Statistics Explained

Archive:Статистически данни за предоставянето на убежище

Данните са извлечени на 13 март 2017 г., с изключение на данните за окончателните решения, които са извлечени на 24 април 2017 г., и данните за статута на ненавършилите пълнолетие лица (фигура 5), които са извлечени на 11 май 2017 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: юли 2018 г.
Фигура 1: Молби за предоставяне на убежище
(от лица от държави извън ЕС) в държавите — членки на ЕС-28, 2006—2016 г.
(хиляди)
Източник: Евростат (migr_asyctz) и (migr_asyappctza)
Фигура 2: Държави по гражданство на лицата (от държави извън ЕС), търсещи убежище в държавите — членки на ЕС-28, 2015 и 2016 г.
(хиляди лица, търсещи убежище за първи път)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)
Фигура 3: Брой на лицата (от държави извън ЕС), търсещи убежище в държавите — членки на ЕС и ЕАСТ, 2015 и 2016 г.
(хиляди лица, търсещи убежище за първи път)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)
Таблица 1: Преглед по гражданство на петте най-големи групи лица (от държави извън ЕС), търсещи убежище, 2016 г.
(брой на лицата, търсещи убежище за първи път, закръглени стойности)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)
Фигура 4: Разпределение по възраст на лицата (от държави извън ЕС), търсещи убежище за първи път в държавите — членки на ЕС и ЕАСТ, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)
Фигура 5: Разпределение по статут на ненавършилите пълнолетие лица (от държави извън ЕС), търсещи убежище в държавите — членки на ЕС и ЕАСТ, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asyappctza) и (migr_asyunaa)
Фигура 6: Дял на лицата от мъжки пол (от държави извън ЕС), търсещи убежище за първи път в държавите — членки на ЕС-28, по възрастови групи, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asyappctza)
Фигура 7: Брой на първоинстанционните и окончателните решения по молби (от лица от държави извън ЕС) за предоставяне на убежище, 2016 г.
(хиляди)
Източник: Евростат (migr_asydcfsta) и (migr_asydcfina)
Фигура 8: Разпределение на първоинстанционните решения по молби (от лица от държави извън ЕС) за предоставяне на убежище, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asydcfsta)
Фигура 9: Разпределение на окончателните решения по молби (от лица от държави извън ЕС) за предоставяне на убежище, 2016 г.
(%)
Източник: Евростат (migr_asydcfina)

В тази статия се описва актуалното развитие, що се отнася до броя на лицата, търсещи убежище, и решенията по молби за предоставяне на убежище в Европейския съюз (ЕС). Убежището е форма на международна закрила, която дадена държава предоставя на своята територия. То се предоставя на лице, което не може да потърси закрила в своята държава по гражданство и/или пребиваване, по-специално поради опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения.

Основни статистически резултати

Лица, търсещи убежище

След като кулминира през 1992 г. (672 хиляди молби в ЕС-15), когато държавите — членки на ЕС, приеха много търсещи убежище лица от бивша Югославия, и отново през 2001 г. (424 хиляди молби в ЕС-27), до 2006 г. броят на молбите за предоставяне на убежище в ЕС-27 спадна на малко под 200 хиляди.

Ако се имат предвид само молбите от граждани на държави извън ЕС (вж. фигура 1), то до 2012 г. в ЕС-27 и впоследствие в ЕС-28се наблюдава постепенно увеличаване на броя на молбите за предоставяне на убежище, след което този брой нараства с ускорени темпове и достига съответно през 2013 г. 431 хиляди, през 2014 г. — 627 хиляди, а през 2015 и 2016 г. — около 1,3 милиона. През 2015 и 2016 г. броят на молбите за предоставяне на убежище в ЕС-28 е приблизително два пъти по-голям от броя, отбелязан в ЕС-15 по време на предишната относителна кулминация през 1992 г.

