Archive:Статистически данни за минималната работна заплата

Данни от януари 2013 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Английската версия е по-актуална.

Карта 1: Минимални работни заплати в ЕС, Хърватия, ЕАСТ и държавите кандидатки, януари 2013 г., в евро

Фигура 1: Минимални работни заплати в държавите — членки на ЕС, Хърватия, Турция и САЩ, януари 2013 г., в евро
Източник: Евростат (earn_mw_cur)

Фигура 2: Минимални работни заплати в държавите — членки на ЕС, Хърватия, Турция и САЩ, януари 2013 г., в СПС (по ППС за 2001 г.)(
Източник: Евростат (earn_mw_cur)

Фигура 3: Минимални работни заплати като процент от средната стойност на средните месечни брутни доходи (NACE Rev. 2, раздели B — S) в държавите — членки на ЕС, Хърватия, Турция и САЩ, 2011 г.
Източник: Евростат (earn_mw_avgr2)

В тази статия е представена информация за равнищата на минималната работна заплата, установени от националното законодателство или чрез национално междусекторно споразумение. Тези равнища значително се различават в отделните държави — членки на Европейския съюз (ЕС), и в еврозоната. Направена е също така съпоставка и с положението в Хърватия, Турция и Съединените щати.

Статистическите данни за минималната работна заплата, публикувани от Евростат, се отнасят до месечните национални минимални работни заплати. Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички наети лица или поне за по-голямата част от наетите лица в държавата. Минималните работни заплати са брутни суми, т.е. преди удържане на данъка върху доходите и социалноосигурителните вноски. Тези удръжки се различават в отделните държави. Националната минимална работна заплата се определя със закон, често след консултация със социалните партньори, или посредством национално междусекторно споразумение.

„Евростат публикува информация за размера на националната минимална работна заплата два пъти годишно. Тя отразява положението към 1 януари и към 1 юли на всяка съответна година. Поради това измененията на минималните работни заплати през периода между тези две дати се публикуват със следващото от двете оповестявания през годината. За повече информация вижте ESMS metadata file.“

Основни статистически резултати

Към януари 2013 г. в 20 от 27-те държави — членки на ЕС (Белгия, България, Чешка република, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Обединеното кралство), както и в Хърватия и Турция минималната работна заплата е определена с национално законодателство — чрез закон или с национално междусекторно споразумение.

Равнището на месечната минимална работна заплата варира в широки граници между държавите членки ― от 157 EUR в Румъния до 1 874 EUR в Люксембург.След корекция с цел отчитане на разликите в ценовите равнища, различията между държавите членки намаляват от съотношение едно към дванадесет (в евро) до съотношение едно към шест (в стандарти на покупателната способност (СПС)). На двата противоположни края на диапазона са Румъния (274 СПС) и Люксембург (1 524 СПС месечно).

Различия в законоустановените минимални работни заплати

През януари 2013 г. законоустановените минимални работни заплати варират от 157 EUR до 1 874 EUR бруто на месец

На фигура 1 са представени равнищата на месечните минимални работни заплати в евро в държавите членки, Хърватия, Турция и Съединените щати през януари 2013 г. Брутната минимална работна заплата в държавите членки варира от 157 EUR (Румъния) до 1 874 EUR (Люксембург).

Посочените 20 държави членки, заедно с Хърватия, Турция и Съединените щати, могат да бъдат разделени на три групи въз основа на равнището на минималната работна заплата към 1 януари 2013 г.

Първата група включва единадесетте държави с най-ниски минимални работни заплати ― между 100 EUR и 500 EUR на месец: Румъния, България, Латвия, Литва, Чешката република, Естония, Словакия, Унгария, Хърватия, Полша и Турция.

Втората група обхваща пет държави членки (Португалия, Гърция, Малта, Испания и Словения) и Съединените щати с междинно равнище на минималните работни заплати от малко над 500 EUR до почти 1 000 EUR на месец.

Третата група обхваща шест държави членки (Обединеното кралство, Франция, Ирландия, Нидерландия, Белгия и Люксембург), в които минималната работна заплата е над 1 200 EUR на месец.

