Статистически данни за разпределението на доходите

Данните са от февруари 2016. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, основни таблици и база данни. Планирана актуализация на статията: юни 2017 г.

Фигура 1: Равнище и праг на риска от изпадане в бедност, 2014 г.'
Източник: Евростат (ilc_li01) и (ilc_li02)

Фигура 2: Равнище на риска от изпадане в бедност след социалните плащания, 2014 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li02)

Таблица 1: Равнище на риска от изпадане в бедност след социалните плащания по най-често срещаните видове дейности, 2014 г (¹)
(%)
Източник: Евростат (ilc_li04)

Фигура 3: Равнище на риска от изпадане в бедност по вид домакинство, домакинства без деца на издръжка, 2014 г.(¹)
(% от целевото население)
Източник: Евростат (ilc_li03)

фигура 4: Равнище на риска от изпадане в бедност по вид домакинство, домакинства с деца на издръжка, 2014 г. (¹)
(% от целевото население)
Източник: Евростат (ilc_li03)

Фигура 5: Равнище на риска от изпадане в бедност преди и след социалните плащания, 2014 г.(¹)
(%)
Източник: Евростат (ilc_li02) и (ilc_li10)

Фигура 6: Неравенство при разпределението на доходите, 2014 г.
(квинтилно съотношение на доходите)'
Източник: Евростат (ilc_di11)

Фигура 7: Отношение на медианните приравнени доходи, 2014 г.
(отношение на медианния приравнен разполагаем доход на лицата на възраст 65 години и повече към медианния приравнен разполагаем доход на лицата на възраст под 65 години)
'Източник: Евростат (ilc_pnp2)

Фигура 8: Относителна медианна разлика в риска от изпадане в бедност, 2014 г.
(%)
Източник: Евростат (ilc_li11)

В тази статия са анализирани скорошни статистически данни за паричната бедност и неравенствата в доходите в Европейския съюз (ЕС). Сравненията на жизненото равнище между държавите често се правят въз основа на брутния вътрешен продукт на глава от населението (БВП) на глава от населението — той е паричният измерител на богатството на една държава в сравнение с друга. Въпреки това този основен показател не осигурява достатъчно информация за това как доходите са разпределени в рамките на държавата, нито за непаричните фактори, които могат да окажат съществено въздействие при определянето на качеството на живот на населението. От една страна, неравномерното разпределение на доходите може да се превърне в стимул за хората да подобрят положението, в което се намират, чрез работа, иновацииили придобиване на нови умения. От друга страна, тези неравенства често се възприемат като свързани с престъпност, бедност и социално изключване.

Основни статистически резултати

Равнище и праг на риска от изпадане в бедност

Равнището на риска от изпадане в бедност (след социалните плащания) в ЕС—28 е останало почти стабилно между 2011 и 2013 г., като е спаднало от 16,9 % на 16,7 %. Между 2013 и 2014 г., равнището на риска от изпадане в бедност е нараснало с 0,5 процентни пункта, достигайки 17,2 %. Този дял, изчислен като среднопретеглена стойност на националните резултати, не разкрива значителните разлики, които съществуват между отделните държави (вж. фигура 1). В шест държави членки , а именно Румъния (25,4 %), Испания (22,2 %), Гърция (22,1 %), България (21,8 %) Естония (21,8 %) и Латвия (21,2 %), една пета или повече от населението е било оценено като изложено на риск от изпадане в бедност; Такъв е бил случаят и в Сърбия (25,4 %) и бившата югославска република Македония (22,1 %). Най-ниските проценти на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност, в държавите членки са били наблюдавани в Нидерландия (11,6 %) и Чешката република (9,7 %), а Норвегия (10,9 %) и Исландия (7,9 %) също са отчели относително ниски дялове от населението, изложено на риск от изпадане в бедност.

Прагът на риска от изпадане в бедност (също показан на фигура 1) е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход. Често той се изразява в стандарти на покупателната способност (СПС), за да се вземат предвид разликите в издръжката на живота между различните държави. През 2014 г. този праг е варирал значително в различните държави — членки на ЕС: от 2,4 хил. СПС в Румъния до 13,0 хил. СПС в Австрия, като прагът в Люксембург (17,0 хил. СПС) е над този диапазон; прагът на бедност също е бил относително нисък в бившата югославска република Македония (2,5 хил. СПС) и Сърбия (2,7 хил. СПС) и относително висок в Швейцария (15,4 хил. СПС) и Норвегия (16,7 хил. СПС).