Броят на лицата, търсещи убежище за първи път, в ЕС-28 [1] през 2016 г. е с 53 хиляди (около 4 %) по-нисък от общия брой на лицата, търсещи убежище. Понятието „лице, подало за първи път молба за международна закрила“ означава лице, което е подало за първи път молба за предоставяне на убежище в дадена държава — членка на ЕС, и следователно изключва лицата, подали молба повече от един път (в същата държава членка), поради което отразява по-точно броя на новопристигналите лица, подали молби за международна закрила в докладващата държава членка.

Най-новата стойност показва, че в сравнение с предходната година, през 2016 г. в ЕС-28 броят на лицата, търсещи убежище за първи път, е намалял с 53 хиляди, т.е. от почти 1,26 милиона през 2015 г. на 1,20 милиона през 2016 г.; за сравнение — през 2015 г. този брой се е увеличил спрямо 2014 г. с 694 хиляди. Основният фактор за това намаляване е по-ниският брой на търсещите убежище лица от Косово [2] (Резолюция 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН), Албания и Сирия (вж. фигура 2).

През 2016 г. в ЕС-28 броят на търсещите за първи път убежище лица от Сирия леко намаля на 335 хиляди в сравнение с 363 хиляди през 2015 г.; делът на сирийските граждани в общия брой намаля от 28,9 % на 27,8 %. От общия брой на лицата, търсещи убежище за първи път, афганистанските граждани са съставлявали 15 %, иракчаните — 11 %, пакистанците и нигерийците — по 4 %. През 2016 г. в ЕС-28 сред най-многочислените групи според гражданството на лицата, търсещи убежище, най-голямо относително увеличение в сравнение с 2015 г. е отбелязано при нигерийците (1,4 процентни пункта) и иранците (1,3 процентни пункта). Значително се е увеличил в относително изражение и броят на търсещите убежище лица от Афганистан и Ирак (Азия), Гвинея, Мароко и Кот д'Ивоар (Африка), както и Турция. През 2016 г. сред най-често срещаните държави по гражданство на лицата, търсещи убежище, най-голямо относително намаление на броя на тези лица е отбелязано при Албания и Косово (Западните Балкани) [3]. В сравнение с 2015 г., през 2016 г. в списъка на 30-те държави извън ЕС, от които държавите — членки на ЕС-28, са получили най-много молби за предоставяне на убежище за първи път, са влезли Турция, Мароко, Армения и Индия, докато Босна и Херцеговина, Демократична република Конго, Китай и Етиопия са излезли от този списък.

В сравнение с 2015 г., когато беше 442 хиляди, през 2016 г. в Германия броят на лицата, търсещи убежище за първи път, е нараснал на 722 хиляди (вж. фигура 3). Гърция и Италия също докладваха голямо увеличение спрямо 2015 г. — през 2016 г. в тези две държави броят на лицата, търсещи убежище за първи път, се е увеличил с над 30 хиляди. В относително изражение най-голямо увеличение в броя на лицата, търсещи убежище за първи път, е отбелязано в Хърватия (над 15 пъти), Словения (почти пет пъти) и Гърция (над четири пъти). За разлика от тях броят, докладван от Австрия, Нидерландия, Словакия, Белгия, Дания, Финландия, Унгария и Швеция за 2016 г., е по-малък от половината от този за 2015 г. Голям спад е отбелязан и в Норвегия.

Делът на Германия в общия брой за ЕС-28 е нараснал от 35 % през 2015 г. на 60 % през 2016 г., а другите държави, чиито дялове в общия брой за ЕС-28 са се увеличили значително, са Италия (увеличение с 3,4 процентни пункта на 10,1 %) и Гърция (увеличение с 3,2 процентни пункта на 4,1 %). За разлика от тях дяловете на Унгария и Швеция в общия брой за ЕС-28 през 2016 г. са намалели с над 10 процентни пункта в сравнение с 2015 г., а дяловете на Австрия, Финландия, Белгия, Нидерландия и Дания са намалели с 1 процентен пункт или повече.

