основни компоненти на разходите на сектор „Държавно управление“, 2017г.
(% от общите разходи)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Основните видове държавни приходи са текущите данъци върху дохода, имуществото и др., данъците върху производството и вноса и нетните социалноосигурителни вноски. За ЕС-28 данъците върху производството и вноса се равняват на 13,4 % от БВП през 2017 г., текущите данъци върху дохода, имуществото и др. — на 13,2 % от БВП, а нетните социалноосигурителни вноски — на 13,3 % от БВП. Като съотношение към БВП приходите от данъците върху производството и вноса нарастват през периода 2009—2014 г. в ЕС-28, като делът им спрямо БВП се повишава с 1,0 процентен пункт (вж. фигура 10). Между 2014 г. и 2017 г. данъците върху производството и вноса остават стабилни като съотношение спрямо БВП. Текущите данъци върху дохода, имуществото и др. — като съотношение спрямо БВП през 2010 г. — достигат най-ниското си равнище от 12,1 % от БВП, преди да нараснат на 13,2 % от БВП през 2017 г. Нетните осигурителни вноски в ЕС-28 остават сравнително стабилни на равнище от 13,3 % от БВП през периода 2012—2014 г., преди да спаднат до 13,1 % от БВП през 2015 г. и отново да достигнат 13,3 % от БВП през 2016 г. Между 2016 г. и 2017 г. нетните социалноосигурителни вноски остават стабилни като съотношение спрямо БВП.

Фигура 10: Основни категории данъци и социалноосигурителни вноски, EС-28, 2007–2017 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

През 2017 г. в различните държави — членки на ЕС, се наблюдават значителни различия в структурата на данъчните приходи (вж. фигура 11). Както може да се очаква, държавите членки, които отчитат относително високи равнища на разходите, по-често са тези които са събрали и повече данъци (като дял от БВП) за сектора „Държавно управление“. През 2017 г. например най-голямото съотношение доходи/БВП от основните категории данъци и социалноосигурителни вноски е 48,0 %, отчетено във Франция, която е следвана от Дания (47,0 %). Делът от БВП на тези приходи е под 30 % в четири от държавите членки (Ирландия, Румъния, България и Литва).

Фигура 11: Основни категории данъци и социалноосигурителни вноски, 2017 г.
(% от БВП)
Източник: Евростат (gov_10a_main)

Изходни данни за таблиците и графиките

Държавна финансова статистика: таблици и фигури

Източници на данни

Съгласно условията на процедурата при прекомерен дефицит от държавите — членки на ЕС, се изисква да представят на Европейската комисия статистически данни за техния бюджетен дефицит и дълг до 1 април и 1 октомври всяка година. Освен това Евростат събира по-подробни данни за държавната финансова статистика чрез програмата за предаване на данни, в рамките на която се предоставят данни за националните сметки. Основните агрегати, които се събират за сектор „Държавно управление“, се представят на Евростат два пъти годишно, докато статистическите данни за функциите на държавното управление (КОФОГ) се представят в рамките на една година след края на референтния период, а подробните сведения за постъпленията от данъци и социалноосигурителни вноски в рамките на девет месеца след края на референтния период. Тримесечните нефинансови и финансови сметки, както и тримесечният консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ се предоставят четири пъти годишно.

Представените в тази статия данни отговарят на някои от основните показатели за сектор „Държавно управление“, които се събират въз основа на националните сметки (ЕСС 2010).

Разликата между общите приходи и общите разходи, включително капиталовите разходи (по-специално бруто образуването на основен капитал), е равна на нето предоставените/нето получените заеми от сектор „Държавно управление“, което също така е балансираща позиция по държавните нефинансови сметки.

Определяне на сектор „Държавно управление“

Сектор „Държавно управление“ включва институционални единици, които са непазарни производители, чиято продукция е предназначена за индивидуално и колективно потребление и които се финансират от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и институционални единици, основно ангажирани с преразпределение на национален доход и богатство (ESA 2010 §2.111). Сектор „Държавно управление“ се подразделя на четири подсектора: „Централно държавно управление“, „Федерално държавно управление“ (ако е приложимо), „Местно държавно управление“ и „Фондове за социална сигурност“ (ако е приложимо).

Определяне на основните показатели

Бюджетното салдо се определя като нето получените / нето предоставените заеми, отчетени за процедурата при прекомерен дефицит, и се изразява като съотношение спрямо БВП. Според разпоредбите относно процедурата при прекомерен дефицит дългът на сектор „Държавно управление“ представлява брутните пасиви на сектор „Държавно управление“ във валута и депозити, дългови ценни книжа и кредити, които са непогасени към края на годината, измерени като номинална стойност и консолидирани.