Различните групи в обществото са уязвими в по-голяма или по-малка степен от парична бедност. През 2014 г. в ЕС-28 е имало относително малка разлика между двата пола по отношение на равнището на риска от изпадане в бедност (след социалните плащания): най-скорошното равнище се равнява на 16,7 % при мъжете и малко по-висока стойност при жените (17,7 %) (вж. фигура 2). През 2014 г. най-значима разлика между половете (3,2 процентни пункта) е наблюдавана в Естония, а Латвия, Кипър, Литва, Швеция и Италия също са отчели равнища на риска от изпадане в бедност при жените, които са с 2,0 или повече процентни пункта по-високи от равнищата при мъжете, какъвто е случаят в Швейцария и Норвегия. За разлика от това, в други седем държави — членки на ЕС, равнището на риска от изпадане в бедност при мъжете е било малко по-високо, отколкото при жените, а именно в Дания, Унгария, Полша, Румъния, Испания, Гърция и Словакия, като такъв е бил случаят и в Сърбия, Исландия и бившата югославска република Македония.

Разликите в равнищата на риска от изпадане в бедност обаче са по-значителни при класифициране на населението според вида на дейността (вж. таблица 1). Безработните са особено уязвима група: през 2014 г. почти половината (47,2 %) от всички безработни в ЕС-28 са били изложени на риск от изпадане в бедност, като най-високи равнища са били отчетени в Германия (67,4 %), а осем други държави членки (трите балтийски държави, Обединеното кралство, Унгария, Румъния, България и Люксембург) са отчели, че най-малко половината от безработните са били изложени на риск от изпадане в бедност през 2014 г.

През 2014 г. приблизително един от всеки осем (12,7 %) пенсионери в ЕС-28 e бил изложен на риск от изпадане в бедност; поне два пъти по-високи равнища от средната стойност за ЕС-28 са били отчетени в Естония (35,6 %) и Латвия (29,4 %).

Наетите лица са били далеч по-малко изложени на риск от изпадане в бедност (средно 9,5 % за целия ЕС-28). Относително висок дял на наети лица, които са в риск от изпадане в бедност, е наблюдаван в Румъния (19,6 %) и в по-малка степен в Гърция (13,4 %), Испания (12,5 %) и Естония (11,8 %), докато Люксембург, Италия, Португалия и Полша са отчели, че през 2014 г. повече от 10 % от работещите лица са били в риск от изпадане в бедност.

Равнището на риска от изпадане в бедност не е равномерно разпределено между домакинствата с различен състав на възрастни и деца на издръжка. Сред домакинствата без деца на издръжка (вж. фигура 3) лицата, живеещи сами, са били в на-голяма степен изложени на риск от изпадане в бедност — ситуация, пред която през 2014 г. са били изправени 25,1 % от едночленните домакинства. За разлика от това, равнището на риска от изпадане в бедност при домакинствата с двама или повече възрастни се е равнявало на по-малко от половината от този дял — 11,2 %. По-специално, при домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, рискът от изпадане в бедност е бил малко по-нисък, 10,2 %.

По-голямата част от държавите членки са отчели сходна тенденция. При едночленните домакинства са наблюдавани най-високи равнища на риск от изпадане в бедност сред домакинствата без деца на издръжка във всички държави членки, с изключение на Малта, където равнището за домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, е било по-високо; ситуация, подобна на тази в Малта, е била наблюдавана в Швейцария (по данни от 2013 г.) и бившата югославска република Македония. Равнището на риска от изпадане в бедност при домакинствата с двама възрастни, от които поне единият е на 65 или повече години, като цяло е било по-ниско от това при по-широката категория, включваща всички домакинства с двама или повече възрастни, макар че това не се отнася за Латвия, Обединеното кралство, Австрия, България, Белгия, Хърватия, Кипър и Малта.