Таблица 1 съдържа преглед (според гражданството) на петте най-големи групи лица, търсещи убежище за първи път, във всяка от държавите — членки на ЕС. В 13 от 28-те държави — членки на ЕС, най-голям брой от лицата, търсещи убежище, имат сирийците, от които 266 хиляди са потърсили убежище в Германия (през 2016 г. това е най-големият брой лица от една държава, които търсят убежище в държава — членка на ЕС) и 27 хиляди — в Гърция. Броят на афганистанците, търсещи убежище в Германия, Австрия и Унгария, е съответно 127 хиляди, 12 хиляди и 11 хиляди. В Германия са подали молби за предоставяне на убежище и 96 хиляди иракчани, 26 хиляди иранци и 19 хиляди еритрейци. Италия е единствената друга държава — членка на ЕС, която през 2016 г. е приела над 10 хиляди търсещи убежище лица с еднакво гражданство — 27 хиляди от Нигерия и 14 хиляди от Пакистан.

През 2016 г. в ЕС-28 над четири пети (83 %) от търсещите за първи път убежище лица са били на възраст под 35 години (вж. фигура 4); лицата на възраст 18—34 години са съставлявали малко над половината (51 %) от общия брой на лицата, търсещи убежище за първи път, а приблизително една трета (32 %) от общия брой на лицата, търсещи убежище за първи път, са били ненавършили пълнолетие лица на възраст под 18 години.

Това разпределение по възрастови групи е еднакво в почти всички държави — членки на ЕС, като най-голям дял обикновено съставляват търсещите убежище лица на възраст 18—34 години. В това отношение се отбелязва само едно изключение: Полша докладва за по-висок дял на търсещите убежище лица на възраст под 14 години (45 %).

„Непридруженo ненавършилo пълнолетие лице“ означава лице на възраст под 18 години, което пристига на територията на държава — членка на ЕС, и не е придружено от пълнолетно лице, което отговаря за него, или ненавършило пълнолетие лице, което е оставено без придружител, след като е влязло на територията на държава членка. През 2016 г. в ЕС-28 са подадени 63,3 хиляди молби от непридружени ненавършили пълнолетие лица, като 15,9 % от всички ненавършили пълнолетие лица са били непридружени (вж. фигура 5). С изключение на Италия и Словения, през 2016 г. в повечето държави — членки на ЕС, делът от подалите молба за предоставяне на убежище ненавършили пълнолетие лица, който съставляват непридружените ненавършили пълнолетие лице, е по-малък от половината.

Разпределението по пол на лицата, търсещи убежище за първи път, показва, че броят на лицата от мъжки пол, търсещи убежище, е по-голям от този на лицата от женски пол. През 2016 г. в най-младата възрастова група (0—13 години) лицата от мъжки пол са съставлявали 53 % от общия брой на търсещите убежище лица. При търсещите убежище лица от възрастовите групи 14—17 и 18—34 години се наблюдава по-голям дисбаланс между половете — в тези групи около три четвърти от лицата, които търсят убежище за първи път, са от мъжки пол, докато във възрастовата група 35—64 години техният дял е малко над три пети. През 2016 г. в ЕС-28 при търсещите убежище лица на възраст 65 и повече години броят на жените надхвърля броя на мъжете, но тази група е сравнително малка и съставлява едва 0,6 % от общия брой на лицата, търсещи убежище за първи път.

Решения по молби за предоставяне на убежище

Данните за решенията по молби за предоставяне на убежище са налични за две инстанционни равнища — първоинстанционни решения и окончателни решения, постановени при процедура по обжалване или преразглеждане.

През 2016 г. във всички държави — членки на ЕС, са постановени общо 1,1 милиона първоинстанционни решения, което е почти два пъти повече, отколкото през 2015 г. (593 хиляди). Несъмнено най-големият брой решения е постановен в Германия (вж. фигура 7) — те съставляват почти три пети (57 %) от общия брой първоинстанционни решения, постановени в ЕС-28 през 2016 г. В Германия освен това са постановени 221 хиляди окончателни решения, което отново е категорично най-големият дял (56 %).