Следва да се отбележи обаче, че в държавите извън еврозоната (8 държави членки, Хърватия и Турция от първата група, както и Обединеното кралство и Съединените щати) върху равнищата и подреждането по размер на минималните работни заплати, изразени в евро, оказват влияние както равностойността на минималната работна заплата в съответните национални валути, така и валутните курсове.

Минимални работни заплати, изразени в паритети на покупателната способност

Когато минималната работна заплата е изразена в паритети на покупателната способност, различията са значително по-малки

На фигура 2 са съпоставени минималните работни заплати, като са взети предвид различията в ценовите равнища чрез използването на паритети на покупателната способност (ППС) за разходите на домакинствата за крайно потребление.

Изразена в СПС, брутната минимална работна заплата в държавите членки варира от 274 EUR (Румъния) до 1 524 EUR (Люксембург).

Както може да се очаква, след корекцията за отчитане на разликите в равнищата на цените, различията между държавите намаляват: докато минималната работна заплата в евро (фигура 1) варира от 157 EUR до 1 874 EUR през януари 2013 г. (съотношение от около 1:12), минималната работна заплата в СПС (фигура 2) варира от 274 до 1 524 (съотношение от около 1:6). В държавите от група 1 с относително по-ниски минимални работни заплати в евро ценовите равнища също са по-ниски и затова минималните работни заплати са по-високи, когато са изразени в СПС. От друга страна, в държавите от група 3 с по-високи минимални работни заплати в евро има по-високи ценови равнища и минималните работни заплати в СПС са относително по-ниски. Освен това разликите между трите групи отчасти се смекчават, когато се сравняват минималните работни заплати, изразени в СПС.

Ако се направи съпоставка между подреждането по месечни минимални работни заплати в евро с тези в СПС, най-осезаеми разлики се наблюдават при Естония, Литва, Полша и Португалия ― всички те се преместват с две позиции. Няколко други държави също променят мястото си, но само с една 1 позиция (Белгия, Ирландия, Испания, Франция, Унгария, Малта, Нидерландия и Хърватия). Когато минималните месечни работни заплати са изразени в СПС, държавите попадат в същата група, в която попадат и ако заплатите са изразени в евро, с изключение на Унгария, Полша, Хърватия и Турция, които преминават от група 1 (ниски по размер заплати) към група 2 (средни по размер заплати), както и на Съединените щати, които преминават от група 2 (средни по размер заплати) към група 3 (високи по размер заплати).

Равнище на минималните работни заплати по отношение на средните месечни брутни доходи

През 2011 г. равнището на минималната работна заплата е между 30 % и 50 % от средните месечни брутни доходи в промишлеността, строителството и услугите (с изключение на дейностите на домакинствата като работодатели и на екстериториалните организации и органи)

Ако се направи съпоставка на минималната заплата и средните брутни месечни доходи в промишлеността, строителството и услугите (с изключение на дейностите на домакинствата като работодатели и на екстериториалните организации и органи, Nace Rev. 2, раздели B — S, фигура 3), най-високи равнища се наблюдават в Гърция (50,2 %), Турция (2010 г.) (50,0 %) и Словения 49,0 %), а след тях се нареждат Франция (2010 г.) и Малта (47,4 % и в двете държави), както и Люксембург (46,7 %). В долната част на скалата са Съединените щати, Чешката република, Естония и Испания, при които минималната работна заплата е под 35 % от средните брутни месечни доходи.

Източници и наличност на данните

Законоустановени месечни минимални работни заплати

Основната национална минимална работна заплата се определя като почасово, седмично или месечно заплащане и тази минимална работна заплата се установява със закон (от правителството), често след консултация със социалните партньори, или чрез национално междусекторно споразумение. Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички наети лица или поне за по-голямата част от наетите лица в държавата. Докладват се брутните работни заплати.

