Statistics Explained

Archive:Статистически данни за минималната работна заплата

Revision as of 12:06, 27 February 2015 by Johanaa (talk | contribs)
Данни от септември 2014 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация на статията: април 2015 г. Английската версия е по-актуална.
Карта 1: Минимални работни заплати, 1 юли 2014 г.
(в евро на месец) — Източник: Евростат (earn_mw_cur)

В тази статия се илюстрира как равнищата на минималната работна заплата се различават значително в отделните държави — членки на Европейския съюз (ЕС); освен това е направена съпоставка с положението в държавите кандидатки и Съединените щати.

Статистическите данни за минималната работна заплата, публикувани от Евростат, се отнасят до националните минимални работни заплати. Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички наети лица или поне за по-голямата част от наетите лица в държавата. Тя се определя със закон, често след консултация със социалните партньори, или посредством национално междусекторно споразумение.

Обикновено минималните работни заплати са представени като месечни ставки на работните заплати в качеството им на брутни доходи, т.е. преди удържане на данъка върху доходите и социалноосигурителните вноски, дължими от наетите лица; тези удръжки се различават в отделните държави.

Евростат публикува информация за размера на националната минимална работна заплата два пъти годишно. Тази информация отразява положението към 1 януари и към 1 юли на всяка съответна година. Поради това измененията на минималните работни заплати през периода между тези две дати се публикуват със следващото от двете оповестявания на данни.


Основни статистически резултати

Вариации в националните минимални работни заплати

През юли 2014 г. минималните работни заплати в държавите — членки на ЕС, варират от 174 до 1921 EUR на месец

Фигура 1: Минимални работни заплати, юли 2014 г. (¹)
(в евро на месец) — Източник: Евростат (earn_mw_cur)

През 2014 г. 21 от 28-те държави — членки на ЕС (изключение правят Дания, Германия, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция), са определили национална минимална работна заплата (вж. карта 1). Към 1 юли 2014 г. месечните минимални работни заплати се различават значително, от 174 EUR в България до 1921 EUR в Люксембург. Освен това национална минимална работна заплата е въведена в следните държави кандидатки: Албания, Черна гора, бившата югославска република Македония, Сърбия и Турция.

На фигура 1 са представени равнищата на месечните минимални работни заплати в евро през юли 2014 г. Държавите са разделени на три групи въз основа на равнището на минималната работна заплата. Първата група включва 15 държави, чиито минимални работни заплати са под 500 EUR на месец: Албания, България, Черна гора, Румъния, бившата югославска република Македония, Сърбия, Литва, Чешката република, Латвия, Унгария, Словакия, Естония, Турция, Хърватия и Полша.

Втората група обхваща пет държави членки (Португалия, Гърция, Малта, Испания и Словения) и Съединените щати със средно равнище на минималните работни заплати от 500 EUR до 1000 EUR на месец.

Последната група обхваща шест държави — членки на ЕС (Обединеното кралство, Франция, Ирландия, Нидерландия, Белгия и Люксембург), в които минималната работна заплата е над 1000 EUR на месец.

Следва да се отбележи обаче, че в държавите от ЕС извън еврозоната, които са въвели минимални работни заплати (България, Чешката република, Хърватия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Обединеното кралство), както и Албания, бившата югославска република Македония, Сърбия, Турция и Съединените щати, валутните курсове оказват влияние върху равнищата и подреждането по размер на минималните работни заплати, изразени в евро.

Минимални работни заплати, изразени в паритети на покупателната способност

Разликата между държавите по отношение на равнището на минималните работни заплати е значително по-малка, ако се отчитат различията в ценовите равнища

Фигура 2: Минимални работни заплати, юли 2014 г. (¹)
(ППС на месец) — Източник: Евростат (earn_mw_cur)

На фигура 2 са съпоставени брутните минимални работни заплати, като са взети предвид различията в ценовите равнища чрез използването на паритети на покупателната способност (ППС за разходите на домакинствата за крайно потребление). Както може да се очаква, след корекцията за отчитане на разликите в равнищата на цените, различията между държавите намаляват. Държавите от група 1 с относително ниски минимални работни заплати в евро обикновено отчитат по-ниски ценови равнища и съответно относително по-високи минимални работни заплати, когато са изразени като стандарти на покупателната способност (СПС). От друга страна, в държавите от група 3 с относително по-високи минимални работни заплати в евро обикновено има по-високи ценови равнища и минималните работни заплати в СПС са относително по-ниски. Това коригиране на ценовите равнища донякъде смекчава значителните разлики между трите отделни групи държави, които бяха определени, когато сумите бъдат изразени в евро. Различията в равнищата на минималните работни заплати между държавите членки са намалени от съотношение 1:11 в евро до съотношение 1:5 в СПС. Между отделните държави членки месечните минимални работни заплати варират от 354 СПС в Румъния до 1 559 СПС в Люксембург.