Във фигура 8 е представен анализ на резултатите от първоинстанционните решения. Въпреки че статутът на бежанец и статутът на субсидиарна закрила са определени в законодателството на ЕС, причините от хуманитарен характер се уреждат в националните правни разпоредби и в някои държави — членки на ЕС, не са приложими.

През 2016 г. три пети (61 %) [4] от първоинстанционните решения по молби за предоставяне на убежище в ЕС-28 са довели до положителен резултат, т.е. предоставяне на статут на бежанец или на статут на субсидиарна закрила (вж. фигура 8). През 2016 г. при първоинстанционните решения около 54 % от всички положителни решения в ЕС-28 са довели до предоставянето на статут на бежанец.

През 2016 г. в ЕС-28 на първа инстанция статут на бежанец е предоставен на общо 366 хиляди лица, статут на субсидиарна закрила — на 258 хиляди лица, а разрешение за пребиваване по причини от хуманитарен характер — на 48 хиляди лица.

През 2016 г. най-голям дял на положителните първоинстанционни решения по молби за предоставяне на убежище е отбелязан в Словакия (84 %) и Малта (83 %). За разлика от тях в Гърция, Ирландия, Полша и Унгария отбелязаният процент на отказ на първа инстанция е над 75 %.

През 2016 г. в ЕС-28 делът на положителните окончателни решения при процедури по обжалване или преразглеждане (17 %; вж. фигура 9) е значително по-нисък от този при първоинстанционните решения. През 2016 г. в ЕС-28 положителни окончателни решения при процедури по обжалване или преразглеждане са получили около 37,7 хиляди души, от които на 23,2 хиляди е предоставен статут на бежанец, на 5,9 хиляди — субсидиарна закрила, а на 8,7 хиляди — хуманитарен статут.

През 2016 г. положителни окончателни решения са постановени в повече от половината случаи само в три държави — членки на ЕС: България (65 %), Нидерландия (58 %) и Обединеното кралство (52 %).

Най-голям дял окончателни откази е отбелязан в Естония, Хърватия, Литва и Португалия, където всички окончателни решения са отрицателни.

Източници и наличност на данните

Евростат изготвя статистически данни по редица въпроси, свързани с международната миграция. От 1986 до 2007 г. данните относно предоставянето на убежище се събираха въз основа на споразумение с незадължителен характер. От 2008 г. те се предоставят на Евростат съгласно разпоредбите на член 4 от Регламент (ЕО) № 862/2007; голяма част от статистическите данни, представени в настоящата статия, са събрани по силата на тази нормативна уредба.

Данните се предоставят на Евростат ежемесечно (статистически данни за молбите за предоставяне на убежище), на тримесечие (за първоинстанционните решения) или ежегодно (за окончателните решения при процедури по обжалване или преразглеждане, за презаселването и за непридружените ненавършили пълнолетие лица). Статистическите данни се основават на административни източници и се предоставят на Евростат от статистическите служби, министерствата на вътрешните работи или съответните имиграционни служби на държавите — членки на ЕС.

Когато се анализират статистическите данни за предоставянето на убежище, следва да се имат предвид две различни категории лица. Първата категория включва търсещите убежище лица, които са подали молба за предоставяне на убежище и тя е в процес на разглеждане от съответния орган. Втората категория се състои от лицата, които след процес на разглеждане са признати за бежанци или на които е предоставена друг вид международна закрила (субсидиарна закрила), или на които е предоставена закрила на основание на националните правни разпоредби във връзка с международната закрила (разрешения за пребиваване по причини от хуманитарен характер), или на които е отказана каквато и да било форма на закрила.