При домакинствата с деца на издръжка (вж. фигура 4), най-високо равнище на риск от изпадане в бедност в ЕС-28 е било отчетено при домакинствата от един възрастен и деца на издръжка — близо една трета (32,5 %). При сравняване на домакинствата с двама възрастни, равнището на риска за тези от тях, които имат само едно дете на издръжка (13,6 %), е било около половината на отчетеното за домакинствата с три или повече деца на издръжка (26,9 %). Сред трите вида домакинства, показани на фигура 4, всички държави — членки на ЕС, са отчели, че домакинствата, съставени от двама възрастни с едно дете, са най-малко изложени на риск от изпадане в бедност. Повечето държави членки също така са отчели, че равнището на риска от изпадане в бедност е било най-високо при домакинствата от един възрастен и деца на издръжка, макар че са налице редица изключения, при които това равнище е по-високо при домакинства, съставени от двама възрастни с три или повече деца, по-специално в Румъния и България, и в по-малка степен в Полша и Гърция, както и в Обединеното кралство, Испания, Унгария и Хърватия; същата ситуация се е наблюдавала и в бившата югославска република Македония и в по-малка степен в Сърбия.

Мерките за социална закрила могат да бъдат използвани като средство за намаляване на бедността и социалното изключване. Това може да бъде постигнато например чрез предоставяне на обезщетения. Един от начините да се оцени дали мерките за социална закрила са успешни е чрез съпоставяне на показателите за риска от изпадане в бедност преди и след социалните плащания (вж. фигура 5). През 2014 г. социалните плащания са понижили равнището на риска от изпадане в бедност сред населението на ЕС-28 от 26,1 преди плащанията на 17,2 % след плащанията, което поставя 8,9 % от хората над прага на бедност; без социалните плащания тези хора биха били изложени на риск от изпадане в бедност. Като се сравняват равнищата на риска от изпадане в бедност преди и след социалните плащания, относителното въздействие на социалните обезщетения е било слабо в Румъния, Гърция, Италия, България, Латвия, Полша и Естония, както и в бившата югославска република Македония. За разлика от това, половината или повече от всички лица, изложени на риск от изпадане в бедност в Ирландия, Дания и Финландия, са преминали над прага на бедност в резултат на социалните плащания, какъвто е бил и случаят в Исландия и Норвегия.

Неравенства в доходите

Правителствата, отговорните политически фактори и обществото като цяло не могат да противодействат на бедността и социалното изключване, без да бъдат анализирани неравенствата в самото общество, били те от икономическо или от социално естество. Данните за икономическото неравенство са особено важни за оценяване на относителната бедност, защото разпределението на икономическите ресурси може да се окаже пряко свързано със степента и сериозността на бедността. През 2014 г. са се наблюдавали големи неравенства при разпределението на доходите: среднопретеглените стойности на данните за отделните държави — членки на ЕС, в зависимост от броя на населението им сочат, че първите 20 % от населението (с най-високия приравнен разполагаем доход) на дадена държава са получили 5,2 пъти по-високи доходи, отколкото последните 20 % (с най-ниския приравнен разполагаем доход) (вж. фигура 6). Това съотношение е варирало значително в различните държави — членки на ЕС: от 3,5 в Чешката република, до повече от 6,0 в Литва, Португалия, Латвия, Гърция, Естония, Испания и България, като най-високо равнище е било достигнато в Румъния — 7,2. Сред държавите извън ЕС, показани на фигура 6, Исландия (3,1) и Норвегия (3,4) също са отчели особено ниски съотношения, докато в бившата югославска република Македония (7,2) съотношението е толкова високо, колкото в Румъния, а в Сърбия е било дори по-високо (9,8).

В рамките на политиката има поле за действия по отношение на неравенствата, които се наблюдават при много социални групи. Една от групите, които представляват особен интерес, е групата на възрастните хора, което отчасти отразява нарастващия процент на населението на ЕС на възраст 65 и повече години. Пенсионните системи биха могли да изиграят важна роля в решаването на проблемите с бедността сред възрастните хора. В това отношение е интересно да се съпоставятдоходите на възрастните хора с тези на останалата част от населението. В ЕС-28 като цяло хората на 65-годишна възраст и повече имат медианен доход, който през 2014 г. е около 94 % от медианния доход на населението под 65-годишна възраст (вж. фигура 7). В шест държави — членки на ЕС (Люксембург, Унгария, Румъния, Испания, Франция, и Гърция), медианните доходи на възрастните са били равни или по-високи от медианните доходи на лицата под 65-годишна възраст, като такъв е бил и случаят в бившата югославска република Македония и Сърбия. В Италия, Полша, Австрия, Португалия, Ирландия, Словения, Словакия и Германия медианните доходи на възрастните са били най-малко 90& % от доходите на лицата под 65 години, като такъв е бил и случаят в Норвегия и Исландия. Съотношения под 80 % са били отчетени във Финландия, Дания, Малта, Белгия, Литва, Кипър, Латвия и Естония, както и в Швейцария (по данни от 2013 г.); тези относително ниски съотношения могат до голяма степен да отразяват пенсионните права.