Освен че стеснява диапазона между най-високата и най-ниската минимална работна заплата, преобразуването от евро в СПС променя и реда на подреждане на държавите. Най-осезаеми разлики между равнищата на минималните работни заплати в евро и СПС се отчитат в България, бившата югославска република Македония, Чешката република, Унгария, Естония и Португалия, както и Турция — всяка от тези държави променя своето място в подреждането с поне две позиции. Девет държави променят своето място с една позиция (Черна гора, Румъния, Латвия, Хърватия, Полша, Малта, Испания, Франция и Ирландия). При анализа на фигура 1 и 2 по-голямата част от държавите остават в същата група. Изключенията включват Унгария, Хърватия, Турция и Полша, които преминават от група 1 (ниски минимални работни заплати) в група 2 (средни минимални работни заплати), както и Съединените щати, които преминават от група 2 (средни минимални работни заплати) в група 3 (по-високи минимални работни заплати).

Равнище на минималните работни заплати по отношение на средните месечни брутни доходи

Фигура 3: Минимални работни заплати като процент от средната стойност на месечните брутни доходи, 2013 г. (¹)
(%) — Източник: Евростат (earn_mw_avgr2)

През 2013 г. равнището на минималната работна заплата е между 30 % и малко над 50 % от средните месечни брутни доходи за наетите лица в промишлеността, строителството и услугите (с изключение на дейностите на домакинствата като работодатели и на екстериториалните организации и органи), обхванати от NACE Rev. 2 раздели B — S (вж. фигура 3).

Равнището на минималните работни заплати по отношение на средните месечни брутни доходи е най-високо в Словения (51,4 %), Гърция (50,1 %, 2011 г.) и Турция (50,0 %, 2010 г.). В долната част на скалата са Съединените щати, Чешката република, Естония (2012 г.), Румъния (2012 г.) и Испания, при които равнището на минималната работна заплата е под 35 % от средните брутни месечни доходи.

Дял на наетите лица на минимална работна заплата

Фигура 4: Дял на наетите лица с доход под 105 % от месечната минимална работна заплата, октомври 2010 г. (¹)
(%) — Източник: Евростат, Проучване на структурата на заплатите за 2010 г. и минимални работни заплати; за целите на настоящата публикация са направени специални изчисления; данните не са достъпни в онлайн базата данни на Евростат

Делът на наетите лица на минимална работна заплата варира значително в отделните държави. Ако микроданните от последното проучване на структурата на заплатите (SES), което се провежда на всеки четири години, се свържат с равнището на минималните работни заплати в сила към съответния момент (октомври 2010 г. за последното проучване SES), може да се направи приблизително изчисление (представено във фигура 4). С оглед на съпоставимостта обхватът е ограничен до работници на пълно работно време на възраст 21 години или повече, работещи в предприятия с 10 или повече служители, като се изключва публичната администрация, отбраната и задължителното социално осигуряване (NACE Rev. 2 раздел O). Освен това месечните доходи, изчислени от изданието на SES от 2010 г., не включват доходи за полагане на извънреден труд и работа на смени.

Сред държавите членки, в които е законоустановена минимална работна заплата, делът на наетите лица, които получават под 105 % от националната минимална работна заплата, е над 9,0 % в осем държави членки, а именно: Словения (19,2 %), Литва (13,7 %), Латвия (11,8 %), Люксембург (10,2 %), Полша (9,9 %), Ирландия (9,2 %), Франция (9,2 %) и Хърватия (9,2 %). Испания (0,2 %) регистрира най-ниския дял на наетите лица, които получават под 105 % от националната минимална работна заплата, докато в останалите 11 държави членки делът на наетите лица, които получават по-малко от тази сума, е между 2,0 % и 4,7 %.

Източници и наличност на данните

Месечни минимални работни заплати

Статистическите данни за минималните работни заплати, публикувани от Евростат, се отнасят до месечните национални минимални работни заплати. Данните се публикуват във връзка с приложимите минимални работни заплати към 1 януари и 1 юли всяка година.

Основната национална минимална работна заплата се определя като почасово, седмично или месечно заплащане и тази минимална работна заплата се установява със закон (от правителството), често след консултация със социалните партньори, или пряко чрез национално междусекторно споразумение. Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички наети лица или поне за по-голямата част от наетите лица в държавата; информацията се докладва под формата на брутни работни заплати.

За държавите, в които националните минимални работни заплати не се определят на месечна база (а например почасово или седмично), заплащането се преизчислява в месечно заплащане, като се използват коефициенти на преобразуване, предоставени от самите държави:

Ирландия: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца;

Франция: данни за януари 1999 г.—януари 2005 г.: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца; данни от юли 2005 г. насам: (почасово заплащане x 35 часа x 52 седмици) /12 месеца;

Малта: (седмично заплащане x 52 седмици) /12 месеца;

Обединено кралство: (почасово заплащане x среден основен брой платени часове седмично за наетите лица на пълно работно време във всички сектори x 52,18 седмици)/ 12 месеца;

Съединени щати: (почасово заплащане x 40 часа x 52 седмици)/12 месеца.