От влизането в сила на Регламент (ЕО) № 862/2007 статистическите данни за решенията за предоставяне на убежище се изготвят за различните етапи на процедурата по предоставяне на убежище. Първоинстанционни решения са решенията, постановени от съответния орган, който действа като първа инстанция в административна/съдебна процедура по предоставяне на убежище в приемащата държава. За разлика от тях окончателните решения при процедура по обжалване или преразглеждане се отнасят за решения, постановени на първа инстанция в административна/съдебна процедура по предоставяне на убежище, и са резултат от жалба, подадена от търсещо убежище лице, което е получило отказ на предходния етап. Тъй като в отделните държави — членки на ЕС, процедурите по предоставяне на убежище и броят/равнищата на органите, които вземат решение, се различават, според националните правни разпоредби и административни процедури действителната окончателна инстанция може да е решение на върховния национален съд. В рамките на приложената методика обаче се определя, че за окончателни решения следва да се смятат решенията, които са окончателни в преобладаващото мнозинство от случаите, т.е. когато всички обичайни пътища за обжалване са изчерпани и решението не може да се обжалва по същество, а само по процедурни причини.

Контекст

Вече над 60 години Женевската конвенция от 1951 г. за статута на бежанците (изменена с Нюйоркския протокол от 1967 г.) определя кой е бежанец и служи като основа на общия подход спрямо бежанците, който е един от ключовите елементи за разработването на общата система за убежище в ЕС. От 1999 г. ЕС работи за създаването на общ европейски режим за предоставяне на убежище в съответствие с Женевската конвенция и други приложими международни инструменти.

На 5 ноември 2004 г. държавните и правителствените ръководители приеха Хагската програма. В нея се лансира идеята за обща европейска система за убежище (на английски), и по-специално се призовава да се установят общи процедури и единен статут за лицата, на които е предоставено убежище или субсидиарна закрила. През юни 2008 г. Европейската комисия представи своя План за политика в областта на убежището (COM(2008) 360 окончателен), който включва три основни елемента в подкрепа на разработването на общата европейска система за убежище:

  • по-голяма хармонизация на стандартите за закрила чрез по-нататъшно сближаване на правните разпоредби на държавите — членки на ЕС, в областта на предоставянето на убежище;
  • ефективно и улеснено практическо сътрудничество;
  • по-голяма солидарност и отговорност в държавите — членки на ЕС, както и между ЕС и трети държави.

С оглед на това през 2009 г. Европейската комисия предложи да се създаде Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) (на английски). EASO подпомага държавите — членки на ЕС, в усилията им да прилагат по-съгласувана и по-справедлива политика в областта на предоставянето на убежище. Тази служба осигурява също така техническа и оперативна подкрепа на държавите членки, изложени на особен натиск (т.е. държавите членки, които приемат най-голям брой лица, търсещи убежище). EASO започна да функционира пълноценно от юни 2011 г. и съвместно с Европейската комисия и върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН)(на английски) работи за разширяване на капацитета, дейността и влиянието си.

През май 2010 г. Европейската комисия представи План за действие относно непридружените непълнолетни лица (COM(2010) 213 окончателен), които се считат за най-застрашените и най-уязвимите жертви на миграцията. Този план има за цел установяването на координиран подход и предвижда ангажимент за всички държави — членки на ЕС, да осигурят високи стандарти за приемане, закрила и интеграция на непридружените ненавършили пълнолетие лица. В допълнение към него Европейската мрежа за миграцията (на английски) изготви подробно проучване на ЕС относно политиката по отношение на приемането, както и договореностите относно връщането и интеграцията на непридружените ненавършили пълнолетие лица(на английски).

В тази област бяха разработени редица директиви. Четирите основни правни инструмента относно предоставянето на убежище (понастоящем те всички са предмет на предложения за замяна или преработване) са:

  • Директива 2011/95/ЕС относно признаването относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила;
  • Директива 2013/32/ЕС относно процедурите относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила;
  • Директива 2013/33/ЕС относно условията за приемане за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила;
  • Регламент (ЕС) № 604/2013 („Дъблин“) за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство.