Основните приходи на сектор „Държавно управление“ се състоят от данъци, осигурителни вноски, продажби и доход от собственост. В ЕСС 2010 те се определят според списък с категории: пазарна продукция, продукция за собствено крайно потребление, плащания за непазарна продукция, данъци върху производството и вноса, други субсидии за производство, доход от собственост, текущи данъци върху дохода, имуществото и др., нетни осигурителни вноски, други текущи трансфери и капиталови трансфери.

Основните позиции на разходите включват компенсация на наетите лица (държавни служители), социални плащания (социални плащания и социални трансфери в натура за пазарна продукция, закупена от сектор „Държавно управление“), лихви по държавния дълг, субсидии и бруто образуване на основен капитал. Общите разходи за сектор „Държавно управление“ са определени в ЕСС 2010 според списък с категории: междинно потребление, бруто капиталообразуване, компенсация на наетите лица, други данъци върху производството, субсидии, доход от собственост, текущи данъци върху дохода, имуществото и други, социални плащания, различни от социалните трансфери в натура, социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция, други текущи трансфери, корекции за изменението на пенсионните права, капиталови трансфери и операции с непроизведени активи.

Данните за сектор „Държавно управление“, които се отчитат за основните агрегати на сектор „Държавно управление“ в рамките на ESA 2010, трябва да бъдат консолидирани за определени операции във връзка с националните сметки, което означава, че определени операции между институционални единици от сектор „Държавно управление“ ― „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“ ― се изваждат или съкращават. По отношение на тези операции данните за подсекторите се консолидират в рамките на всеки подсектор, но не между отделните подсектори. По този начин данните на секторно равнище трябва да бъдат равни на сумата от подсекторните данни, с изключение на позиции „доход от собственост“, „други текущи трансфери“ и „капиталови трансфери“, които се консолидират. По отношение на последните позиции, а оттам и на общите приходи и общите разходи, сборът за подсекторите трябва да превишава стойността за сектора.

Данъците и осигурителните вноски отговарят на приходите, които се събират (в пари или в натура) от „Централно държавно управление“, „Федерално държавно управление“, „Местно държавно управление“ и „Фондове за социална сигурност“. Тези вземания (разглеждани по-общо като данъци) са организирани в три основни области, попадащи в следните рубрики:

данъци върху дохода, имуществото и др., които включват всички задължителни, безвъзмездни плащания, събирани периодично от сектор „Държавно управление“, върху дохода и имуществото на предприятията и домакинствата;
данъци върху производството и вноса, включително всички задължителни, безвъзмездни плащания, събирани от сектор „Държавно управление“, върху производството и вноса на стоки и услуги, наемането на работна ръка, собствеността или използването на земя, сгради или други активи, използвани за производство;
нетни осигурителни вноски, които включват всички фактически осигурителни вноски за сметка на работодателите и на домакинствата, както и условните осигурителни вноски, които съответстват на плащанията по схеми за социална сигурност, извършвани направо от работодателите, както и две допълнителни условни позиции (добавки към осигурителните вноски за сметка на домакинствата и разходи за услуги по схеми за социална сигурност).

Контекст

Световната финансова и икономическа криза от 2007—2008 г. изправи много европейски правителства пред сериозни предизвикателства. Основните опасения са свързани със способността на националните администрации да обслужват дълговете си, да предприемат необходимите действия за осигуряване на контрол на публичните си разходи, като в същото време се опитват да насърчават икономическия растеж.

Целта на включените в Пакта за стабилност и растеж (ПСР) мерки за бюджетна дисциплина е да се осигури синхронизиране на икономическото развитие в ЕС, и по-специално в държавите от еврозоната. Освен това с ПСР се цели да не се допусне ситуация, в която мерките, предприети от определени държави членки, биха облагодетелствали неправомерно техните собствени икономики за сметка на другите. В ПСР са заложени два основни принципа, а именно: че дефицитът (независимо дали е прогнозен или реален) не трябва да превишава 3 % от БВП и че съотношението на дълга спрямо БВП не трябва да бъде повече от 60 % (или да се приближава към тази стойност). Ролята на ПСР беше значително засилена през 2011 г., както и тази на икономическото управление на ЕС като цяло.

Всяка година държавите членки предоставят на Европейската комисия подробна информация за икономическите си политики и за състоянието на публичните си финанси. Държавите от еврозоната предоставят тази информация в контекста на програмите за стабилност, а останалите държави членки ― под формата на програми за конвергенция. Европейската комисия преценява дали политиките отговарят на съгласуваните икономически, социални и екологични цели и може да реши да отправи предупреждение, ако счете, че дефицитът става обезпокоително висок. Това действие може да доведе до констатиране от страна на Съвета на наличието на прекомерен дефицит, което налага определянето на краен срок за неговото коригиране.