Сериозността на бедността, която спомага за количественото определяне на това точно колко бедни са бедните, може да се измери с относителната медианна разлика в риска от изпадане в бедност. През 2014 г. в ЕС-28 медианните доходи на хората, изложени на риск от изпадане в бедност, са били средно с 24,6 % под прага на бедност.<(вж. фигура 8); този праг е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход на всички лица. Сред държавите — членки на ЕС, относителната медианна разлика в риска от изпадане в бедност е била най-голяма в Румъния 35,2 %) и България (33,2 %), като разлика от над 25 % е отчетена също така в Испания, Гърция, Португалия, Словакия, Италия и Хърватия. Тази разлика е била по-голяма в Сърбия (40,3 %) и бившата югославска република Македония (36,1 %), отколкото в която и да е от държавите членки. Най-малка разлика в риска от изпадане в бедност сред държавите членки е била наблюдавана във Финландия (13,9 %), следвана от Люксембург (16,3 %), Франция (16,6 %) и Нидерландия (16,9 %).

Източници и наличност на данните

Статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) са въведени през 2003 г. въз основа на джентълменско споразумение между Евростат, шест държави членки (Австрия, Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург) и Норвегия. Целта на ЕU-SILC бе да осигури данни за показателите, свързани с дохода и условията на живот — правното основание за събирането на данните е Регламент (ЕО) № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета. Събирането на тези статистически данни официално започва през 2004 г. в 15 държави членки, като през 2005 г. се разширява, обхващайки всички държави членки от ЕС-25, заедно с Исландия и Норвегия. България и Турция започват провеждането на EU-SILC през 2006 г., Румъния през 2007 г., Швейцария през 2008 г., а Хърватия въведе проучването през 2010 г. (данните за Хърватия за 2009 г. са от различен източник на данни — проучването на бюджета на домакинствата (HBS)). Данни за бившата югославска република Македония са налични от 2010 г. насам, а за Сърбия — от 2013 г. EU-SILC включва както информация за моментното състояние, така и за повторени изследвания.

Разполагаемите доходи на домакинствата представляват сумата от всички парични доходи, получени от всякакви източници от всеки член на домакинството (включително доходи от работа, инвестиции и социални обезщетения), като се добавят доходите, получени на равнище домакинство, и се извадят платените данъци и вноски за социални осигуровки. Различията в големината и състава на домакинствата могат да бъдат отчетени, като тази обща сума се раздели на „еквивалентния размер на домакинството“ чрез стандартна скала (за еквивалентност) ― т.нар. „модифицирана скала на ОИСР“ ― според която първият възрастен получава тегло 1,0, всеки следващ възрастен член на домакинството на възраст 14 и повече години ― 0,5, и всички членове на домакинството под 14 години ― 0,3. Получената в резултат на това цифра се нарича приравнен разполагаем доход и се определя за всеки член на домакинството. За целите на показателите за бедност приравненият разполагаем доход се изчислява от общия разполагаем доход на всяко домакинство, разделен на приравнения размер на домакинството. Следователно за всяко лице от домакинството се счита, че има един и същ приравнен доход.

Референтният период по отношение на дохода е фиксиран 12-месечен период (като предходната календарна или данъчна година) за всички държави с изключение на Обединеното кралство, за което референтният период на дохода е текущата година на проучването, и Ирландия, за която проучването е текущо и доходът се събира за 12-месечния период преди проучването.

Равнището на риска от изпадане в бедност се определя като дела на хората с приравнени разполагаеми доходи под прага на риска от изпадане в бедност (изразен в стандарти на покупателната способност ― PPS), който е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход. В съответствие с решенията на Европейския съвет равнището на риска от изпадане в бедност се измерва по отношение на положението във всяка отделна държава — членка на ЕС, а не чрез прилагане на общ праг за всички държави. Равнището на риска от изпадане в бедност може да бъде изразено преди или след социалните плащания, като разликата е измерител на хипотетичното въздействие на националните социални плащания за намаляване на риска от изпадане в бедност. Пенсиите на възрастните хора и на преживелите лица се считат за доход преди плащания, а не за социални плащания. Съществуват различни анализи на този показател, например по възраст, пол, вид дейност, вид домакинство или постигнато образователно равнище. Следва да се отбележи, че показателят не измерва богатството, а е относителна мярка за нисък текущ доход (в сравнение с останалите хора в същата държава), което не винаги означава нисък жизнен стандарт. Агрегатът за ЕС-28 представлява среднопретеглени стойности на данните за отделните държави членки в зависимост от броя на населението им.