В отговор на кризата с мигрантите през по-голямата част на 2015 и 2016 г., Европейската комисия оповести предложения за инструмент за спешна помощ в рамките на ЕС. Планът предвижда разпределянето на приблизително 700 милиона евро под формата на помощ (за период от три години) за предотвратяване на хуманитарната криза и за да могат да бъдат предоставени по-бързо храна, подслон и здравни грижи съобразно нуждите на бежанците в ЕС.

През април 2016 г. Европейската комисия прие съобщение (на английски) (COM(2016) 197 final), с което стартира процес на реформа на общата европейска система за убежище. То включва варианти за справедлива и устойчива система за разпределяне на търсещите убежище лица между държавите — членки на ЕС, по-нататъшна хармонизация на процедурите и стандартите за предоставяне на убежище, с цел да се създадат еднакви условия в целия ЕС и по този начин да се намалят притегателните фактори, предизвикващи незаконни вторични движения, както и засилване на правомощията на EASO.

През май 2016 г. Европейската комисия представи първия пакет от реформи, който включва предложения за създаване на устойчива и справедлива Дъблинска система (COM(2016) 270 final), за укрепване на системата „Евродак“ (COM(2016) 272 final) и за създаване на Агенция на Европейския съюз в областта на убежището (COM(2016) 271 final).

През юли 2016 г. Европейската комисия представи втори пакет от предложения във връзка с реформата на общата европейска система за убежище, например за създаване на рамка на ЕС за презаселване (COM(2016) 468 final) и обща процедура за международна закрила (COM(2016) 467 final), както и преработен текст на правната разпоредба за стандартите относно приемането на кандидати за международна закрила (COM(2016) 465 final).

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Ключови данни

Информационни материали

Основни таблици

Asylum and first time asylum applicants - monthly data (rounded) (tps00189)
Persons subject of asylum applications pending at the end of the month - monthly data (tps00190)
Asylum and first time asylum applicants - annual aggregated data (rounded) (tps00191)
First instance decisions on asylum applications by type of decision - annual aggregated data (tps00192)
Final decisions on asylum applications - annual data (tps00193)
Asylum applicants considered to be unaccompanied minors - annual data (tps00194)

База данни

Asylum and Dublin statistics (migr_asy)
Applications (migr_asyapp)
Decisions on applications and resettlement (migr_asydec)
’Dublin’ statistics (migr_dub)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите (MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове

Бележки

  1. ↑ Общият брой за ЕС е изчислен като обобщение на данните за държавите членки. Данните за дадена държава членка показват броя на лицата, търсещи в нея убежище за първи път. Възможно е обаче през дадена референтна година лицата да са подали молба за международна закрила в повече от една държава членка. Вследствие на това общият брой за ЕС може да включва такива молби, подадени в повече от една държава членка. Според една оценка, при която са използвани най-новите налични статистически данни във връзка с Дъблинската система, около 6 % от лицата, търсещи убежище в ЕС, в рамките на една и съща година са подали молби в повече от една държава членка.
  2. ↑ Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.
  3. ↑ .За целите на настоящия анализ са взети предвид само 30-те държави по гражданство, от които произхожда най-голям брой търсещи убежище лица.
  4. ↑ От референтната 2014 г. в данните за отрицателните решения не се включва броят на търсещите убежище лица, получили отказ поради това, че съгласно Регламент (ЕС) № 604/2013 („Дъблин“) друга държава — членка на ЕС, е поела отговорност да разгледа молбата им за предоставяне на убежище. Поради това броят на отказите е по-нисък. Вследствие на това се счита, че делът на положителните решения в общия брой на първоинстанционните решения се е увеличил с около 5 процентни пункта.


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Статистически_данни_за_предоставянето_на_убежище&oldid=362852"