В Сърбия е определена почасова минимална нетна работна заплата. Прилага се следното преобразуване: (почасова нетна ставка x 40 часа x 52,2 седмици) / 12 месеца. След това сумата се преизчислява като брутна заплата чрез включване на приложимите данъци.

Освен това, когато минималната работна заплата се заплаща за повече от 12 месеца през годината (както е в Гърция, Испания и Португалия, където се заплаща за 14 месеца годишно), данните са коригирани, за да се вземат предвид и тези плащания.

Данните за националните минимални работни заплати се представят на Евростат в националната валута. По отношение на държавите извън еврозоната минималните работни заплати, изразени в техните национални валути, се преизчисляват в евро, като се използва месечният валутен курс, определен в края на предходния месец (например за изчисляване на минималните работни заплати в евро към 1 януари 2014 г. бе използван валутният курс в края на декември 2013 г.).

С цел да се премахне ефектът от разликите в ценовите равнища между държавите, се използват специални ставки за преизчисляване, наречени паритети на покупателната способност (ППС). ППС за разходите на домакинствата за крайно потребление във всяка държава се използват за преизчисляване на месечните минимални работни заплати, изразени в евро или национални валути, в изкуствена обща единица, наречена стандарт на покупателната способност (СПС). Ако ППС за последния референтен период все още не са на разположение, се използват паритетите от предходната година, а динамичните редове се актуализират, след като най-новите ППС станат достъпни.

Държави, от които не се събират статистически данни за минимални работни заплати

Към 1 юли 2014 г. няма законоустановени национални минимални работни заплати в Дания, Германия, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция, както и в Исландия, Норвегия и Швейцария. В Германия са определени минимални работни заплати за няколко сектора чрез колективни споразумения съгласно разпоредбите на закона за командированите работници. Те са обявени за задължителни от Федералното министерство на труда и социалните въпроси. От януари 2015 г. в Германия ще влезе в сила национална минимална работна заплата. В Кипър правителството определя минимални работни заплати за конкретни професии. В Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция, както и Исландия, Норвегия и Швейцария минималните работни заплати се определят чрез колективни споразумения в конкретни сектори.

Средни месечни доходи

Данните за брутните месечни доходи обхващат заплатените парични възнаграждения преди удръжките за данъци и социалноосигурителни вноски, дължими от наетите лица и удържани от работодателя, и са ограничени до брутните доходи, които се плащат през всеки съответен период. Не се включват „нестандартните плащания“ като 13-та или 14-та заплата (с изключение на Гърция, Испания и Португалия), премии за празници и т.н.; това определение е в съответствие с определението, използвано в проучването на структурата на заплатите.

Данните относно брутните месечни доходи се отнасят до раздели B—S от Nace Rev. 2 (промишленост, строителство и услуги, с изключение на дейностите на домакинствата като работодатели и на екстериториалните организации и органи) и обхващат наети лица на пълно работно време, които работят в предприятия от всякакъв размер.

Контекст

Някои от държавите членки, основателки на ЕС, имат дълга традиция на гарантиране на национална минимална работна заплата за лицата в по-нископлатения сегмент от пазара на труда. От друга страна редица държави членки, включително Ирландия, Обединеното кралство и много от държавите, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или след това, въведоха едва наскоро законодателство за минималната работна заплата, докато седем от държавите членки от ЕС-28 не са въвели национална минимална работна заплата към 1 юли 2014 г.

През последните години се наблюдава модел на относително слаби увеличения на работните заплати (задържане на нарастването на заплатите) в повечето европейски държави и много групи, представляващи работниците, заявяват, че покупателната способност и цялостният стандарт на живот са се понижили. Някои политици, представители на работниците, групи за оказване на натиск и коментатори популяризират идеята за „европейска минимална работна заплата“ или национални минимални работни заплати, определени във всички държави — членки на ЕС.

Равнищата на националните минимални работни заплати не се променят непременно всяка година и коригирането невинаги води до увеличение на минималната работна заплата — например през 2012 г. в Гърция се понижава равнището на минималните работни заплати като част от мерките за бюджетни ограничения, въведени от правителството. През същата година в Гърция се преустановява действието на националното колективно споразумение и понастоящем националната минимална работна заплата се определя с решение на правителството.

Вижте също

Допълнителна информация от Евростат

Публикации

Основни таблици

Минимални работни заплати (tps00155)

База данни

Минимални работни заплати (earn_minw)
Месечни минимални работни заплати — данни, публикувани два пъти годишно (earn_mw_cur)
Месечна минимална работна заплата като процент от средните месечни доходи — Nace Rev. 2 (от 2008 г. насам) (earn_mw_avgr2)
Месечна минимална работна заплата като процент от средните месечни доходи — Nace Rev. 1.1 (1999—2009 г.) (earn_mw_avgr1)

Специален раздел

Методология / Метаданни

Изходни данни за таблиците и фигурите(MS Excel)

Връзки към външни уебсайтове


Retrieved from "https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Archive:Статистически_данни_за_минималната_работна_заплата&oldid=223122"