Контекст

На Европейския съвет в Лаакен през месец декември 2001 г. европейските държавни и правителствени ръководители приеха първи набор от общи статистически показатели за социално изключване и бедност, които са обект на непрекъснат процес на усъвършенстване от подгрупата по показателите (ISG) на Комитета за социална закрила (SPC). Тези показатели са важен елемент в рамките на Отворения метод за координация (OMK) за наблюдение на постигнатия напредък от държавите ― членки на ЕС, за намаляване на бедността и социалното изключване.

EU-SILC е референтният източник за статистическите данни на ЕС в областта на доходите и условията на живот, по-специално на показателите, свързани със социалното приобщаване. В контекста на стратегията „Европа 2020“ през месец юни 2010 г. Европейският съвет прие водеща цел за социално приобщаване, според която до 2020 г. хората, изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване в ЕС, да бъдат поне с 20 милиона по-малко спрямо 2008 г. EU-SILC е източникът, въз основа на който се извършва наблюдението на напредъка, постигнат по изпълнението на водещата цел, като той се измерва чрез показател, който представлява комбинация от равнището на риска от изпадане в бедност, равнището на тежките материални лишения и делът на лицата, които живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност — за повече информация вж. статията относно статистическите данни за социалното приобщаване .

Вижте също

Статистически данни за жилищния фонд
Children at risk of poverty or social exclusion (на английски)
European social statistics (публикация онлайн) (на английски)
Housing conditions (на английски)
People at risk of poverty or social exclusion (на английски)
Social inclusion statistics (на английски)

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Статистически сборници

Living conditions in Europe — 2014 edition (на английски)
European social statistics — 2013 edition (на английски)
Income and living conditions in Europe — 2010 edition (на английски)
Combating poverty and social exclusion. A statistical portrait of the European Union 2010 (на английски)
The life of women and men in Europe — A statistical portrait (на английски)

Информационни материали

The risk of poverty or social exclusion affected 1 in 4 persons in the EU in 2014 (на английски)
More than 120 million persons at risk of poverty or social exclusion in 2013 (на английски)

Статистика на фокус

Income inequality: nearly 40 per cent of total income goes to people belonging to highest (fifth) quintile — Statistics in focus 12/2014 (на английски)
Is the likelihood of poverty inherited? — Statistics in focus 27/2013 (на английски)
Living standards falling in most Member States — Statistics in focus 8/2013 (на английски)
Children were the age group at the highest risk of poverty or social exclusion in 2011 — Statistics in focus 4/2013 (на английски)
In 2009 a 6.5 % rise in per capita social protection expenditure matched a 6.1 % drop in EU-27 GDP — Statistics in focus 14/2012 (на английски)
23 % of EU citizens were at risk of poverty or social exclusion in 2010 — Statistics in focus 9/2012 (на английски)

Основни таблици

Доходи и условия на живот (t_ilc) (на английски)

База данни

Доходи и условия на живот (ilc), вж. (на английски):

Разпределение на доходите и парична бедност (ilc_ip)

Парична бедност (ilc_li)

Парична бедност за възрастните хора (ilc_pn)

Бедност сред работещите (ilc_iw)

Разпределение на доходите (ilc_di)

Друга информация

Регламент (ЕО) № 1177/2003 от 16 юни 2003 г. относно статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (ЕU-SILC)
Регламент (ЕО) № 1553/2005 от 7 септември 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1177/2003 относно статистическите данни на Общността за доходите и условията на живот (ЕU-SILC)
Регламент (ЕО) № 1791/2006 от 20 ноември 2006 г. за адаптиране на някои регламенти и решения в областта на ... статистиката, ..., поради присъединяването на България и Румъния

Връзки към външни уебсайтове

Анализ на заетостта и социалното положение (Заетост и социално развитие в Европа, ESDE), вж.:
- Employment and Social Developments in Europe (на английски)
- EU Employment and Social Situation Quarterly Review — September 2015 (на английски)
OECD — Better Life Initiative: Measuring Well-being and Progress (на английски)