Статистическите данни за минималните работни заплати, публикувани от Евростат, се отнасят до месечните национални минимални работни заплати. Данните се публикуват към 1 януари и 1 юли всяка година. За държавите, в които националните минимални работни заплати не се определят на месечна база (а например почасово или седмично), заплащането се преизчислява в месечно заплащане, като се използват коефициенти на преобразуване, предоставени от самите държави:

Ирландия: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца;
Франция: данни от януари 1999 г. до януари 2005 г.: (почасово заплащане x 39 часа x 52 седмици) / 12 месеца; данни от юли 2005: (почасово заплащане x 35 часа x 52 седмици) /12 месеца;
Малта: (седмично заплащане x 52 седмици) /12 месеца;
Обединено кралство: (почасово заплащане x среден основен брой платени часове седмично за наетите лица на пълно работно време във всички сектори x 52,18 седмици)/ 12 месеца;
Съединени щати: (почасово заплащане x 40 часа x 52 седмици)/12 месеца.

Освен това, когато минималната работна заплата се заплаща за повече от 12 месеца през годината (както е в Гърция, Испания и Португалия, където се заплаща за 14 месеца годишно), данните са коригирани, за да се вземат предвид и тези плащания.

Данните за националните минимални работни заплати се представят на Евростат в националната валута. По отношение на държавите извън еврозоната минималните работни заплати, изразени в техните национални валути, се преизчисляват в евро, като се използва месечният среден валутен курс за предходния месец (например за минималните работни заплати към 1 януари 2013 г. е използван курсът за декември 2012 г.).

С цел да се премахне ефектът от разликите в ценовите равнища между държавите, се използват специални ставки за преизчисляване, наречени паритети на покупателната способност (ППС). ППС за разходите на домакинствата за крайно потребление във всяка държава се използват за преизчисляване на месечните минимални работни заплати, изразени в национални валути (фиксирани към еврото редове за държавите от еврозоната), в изкуствена обща единица, наречена стандарт на покупателната способност (СПС). Ако например ППС за 2013 г. все още не са на разположение, се използват паритетите от предходната година, като редовете се актуализират, след като ППС за 2013 г. бъдат налични.

Държави, от които не се събират данни

В Германия, Кипър и бившата югославска република Македония има законоустановени минимални работни заплати, които не се прилагат за всички или за по-голямата част от наетите лица, а са ограничени до специални групи, определени например по сектори или по професии. Те не участват в събирането на данни. Изключени са също така държави, в които няма законоустановени национални минимални работни заплати: Дания, Италия, Австрия, Финландия, Швеция, Исландия, Норвегия и Швейцария. В тези държави работните заплати се определят или чрез преговори между социалните партньори, на равнището на предприятието, или на равнище индивидуални договори. Обикновено широко се използват споразумения на секторно равнище, които се прилагат по отношение на всички, като по този начин de facto представляват минимални работни заплати.

Месечната минимална работна заплата като процент от средните месечни доходи

Данните за брутните месечни доходи, използвани за изчисляване на този показател, следва да обхващат заплатените парични възнаграждения преди удръжките за данъци и социалноосигурителни вноски, дължими от наетите лица и удържани от работодателя, и да бъдат ограничени до брутните доходи, които се плащат през всеки съответен период. Не се включват „нестандартните плащания“ като 13-та или 14-та заплата, премии за празници и т.н. Това определение е в съответствие с проучването на структурата на заплатите (SES).

Данните следва да се отнасят до раздели B — S от Nace Rev. 2 (промишленост, строителство и услуги, с изключение на дейностите на домакинствата като работодатели и на екстериториалните организации и органи), до предприятия от всички класове според големината и до наети лица на пълно работно време. Референтният период е средната стойност за годината (ако не е на разположение, се използва конкретен месец).

Контекст

Статистическите данни за минималните работни заплати, публикувани от Евростат, се отнасят до месечните национални минимални работни заплати. Националната минимална работна заплата обикновено се прилага за всички наети лица или поне за по-голямата част от наетите лица в държавата.

Минималните работни заплати са брутни суми, т.е. преди удържането на данъка върху доходите и социалноосигурителните вноски. Тези удръжки се различават в отделните държави. Националната минимална работна заплата се определя със закон, често след консултация със социалните партньори, или посредством национално междусекторно споразумение.